133-то СОУ А. С. Пушкин“ в София, по-известно като Руското

133-то СОУ „ А. С. Пушкин “ в София, по-известно като „ Руското учебно заведение “ няма потребност от показване. Достатъчно индикативен е фактът, че всяка година при записванията за първи клас пред постройката на „ Иван Шишман “ №1 се извиват дълги опашки от родители, нетърпеливи да запишат децата си таман в това школо. Училището е измежду 10-те най-реномирани образователни заведения в страната. Средният бал от матурите по български език и литература за последните четири години е 5,73. „ Познавам всичките си възпитаници поименно “, посреща ме шефът Даниела Борисова, която от 14 години е „ изпълняващ длъжността “. „ Аз съм може би най-дълго просъществувалото и.д. в България “, смее се тя. В момента тук учат 1234 деца от 1 до 12 клас. Обучението по съветски език е наложително и стартира още от първи клас. След 5-ти стартира проучването на британски. А след 7-ми децата избират какъв западен език да учат, с изключение на главния съветски – британски или френски. 

 „ Това отваряне към разнообразни езици и култури прави нашите ученици по-свободомислещи и смели “, уверена е Даниела Борисова. Енергията ѝ е неизчерпаема. По нейна концепция и със спомоществувателството на Дома на Москва в учебното заведение е оборудван тематичен кабинет „ Русия “. В дъното има голям фототапет с аспект към Червения площад и златните кубета на кремълските църкви, а стените са боядисани в цветовете на съветското знаме. По същия метод наподобяват и кабинетите „ Лондон “, „ Париж “ и „ Тайпе “. „ Приятната конюнктура също възпитава “, уверена е госпожа Борисова. Останалите класни стаи съставляват „ кабинети по родолюбие “ – с изображения на български архитектурни и исторически забележителности. „ Аз съм огромен патриот “, признава госпожа Борисова, до момента в който ми демонстрира скъпоценно издание на ботевата лирика на пет езика, което постоянно употребява в часовете по български език и литература. После вади от библиотеката поразпаднало се вехто издание на „ Евгений Онегин “ в превод на български от 1937 година Находка, която неотдавна разкрила изхвърлена край кофите за отпадък, – единствено за ценители. Убедена е, че родолюбието и националната памет не могат да бъдат изличени, без значение от упоритите опити това да стане.

 „ За тези 26 години, откогато съм в учебното заведение, съм дала парченце от своето родолюбие на всяко едно дете – през литературата, през историята и това остава “, продължава госпожа Борисова. Разказва ми следната любопитна история. Преди няколко години едно буйно дете ѝ създавало проблеми. След диалог с него станало ясно, че корените му са от Панагюрище. През литературата му упълномощила да направи изследване, обвързвано с родния му край и то написало голям доклад, съдържащ в това число данни, които в никакъв случай не са оповестени. Този епизод трансформирал напълно съзнанието на детето. Днес въпросното момче е зрелостник и приключва 12 клас с отличие. Неотдавна признал на обичаната си учителка, че в никакъв случай няма да не помни думите ѝ, преобразили живота му. „ Ето ми ги почитателите “, смее се шефът на „ Руското учебно заведение “. 

Радвам се, че имаме опцията да беседваме във връзка най-светлия празник – 24 май. Как по този начин в продължение на половин век „ Руското учебно заведение “ продължава да бъде пример за качество. На какво се дължи това достижение?

Даниела Борисова: Най-напред бих желала да употребявам мотива, с цел да насочва поздравления към всички, заети в областта на образованието и към всички, съпричастни към това, което ние вършим. Честит 24 май! Един от най-топлите и слънчеви празници за нас, българите. На въпроса какво ни крепи към този момент 50 години. Това са три позиции – съветският език, прелестният екип и мястото, на което се намира нашето учебно заведение – в центъра на София.

Вие сте шеф на 133-то учебно заведение от 14 години. Как успяхте да се опазите от опустошителните русофобски бесове, които белязаха прехода, и от това, което аз назовавам синдром на добита демократична русофобия?

Даниела Борисова: В този случай може би има значение и мощният балкански синдром, който пречи да преценяме трезво нещата. Този синдром във времето някак си не съумя да пробие при нас. Аз съм в учебното заведение от началото на първите демократични промени. През 1990 година постъпих тук като български език и литература. И тъкмо нашата работа съумя да ни запази във времето и ние да бъдем в топ 10 на България.

Посочихте съветския език като един от главните фактори за триумфа. Продължават ли хората да се интересуват от съветския език и съветската просвета, макар промяната на геополитическия курс и опитите за изтриване на всевъзможни връзки с Русия?

Даниела Борисова: Моето място да бъда шеф на учебно заведение, известно като „ Руското учебно заведение “, е доста дребна служба в обществото, само че с доста определяща роля. Считам, че съветският език, който ние едно време изучавахме като наложителен, сега е недостиг. И доста хора се обърнаха към съветския език. Аз виждам, че грамотните хора идват при нас и желаят техните деца да учат съветски език в нашето учебно заведение. Мисля, че това е доста показателно. Много е значимо във времето, в което живеем, когато връзките навлизат мощно в живота, изключително при дребните, време, в което не се чете, родителите, които желаят децата им да получат положително обучение, да се извърнат тъкмо към нас.

Нормално ли е вашето учебно заведение да е единственото, в което се учи съветски език от 1 до 12 клас? И то в случай, че до наскоро този език се учеше наложително в учебно заведение?

Даниела Борисова: Не, не смятам, че е обикновено. Бих желала да имаме конкуренция, бих желала да знам за какво сме най-хубавите. Не бих желала да въвличам политиката, тъй като образованието би трябвало в действителност да е деполитизирано и да работим за бъдещето на нашите деца.

Само това, че сте толкоз положителни, ли ви избавя от политически напън?

Даниела Борисова: Ами както потегля диалогът, то ще се каже, че ние сме неповторими. Тази самостоятелност на ръководство и екипът, който имам зад тила си, са ми в безкрайна помощ да поддържаме съветския език като първи непознат език в нашето учебно заведение и да сме толкоз търсени. Родителите, когато идват при нас, смъкват политическата маска и идват тук със напълно други стремежи и с упования децата им да получат положително обучение и да се осъществят в обществото. Статистиката ни от основаването на нашето учебно заведение до момента демонстрира, че множеството ни ученици през днешния ден са на високи постове освен у нас, само че и в чужбина.

Може би осъзнават, че русофобията е политическа мода, до момента в който положителното обучение е вечно?

Даниела Борисова: В моята 14-годишна процедура като шеф постоянно съм твърдяла, че аз и екипът ми работим за качествено, а не за количествено обучение. Това са резултатите.

Получавате ли помощ от съветска страна?

Даниела Борисова: Да, имаме положителни контакти с посолството на Русия, с Руския културно-информационен център. Оказват ни подпомагане. Непрекъснато търсим новото. Имаме своите дребни победи. Наши възпитаници към този момент могат да учат в съветски университети с съветски стипендии. Видяла съм какво съставляват техните университети. Имаме рускини, които преподават в нашето учебно заведение. Виждаме какъв брой е високо равнището. Знаем какво е качеството на съветското обучение. И аз се веселя, че нашите деца и предходната, и тази година, не престават пътя си в Русия, освен на Запад. Тук желая да изкажа една огромна признателност към съветската страна, която ме награди с орден за това, което върша в учебното заведение, и доста се гордея с това. Пожелавам на всеки да може да го изживее.  

Доколкото знам, от тази година Русия организира огромна акция за банкет на задгранични студенти.

Даниела Борисова: Да, от целия свят ще се одобряват студенти и аз доста се веселя, че учениците, приключили при нас, ще имат този достъп до обучение и ще се срещнат освен с съветското обучение и съветската просвета, а ще контактуват и със свои връстници от целия свят.

Достатъчно дейна ли е политиката на Русия във връзка с образованието на съветски език у нас? Питам Ви, тъй като има доста неправителствени организации, финансирани от други непознати страни, които въздействат мощно върху просветителния развой в България.

Даниела Борисова: Бях на една интернационална конференция за разпространение на съветския език по света. Всяка страна имаше свое показване и имахме опция да присъстваме там, където пожелаем. За мен беше извънредно забавно да видя по какъв начин се учи съветски език в Канада или в Индия. Видях това, което се прави, и смятам, че в България не би трябвало да има антируски настроения. Оставете децата, дано те учат това, което пожелаят. Училището е място, където би трябвало да възпитаваме персони. Нека да няма политически настроения.

Как преценявате мотивацията на децата във вашето учебно заведение – учат съветски, с цел да си намерят добра работа или просто в фамилиите има интерес към тази просвета? 

Даниела Борисова: Има деца от смесени бракове, за които проучването на съветски език не е обвързвано единствено с бизнес. Но доста от нашите ученици, които отиват на Запад и приказват езика на страната, в която отиват, си изкарват хляба с съветския, както споделят те. Много е сложно. Тези деца, които учат съветски език, имат доста преимущества в бъдеще.

Има ли измежду Вашите ученици хора, заемали високи постове във властта?

Даниела Борисова: О, да. Много са. Едва ли ще мога да ги изброя. На доста основни позиции има наши някогашни ученици. Всяка година към 24 май се събират другите випуски на 133-то учебно заведение и измежду тях виждаме доста обществено известни лица. 

Те резервират ли връзката си с съветския език и просвета?

Даниела Борисова: Да, резервират я. Скоро се срещнах българин, който работи в Организация на обединените нации. Загубил си дипломата, та трябваше да му издавам препис. Трябваше да го чуете с каква обич приказва за това, което е претърпял в нашето учебно заведение. Самият той сподели, че е на това основно място поради съветския си език.

Ако разтеглим хоризонта, по какъв начин мислите – ще устоят ли славянските езици, част от които са българският и съветският, под напора на латиницата? Или „ шльокавицата “, на която децата през днешния ден си пишат през смарт телефоните, ще победи?  

Даниела Борисова: Ние сме нации, които не се предават елементарно и доста бих желала да запазим и съхраним това, което имаме. Защото езикът и вярата са двете съществени неща, които съхраняват една нация. 

В Русия честват 24 май по този начин, като че ли те са основали славянската книжовност. Този спор има ли решение?

Даниела Борисова: Нека да е обща. Нека славяните да сме дружно. Само по този начин ще можем да опазим езика си от всевъзможни похищения. Нямаме право да предадем делото на Кирил и Методий и семето на просвещението, което са посели по нашите земи. 

Инфо: Руски дневник