14 декември - празник на ветеринарните специалисти
14 декември е Международен ден на ветеринаря. Това е професионалният празник за всички ветеринарни експерти.
На 14 декември 1897 година е признат Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се слага началото на Ветеринарномедицинската работа в България. Първият законодателен акт, с който се подсказва нуждата от организирането на ветеринарна работа, е Временни правила за устройването на здравно ръководство в България, одобрен на 11 февруари 1879 от Първото нормално национално заседание. В този документ се загатва, че " на медицинския съвет се разпорежда издаване на директиви срещу заразителните заболявания по хората и животните ". Въз основа на Временните правила не са направени съответни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско обучение.
До Освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни експерти. Първи уредници на ветеринарната медицина в България са ветеринарни доктор и от съветската войска след Освобождението през 1878 година по покана на българското държавно управление доста от тях остават в България. През 1881 доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен доктор на Княжество България. Първата му задача е да провежда военната ветеринарна работа. Той създава " Законопроект за ситуацията на ветеринарната част у войската ", който се приема от второто нормално национално заседание и се утвърждава от княз Батенберг с декрет от 9 ноември 1882 година Ветеринарната работа се образува изначало в границите на санитарната работа.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 година, а през 1923 година е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 година ветеринарните служби стават държавни.
На 14 декември 1897 година е признат Законът за санитарноветеринарната полиция, с което се слага началото на Ветеринарномедицинската работа в България. Първият законодателен акт, с който се подсказва нуждата от организирането на ветеринарна работа, е Временни правила за устройването на здравно ръководство в България, одобрен на 11 февруари 1879 от Първото нормално национално заседание. В този документ се загатва, че " на медицинския съвет се разпорежда издаване на директиви срещу заразителните заболявания по хората и животните ". Въз основа на Временните правила не са направени съответни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско обучение.
До Освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни експерти. Първи уредници на ветеринарната медицина в България са ветеринарни доктор и от съветската войска след Освобождението през 1878 година по покана на българското държавно управление доста от тях остават в България. През 1881 доктор Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен доктор на Княжество България. Първата му задача е да провежда военната ветеринарна работа. Той създава " Законопроект за ситуацията на ветеринарната част у войската ", който се приема от второто нормално национално заседание и се утвърждава от княз Батенберг с декрет от 9 ноември 1882 година Ветеринарната работа се образува изначало в границите на санитарната работа.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 година, а през 1923 година е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 година ветеринарните служби стават държавни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




