Навиците, които си ги имаме само ние
1300 години история си е задоволителен интервал, в който да си създадем наши си привички, български. Ето най-интересната част от тях:
Да се обличаме преди магазина
Няма да се лъжем, суетни сме си и обичаме да изглеждаме добре. Спортните къси панталони до коленете и зелената изпъната тениска не са вид даже за рутинно вървене до магазина. Но пък роклята и токчетата са идеални за разходка. И това е прелестно.
Да отговаряме почтено на въпроса „ Как си? “
„ Как си? “ Отговорът на чужденците на този дежурен въпрос е признато да бъде „ Благодаря, добре! “ При нас не е по този начин. Ако попитате някой земляк по какъв начин са нещата, той ще отговори почтено и задълбочено. Понякога може и да опише за обратите в живота си за последните 6 месеца.
Не се усмихваме на непознати
Не се усмихваме на хора, с които инцидентно сме си засекли погледите и това е. Или най-малко, не и с всичките си 32 зъба. Пазим си откровените усмивки единствено за другари, родственици и обичани. А ето и за какво.
Празнуваме Нова година с по-голям обсег от Коледа
Няма да е пресилено, в случай че кажем, че Нова година ни е главният зимен празник. Дни преди този момент стартира трескава подготовка към съветската салата, саралията, припомнянето на стъпките на Дунавското, пиротехниката, шампанското… до момента в който Коледа я посрещаме с по-малко мерки и в по-скромна компания.
Обичаме да цитираме остарели филми
Често и с огромно наслаждение си пеем песните и произнасяме репликите от старите български филми, като от време на време даже резервираме интонацията и гласовете на персонажите, без това да смущава близките. Някой да е пробвал да цитира задграничните анимации примерно? Освен смеха на Уди Кълвача, мъчно ще се сетим за друго. А в репликите от нашите остарели филми има заложен толкоз смисъл, че и до края на живота си можем да осмисляме.
Да не изхвърляме пакети
Сериозно, евентуално във всеки български дом има пакети и в тях още пакети. Нещо като пакетени „ матрьошки “. Че си ги и употребяваме.
Да не вървим на посетители с празни ръце
Може да бъде шоколад или бутилка вино, за какво не и цветя, не е толкоз значимо – значимото е нещо да донесем. За не отидем някъде на посетители „ с празни ръце “.
Да описваме вицове във всеки преференциален случай
Често, когато слушаме или описваме история, вмъкваме репликата: „ Това ми припомня на един виц… “ И наложително го описваме. Обичаме да се смеем.
Да объркваме чужденците с кимането си
Щом всичко не ни е наред, за какво пък кимането ни да не е наобратно? Нашето „ Да “ е тяхното „ Не “ и противоположното. Ако се чудите от кое място идва тази традиция да кимаме наопаки, хвърлете един взор тук.
