22 февруари в историята
1358 година – По време на Парижкото въстание жители завладяват кралския замък.
1540 година – Мари дьо Гиз е публично коронована за кралица на Шотландия.
1635 година – Създадена е Френската академия по заповед на кардинал Ришельо.
1825 година – Русия и Англия дефинират границата сред Аляска и Канада.
1831 година – Мария-Анна Савойска и Фердинанд I се венчават във Виена в катедралата на кардинала на Оломоуц.
1840 година – Град Форт Уейн получава статут на град.
1848 година – С антиправителствен протест в Париж стартира Френската гражданска война.
1887 година – Екзекутирани са участниците в Офицерския протест в България.
1892 година – За първи път е изнесена комедийната пиеса на Оскар Уайлд „ Ветрилото на лейди Уиндърмиър “.
1897 година – Държавата вкарва наложителен депозит от всички печатни творби в националните библиотеки в София и Пловдив.
1899 година – Статутът на българското дипломатическо посланичество в Белград е подравнен с този на самостоятелните страни.
1901 година – Открито е XI нормално национално заседание.
1911 година – Канада гласоподава да остане в състава на Британската империя.
1928 година – Със спектакъла Копелия се слага началото на българския балет.
1932 година – Нацистите избират Хитлер за кандидат-президент.
1943 година – Холокостът и България: България подписва контракт с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.
1945 година – Вселенската патриаршия в Цариград анулира схизмата срещу Българската православна черква и прогласява автокефалността ѝ.
1952 година – Тържествено е открит на гранитен фундамент бронзов монумент на Александър Пушкин в натурален растеж, направен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас.
1956 година – Елвис Пресли за първи път попада в музикалния шлагер церемониал с песента Heartbreak Hotel.
1957 година – Австралийският плувец Джон Конрадс стартира серията си от шест международни върха, сложени за 2 дни.
1965 година – Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм „ Краят на една почивка “.
1967 година – Сухарто става президент на Индонезия на мястото на Сукарно.
1967 година – Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм „ Най-дългата нощ “.
1972 година – Президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън посещава Китай за диалози на високо ниво.
1974 година – Пакистан признава Бангладеш за самостоятелна страна.
1974 година – Състои се премиерата на българския игрален филм „ Баща ми бояджията “.
1975 година – Извършен е първият полет на Су-25.
1980 година – Стартира телевизионното предаване „ Минута е доста “.
1981 година – Иран освобождава трима британски мисионери.
1991 година – Народно заседание приема Закон за земеделска промяна – връщане на земята на някогашните ѝ притежатели.
1993 година – Българският хелзинкски комитет е признат за член на Международната хелзинкска федерация по правата на индивида.
1997 година – Учредена е политическата групировка Българска евролевица.
1998 година – Официално са закрити Осемнадесетите зимни олимпийски игри в Нагано, Япония.
1999 година – Пуснат е I-mode в Япония.
1999 година – Подписана е българо-македонска декларация за споразумяване на езиковия спор сред двете страни.
2007 година – Сен Мартен и Сен Бартелми получават статут на отвъдморска общественост на Франция.
2011 година – Земетресение с магнитуд 6,3 по Рихтер удря град Крайстчърч по обед в 12:51 часа локално време.
Родени на 22 февруари
1403 година – Шарл VII, крал на Франция († 1461 г.)
1440 година – Владислав Постум, крал на Унгария († 1457 г.)
1514 година – Тахмасп I, ирански шах († 1576 г.)
1732 година – Джордж Вашингтон, първи президент на Съединени американски щати († 1799 г.)
1749 година – Йохан Форкел, немски композитор († 1818 г.)
1771 година – Винченцо Камучини, италиански художник († 1844 г.)
1785 година – Жан Пелтие, френски физик († 1845 г.)
1788 година – Артур Шопенхауер, немски мъдрец († 1860 г.)
1819 година – Джеймс Ръсел Лоуел, американски стихотворец († 1891 г.)
1824 година – Жул Жансен, френски астроном († 1907 г.)
1840 година – Август Бебел, немски политически деятел († 1913 г.)
1857 година – Робърт Бейдън-Пауел, създател на скаутското придвижване († 1941 г.)
1857 година – Хайнрих Херц, немски физик († 1894 г.)
1868 година – Мелетий Велешки, български свещеник († 1924 г.)
1875 година – Ела Шарп, британски преподавател († 1947 г.)
1886 година – Хуго Бал, немски стихотворец († 1927 г.)
1889 година – Робин Джордж Колингуд, английски мъдрец († 1943 г.)
1893 година – Сава Киров, български посланик (†? г.)
1895 година – Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик († 1979 г.)
1897 година – Иван Михайлов, български военачалник († 1982 г.)
1897 година – Карол Сверчевски, полски политик († 1947 г.)
1897 година – Леонид Говоров, руски маршал († 1955 г.)
1899 година – Дечко Узунов, български художник († 1986 г.)
1900 година – Луис Бунюел, испански режисьор († 1983 г.)
1900 година – Никола Дончев, български политик († 1978 г.)
1903 година – Бела Грунбергер, френски психоаналитик († 2005 г.)
1903 година – Франк Рамзи, британски математик († 1930 г.)
1905 година – Виктор Сапарин, съветски публицист († 1970 г.)
1908 година – Жана Николова-Гълъбова, български академик († 2009 г.)
1910 година – Факира Мити, български илюзионист († 1989 г.)
1920 година – Иван Дуриданов, български езиковед († 2005 г.)
1921 година – Джулиета Мазина, италианска актриса († 1994 г.)
1921 година – Жан-Бедел Бокаса, централноафрикански деспот († 1996 г.)
1923 година – Юлия Огнянова, български режисьор († 2016 г.)
1925 година – Иван Шулев, български артист († 2002 г.)
1927 година – Флоренцио Кампоманес, филипински шахматист († 2010 г.)
1930 година – Джулиано Монталдо, италиански режисьор
1932 година – Едуард Кенеди, американски сенатор († 2009 г.)
1935 година – Данило Киш, публицист († 1989 г.)
1935 година – Кирил Боянов, български академик
1935 година – Мат Коел, американски неонацист († 2014 г.)
1937 година – Джоана Ръс, американска писателка († 2011 г.)
1943 година – Тери Игълтън, английски книжовен теоретик
1943 година – Хорст Кьолер, немски политик
1944 година – Виктор Михайлов, български политик
1948 година – Джон Аштън, американски артист
1949 година – Ники Лауда, американски водач от Формула 1 († 2019 г.)
1950 година – Христо Карастоянов, български публицист
1953 година – Ромас Каланта, литовски студент († 1972 г.)
1957 година – Милко Ковачев, български политик
1958 година – Спиридон Скембрис, гръцки шахматист
1958 година – Уди Адам, израелски офицер
1959 година – Кайл Маклоклан, американски артист
1959 година – Михаил Гуревич, турски шахматист
1962 година – Стив Ъруин, австралийски естественик († 2006 г.)
1967 година – Зинат Пирзаде, шведска актриса
1969 година – Хоакин Кортес, испански танцьор
1970 година – Саид-Магомед Какиев, чеченски боен пълководец
1971 година – Михаил Юмерски, български футболист
1972 година – Майкъл Ченг, американски тенисист
1972 година – Роландо Виясон, оперен артист
1973 година – Пламен Кралев, български авто играч
1973 година – Шота Арвеладзе, грузински футболист
1974 година – Амиран Муджири, грузински футболист
1974 година – Валери Йорданов, български артист
1974 година – Джеймс Блънт, британски музикант и реализатор
1975 година – Дрю Баримор, американска актриса
1975 година – Нели Ифандиева, българска телевизионна водеща
1980 година – Милен Добрев, български щангист († 2015 г.)
1982 година – Джена Хейз, американска порнографска актриса
1984 година – Бранислав Иванович, сръбски футболист
1985 година – Лариса Рикелме, парагвайски модел
1986 година – Марк Алън, ирландски професионален състезател на снукър
1540 година – Мари дьо Гиз е публично коронована за кралица на Шотландия.
1635 година – Създадена е Френската академия по заповед на кардинал Ришельо.
1825 година – Русия и Англия дефинират границата сред Аляска и Канада.
1831 година – Мария-Анна Савойска и Фердинанд I се венчават във Виена в катедралата на кардинала на Оломоуц.
1840 година – Град Форт Уейн получава статут на град.
1848 година – С антиправителствен протест в Париж стартира Френската гражданска война.
1887 година – Екзекутирани са участниците в Офицерския протест в България.
1892 година – За първи път е изнесена комедийната пиеса на Оскар Уайлд „ Ветрилото на лейди Уиндърмиър “.
1897 година – Държавата вкарва наложителен депозит от всички печатни творби в националните библиотеки в София и Пловдив.
1899 година – Статутът на българското дипломатическо посланичество в Белград е подравнен с този на самостоятелните страни.
1901 година – Открито е XI нормално национално заседание.
1911 година – Канада гласоподава да остане в състава на Британската империя.
1928 година – Със спектакъла Копелия се слага началото на българския балет.
1932 година – Нацистите избират Хитлер за кандидат-президент.
1943 година – Холокостът и България: България подписва контракт с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.
1945 година – Вселенската патриаршия в Цариград анулира схизмата срещу Българската православна черква и прогласява автокефалността ѝ.
1952 година – Тържествено е открит на гранитен фундамент бронзов монумент на Александър Пушкин в натурален растеж, направен от Петко Задгорски, в Морската градина на Бургас.
1956 година – Елвис Пресли за първи път попада в музикалния шлагер церемониал с песента Heartbreak Hotel.
1957 година – Австралийският плувец Джон Конрадс стартира серията си от шест международни върха, сложени за 2 дни.
1965 година – Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм „ Краят на една почивка “.
1967 година – Сухарто става президент на Индонезия на мястото на Сукарно.
1967 година – Състои се премиерата на българския игрален трагичен филм „ Най-дългата нощ “.
1972 година – Президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън посещава Китай за диалози на високо ниво.
1974 година – Пакистан признава Бангладеш за самостоятелна страна.
1974 година – Състои се премиерата на българския игрален филм „ Баща ми бояджията “.
1975 година – Извършен е първият полет на Су-25.
1980 година – Стартира телевизионното предаване „ Минута е доста “.
1981 година – Иран освобождава трима британски мисионери.
1991 година – Народно заседание приема Закон за земеделска промяна – връщане на земята на някогашните ѝ притежатели.
1993 година – Българският хелзинкски комитет е признат за член на Международната хелзинкска федерация по правата на индивида.
1997 година – Учредена е политическата групировка Българска евролевица.
1998 година – Официално са закрити Осемнадесетите зимни олимпийски игри в Нагано, Япония.
1999 година – Пуснат е I-mode в Япония.
1999 година – Подписана е българо-македонска декларация за споразумяване на езиковия спор сред двете страни.
2007 година – Сен Мартен и Сен Бартелми получават статут на отвъдморска общественост на Франция.
2011 година – Земетресение с магнитуд 6,3 по Рихтер удря град Крайстчърч по обед в 12:51 часа локално време.
Родени на 22 февруари
1403 година – Шарл VII, крал на Франция († 1461 г.)
1440 година – Владислав Постум, крал на Унгария († 1457 г.)
1514 година – Тахмасп I, ирански шах († 1576 г.)
1732 година – Джордж Вашингтон, първи президент на Съединени американски щати († 1799 г.)
1749 година – Йохан Форкел, немски композитор († 1818 г.)
1771 година – Винченцо Камучини, италиански художник († 1844 г.)
1785 година – Жан Пелтие, френски физик († 1845 г.)
1788 година – Артур Шопенхауер, немски мъдрец († 1860 г.)
1819 година – Джеймс Ръсел Лоуел, американски стихотворец († 1891 г.)
1824 година – Жул Жансен, френски астроном († 1907 г.)
1840 година – Август Бебел, немски политически деятел († 1913 г.)
1857 година – Робърт Бейдън-Пауел, създател на скаутското придвижване († 1941 г.)
1857 година – Хайнрих Херц, немски физик († 1894 г.)
1868 година – Мелетий Велешки, български свещеник († 1924 г.)
1875 година – Ела Шарп, британски преподавател († 1947 г.)
1886 година – Хуго Бал, немски стихотворец († 1927 г.)
1889 година – Робин Джордж Колингуд, английски мъдрец († 1943 г.)
1893 година – Сава Киров, български посланик (†? г.)
1895 година – Виктор Раул Ая де ла Торе, перуански политик († 1979 г.)
1897 година – Иван Михайлов, български военачалник († 1982 г.)
1897 година – Карол Сверчевски, полски политик († 1947 г.)
1897 година – Леонид Говоров, руски маршал († 1955 г.)
1899 година – Дечко Узунов, български художник († 1986 г.)
1900 година – Луис Бунюел, испански режисьор († 1983 г.)
1900 година – Никола Дончев, български политик († 1978 г.)
1903 година – Бела Грунбергер, френски психоаналитик († 2005 г.)
1903 година – Франк Рамзи, британски математик († 1930 г.)
1905 година – Виктор Сапарин, съветски публицист († 1970 г.)
1908 година – Жана Николова-Гълъбова, български академик († 2009 г.)
1910 година – Факира Мити, български илюзионист († 1989 г.)
1920 година – Иван Дуриданов, български езиковед († 2005 г.)
1921 година – Джулиета Мазина, италианска актриса († 1994 г.)
1921 година – Жан-Бедел Бокаса, централноафрикански деспот († 1996 г.)
1923 година – Юлия Огнянова, български режисьор († 2016 г.)
1925 година – Иван Шулев, български артист († 2002 г.)
1927 година – Флоренцио Кампоманес, филипински шахматист († 2010 г.)
1930 година – Джулиано Монталдо, италиански режисьор
1932 година – Едуард Кенеди, американски сенатор († 2009 г.)
1935 година – Данило Киш, публицист († 1989 г.)
1935 година – Кирил Боянов, български академик
1935 година – Мат Коел, американски неонацист († 2014 г.)
1937 година – Джоана Ръс, американска писателка († 2011 г.)
1943 година – Тери Игълтън, английски книжовен теоретик
1943 година – Хорст Кьолер, немски политик
1944 година – Виктор Михайлов, български политик
1948 година – Джон Аштън, американски артист
1949 година – Ники Лауда, американски водач от Формула 1 († 2019 г.)
1950 година – Христо Карастоянов, български публицист
1953 година – Ромас Каланта, литовски студент († 1972 г.)
1957 година – Милко Ковачев, български политик
1958 година – Спиридон Скембрис, гръцки шахматист
1958 година – Уди Адам, израелски офицер
1959 година – Кайл Маклоклан, американски артист
1959 година – Михаил Гуревич, турски шахматист
1962 година – Стив Ъруин, австралийски естественик († 2006 г.)
1967 година – Зинат Пирзаде, шведска актриса
1969 година – Хоакин Кортес, испански танцьор
1970 година – Саид-Магомед Какиев, чеченски боен пълководец
1971 година – Михаил Юмерски, български футболист
1972 година – Майкъл Ченг, американски тенисист
1972 година – Роландо Виясон, оперен артист
1973 година – Пламен Кралев, български авто играч
1973 година – Шота Арвеладзе, грузински футболист
1974 година – Амиран Муджири, грузински футболист
1974 година – Валери Йорданов, български артист
1974 година – Джеймс Блънт, британски музикант и реализатор
1975 година – Дрю Баримор, американска актриса
1975 година – Нели Ифандиева, българска телевизионна водеща
1980 година – Милен Добрев, български щангист († 2015 г.)
1982 година – Джена Хейз, американска порнографска актриса
1984 година – Бранислав Иванович, сръбски футболист
1985 година – Лариса Рикелме, парагвайски модел
1986 година – Марк Алън, ирландски професионален състезател на снукър
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ