Kолко харчи Франция за култура? А какъв е опитът на Нидерландия?
13 000 000 000 евро. Да, не е печатна неточност - цели тринайсет милиарда!
В сферата на културата и медиите в страната на галите работят малко повече от 670 000 души. Привилегированият бранш е този на аудиовизията. Той получава повече, в сравнение с печели. За разлика от писмената просвета – пресата и книгата. Това ни оповестява в броя си от 4 януари т.г. вестник „ Монд” въз основа на общ отчет на министерствата на културата и на стопанската система на Република Франция.
Става дума за доклада за една от предишните години. От него се вижда, че френската просвета употребява една голяма сума, само че прави и пари. С изключение на Телевизията, която е най-големият потребител. Препоръката на отчета е към културните мениджъри в страната да се стремят да разпределят вярно бюджетите си, да вършат допустимите икономии и по опция и да възстановяват част от вложените средства. И в случай че аудиовизията получава близо една трета от този бюджет, а връща на страната едвам 5,7 %, то в това време пресата получава пет пъти по-малко от аудиовизията, само че носи същия % облага 5,7 %, а френската книга получава 1% от тези 13 милиарда, а носи – 5, 1%. А музеите и галериите и културно-историческите монументи носят по-голяма облага от бюджета, който им се отпуска.
Там не измислиха тази нелепост „ делегираните бюджети”. А коментарът и сравненията с нас са непотребни, нали?!
Опитът на Холандия или една прагматична система за субсидиране на културата – и можем единствено да се поучи от него
Едва след войната в тази неголяма западноевропейска страна културата и изкуствата получиха по-широка социална и държавна поддръжка. От 60- те години на предишния век насам дотациите набъбнаха сензитивно. Осигурена по три посоки / държавно управление, район и кметство /, духовната сфера зае най- сетне своето почтено място. Интересното е, че в случай че средствата от едно направление се увеличаваха – увеличаваха се и парите от останалите две. Отначало тази система имаше огромен триумф, само че през първата половина на 80- те години, когато рецесията стигна своята кулминационна точка, нещата трябваше да се трансформират. В края на всяка година се получаваше много сериозен недостиг, което довеждаше до понижаване на дотацията за идната. Правителството не можеше да скицира дълготрайни планове и да обезпечава благоприятни условия за нови и изключително за пробни прояви, които по принцип се одобряват прекомерно добре в Холандия. Нивото на заплатите и изискванията за работа / за творчество!/ бяха твърдо открити. Реорганизацията бе неизбежна.
И ето: през 1985 година там сътвориха идея за новата конструкция на държавно субсидиране на културата. Само след една година тя влезе в действие под названието „ Кунстенплан” / План за изкуствата/. Този проект е очакван за един относително кратковременен интервал от четири години и предвиждаше разпределението на средствата на средствата в три съществени категории:
а/ структурна, б/ дълготрайна, в/ по съответни мотиви.
Първата е предопределена за главните културни институти в столицата Хага, в Амстердам, Ротердам и другите огромни градове на страната, като да вземем за пример Кралския симфоничен оркестър, Театралния институт, огромните оперни театри, и се дава за период от четири години.
Втората е за огромните професионални компании, като да вземем за пример, Драматичната компания „ Микъри”, и се дава най-много за три- четири години.
Третата е за пробни, юношески и полупрофесионални креативен сформира. Държавата е провела специфични комисии, които да дирижират разпределението на средствата. Успоредно с тази финансово- административна власт съществува и публичен Съвет по изкуствата, който следи и прави оценка положението на другите институти и креативен сформира. Разбира се, той е построен напълно с присъединяване на експерти в обособените изкуства. Този съвещателен орган е в положение да се опълчи на възможна интервенция на държавните служители при оценката на обособени художествени обстоятелства или на новите планове.
Холандската система е много по- гъвкава и обезпечава, както последователността – отворена е за новостите и опитите, по този начин и нужната креативна независимост в продължение на четири години, а това не е дребен интервал в живота на един креативен институт.
Трябва да подчертаем, че институтите в тази страна са самостоятелни – страната не управлява директно активността им, интересува се от общото им финансово положение и полезността им за обществото и културата на Холандия.
Ефикасна е и системата на ръководството на културните институти в това кралство. Например, оперните театри се управляват от препоръки на шефовете, в които влизат: а/ административен директор- интендант с менажерски функционалности, б/ музикален шеф – основен диригент, в/ артистичен директор- режисьор и г/ финансов шеф.
За страдание, у нас длъжността е единствено една – шеф – нормално диригент, в някои случаи режисьор и това по принцип са лица без добър управнически опит, които при те това „ дърпат” най-вече към себе си. множеството от тях употребяват поста си като разменна монета за персоналната си кариера и обогатяване. / Особено фрапантен е казусът с предходния шеф на операта в Русе, Найден Тодоров, който се оказа, че е и с две купени дипломи от частния Нов български университет, където на практика не е учил, тъй като в това време е бил на работа! / Оттам идват и неблагополучията в нашите театри, доста от които са към този момент в несъмнено сериозно положение основно затова / например оперите в някои градове чиито са в „ комбина”/.
Опитът на Холандия, страна със остаряла просвета, с обичаи в музиката, изобразителното изкуство, театъра и балета, въпреки и с не по- огромен креативен капацитет от България, и с по- малко държавни институти, може да ни бъде от изгода.
И още нещо прекомерно значимо за наша информация: средствата от частни спонсори там не надвишават скромните 4- 5 % от цялата сума нужна за издръжката на холандската просвета. Въпреки данъчните облекчения за спонсорите. А бюджетът по това перо е над пет на 100, до момента в който в България е 10 пъти по- дребен! Голямата отговорност там е поела страната, както е в множеството страни от Европейски Съюз. Само че всичко там е може би по- добре премислено и по- добре проведено, в сравнение с е у нас. Там не се вършат икономии от културата. За разлика от нашите досегашни държавни управления, холандското е по-културно и реже по този начин фрапантно и безжалостно средствата за културата, тъй като знае, че всяко посягане върху духовността е закононарушение против нацията. В нито една от страните на цивилизована Европа няма министри- недоразумения като явленията Дянков, Рашидов и Банов, не се закриват театри, оркестри, фестивали, музеи, библиотеки, а и културата се ръководи от в действителност културни и почтени хора, а не от...мултаци и масони.
Да, опитът на Холандия, а също и този на Франция, са в действителност нещо скъпо, от което нашите нехаещи за българската просвета и нематериалност, управници би трябвало да се поучат.
Огнян СТАМБОЛИЕВ
В сферата на културата и медиите в страната на галите работят малко повече от 670 000 души. Привилегированият бранш е този на аудиовизията. Той получава повече, в сравнение с печели. За разлика от писмената просвета – пресата и книгата. Това ни оповестява в броя си от 4 януари т.г. вестник „ Монд” въз основа на общ отчет на министерствата на културата и на стопанската система на Република Франция.
Става дума за доклада за една от предишните години. От него се вижда, че френската просвета употребява една голяма сума, само че прави и пари. С изключение на Телевизията, която е най-големият потребител. Препоръката на отчета е към културните мениджъри в страната да се стремят да разпределят вярно бюджетите си, да вършат допустимите икономии и по опция и да възстановяват част от вложените средства. И в случай че аудиовизията получава близо една трета от този бюджет, а връща на страната едвам 5,7 %, то в това време пресата получава пет пъти по-малко от аудиовизията, само че носи същия % облага 5,7 %, а френската книга получава 1% от тези 13 милиарда, а носи – 5, 1%. А музеите и галериите и културно-историческите монументи носят по-голяма облага от бюджета, който им се отпуска.
Там не измислиха тази нелепост „ делегираните бюджети”. А коментарът и сравненията с нас са непотребни, нали?!
Опитът на Холандия или една прагматична система за субсидиране на културата – и можем единствено да се поучи от него
Едва след войната в тази неголяма западноевропейска страна културата и изкуствата получиха по-широка социална и държавна поддръжка. От 60- те години на предишния век насам дотациите набъбнаха сензитивно. Осигурена по три посоки / държавно управление, район и кметство /, духовната сфера зае най- сетне своето почтено място. Интересното е, че в случай че средствата от едно направление се увеличаваха – увеличаваха се и парите от останалите две. Отначало тази система имаше огромен триумф, само че през първата половина на 80- те години, когато рецесията стигна своята кулминационна точка, нещата трябваше да се трансформират. В края на всяка година се получаваше много сериозен недостиг, което довеждаше до понижаване на дотацията за идната. Правителството не можеше да скицира дълготрайни планове и да обезпечава благоприятни условия за нови и изключително за пробни прояви, които по принцип се одобряват прекомерно добре в Холандия. Нивото на заплатите и изискванията за работа / за творчество!/ бяха твърдо открити. Реорганизацията бе неизбежна.
И ето: през 1985 година там сътвориха идея за новата конструкция на държавно субсидиране на културата. Само след една година тя влезе в действие под названието „ Кунстенплан” / План за изкуствата/. Този проект е очакван за един относително кратковременен интервал от четири години и предвиждаше разпределението на средствата на средствата в три съществени категории:
а/ структурна, б/ дълготрайна, в/ по съответни мотиви.
Първата е предопределена за главните културни институти в столицата Хага, в Амстердам, Ротердам и другите огромни градове на страната, като да вземем за пример Кралския симфоничен оркестър, Театралния институт, огромните оперни театри, и се дава за период от четири години.
Втората е за огромните професионални компании, като да вземем за пример, Драматичната компания „ Микъри”, и се дава най-много за три- четири години.
Третата е за пробни, юношески и полупрофесионални креативен сформира. Държавата е провела специфични комисии, които да дирижират разпределението на средствата. Успоредно с тази финансово- административна власт съществува и публичен Съвет по изкуствата, който следи и прави оценка положението на другите институти и креативен сформира. Разбира се, той е построен напълно с присъединяване на експерти в обособените изкуства. Този съвещателен орган е в положение да се опълчи на възможна интервенция на държавните служители при оценката на обособени художествени обстоятелства или на новите планове.
Холандската система е много по- гъвкава и обезпечава, както последователността – отворена е за новостите и опитите, по този начин и нужната креативна независимост в продължение на четири години, а това не е дребен интервал в живота на един креативен институт.
Трябва да подчертаем, че институтите в тази страна са самостоятелни – страната не управлява директно активността им, интересува се от общото им финансово положение и полезността им за обществото и културата на Холандия.
Ефикасна е и системата на ръководството на културните институти в това кралство. Например, оперните театри се управляват от препоръки на шефовете, в които влизат: а/ административен директор- интендант с менажерски функционалности, б/ музикален шеф – основен диригент, в/ артистичен директор- режисьор и г/ финансов шеф.
За страдание, у нас длъжността е единствено една – шеф – нормално диригент, в някои случаи режисьор и това по принцип са лица без добър управнически опит, които при те това „ дърпат” най-вече към себе си. множеството от тях употребяват поста си като разменна монета за персоналната си кариера и обогатяване. / Особено фрапантен е казусът с предходния шеф на операта в Русе, Найден Тодоров, който се оказа, че е и с две купени дипломи от частния Нов български университет, където на практика не е учил, тъй като в това време е бил на работа! / Оттам идват и неблагополучията в нашите театри, доста от които са към този момент в несъмнено сериозно положение основно затова / например оперите в някои градове чиито са в „ комбина”/.
Опитът на Холандия, страна със остаряла просвета, с обичаи в музиката, изобразителното изкуство, театъра и балета, въпреки и с не по- огромен креативен капацитет от България, и с по- малко държавни институти, може да ни бъде от изгода.
И още нещо прекомерно значимо за наша информация: средствата от частни спонсори там не надвишават скромните 4- 5 % от цялата сума нужна за издръжката на холандската просвета. Въпреки данъчните облекчения за спонсорите. А бюджетът по това перо е над пет на 100, до момента в който в България е 10 пъти по- дребен! Голямата отговорност там е поела страната, както е в множеството страни от Европейски Съюз. Само че всичко там е може би по- добре премислено и по- добре проведено, в сравнение с е у нас. Там не се вършат икономии от културата. За разлика от нашите досегашни държавни управления, холандското е по-културно и реже по този начин фрапантно и безжалостно средствата за културата, тъй като знае, че всяко посягане върху духовността е закононарушение против нацията. В нито една от страните на цивилизована Европа няма министри- недоразумения като явленията Дянков, Рашидов и Банов, не се закриват театри, оркестри, фестивали, музеи, библиотеки, а и културата се ръководи от в действителност културни и почтени хора, а не от...мултаци и масони.
Да, опитът на Холандия, а също и този на Франция, са в действителност нещо скъпо, от което нашите нехаещи за българската просвета и нематериалност, управници би трябвало да се поучат.
Огнян СТАМБОЛИЕВ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ