1234 ["Възвишение"] 1234 ["Възвишение"] 1234 ["Възвишение"] 1234 ["Възвишение"] Още по

1234 [ "Възвишение "] 1234 [ "Възвишение "] 1234 [ "Възвишение "] 1234 [ "Възвишение "] Още по тематиката
Истинско кино се прави единствено когато имаш да разкажеш нещо в действителност вълнуващо и свястно

Виктор Божинов, режисьор на кино лентата " Възвишение " пред " Капитал "
10 ное 2017
В подножието на " Възвишение "

За бъдещия филм по романа на Милен Русков с режисьора Виктор Божинов, сценариста Нели Димитрова и продуцента Иван Дойков
1 апр 2016
Трудният път към възвишението

" Възвишение " на Иван Добчев по романа на Милен Русков в Народния спектакъл
21 фев 2014 Филмът на Виктор Божинов е зрелищен и буен. Започва като нихилистичен уестърн, посипан с комизъм, за митарствата на двама другари в първа младост, допълнително разбойническата, в сравнение с революционна 1872 година

Асенчо (Стоян Дойчев, запомнете това име) е пастир от Жеравна, земен и прагматичен. Гичо, от Гавраил (Александър Алексиев, изнася филма) е шивач от Котел, отворен за познание и малко мечтател. Те са на Арабаконак при историческия грабеж на турската хазна, в четата на Димитър Общи (силен Филип Аврамов) - харизматичен интернационален авантюрист с непрекъснат дял от взетото " от народа, за народа ".

Общи им дава писмо персонално до Левски, само че по ханчетата и тайните къщи апостолът е все дневно път пред тях. По пътя срещат палитра от възрожденски характери и национални нрави, непроменени и до през днешния ден. Оценка
4 от 5
Сами порастват до зряла възраст на " свободни человеци ", стигат до трагични избори. Единият до измяната, другият до " возвишението " в всеотдайност. Две линии на националния темперамент, годни и през днешния ден. За този темперамент е романът на Милен Русков, една от най-четените модерни български книги. Тя е вградена органично във кино лентата, разговорите са на писателя.

С отварянето на очите на двамата за света и филмът сменя тоналността. Пиперлиите смешки и мъжки закачки отстъпват на трагичните прозрения за личната и националната орис. Финалът горе на действителното нагорнище против постоянния турски войник е с героичен мизансцен и баладични близки проекти. По разпоредбите на прочувственото разказвателно кино, което сме привикнали да назоваваме холивудско.


Режисьорските ръце над жанра са сигурни, цялата професионална биография на Божинов го е водила до тукашното " возвисяване ". Всеки от мъжете в четата получава дребната си крайна " песен ", а аналогиите с великите кино седморки (на самураи, каубои) са оправдани. Актьорите зад мъжете, до момента по-скоро с щемпел " присъщи и колоритни " (Христо Петков, Кирил Ефремов, Благовест Благоев - откритие), стигат до високи трагедийни ноти.

" Възвишение " е своевременен с концепциите от романа, облечени в релефна и вълнуваща кино плът. Гичо срича писмеността на пробуждането си от " Горски пасажер " на Раковски – " Наше незнание им е радостно... Полза да имат от наша слепота... Като беззлобни ни овце доят... " Асенчо спряга от " Рибния буквар " глагола " любя ", а не " работя ". Двамата в сеното, над тях нощното небе, от което падат звездите на неосъществимите фантазии и очаквания. И персоналните им, и националните. " Народ " и в романа, и във кино лентата е с кавички, споменаван с горчива подигравка.

[ " Възвишение " ]
Идейно " Възвишение " е полюсен на " Време разделно ", вътрешното му роднинство е с " Мера съгласно мера ". " Автоматичният " национализъм и заклеймяването на другия са непознати и на Русков, и на Божинов. За да каже Гичо от възрожденския Котел годното и в този момент: " Невежий человек живее в дребен свят. Не ще прехварли мост от единия бряг на реката на другия. Другия го не касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. " Така всяко общо Дело – и тогавашното, святото; и сегашните, по-дребните, само че насъщните – е обречено.

Във кино лентата Балканът " приказва ", пейзажът е настоящо лице – в лицето на оператора Антон Бакарски Божинов е имал съидейник. Музиката на Петър Дундаков е внушителна. Смесва познати симфонични претекстове с съвременни ударения. И тя като целия филм - по едно и също време епична и интимна. Още от същото:
" Мъжки времена "