13 август 1945 г. Ядрото на демона“ е готово в

13 август 1945 година „ Ядрото на демона “ е готово в очакване да бъде стоварено върху зашеметена Япония, към момента обзета от хаоса, провокиран от най-смъртоносните офанзиви, които светът в миналото е виждал. Седмица по-рано „ Little Boy “ се взривява над Хирошима, последван бързо от „ Fat Man “ в Нагасаки.
Това са първите и единствени нуклеарни бомби, употребявани в миналото във война, лишили живота на към 200 000 души – и в случай че нещата се бяха развили малко по-различно, след тях щеше да последва трети гибелен удар. Но историята е имала други проекти...
След Нагасаки и Хирошима, Япония неотложно се предава на 15 август. Японското радио излъчва записаната тирада на император Хирохито, който се съгласява с настояванията на съдружниците. Но за учените от лабораторията в Лос Аламос в Ню Мексико – известна още като план Y – съдбовните събития занапред предстоят. Капитулацията на Япония значи, че функционалното сърце на третата атомна бомба, върху която те работят – 6,2-килограмова (13,7 паунда) сфера от пречистен плутоний и галий – в последна сметка няма да е нужна за военната атака.
Ако спорът беше траял да бушува, тази плутониева вътрешност е щяла да бъде инсталирана във второ копие на „ Fat Man “ и да бъде взривена над различен нищо неподозиращ японски град единствено четири дни по-късно.

Демонското ядро

Съдбата дава пролонгация на хората от лабораторията. Работата по устройството, с кодово име „ Руфъс “, е замразена за по-нататъшни проби. Е, тъкмо тези по-нататъшни проби върху остатъчната нуклеарна бомба й носят историческото наименование „ ядрото на демона “.
Първият случай се случва по-малко от седмица след капитулацията на Япония и единствено два дни след датата на анулираната бомбардировка на демонското ядро. Да, задачата не започва, само че бомбата, блокирана в Лос Аламос, въпреки всичко намира опция да убива. Учените от Лос Аламос знаят добре рисковете от това, което вършат. Те са наясно след опитите за сдържаност - способ за премерване на прага, при който плутоният ще стане суперкритичен, точката, в която нуклеарна верижна реакция ще отприщи гърмеж от смъртоносна радиация.
Учените в плана Манхатън обаче – част от който е и лабораторията в Лос Аламос – имат задача да открият какъв брой надалеч може да се стигне, преди да се задейства тази рискова реакция. Те наричали високорисковите опити „ гъделичкане на опашката на дракона “, знаейки, че в случай че имат нещастието да разсънят разярения звяр, ще бъдат изгорени.

Точно това се случва с физика от Лос Аламос Хари Даглиан

В нощта на 21 август 1945 година Даглиан се връща в лабораторията след вечеря, с цел да погъделичка опашката на дракона самичък – без други учени (само охранител) в близост в нарушаване на всички протоколи за сигурност.
Даглиан е потопен в работа към плутониевата сфера с тухли, направени от волфрамов карбид, които отразяват неутроните, изхвърлени от ядрото, назад към нея, приближавайки я до сериозна точка. Тухла по тухла Даглиан гради тези отразяващи стени към ядрото. В един миг оборудването му за наблюдаване на неутрони не регистрира, че плутоният ще стане суперкритичен, в случай че сложи още. Той се реалокира, с цел да издърпа една от тухлите, само че освен това инцидентно я изпусна непосредствено върху върха на сферата, предизвиквайки суперкритичност и генерирайки искра от синя светлина и вълна от топлота.Даглиан протяга ръка незабавно и изважда тухлата. Докато го прави ръката му изтръпва. 
За страдание към този момент е прекомерно късно. В този къс момент той към този момент е получил смъртоносна доза радиация. Изгорялата му ръка се покрива с мехури и той в последна сметка изпада в кома след седмици на гадене и болежка. Умира единствено 25 дни след случая. Несмъртоносна доза радиация е получил и дежурният охранител.
Но ядрото на демона към момента не е приключено. Въпреки прегледа на процедурите за сигурност след гибелта на Даглиан, всички направени промени се оказват незадоволителни, с цел да предотвратят сходен случай през идната година.

Ученият изпуска отвертката

На 21 май 1946 година един от сътрудниците на Даглиан, физикът Луис Слотин, прави проява за сдържаност, спускайки берилиев купол над ядрото. Подобно на тухлите от волфрамов карбид, берилиевият купол отразява неутроните назад в ядрото, тласкайки го към сдържаност. Слотин внимава доста куполът, наименуван тампер, да не покрие изцяло сърцевината нито за момент. Използва отвертка, с цел да поддържа дребен процеп, настояща като клапан, допускащ на задоволително неутрони да „ избягат ". Методът бил сякаш изправен, само че единствено досега, в който ученият изпуска отвертката и куполът пада, за момент изцяло покривайки ядрото на демона в берилиев мехур. Потокът от неутрони става неконтролируем.
Друг академик в стаята - Реймър Шрайбер - се обръща при звука на падащия купол, усеща топлота и вижда синя мълния. Ядрото на демона е суперкритично за повторно в границите на една година.„ Синята мълния се виждаше ясно в стаята, макар че тя (стаята) беше добре осветена от прозорците и евентуално от горните светлини “, написа Шрайбер по-късно в отчет. „ Общата дълготрайност на светкавицата не можеше да бъде повече от няколко десети от секундата. Слотин реагира доста бързо, като отхвърли тампера. “ Слотин може и да е бил бърз в поправянето на смъртоносната си неточност, само че вредите още веднъж към този момент са нанесени.
Той и седем други, присъстващи в стаята, в това число фотограф и охранител, са изложени на жестока радиация. Всъщност случаят се оказва с съдбовен край единствено за Слотин - единственият, получил смъртоносна доза и то по-голяма от тази, с която е облъчен Даглиан.
След първичен припадък на гадене и повръщане,  изглеждало, че Слотин се възвръща в болничното заведение. Но единствено след няколко дни той внезапно губи тегло, стартират болки в корема, демонстрират се признаци на умствено комплициране. Девет дни откакто отвертката се изплъзва от ръцете му - него към този момент го няма на този свят.

Слага се завършек на пипането с голи ръце

Двата смъртни случая карат управлението на плана да изготви напълно нови протоколи. Слага се завършек на пипането с голи ръце при опитите за сдържаност. Учените са задължени да употребяват машини за дистанционно управление, с цел да манипулират радиоактивните ядра от стотици метри разстояние.
След случая със Слотин проектите за потреблението на ядрото в Operation Crossroads (първите следвоенни демонстрации на нуклеарни детонации на атола Бикини) са отсрочени. Плутоният е претопен и реинтегриран в нуклеарния ресурс на Съединени американски щати, с цел да бъде модифициран в други ядра, в случай че е належащо. За втори и финален път на „ ядрото на демоните " е отказана експлозия.

Ето и един чудноват факт, свързани с разяреното ядро...
И двата случая - и с Даглиан, и със Слотин се случват във вторник, на 21-ия ден от месеца. И двамата умират в една и съща болнична стая.

Източник