Марс в илюминатора...
123456
За момента SpaceX наподобява най-малко краткотрайно са изоставили концепцията за свръхбърз галактически транспорт на пасажери до всяка точка на Земята
123456
Всъщност изначално най-важният въпрос е: ще издържи ли съединеният от доста огънати стоманени секции корпус на аеродинамичното натоварване при политане и кацане?
123456
От версия 3 нататък корпусът на галактическия транспортен съд към този момент няма да се прави от заварени един за различен стоманени листа, а от цели секции с формата на обръч, които ще бъдат по-тънки и надлежно по-леки. Също по този начин те ще имат единствено една отвесна спойка, което би трябвало да ги направи и по-здрави.
[SpaceX] 123456
В последната си версия Starship минава от потребление на 7 еднотипни мотора Raptor към 3, усъвършенствани за работа в атмосферата и 3 предопределени за вакуум. Последният вид обаче още не е публично подготвен.
[SpaceX] 123456
Презареждането в орбита евентуално ще е неотложно и за полет до Луната, защото спътникът на нашата планета няма атмосфера, която да се употребява от галактическия транспортен съд за закъснение на скоростта. Така че при кацане на Луната Spaceship би трябвало да кацне напълно с реактивна двигателна сила.
[SpaceX] 123456
Основните спънки за полет до Марс обаче остават и са свързани с живота и здравето на астронавтите. Все още не е ясно по какъв начин SpaceX възнамерява да отбрани пасажерите от резултатите на галактическата радиация оттатък магнитното поле на Земята и какви ще са дълготрайните резултати от живота в положение на безтегловност, до момента в който трае пътуването.
Орбиталното презареждане е основно за потреблението на Spaceship оттатък околоземна орбита. Точно 11 години след премиерния полет на първата частна орбитална ракета Falcon 1 галактическата корпорация SpaceX на софтуерния милиардер Илън Мъск показва образно, че огромната й цел – пилотиран полет до Марс, към този момент не е просто фантазия, научна фантастика и огромни обещания.
По време на ефектна гала край Бока Чика, Южен Тексас, в неделя създателят на компанията публично показа първия действителен първообраз на първия частен галактическия транспортен съд Starship, който в близко бъдеще би трябвало да транспортира човечеството до и оттатък околоземна орбита. Тестовата версия, наречена Mark 1, бе съединена в полеви условия за по-малко от половин година и съставлява гигантска цилиндрична структура с височина 50 и диаметър 9 метра. Тя ще се задвижва от три реактивни мотора вид Raptor, чиято задача ще бъде да я повдигнат на 20 километра височина, след което да я приземят меко на земята.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Според Илън Мъск сходен тестов полет би трябвало да бъде извършен в границите на идващите 1 до 2 месеца. В окончателния си тип Starship би трябвало да има шест мотора - три, усъвършенствани за работа в атмосферата и три, предопределени за вакуум. Вторият вид на мотора обаче още не е публично подготвен. Мъск също по този начин се надява, че първите тествания на апарата в открития космос ще бъдат извършени в границите на идващите шест месеца.
Най-евтините полети в космоса
Spaceship ще каца по доста друг метод спрямо галактическите совалки и първата степен на ракетите Falcon 9. Приземяването му ще прилича полет на скайдайвър, при който корабът пада хоризонтално с " търбуха " надолу и термичния щит поема съвсем цялата сила от забавянето на скоростта. Двата предни и двата задни стабилизатора ще подсигуряват, че Spaceship остава в хоризонтална позиция и няма да стартира да се върти неконтролируемо. Едва в края на своя път към повърхността ракетата ще минава във отвесна позиция и дефинитивно ще забави скоростта си, употребявайки тягата на своите реактивни мотори Raptor, с цел да извърши меко кацане.
Когато бъде приключен, Starship ще е първият космичен галактически транспортен съд за многократна приложимост и първият орбитален след пенсионирането на галактическите совалки на NASA. Той ще се извежда в околоземна орбита от гигантска първа степен, наречена Super Heavy, която също ще е за многократна приложимост и жестоко казано ще съставлява уголемена версия на ракетите Falcon 9, само че направена от неръждаема стомана. Така на процедура платформата Starship/Super Heavy би трябвало да се трансформира и в най-евтиния способ за изстрелване на хора и товари в космоса, като единствените разноски са за гориво и минимално обслужване. Идеята е Starship да може да бъде изстрелван в границите на няколко часа единствено с презареждане и диагностика на системите, като не се нуждае от неколкомесечен главен ремонт на топлинния щит по сходство на галактическите совалки.
Starship също по този начин ще се задвижва с друго гориво спрямо всеобщо употребяваните сега ракети. Двигателите му Raptor работят с полутечен метан и О2 за разлика от тези на Falcon 9, които употребяват свръхрафиниран керосин RP-1. Замисълът е горивото на новия галактически транспортен съд да може да се синтезира на място на други небесни тела (и в частност на Марс). Това ще става посредством рандеман на вода, нейното разложение до водород и О2 посредством електролиза и генериране на метан през така наречен Процес на Сабатие, употребявайки атмосферния въглероден диоксид на Червената планета.
Какво се трансформира в Starship Mark 1
Хората, които наблюдават развиването на SpaceX, към този момент неколкократно са имали опция да видят, че Илън Мъск е податлив да прави бързи и радикални промени в дизайна на своите ракети. Така да вземем за пример от формалната си премиера през 2016 година до момента Starship мина през няколко трансформации – първо се споделяше Interplanetary Transport System (ITS), след това бе преименуван на Big Falcon Rocket (BFR), с цел да се стигне до настоящето наименование Starship/Super Heavy. Ексцентричният милиардер изненадващо изостави желанието си корпусът да е изработен от карбонови сплави и мина към потреблението на положителната остаряла... неръждаема стомана.
Идеята на Мъск е елементарна – стоманата има доста по-висока температура на размразяване и по-голяма издръжливост при ниските температури на междупланетния вакуум. Също по този начин, от една страна, е десетки пъти по-евтина като суровина, а от друга – доста по-лесна за обработка спрямо карбона. Мъск също така замисляше да конфигурира на Starship новаторско " водно " изстудяване, което да изстудява корпуса на кораба при повторното нахлуване на атмосферата, изпускайки полутечен метан през дребни пори по повърхността (по същия метод, по който се охлажда човешката кожа).
Тази година Мъск не изневери на себе си и отново извърши радикални промени по своя галактически транспортен съд... изоставяйки концепцията за " водното " изстудяване . Очевидно тестванията с новаторската технология не са дали упования резултат и притежателят на компанията не се е поколебал бързо да й обърне тил. Затова компанията още веднъж се връща към потреблението на керамичен топлинен щит сходно на галактическите совалки . Прототипи на защитните плочки неотдавна бяха тествани при противоположното нахлуване в атмосферата на последния Cargo Dragon.
Според Мъск обаче плочките на SpaceX ще разнообразни, доста по-леки, здрави и тънки спрямо тези на NASA. Това е допустимо, защото стоманеният корпус изпод е по-термоустойчив и има по-висока точка на размразяване спрямо алуминиевите сплави, употребявани в совалките. Преминаването от карбонов корпус към неръждаема стомана има още един положителен резултат – керамични плочки ще покриват не целия транспортен съд, а единствено неговия " тулум ", който ще се трие в атмосферата . Неръждаемата стомана от другата страна на Starship ще бъде задоволително устойчива, тъй че да не се стопява без спомагателна отбрана. Намаляването на топлинния щит на половина надлежно прави ракетата и по-лека. За да се понижи тежестта, SpaceX също по този начин понижава броя на задните стабилизатори от три на два.
Космически транспортен съд " на диета "
В този подтекст потреблението на стомана в Starship за момента основава евентуален проблем – в този момент тежестта на прототипа МК1 е 200 тона без горивото, до момента в който Мъск се надява то да е най-много 120 тона. За задачата SpaceX възнамерява да усъвършенства и индустриалния развой на Starship. От версия 3 нататък корпусът на галактическия транспортен съд към този момент няма да се прави от заварени един за различен стоманени листове, а от цели секции с формата на обръч, които ще бъдат по-тънки, надлежно по-леки и по-здрави (ще имат единствено една отвесна заварка). Първоначалният вид с карбонов корпус обаче трябваше да тежи единствено 85 тона, което повдига въпроса дали (и как) ще бъде доближат мечтаният потенциал от 100 тона потребен товар.
Преди да се стигне до първия тест в галактически условия също по този начин SpaceX би трябвало съществено да усъвършенства производството на новите си реактивни мотори Raptor . В момента съгласно Мъск една численост се сглобява за 8-10 дни, което от позиция на графика е проблем. За да се осъществят проектите на SpaceX, скоростта на произвеждане би трябвало да бъде сведена до 24 часа, споделя Мъск. Той се надява това да се случи през първото тримесечие на 2020 година
Производството на Raptor-ите е съществена спънка за орбиталния тест на галактическия транспортен съд най-много тъй като първата степен Super Heavy ще се задвижва от най-малко 24 и най-много 37 мотора . Така че преди SpaceX да стартира тестванията в извънземното пространство, компанията би трябвало да е произвела сред 80 и 100 Raptor-a. По проект първата ракета Super Heavy ще стартира да се сглобява чак откакто четвъртият Spaceship бъде подготвен. В тазгодишната си версия ракетата ще има шест несгъваеми крайници за кацане , ще се приземява по сходство на Falcon 9 и ще управлява отвесната си позиция при полет с четири титаниеви решетъчни стабилизатора с формата на елмаз.
Когато бъде подготвена, Super Heavy би трябвало да стане най-мощната ракета притежател, създавана от човечеството. Тя ще генерира двойно по-голяма двигателна сила от Saturn V – ракетата, употребена по време на американската стратегия Apollo за пилотирани полети до Луната.
Ако съдим по новия уебсайт на Starship, за момента SpaceX най-малко краткотрайно са изоставили концепцията за свръхбърз галактически транспорт на пасажери до всяка точка на Земята . Вместо това компанията на Мъск подчертава върху по-прагматични неща: доста на ниска цена извеждане на големи спътници, превоз на огромни товари до Международната галактическа станция и в близко бъдеще – до Луната. Последното е евентуално рентабилен бизнес в подтекста на американската политическа обстановка и програмата Artemis на NASA, целяща изпращане на хора на Луната до 2024 г.
За момента SpaceX наподобява най-малко краткотрайно са изоставили концепцията за свръхбърз галактически транспорт на пасажери до всяка точка на Земята
123456
Всъщност изначално най-важният въпрос е: ще издържи ли съединеният от доста огънати стоманени секции корпус на аеродинамичното натоварване при политане и кацане?
123456
От версия 3 нататък корпусът на галактическия транспортен съд към този момент няма да се прави от заварени един за различен стоманени листа, а от цели секции с формата на обръч, които ще бъдат по-тънки и надлежно по-леки. Също по този начин те ще имат единствено една отвесна спойка, което би трябвало да ги направи и по-здрави.
[SpaceX] 123456
В последната си версия Starship минава от потребление на 7 еднотипни мотора Raptor към 3, усъвършенствани за работа в атмосферата и 3 предопределени за вакуум. Последният вид обаче още не е публично подготвен.
[SpaceX] 123456
Презареждането в орбита евентуално ще е неотложно и за полет до Луната, защото спътникът на нашата планета няма атмосфера, която да се употребява от галактическия транспортен съд за закъснение на скоростта. Така че при кацане на Луната Spaceship би трябвало да кацне напълно с реактивна двигателна сила.
[SpaceX] 123456
Основните спънки за полет до Марс обаче остават и са свързани с живота и здравето на астронавтите. Все още не е ясно по какъв начин SpaceX възнамерява да отбрани пасажерите от резултатите на галактическата радиация оттатък магнитното поле на Земята и какви ще са дълготрайните резултати от живота в положение на безтегловност, до момента в който трае пътуването.
Орбиталното презареждане е основно за потреблението на Spaceship оттатък околоземна орбита. Точно 11 години след премиерния полет на първата частна орбитална ракета Falcon 1 галактическата корпорация SpaceX на софтуерния милиардер Илън Мъск показва образно, че огромната й цел – пилотиран полет до Марс, към този момент не е просто фантазия, научна фантастика и огромни обещания.
По време на ефектна гала край Бока Чика, Южен Тексас, в неделя създателят на компанията публично показа първия действителен първообраз на първия частен галактическия транспортен съд Starship, който в близко бъдеще би трябвало да транспортира човечеството до и оттатък околоземна орбита. Тестовата версия, наречена Mark 1, бе съединена в полеви условия за по-малко от половин година и съставлява гигантска цилиндрична структура с височина 50 и диаметър 9 метра. Тя ще се задвижва от три реактивни мотора вид Raptor, чиято задача ще бъде да я повдигнат на 20 километра височина, след което да я приземят меко на земята.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Според Илън Мъск сходен тестов полет би трябвало да бъде извършен в границите на идващите 1 до 2 месеца. В окончателния си тип Starship би трябвало да има шест мотора - три, усъвършенствани за работа в атмосферата и три, предопределени за вакуум. Вторият вид на мотора обаче още не е публично подготвен. Мъск също по този начин се надява, че първите тествания на апарата в открития космос ще бъдат извършени в границите на идващите шест месеца.
Най-евтините полети в космоса
Spaceship ще каца по доста друг метод спрямо галактическите совалки и първата степен на ракетите Falcon 9. Приземяването му ще прилича полет на скайдайвър, при който корабът пада хоризонтално с " търбуха " надолу и термичния щит поема съвсем цялата сила от забавянето на скоростта. Двата предни и двата задни стабилизатора ще подсигуряват, че Spaceship остава в хоризонтална позиция и няма да стартира да се върти неконтролируемо. Едва в края на своя път към повърхността ракетата ще минава във отвесна позиция и дефинитивно ще забави скоростта си, употребявайки тягата на своите реактивни мотори Raptor, с цел да извърши меко кацане.
Когато бъде приключен, Starship ще е първият космичен галактически транспортен съд за многократна приложимост и първият орбитален след пенсионирането на галактическите совалки на NASA. Той ще се извежда в околоземна орбита от гигантска първа степен, наречена Super Heavy, която също ще е за многократна приложимост и жестоко казано ще съставлява уголемена версия на ракетите Falcon 9, само че направена от неръждаема стомана. Така на процедура платформата Starship/Super Heavy би трябвало да се трансформира и в най-евтиния способ за изстрелване на хора и товари в космоса, като единствените разноски са за гориво и минимално обслужване. Идеята е Starship да може да бъде изстрелван в границите на няколко часа единствено с презареждане и диагностика на системите, като не се нуждае от неколкомесечен главен ремонт на топлинния щит по сходство на галактическите совалки.
Starship също по този начин ще се задвижва с друго гориво спрямо всеобщо употребяваните сега ракети. Двигателите му Raptor работят с полутечен метан и О2 за разлика от тези на Falcon 9, които употребяват свръхрафиниран керосин RP-1. Замисълът е горивото на новия галактически транспортен съд да може да се синтезира на място на други небесни тела (и в частност на Марс). Това ще става посредством рандеман на вода, нейното разложение до водород и О2 посредством електролиза и генериране на метан през така наречен Процес на Сабатие, употребявайки атмосферния въглероден диоксид на Червената планета.
Какво се трансформира в Starship Mark 1
Хората, които наблюдават развиването на SpaceX, към този момент неколкократно са имали опция да видят, че Илън Мъск е податлив да прави бързи и радикални промени в дизайна на своите ракети. Така да вземем за пример от формалната си премиера през 2016 година до момента Starship мина през няколко трансформации – първо се споделяше Interplanetary Transport System (ITS), след това бе преименуван на Big Falcon Rocket (BFR), с цел да се стигне до настоящето наименование Starship/Super Heavy. Ексцентричният милиардер изненадващо изостави желанието си корпусът да е изработен от карбонови сплави и мина към потреблението на положителната остаряла... неръждаема стомана.
Идеята на Мъск е елементарна – стоманата има доста по-висока температура на размразяване и по-голяма издръжливост при ниските температури на междупланетния вакуум. Също по този начин, от една страна, е десетки пъти по-евтина като суровина, а от друга – доста по-лесна за обработка спрямо карбона. Мъск също така замисляше да конфигурира на Starship новаторско " водно " изстудяване, което да изстудява корпуса на кораба при повторното нахлуване на атмосферата, изпускайки полутечен метан през дребни пори по повърхността (по същия метод, по който се охлажда човешката кожа).
Тази година Мъск не изневери на себе си и отново извърши радикални промени по своя галактически транспортен съд... изоставяйки концепцията за " водното " изстудяване . Очевидно тестванията с новаторската технология не са дали упования резултат и притежателят на компанията не се е поколебал бързо да й обърне тил. Затова компанията още веднъж се връща към потреблението на керамичен топлинен щит сходно на галактическите совалки . Прототипи на защитните плочки неотдавна бяха тествани при противоположното нахлуване в атмосферата на последния Cargo Dragon.
Според Мъск обаче плочките на SpaceX ще разнообразни, доста по-леки, здрави и тънки спрямо тези на NASA. Това е допустимо, защото стоманеният корпус изпод е по-термоустойчив и има по-висока точка на размразяване спрямо алуминиевите сплави, употребявани в совалките. Преминаването от карбонов корпус към неръждаема стомана има още един положителен резултат – керамични плочки ще покриват не целия транспортен съд, а единствено неговия " тулум ", който ще се трие в атмосферата . Неръждаемата стомана от другата страна на Starship ще бъде задоволително устойчива, тъй че да не се стопява без спомагателна отбрана. Намаляването на топлинния щит на половина надлежно прави ракетата и по-лека. За да се понижи тежестта, SpaceX също по този начин понижава броя на задните стабилизатори от три на два.
Космически транспортен съд " на диета "
В този подтекст потреблението на стомана в Starship за момента основава евентуален проблем – в този момент тежестта на прототипа МК1 е 200 тона без горивото, до момента в който Мъск се надява то да е най-много 120 тона. За задачата SpaceX възнамерява да усъвършенства и индустриалния развой на Starship. От версия 3 нататък корпусът на галактическия транспортен съд към този момент няма да се прави от заварени един за различен стоманени листове, а от цели секции с формата на обръч, които ще бъдат по-тънки, надлежно по-леки и по-здрави (ще имат единствено една отвесна заварка). Първоначалният вид с карбонов корпус обаче трябваше да тежи единствено 85 тона, което повдига въпроса дали (и как) ще бъде доближат мечтаният потенциал от 100 тона потребен товар.
Преди да се стигне до първия тест в галактически условия също по този начин SpaceX би трябвало съществено да усъвършенства производството на новите си реактивни мотори Raptor . В момента съгласно Мъск една численост се сглобява за 8-10 дни, което от позиция на графика е проблем. За да се осъществят проектите на SpaceX, скоростта на произвеждане би трябвало да бъде сведена до 24 часа, споделя Мъск. Той се надява това да се случи през първото тримесечие на 2020 година
Производството на Raptor-ите е съществена спънка за орбиталния тест на галактическия транспортен съд най-много тъй като първата степен Super Heavy ще се задвижва от най-малко 24 и най-много 37 мотора . Така че преди SpaceX да стартира тестванията в извънземното пространство, компанията би трябвало да е произвела сред 80 и 100 Raptor-a. По проект първата ракета Super Heavy ще стартира да се сглобява чак откакто четвъртият Spaceship бъде подготвен. В тазгодишната си версия ракетата ще има шест несгъваеми крайници за кацане , ще се приземява по сходство на Falcon 9 и ще управлява отвесната си позиция при полет с четири титаниеви решетъчни стабилизатора с формата на елмаз.
Когато бъде подготвена, Super Heavy би трябвало да стане най-мощната ракета притежател, създавана от човечеството. Тя ще генерира двойно по-голяма двигателна сила от Saturn V – ракетата, употребена по време на американската стратегия Apollo за пилотирани полети до Луната.
Ако съдим по новия уебсайт на Starship, за момента SpaceX най-малко краткотрайно са изоставили концепцията за свръхбърз галактически транспорт на пасажери до всяка точка на Земята . Вместо това компанията на Мъск подчертава върху по-прагматични неща: доста на ниска цена извеждане на големи спътници, превоз на огромни товари до Международната галактическа станция и в близко бъдеще – до Луната. Последното е евентуално рентабилен бизнес в подтекста на американската политическа обстановка и програмата Artemis на NASA, целяща изпращане на хора на Луната до 2024 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ