13 май 1990 г. - един съвсем обикновен ден за

13 май 1990 година - един напълно елементарен ден за целия свят, само че не и за Югославия. Балканската страна, основана след Първата международна война, включва в себе си Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора, както и две самостоятелни области тогава Косово и Метохия (днес страната Косово) и Войводина, се разпадна след няколко кървави войни с хиляди жертви.

Един от най-тежките спорове е сред сърби и хървати. По време на сраженията сред 1991 и 1995 година, след които Хърватия се трансформира в независима страна, гибелта си намират на 22 000 души.



Едва ли можем да се доверим безусловно на изказванието, че един мач може да разпали дотолкоз пристрастеностите, че от него да стартира война. Факт е обаче, че точно срещата сред " Динамо " Загреб и " Цървена звезда " на 13 май 1990 година постоянно е била посочена като такава. Футболен залог в мача няма, защото белградският тим си е обезпечил шампионката купа няколко дни преди този момент.

Феновете на двата отбора от много време таят злост едни към други. Често се стига до боеве сред агитките и конфликти на трибуните. В изискванията на толкоз тежки неразбирателства и националистически настроения от началото на 90-те години на ХХ век, следващият скандал е неминуем. А всичко стартира преди срещата.

3000 последователи на " Цървена звезда " идват в Загреб предвождани от Желко Ражнатович-Аркан. След година той ще се трансформира в един от командирите на сръбските доброволчески отряди, които водят война за опазване на териториалната целокупност на някогашна Югославия. В неговите редици ще се запишат най-вече почитатели на белградския гранд.



Месеци преди този момент " Звездашите " обаче ще опитат да подразнят агитката на " Динамо " и най-върлите почитатели от " Бед Блу Бойс ". Пристигайки пред стадион " Максимир ", те скандират " Ще убием Туджман! " (б.а. - Франьо Туджман е някогашен президент на Хърватия и един от предводителите на придвижването за самостоятелност на страната) и " Загреб е Сърбия! ".

Точката на шупване почитателите доближават на стадиона. Сръбските последователи са настанени в долната част на стадиона, а на балкона са хърватските. Стига се до чупене на седалки, мятане на бутилки и камъни. И по този начин, до момента в който почитателите не нахлуват на терена. Мачът не е почнал, футболистите на " Звезда " са в съблекалнята, а тези на " Динамо " загряват.



Полицията се намесва, с цел да приключи размириците. Футболистите на домакините се пробват да бранят своите почитатели, като в този миг се " ражда " популярната фотография, на която Звонимир Бобан от " Динамо " рита чиновник на реда, хванал последовател от " Бед Блу Бойс ". Заради това свое деяние футболистът е изваден от националния тим на Югославия за идното международно състезание, само че в Хърватия става народен воин.

" Реагирах на тази огромна неправда, която се случи и беше толкоз явна. Човек, който има минимално достолепие и изпитва национална горделивост не може да гледа безучастно ", споделя след години той.

Сблъсъците се местят пред " Маскимир ", където от ден на ден служители на реда са мобилизирани, с цел да разтърват сърби и хървати. Равносметката е шокираща - към 200 ранени, повече от които служители на реда, арестуваните са 100 души.

И двете страни и през днешния ден имат разнообразни версии за багра. Според сърбите, хърватите са ги предизвикали, а Франьо Туджман е бил в основата на организацията. Според хърватите, Аркан и почитателите на " Звезда " си били натоварени със задачата да основат вълнения от Свободан Милошевич - ръководител на Председателството на Централния комитет на Съюза на комунистите в Югославия. Целта е ясна: да се увеличи напрежението, с цел да бъдат оправдана експанзията, съгласно едните на югославската полиция, а съгласно другите - на сепаратистки настроените хървати.

Един мач, стотици ранени и началото на една от най-кървавите войни в новата история на Европа!