![123456 [The Killing of a Sacred Deer] 123456 [The Killing](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3199342.jpg)
Кино: "Убийството на свещения елен"
123456 [The Killing of a Sacred Deer] 123456 [The Killing of a Sacred Deer] 123456 [The Killing of a Sacred Deer] 123456 [The Killing of a Sacred Deer] 123456 [The Killing of a Sacred Deer] 123456 [The Killing of a Sacred Deer] Оценка: 3 от 5
Още от същото: " Омарът ".Йоргос Лантимос (1973) е марка в модерното авторско кино след " Кучешки зъб " (2009) и " Омарът " (2015). Първият бе номиниран за " Оскар ", вторият завоюва премията на журито в Кан. Стилът му смесва ирония на нравите с психохорър. Не допуска наслаждение за фена, а потрес и катарзис. В новия му филм (The Killing of a Sacred Deer) този жанр е доведен до клинично съвършенство. С него Лантимос взе премията за сюжет на миналогодишния Кан.
Разказ от старогръцката митология (Агамемнон е осъден да жертва щерка си Ифигения поради ликвидиране на сърна в свещената гора на Артемида) е развъртян в наши дни. Колин Фарел е съумял и удовлетворен от живота хирург, след кървава интервенция на сърце умерено дискутира с анастезиолога си новите марки скъпи часовници.
Идеалната му брачна половинка (Никол Кидман) командва съвършения им дом, където порастват две прелестни здрави деца, щерка на 14 и по-малък наследник. Върху тази идилия се стоварва ориста в лицето на младеж с почтени очи (Бари Кеоган от " Дюнкерк " и българския и " И след това светлина " ). Под ножа на хирурга в миналото е умрял татко му, а за постъпките в предишното би трябвало да се заплаща. С живота на един почтен от идеалното семейство. Фарел е пред избора на Агамемнон.
Филмът е притча за дейностите и следствията, за виновността, отговорността и осъдената горделивост. Диалогът е от ежедневни баналности, обявени с еднакъв глас. Под палката на Лантимос огромните артисти " играят " подтекста зад думите. Плъзгаща се камера, доста светлина в фрагмента, натрапчиво развити звуци и дисонантна музика, само че и Шуберт и Бах в кулминационните точки. Виждаме и чуваме единствено това, което желае режисьорът. Триумф на " изчисленото " кино за тези, които го обичат.
Още от същото: " Омарът ".Йоргос Лантимос (1973) е марка в модерното авторско кино след " Кучешки зъб " (2009) и " Омарът " (2015). Първият бе номиниран за " Оскар ", вторият завоюва премията на журито в Кан. Стилът му смесва ирония на нравите с психохорър. Не допуска наслаждение за фена, а потрес и катарзис. В новия му филм (The Killing of a Sacred Deer) този жанр е доведен до клинично съвършенство. С него Лантимос взе премията за сюжет на миналогодишния Кан.
Разказ от старогръцката митология (Агамемнон е осъден да жертва щерка си Ифигения поради ликвидиране на сърна в свещената гора на Артемида) е развъртян в наши дни. Колин Фарел е съумял и удовлетворен от живота хирург, след кървава интервенция на сърце умерено дискутира с анастезиолога си новите марки скъпи часовници.
Идеалната му брачна половинка (Никол Кидман) командва съвършения им дом, където порастват две прелестни здрави деца, щерка на 14 и по-малък наследник. Върху тази идилия се стоварва ориста в лицето на младеж с почтени очи (Бари Кеоган от " Дюнкерк " и българския и " И след това светлина " ). Под ножа на хирурга в миналото е умрял татко му, а за постъпките в предишното би трябвало да се заплаща. С живота на един почтен от идеалното семейство. Фарел е пред избора на Агамемнон.
Филмът е притча за дейностите и следствията, за виновността, отговорността и осъдената горделивост. Диалогът е от ежедневни баналности, обявени с еднакъв глас. Под палката на Лантимос огромните артисти " играят " подтекста зад думите. Плъзгаща се камера, доста светлина в фрагмента, натрапчиво развити звуци и дисонантна музика, само че и Шуберт и Бах в кулминационните точки. Виждаме и чуваме единствено това, което желае режисьорът. Триумф на " изчисленото " кино за тези, които го обичат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ