На този ден: Започва колективизацията на труда в България
13 април 1945г. Министерският съвет приема наредба-закон за Трудово-кооперативно земеделско стопанство
Колективизацията съставлява цялост от политически решения и на практика дейности на страната, които имат за цел окрупняването на селското стопанство в България и прекосяването му от частна в групова благосъстоятелност (ТКЗС).
Предпоставките: Към 1944 година в България близо 80% от популацията е селско. Поради огромните процеси на накъсване на земеделската земя, които текат с особена мощ след Първата международна война, в страната се постанова практиката на маломерните стопанства.
По данни от формалната статистика, 712 хиляди стопанства имат до 50 дка земя, 254 хиляди сред 50 и 100 дка, и едвам 200 стопанства имат повече от 500 дка. Това състояние прави извънредно сложна модернизацията на селското стопанство. Опитите на българските държавни управления в междувоенния интервал посредством разнообразни начини да се оправят с изостаналостта в българското село, не се увенчават с триумф. Животът на българските селяни е извънредно тежък.
Началото на колективизацията: Логично откакто българските комунисти влизат във властта, те стартират да следват руския образец в региона, а точно кооперирането и колективизацията. На 13 април 1945-та е призната Наредбата – закон за Трудово-кооперативно земеделско стопанство (трудово-кооперативно земеделско стопанство).
В интервала до края на 1948-ма и началото на 1949 година, страната не оказва огромен напън над селяните да влязат в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. В тяхното основаване вземат участие преди всичко представители на Комунистическата партия. Около 8 % от земеделските стопани се включват в кооперативните сдружения през първите три години от приемането на закона. В началото на 1946 година Народното събрание приема други два значими закона ориентирани към модернизиране, благоустрояване и електрификация на селските региони. Създадена е и специфична работа към Министерството на земеделието, имаща за задача да усъвършенства живота в селата и да спомага на процесите по коопериране.
От март същата година работи Законът за трудовата поземлена благосъстоятелност, който стои в основата на подготвяната земеделска промяна. Основният му принцип е ограничение на едрата благосъстоятелност и оземляване на безимотните и малоимотните селяни. В есента на 1947 година държавното управление вкарва практиката на „ наложително изкупуване “ на аграрни култури от частните стопани на цени много под пазарната им стойност. Това е един от методите, с който селяните са тласкани към коопериране. От февруари 1948-ма се подхваща изкупуване и на тежката селскостопанската техника. Нейните притежатели получават скъпи бумаги, които след това по този начин и не са осъществени. Това слага в очевидна дискриминация частните стопани, които губят опцията да обработват земята си с трактори и комбайни, а им остават единствено примитивните сечива.
Напрежението: Режимът последователно стартира да оказва напън и със силови способи. Срещу непокорните селяни се организират репресии от разнороден темперамент – побоища, изселвания, правосъдно гонене. Това още един път недвусмислено показва, че Българска комунистическа партия е твърдо решена да наложи своя курс в земеделието.
През 1950 година, близо половината от българските селяни са към този момент част от системата на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Властта обаче се натъква на опозиция, като в обособени случаи и въоръжена. През юли същата година избухват протести в някои обитаеми места във Врачанско. В идващите месеци такива има и в Пловдивско и Старозагорско, а през 1951 година във Видинско. Държавните органи съумяват относително елементарно да се оправят с напрежението. То обаче демонстрира, че колективизацията провокира огромно неодобрение измежду част от популацията. Бунтовете провокират раздори в самата комунистическа партия. Ръководствата по места са заменени. Министърът на земеделието Титко Черноколев е упрекнат за проблемите с налагането на поземлената промяна и заставен да освободи поста си! Процесът по налагане на колективизацията е леко омекотен в интервала 1951/56 и тя не тече по този начин стремително.
13 април е международен ден на рока
На 13 април 1954 година Бил Хейли записва песента Rock Around the Clock. От тази дата стартира нова международна епоха в музиката, която се трансформира в просвета, философия и метод на живот на цели генерации.
Оригиналното заглавие на песента е We’re Gonna Rock Around the Clock Tonight!, което в по-късни записи на самия Хейли и други реализатори е кратко на Rock Around the Clock. Тъй като терминът Rock and Roll по това време още не е бил фиктивен, на плочата, излязла на 20 май 1954 година песните са записани като Fox Trot.
13 април се свързва и с друго значимо събитие. През 1962 година на тази дата в Хамбург е открит музикалният клуб Star-Club с присъединяване на The Beatles – групата, която има голямо значение за налагането на новия жанр.
Кога тъкмо се ражда стилът Rock and Roll и къде за първи път се смесват кънтри, джаз и буги-вуги музикалните експерти към момента спорят. Смята се, че първата ария в този жанр е Rocket 88, записана през 1951 година от групата на Айк Търнър.
През 1814 година н емският математик Карл Вите получава докторска степен на 13-годишна възраст
Най-младият лекар на науките в международната история получава докторската си степен в Хесенския университет.
Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на духовник в Лохау. От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от татко си Карл Вите-старши за да се развият у него невероятни качества. Към 10-годишна възраст той свободно приказва и чете на британски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.
Вите-старши обществено показва триумфите на сина си, пропагандирайки по този метод целта на възпитаниего над естествените заложби. Европейската преса осветява триумфите на вундеркинда.
През 1810 година младият Вите поставя в Лайпциг зрелостин изпит и стартира да посщава Гьотингенския университет. Там учи в продължение на четири години исторически, филологически, математически и метафизичен науки, а през 1813 година се появява латински етюд на 13-годишния докторант, на съображение на който Вите на 13 април 1814 година получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен лекар по философия.
След просветително пътешестване в Италия, по време на което Вите се занимава на първо място с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 година преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша). Вите обаче придобива най-голяма популярност със своите проучвания в региона на италианската литература и то основно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.
На Вите принадлежи самодейността за учредяване през 1866 година на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски „ Декамерон” на Бокачо (1859).
Колективизацията съставлява цялост от политически решения и на практика дейности на страната, които имат за цел окрупняването на селското стопанство в България и прекосяването му от частна в групова благосъстоятелност (ТКЗС).
Предпоставките: Към 1944 година в България близо 80% от популацията е селско. Поради огромните процеси на накъсване на земеделската земя, които текат с особена мощ след Първата международна война, в страната се постанова практиката на маломерните стопанства.
По данни от формалната статистика, 712 хиляди стопанства имат до 50 дка земя, 254 хиляди сред 50 и 100 дка, и едвам 200 стопанства имат повече от 500 дка. Това състояние прави извънредно сложна модернизацията на селското стопанство. Опитите на българските държавни управления в междувоенния интервал посредством разнообразни начини да се оправят с изостаналостта в българското село, не се увенчават с триумф. Животът на българските селяни е извънредно тежък.
Началото на колективизацията: Логично откакто българските комунисти влизат във властта, те стартират да следват руския образец в региона, а точно кооперирането и колективизацията. На 13 април 1945-та е призната Наредбата – закон за Трудово-кооперативно земеделско стопанство (трудово-кооперативно земеделско стопанство).
В интервала до края на 1948-ма и началото на 1949 година, страната не оказва огромен напън над селяните да влязат в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. В тяхното основаване вземат участие преди всичко представители на Комунистическата партия. Около 8 % от земеделските стопани се включват в кооперативните сдружения през първите три години от приемането на закона. В началото на 1946 година Народното събрание приема други два значими закона ориентирани към модернизиране, благоустрояване и електрификация на селските региони. Създадена е и специфична работа към Министерството на земеделието, имаща за задача да усъвършенства живота в селата и да спомага на процесите по коопериране.
От март същата година работи Законът за трудовата поземлена благосъстоятелност, който стои в основата на подготвяната земеделска промяна. Основният му принцип е ограничение на едрата благосъстоятелност и оземляване на безимотните и малоимотните селяни. В есента на 1947 година държавното управление вкарва практиката на „ наложително изкупуване “ на аграрни култури от частните стопани на цени много под пазарната им стойност. Това е един от методите, с който селяните са тласкани към коопериране. От февруари 1948-ма се подхваща изкупуване и на тежката селскостопанската техника. Нейните притежатели получават скъпи бумаги, които след това по този начин и не са осъществени. Това слага в очевидна дискриминация частните стопани, които губят опцията да обработват земята си с трактори и комбайни, а им остават единствено примитивните сечива.
Напрежението: Режимът последователно стартира да оказва напън и със силови способи. Срещу непокорните селяни се организират репресии от разнороден темперамент – побоища, изселвания, правосъдно гонене. Това още един път недвусмислено показва, че Българска комунистическа партия е твърдо решена да наложи своя курс в земеделието.
През 1950 година, близо половината от българските селяни са към този момент част от системата на Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Властта обаче се натъква на опозиция, като в обособени случаи и въоръжена. През юли същата година избухват протести в някои обитаеми места във Врачанско. В идващите месеци такива има и в Пловдивско и Старозагорско, а през 1951 година във Видинско. Държавните органи съумяват относително елементарно да се оправят с напрежението. То обаче демонстрира, че колективизацията провокира огромно неодобрение измежду част от популацията. Бунтовете провокират раздори в самата комунистическа партия. Ръководствата по места са заменени. Министърът на земеделието Титко Черноколев е упрекнат за проблемите с налагането на поземлената промяна и заставен да освободи поста си! Процесът по налагане на колективизацията е леко омекотен в интервала 1951/56 и тя не тече по този начин стремително.
13 април е международен ден на рока
На 13 април 1954 година Бил Хейли записва песента Rock Around the Clock. От тази дата стартира нова международна епоха в музиката, която се трансформира в просвета, философия и метод на живот на цели генерации.
Оригиналното заглавие на песента е We’re Gonna Rock Around the Clock Tonight!, което в по-късни записи на самия Хейли и други реализатори е кратко на Rock Around the Clock. Тъй като терминът Rock and Roll по това време още не е бил фиктивен, на плочата, излязла на 20 май 1954 година песните са записани като Fox Trot.
13 април се свързва и с друго значимо събитие. През 1962 година на тази дата в Хамбург е открит музикалният клуб Star-Club с присъединяване на The Beatles – групата, която има голямо значение за налагането на новия жанр.
Кога тъкмо се ражда стилът Rock and Roll и къде за първи път се смесват кънтри, джаз и буги-вуги музикалните експерти към момента спорят. Смята се, че първата ария в този жанр е Rocket 88, записана през 1951 година от групата на Айк Търнър.
През 1814 година н емският математик Карл Вите получава докторска степен на 13-годишна възраст
Най-младият лекар на науките в международната история получава докторската си степен в Хесенския университет.
Йохан Хайнрих Фридрих Карл Вите е роден в семейство на духовник в Лохау. От ранно детство Карл Вите е обучаван и възпитаван от татко си Карл Вите-старши за да се развият у него невероятни качества. Към 10-годишна възраст той свободно приказва и чете на британски, френски и италиански езици (освен родния немски), владее също древногръцки и латински.
Вите-старши обществено показва триумфите на сина си, пропагандирайки по този метод целта на възпитаниего над естествените заложби. Европейската преса осветява триумфите на вундеркинда.
През 1810 година младият Вите поставя в Лайпциг зрелостин изпит и стартира да посщава Гьотингенския университет. Там учи в продължение на четири години исторически, филологически, математически и метафизичен науки, а през 1813 година се появява латински етюд на 13-годишния докторант, на съображение на който Вите на 13 април 1814 година получава в Гисенския университет (провинция Хесен) степен лекар по философия.
След просветително пътешестване в Италия, по време на което Вите се занимава на първо място с история на изкуството и италианска литература, той се връща в Германия и от 1821 година преподава право в университета в Бреслау (сега Вроцлав, Полша). Вите обаче придобива най-голяма популярност със своите проучвания в региона на италианската литература и то основно на Данте. Издава коментиран превод на лирически песни на Данте.
На Вите принадлежи самодейността за учредяване през 1866 година на Немско дантеновско общество под протектората на крал Йохан Саксонски. Покрай студиите за Данте той превежда на немски „ Декамерон” на Бокачо (1859).
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ