Иван Вукадинов и безкрая в Арт галерия Вежди
„ 13 стъпки към безкрая “– по този начин се назовава изложбата на Иван Вукадинов, която Арт изложба " Вежди " откри във вторник вечерта. В модерното вип арт пространство на ул. „ Симеоновско шосе “ 97 к са показани 13 забележителни произведения на международния художник. Те са неговите стъпки към безкрая.
Ето по какъв начин го показва известният публицист Иво Димитров, негов непосредствен другар, познавач и колекционер: „ Иван Вукадинов обичаше да си записва мисли на хвърчащи листчета и след това ги преписваше в бележник или тетрадка. Веднъж върху едно такова листче прочетох: „ Осъден да пъдя края на безкрая “. И в тези думи като че ли е закодирана цялата житейска философия на художника.
Този чудноват, бездънен и в същото време прекомерно друг от останалите човек, е в действителност художник от международна големина, който се докосна до славата в края на дните си. Защото да си единственият българин в Американската енциклопедия за съвременно изкуство и каталогът на модерната сбирка на Ватиканските музеи да стартира със фотографията на картината ти, е гаранция за непреходност.
Епохите, материята и времето се преплитат в картините на този аскет в изкуството, подложил се непринудено на самоизолация. Това го прави чужд за арт публиката ни. В платната на Вукадинов се преплитат законите на геометрията, математиката, химията, физиката. Но никоя просвета не е дефинирала още края на безкрая. Този път евентуално е доста дълъг, само че по него потегли и ходя Иван - настойчиво, без да стопира за почивки, по отшелнически предан и в същото време с достолепие и самочувствие. За да си обезпечи в действителност безсмъртност. “
Ето по какъв начин го показва известният публицист Иво Димитров, негов непосредствен другар, познавач и колекционер: „ Иван Вукадинов обичаше да си записва мисли на хвърчащи листчета и след това ги преписваше в бележник или тетрадка. Веднъж върху едно такова листче прочетох: „ Осъден да пъдя края на безкрая “. И в тези думи като че ли е закодирана цялата житейска философия на художника.
Този чудноват, бездънен и в същото време прекомерно друг от останалите човек, е в действителност художник от международна големина, който се докосна до славата в края на дните си. Защото да си единственият българин в Американската енциклопедия за съвременно изкуство и каталогът на модерната сбирка на Ватиканските музеи да стартира със фотографията на картината ти, е гаранция за непреходност.
Епохите, материята и времето се преплитат в картините на този аскет в изкуството, подложил се непринудено на самоизолация. Това го прави чужд за арт публиката ни. В платната на Вукадинов се преплитат законите на геометрията, математиката, химията, физиката. Но никоя просвета не е дефинирала още края на безкрая. Този път евентуално е доста дълъг, само че по него потегли и ходя Иван - настойчиво, без да стопира за почивки, по отшелнически предан и в същото време с достолепие и самочувствие. За да си обезпечи в действителност безсмъртност. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ