История за Народното събрание: Порасна, но помъдря ли?
13 парламентарни избора за 33 години преход. Това е равносметката на българската млада народна власт.
Въпреки че напълно скоро наближава Христовата възраст, тя към момента наподобява надалеч от помъдряването. На 2 октомври жителите ще изберат 14-ото подред Народно заседание от първия либерален избор през 1990 година. А това значи, че междинната дълготрайност в живота на всеки от парламентите ни до момента е била към 2 години и половина.
38-ото Народно събрание с болшинството на ОДС, което обезпечи цялостен мандат и на правитетелството на Иван Костов
„ Царският “ 39-и парламент, в който управляваха Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи с министър-председател Симеон Сакскобургготски
40-ото Народно събрание на Тройната коалиция (НДСВ, Българска социалистическа партия и ДПС), която излъчи за министър председател Сергей Станишев
44-ия парламент на ГЕРБ и Обединените патриоти с премиер-министър Бойко Борисов.
Всички останали девет Народното събрание завършиха своя мандат предварително. Някои бяха свалени от политически съперници, а от време на време от вътрешни врагове. Други – от национално неодобрение. Трети – от скрити за обществото ползи. Но за жителите това означаваше къси интервали на мира, прекъсвани от серии политически, обществени и стопански рецесии - през целия интервал на прехода.
Рекорд в него по най-кратък живот към този момент държи 45-ият парламент. Той оцеля едвам 28 календарни дни. А най-дълго управлявалата партия – независимо или в коалиция – е ГЕРБ, която прекара на власт 11 години.
ГЕРБ е и отличник по печелене на парламентарни избори в най-новата ни история с пет победи , следвана от Българска социалистическа партия с три и Съюз на демократичните сили с две . По веднъж на върха бяха Национална движение „Симеон Втори" , „ ИТН “ и „ Продължаваме промяната “ .
Разминаването с броя на Народните събрания е поради служебните кабинети, назначавани от президента във време на предварителни парламентарни избори. В такова време страната ни е била 7 пъти, в това число и в този момент.
Безспорен рекордьор по назначение на държавни управления, за които никой не е дал своя вот, е актуалният президент Румен Радев. На него (дотук) се падна да излъчи 3 от тях – на Стефан Янев, на Огнян Герджиков и на Гълъб Донев.
Временните кабинети на Марин Райков и Георги Близнашки бяха избрани от някогашния държавен глава Росен Плевнелиев . Ренета Инджова и Стефан Софиянски управляваха страната за малко в средата на бурните 90 години от предишния век, назначени надлежно от президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
А тази изборна динамичност рефлектира директно върху доверието на гласоподавателите към демократичния развой.
Това се вижда недвусмислено от статистиката на извършените през последните години избори:
Ако на първия избор за постоянно национално заседание през ноември 1991 година са дали своят вот над 4 милиона гласоподаватели, то 20 години по-късно – през април 2021 година - техният брой пада до малко над 2 милиона и половина. А през последните години статистиката в проценти наподобява по този начин:
2009 година - 60,2 %
2013 година - 51,3%
2014 година - 48,66 %
2017 година - 54,07 %
2021 година - 50,6 %
2021 година - 42,1 %
2021 година - 40,2 %
Важно е да се има поради, че изборните описи от дълги години не са обновени, а в това време популацията на страната е намаляло доста. Българите зад граница, които по неофициални данни са над милион и половина, имат право на глас и част от тях постоянно го упражняват. Но никой не знае какъв брой са така наречен мъртви души в описите. Затова и не може да се постави завършек на дългогодишния спор изкривява ли техният брой статистиката на изборната интензивност и до каква степен.
Но числата ясно демонстрират намаляващата поддръжка в „ чисти “ гласове – в случай че зад държавното управление на Симеон Сакскобургготски през 2001 година са стояли 2.230 млн. гласа за Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, то последното на Бойко Борисов през 2017-а е получило поддръжката на 1,465 млн. гласоподаватели на ГЕРБ и Обединените патриоти. А последното държавно управление на Кирил Петков, в което участваха цели 4 политически сили, се събра с помощта на 1,350 млн. български гласоподаватели.
Но пък нараства броят на нейните ръководители, които предварително са сваляни през годините от парламентарната съпротива. Оставката на парламентарния началник е алегорична политическа проява на мощ от страна на опозицията, която най-често предшества рухване и на държавното управление.
Председателите на Народното Събрание
По този метод преди края на мандата с поста си се раздели Стефан Савов в далечната 1992 година А в по-ново време жертва на политическите борби паднаха ръководителят на 40-ото Народно събрание Огнян Герджиков и последният парламентарен лидер на „ Продължаваме промяната “ Никола Минчев.
Същата орис грозеше и Димитър Главчев единствено 6 месеца след избирането му за ръководител на 44-ото Народно заседание. Той обаче изпревари опозицията и самичък подаде оставка.
Те четиримата плюс още 10 други политици са оглавявали Народното събрание през годините на прехода. От тях дамите са три – Цецка Цачева, Цвета Караянчева и Ива Митева.
Портретите на всички тях стоят на парадния вход на Народното събрание, паралелно до всички останали парламентарни ръководители още от времето на Княжество България.
Още един ще бъде прибавен след 2 октомври, когато бъде определен ръководителят на следващото, 48-о Народно заседание. А дали ще бъде определен министър-председател, ще зависи от волята на бъдещите му жители – народните представители.
Въпреки че напълно скоро наближава Христовата възраст, тя към момента наподобява надалеч от помъдряването. На 2 октомври жителите ще изберат 14-ото подред Народно заседание от първия либерален избор през 1990 година. А това значи, че междинната дълготрайност в живота на всеки от парламентите ни до момента е била към 2 години и половина.
38-ото Народно събрание с болшинството на ОДС, което обезпечи цялостен мандат и на правитетелството на Иван Костов
„ Царският “ 39-и парламент, в който управляваха Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи с министър-председател Симеон Сакскобургготски
40-ото Народно събрание на Тройната коалиция (НДСВ, Българска социалистическа партия и ДПС), която излъчи за министър председател Сергей Станишев
44-ия парламент на ГЕРБ и Обединените патриоти с премиер-министър Бойко Борисов.
Всички останали девет Народното събрание завършиха своя мандат предварително. Някои бяха свалени от политически съперници, а от време на време от вътрешни врагове. Други – от национално неодобрение. Трети – от скрити за обществото ползи. Но за жителите това означаваше къси интервали на мира, прекъсвани от серии политически, обществени и стопански рецесии - през целия интервал на прехода.
Рекорд в него по най-кратък живот към този момент държи 45-ият парламент. Той оцеля едвам 28 календарни дни. А най-дълго управлявалата партия – независимо или в коалиция – е ГЕРБ, която прекара на власт 11 години.
ГЕРБ е и отличник по печелене на парламентарни избори в най-новата ни история с пет победи , следвана от Българска социалистическа партия с три и Съюз на демократичните сили с две . По веднъж на върха бяха Национална движение „Симеон Втори" , „ ИТН “ и „ Продължаваме промяната “ .
Разминаването с броя на Народните събрания е поради служебните кабинети, назначавани от президента във време на предварителни парламентарни избори. В такова време страната ни е била 7 пъти, в това число и в този момент.
Безспорен рекордьор по назначение на държавни управления, за които никой не е дал своя вот, е актуалният президент Румен Радев. На него (дотук) се падна да излъчи 3 от тях – на Стефан Янев, на Огнян Герджиков и на Гълъб Донев.
Временните кабинети на Марин Райков и Георги Близнашки бяха избрани от някогашния държавен глава Росен Плевнелиев . Ренета Инджова и Стефан Софиянски управляваха страната за малко в средата на бурните 90 години от предишния век, назначени надлежно от президентите Желю Желев и Петър Стоянов.
А тази изборна динамичност рефлектира директно върху доверието на гласоподавателите към демократичния развой.
Това се вижда недвусмислено от статистиката на извършените през последните години избори:
Ако на първия избор за постоянно национално заседание през ноември 1991 година са дали своят вот над 4 милиона гласоподаватели, то 20 години по-късно – през април 2021 година - техният брой пада до малко над 2 милиона и половина. А през последните години статистиката в проценти наподобява по този начин:
2009 година - 60,2 %
2013 година - 51,3%
2014 година - 48,66 %
2017 година - 54,07 %
2021 година - 50,6 %
2021 година - 42,1 %
2021 година - 40,2 %
Важно е да се има поради, че изборните описи от дълги години не са обновени, а в това време популацията на страната е намаляло доста. Българите зад граница, които по неофициални данни са над милион и половина, имат право на глас и част от тях постоянно го упражняват. Но никой не знае какъв брой са така наречен мъртви души в описите. Затова и не може да се постави завършек на дългогодишния спор изкривява ли техният брой статистиката на изборната интензивност и до каква степен.
Но числата ясно демонстрират намаляващата поддръжка в „ чисти “ гласове – в случай че зад държавното управление на Симеон Сакскобургготски през 2001 година са стояли 2.230 млн. гласа за Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи, то последното на Бойко Борисов през 2017-а е получило поддръжката на 1,465 млн. гласоподаватели на ГЕРБ и Обединените патриоти. А последното държавно управление на Кирил Петков, в което участваха цели 4 политически сили, се събра с помощта на 1,350 млн. български гласоподаватели.
Но пък нараства броят на нейните ръководители, които предварително са сваляни през годините от парламентарната съпротива. Оставката на парламентарния началник е алегорична политическа проява на мощ от страна на опозицията, която най-често предшества рухване и на държавното управление.
Председателите на Народното Събрание По този метод преди края на мандата с поста си се раздели Стефан Савов в далечната 1992 година А в по-ново време жертва на политическите борби паднаха ръководителят на 40-ото Народно събрание Огнян Герджиков и последният парламентарен лидер на „ Продължаваме промяната “ Никола Минчев.
Същата орис грозеше и Димитър Главчев единствено 6 месеца след избирането му за ръководител на 44-ото Народно заседание. Той обаче изпревари опозицията и самичък подаде оставка.
Те четиримата плюс още 10 други политици са оглавявали Народното събрание през годините на прехода. От тях дамите са три – Цецка Цачева, Цвета Караянчева и Ива Митева.
Портретите на всички тях стоят на парадния вход на Народното събрание, паралелно до всички останали парламентарни ръководители още от времето на Княжество България.
Още един ще бъде прибавен след 2 октомври, когато бъде определен ръководителят на следващото, 48-о Народно заседание. А дали ще бъде определен министър-председател, ще зависи от волята на бъдещите му жители – народните представители.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ