Преди 104 г. България преминава към Григорианския календар
14 април 1916 година е първият ден от април същата година, откакто от 24.00 часа на 31 март България минава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настава 14 април.
В България Григорианският календар е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, като отчитането на времето само по нов жанр стартира от 1 април 1916 година съгласно юлианския календар (14 април съгласно Григорианския календар).
На 24 февруари през 1582 година папа Григорий XIII показва за първи път Григорианския календар (понякога именуван и Грегориански календар или " нов жанр " ) - актуалният интернационално приет международен календар.
Григорианският календар е въведен в приложимост на 4 октомври същата година в сходство с була (основен папски документ с оловен (при особени случаи - със златен) щемпел, съдържащ наредба или обръщение от един папа до други църковни или всемирски дейци) от 24 февруари 1582 година на папа Григорий ХІІІ, чието име носи и през днешния ден. Той е основан, с цел да поправи древноримския Юлиански календар (наричан също " остарял жанр " , препоръчан от Юлий Цезар през 46 година пр.н.е.), като в него са импортирани някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365.25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).
Григорианският календар е безоблачен календар, подвластен от интервала на завъртането на Земята към Слънцето, който е 365.2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка е по 60 секунди.
Основната разлика сред Григорианския календар и предшественика му - Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един спомагателен ден през февруари. При Григорианският календар всяка година, кратна на 4 е високосна.
Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина. Той е натрапен от Григорий XIII в страните под мощно въздействие на католическата черква - Испания, Португалия и Полша, го одобряват незабавно, а други (Франция и други) - напълно скоро след тях. Протестантска Англия вкарва Григорианския календар чак през ХVІІІ век, а Русия би трябвало да дочака Октомврийската риволюция, с цел да го одобри през 19818 година, като се оказва че Октомврийската гражданска война почнала на 25 октомври 1917 година съгласно юлианския календар, в действителност е почнала на 7 ноември 1917 година.
Григорий XIII е римски папа през интервала сред 13 май 1572 година и 10 април 1585 година. Понтификатът на Григорий XIII е къс (13 години), само че незабравим. Най-известен несъмнено е с въвеждането на Григорианския календар, носещ неговото име като папа. Папа Григорий ХІІІ е част от фамилия Бонкомпани - благородническа фамилия от Асизи.
В България Григорианският календар е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година, като отчитането на времето само по нов жанр стартира от 1 април 1916 година съгласно юлианския календар (14 април съгласно Григорианския календар).
На 24 февруари през 1582 година папа Григорий XIII показва за първи път Григорианския календар (понякога именуван и Грегориански календар или " нов жанр " ) - актуалният интернационално приет международен календар.
Григорианският календар е въведен в приложимост на 4 октомври същата година в сходство с була (основен папски документ с оловен (при особени случаи - със златен) щемпел, съдържащ наредба или обръщение от един папа до други църковни или всемирски дейци) от 24 февруари 1582 година на папа Григорий ХІІІ, чието име носи и през днешния ден. Той е основан, с цел да поправи древноримския Юлиански календар (наричан също " остарял жанр " , препоръчан от Юлий Цезар през 46 година пр.н.е.), като в него са импортирани някои корекции, с цел да се регистрира по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето сред две поредни пролетни равноденствия е 365.25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).
Григорианският календар е безоблачен календар, подвластен от интервала на завъртането на Земята към Слънцето, който е 365.2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка е по 60 секунди.
Основната разлика сред Григорианския календар и предшественика му - Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един спомагателен ден през февруари. При Григорианският календар всяка година, кратна на 4 е високосна.
Григорианският календар е общопризнат в другите страни по друго време, като този развой продължава съвсем три века и половина. Той е натрапен от Григорий XIII в страните под мощно въздействие на католическата черква - Испания, Португалия и Полша, го одобряват незабавно, а други (Франция и други) - напълно скоро след тях. Протестантска Англия вкарва Григорианския календар чак през ХVІІІ век, а Русия би трябвало да дочака Октомврийската риволюция, с цел да го одобри през 19818 година, като се оказва че Октомврийската гражданска война почнала на 25 октомври 1917 година съгласно юлианския календар, в действителност е почнала на 7 ноември 1917 година.
Григорий XIII е римски папа през интервала сред 13 май 1572 година и 10 април 1585 година. Понтификатът на Григорий XIII е къс (13 години), само че незабравим. Най-известен несъмнено е с въвеждането на Григорианския календар, носещ неговото име като папа. Папа Григорий ХІІІ е част от фамилия Бонкомпани - благородническа фамилия от Асизи.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ