В Судан жените показаха на света как се прави
1234
Суданската активистка Алаа Салах стои пред стенна рисунка, изобразяваща самата нея, на 20 април в Хартум. Снимка на младата Алаа Салах, даваща звук за протестни песни против режима, се трансфораха в онлайн сензация
© Umit Bektas/Reuters 1234
Протестиращa в Судан прави знака на успеха по време на проява пред щабквартирата на армията в столицата Хартум на 30 април 2019 година
© Ozan Kose/Agence France-Presse-Getty Images 1234
Елън Джонсън Сърлийф
1234
Суданската активистка Алаа Салах се обръща към протестиращи в Хартум на 10 април, ден преди свалянето на президента Омар Хасан ал Башир. Суданските дами бяха на първа линия на продемократичното придвижване, което докара до рухването на господин Ал Башир, автократ, управлявал Судан над три десетилетия
© Agence France-Presse-Getty Images Този текст е част от специфичното издание World Review на The New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете в последния брой на " Капитал " за годината.
Тази година светът гледаше по какъв начин народът на Судан се надигна, с цел да изиска отстраняването на президента Омар Хасан ал Башир, властнически водач, чието брутално ръководство продължи над три десетилетия. Протест за цената на хляба бързо прерасна в гласовити претенции за цивилно ръководство. На 11 април, след близо четири месеца на демонстрации, военните оповестиха, че са арестували господин Ал Башир и това най-сетне постави завършек на ръководството му.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Суданските дами бяха на първа линия на това придвижване за народна власт и смяна след години, в които са били подложени на маргинализация, тормоз и полово принуждение. По някои оценки те са съставлявали близо две трети от протестиращите. Снимка на младата Алаа Салах, даваща звук за протестна ария против режима, се трансформира в онлайн сензация и сподели образно революционната мощ на суданските дами.
Протестното придвижване, което смъкна господин Ал Башир, е следващият образец за възходящото присъединяване на африканските дами в политическия развой, било като деятели или като законодатели. Към юли 2019 година четири от страните в топ 15 на страните с най-голям % дами депутати в горните или долните камари на парламентите са в Африка. В тринадесет африкански страни делът на дамите в Народното събрание е 30% или по-висок.
Създаването на включващи демокрации обаче лишава време. Включването няма по какъв начин да се случи без мощни демократични институции и базово почитание към върховенството на закона, като и двете отсъстват от дълго време в Судан.
Месеците преди свалянето на господин Башир през април и подписването през август на преходно съглашение за шерване на властта сред ръководещия боен съвет в Судан и продемократичната съпротива са белязани от всеобщи митинги и принуждение. На 3 юни паравоенна група, известна като Сили за бързо реагиране, атакува продемократични протестиращи в столицата на Судан, Хартум, до момента в който те скандираха за завършек на воденото от военните държавно управление, което взе властта след ареста на господин Башир. По оценки на лекарска организация, обвързвана с опозицията, 127 души са били убити и близо 70 са били изнасилени по време на офанзивата. През идващия месец няколко студенти бяха простреляни и убити от силите за сигурност по време на проява в град Ел Обейд.
Както написа Мо Ибрахим, роден в Судан предприемач и човеколюбец, " заплашването, тормозът и насилието нямат място в една народна власт ". И е напълно прав.
Но с цел да бъдат демокрациите в сигурност, дамите би трябвало да имат власт. Това значи повече от просто право на глас; дамите имат потребност от същинска власт при взимането на решения. Гласовете им би трябвало да бъдат чувани по улиците и във всички органи на ръководството.
Избирането на повече дами на властови позиции възстановява концепцията, че дами и други маргинализирани групи могат дейно да упражняват власт. То също трансформира целите на държавното управление и усъвършенства действието му като цяло. Редица проучвания демонстрират, че дамите имат по-слаба податливост към авторитаризъм и са по-ориентирани към съдействие в работата. Проучвания демонстрират също по този начин, че държавни управления с повече дами в екипа е по-вероятно да отделят повече средства за опазване на здравето и обучение и за одобряване на женските права.
Изследване на Brookings Institution от 2017 година открива, че равенството сред половете и демокрацията се укрепват взаимно. Там, където има повече тъждество в ръководството, " относителното положение на мир " се усилва, сигурността се усъвършенства и има по-малка експанзия по отношение на други страни. От друга страна, когато демокрацията е по-силна, е по-слабо евентуално дамите да страдат от принуждение и се радват на повече политическо и икономическо тъждество.
Как би могъл да бъде задвижен този удобен цикъл на включване и народна власт? Този въпрос би трябвало да бъде подложен освен в Судан като в страна, която работи за създаване на устойчиво гражданско ръководство, само че по целия свят, където дамите се борят за тъждество и посланичество.
Аз самата смирено предлагам три хрумвания.
Първо, би трябвало да бъдат въведени квоти за женско присъединяване на всички равнища на ръководство. Изследване демонстрира, че половите квоти, въпреки и да не са съвършена система, фактически оказват помощ на дамите да преодоляват културни, стопански и изборни бариери, които ги попречват да заемат изборни позиции. Подобни квоти по-късно могат да бъдат последователно отстранени, защото дамите, откакто един път се озоват във властта, ще стартират да споделят изгодите, нормално непокътнати за мъжете.
Задължителните квоти от друг вид набират скорост в Африка и по света в последните години. Например конституционна наредба в Руанда – международният водач във връзка с каузи на дамите в Народното събрание – постановява, че дамите би трябвало да съставляват минимум 30% от всички взимащи решения управнически институции.
В случая на Судан, който неотдавна пое по пътя на тригодишен преход към народна власт след месеци на вълнения, дамите би трябвало да имат солидно място на масата за договаряния и да играят дейна роля в мирния развой. Обнадеждаващ сигнал е, че новият кабинет на Судан включва първия външен министър жена в историята на страната, Асма Мохамед Абдала.
Второ, интернационалната общественост би трябвало да бъде по-активна в застъпничеството за демократични институции. Вместо да бива въвличана единствено когато се случи покруса, както беше в Судан, интернационалните настоящи лица и институции би трябвало да се научат да долавят предупредителните сигнали за назряващо принуждение и да оказват поддръжка посредством напън за отворен разговор, гарантиращ, че дамите имат правото да приказват. По този метод страните ще могат да вършат прехода към народна власт без прибягване до всеобщи митинги и кръвопролития.
Трето, би трябвало да подкрепим девойките в Африка и по света, като им осигуряваме обучение, здравни грижи и икономическо овластяване. Трябва също да помислим съществено за образования по водачество, било то посредством подкрепяне на младите дами, които са задоволително смели да влязат в политиката, или посредством овластяване на дамите от всички култури и континенти.
Демократичната гражданска война в Судан не би била допустима без напъните на дамите и девойките. Вярвам, че с времето дамите в Судан ще могат да се любуват на всички плодове на демокрацията. Дотогава би трябвало да стоим до тях с нашите думи и каузи.
Елън Джонсън Сърлийф е президент на Либерия (2006 – 2018 г.) и притежател на Нобелова премия за мир за 2011 година
© 2019 The New York Times Company and Ellen Johnson Sirleaf
Суданската активистка Алаа Салах стои пред стенна рисунка, изобразяваща самата нея, на 20 април в Хартум. Снимка на младата Алаа Салах, даваща звук за протестни песни против режима, се трансфораха в онлайн сензация
© Umit Bektas/Reuters 1234
Протестиращa в Судан прави знака на успеха по време на проява пред щабквартирата на армията в столицата Хартум на 30 април 2019 година
© Ozan Kose/Agence France-Presse-Getty Images 1234
Елън Джонсън Сърлийф
1234
Суданската активистка Алаа Салах се обръща към протестиращи в Хартум на 10 април, ден преди свалянето на президента Омар Хасан ал Башир. Суданските дами бяха на първа линия на продемократичното придвижване, което докара до рухването на господин Ал Башир, автократ, управлявал Судан над три десетилетия
© Agence France-Presse-Getty Images Този текст е част от специфичното издание World Review на The New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете в последния брой на " Капитал " за годината.
Тази година светът гледаше по какъв начин народът на Судан се надигна, с цел да изиска отстраняването на президента Омар Хасан ал Башир, властнически водач, чието брутално ръководство продължи над три десетилетия. Протест за цената на хляба бързо прерасна в гласовити претенции за цивилно ръководство. На 11 април, след близо четири месеца на демонстрации, военните оповестиха, че са арестували господин Ал Башир и това най-сетне постави завършек на ръководството му.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Суданските дами бяха на първа линия на това придвижване за народна власт и смяна след години, в които са били подложени на маргинализация, тормоз и полово принуждение. По някои оценки те са съставлявали близо две трети от протестиращите. Снимка на младата Алаа Салах, даваща звук за протестна ария против режима, се трансформира в онлайн сензация и сподели образно революционната мощ на суданските дами.
Протестното придвижване, което смъкна господин Ал Башир, е следващият образец за възходящото присъединяване на африканските дами в политическия развой, било като деятели или като законодатели. Към юли 2019 година четири от страните в топ 15 на страните с най-голям % дами депутати в горните или долните камари на парламентите са в Африка. В тринадесет африкански страни делът на дамите в Народното събрание е 30% или по-висок.
Създаването на включващи демокрации обаче лишава време. Включването няма по какъв начин да се случи без мощни демократични институции и базово почитание към върховенството на закона, като и двете отсъстват от дълго време в Судан.
Месеците преди свалянето на господин Башир през април и подписването през август на преходно съглашение за шерване на властта сред ръководещия боен съвет в Судан и продемократичната съпротива са белязани от всеобщи митинги и принуждение. На 3 юни паравоенна група, известна като Сили за бързо реагиране, атакува продемократични протестиращи в столицата на Судан, Хартум, до момента в който те скандираха за завършек на воденото от военните държавно управление, което взе властта след ареста на господин Башир. По оценки на лекарска организация, обвързвана с опозицията, 127 души са били убити и близо 70 са били изнасилени по време на офанзивата. През идващия месец няколко студенти бяха простреляни и убити от силите за сигурност по време на проява в град Ел Обейд.
Както написа Мо Ибрахим, роден в Судан предприемач и човеколюбец, " заплашването, тормозът и насилието нямат място в една народна власт ". И е напълно прав.
Но с цел да бъдат демокрациите в сигурност, дамите би трябвало да имат власт. Това значи повече от просто право на глас; дамите имат потребност от същинска власт при взимането на решения. Гласовете им би трябвало да бъдат чувани по улиците и във всички органи на ръководството.
Избирането на повече дами на властови позиции възстановява концепцията, че дами и други маргинализирани групи могат дейно да упражняват власт. То също трансформира целите на държавното управление и усъвършенства действието му като цяло. Редица проучвания демонстрират, че дамите имат по-слаба податливост към авторитаризъм и са по-ориентирани към съдействие в работата. Проучвания демонстрират също по този начин, че държавни управления с повече дами в екипа е по-вероятно да отделят повече средства за опазване на здравето и обучение и за одобряване на женските права.
Изследване на Brookings Institution от 2017 година открива, че равенството сред половете и демокрацията се укрепват взаимно. Там, където има повече тъждество в ръководството, " относителното положение на мир " се усилва, сигурността се усъвършенства и има по-малка експанзия по отношение на други страни. От друга страна, когато демокрацията е по-силна, е по-слабо евентуално дамите да страдат от принуждение и се радват на повече политическо и икономическо тъждество.
Как би могъл да бъде задвижен този удобен цикъл на включване и народна власт? Този въпрос би трябвало да бъде подложен освен в Судан като в страна, която работи за създаване на устойчиво гражданско ръководство, само че по целия свят, където дамите се борят за тъждество и посланичество.
Аз самата смирено предлагам три хрумвания.
Първо, би трябвало да бъдат въведени квоти за женско присъединяване на всички равнища на ръководство. Изследване демонстрира, че половите квоти, въпреки и да не са съвършена система, фактически оказват помощ на дамите да преодоляват културни, стопански и изборни бариери, които ги попречват да заемат изборни позиции. Подобни квоти по-късно могат да бъдат последователно отстранени, защото дамите, откакто един път се озоват във властта, ще стартират да споделят изгодите, нормално непокътнати за мъжете.
Задължителните квоти от друг вид набират скорост в Африка и по света в последните години. Например конституционна наредба в Руанда – международният водач във връзка с каузи на дамите в Народното събрание – постановява, че дамите би трябвало да съставляват минимум 30% от всички взимащи решения управнически институции.
В случая на Судан, който неотдавна пое по пътя на тригодишен преход към народна власт след месеци на вълнения, дамите би трябвало да имат солидно място на масата за договаряния и да играят дейна роля в мирния развой. Обнадеждаващ сигнал е, че новият кабинет на Судан включва първия външен министър жена в историята на страната, Асма Мохамед Абдала.
Второ, интернационалната общественост би трябвало да бъде по-активна в застъпничеството за демократични институции. Вместо да бива въвличана единствено когато се случи покруса, както беше в Судан, интернационалните настоящи лица и институции би трябвало да се научат да долавят предупредителните сигнали за назряващо принуждение и да оказват поддръжка посредством напън за отворен разговор, гарантиращ, че дамите имат правото да приказват. По този метод страните ще могат да вършат прехода към народна власт без прибягване до всеобщи митинги и кръвопролития.
Трето, би трябвало да подкрепим девойките в Африка и по света, като им осигуряваме обучение, здравни грижи и икономическо овластяване. Трябва също да помислим съществено за образования по водачество, било то посредством подкрепяне на младите дами, които са задоволително смели да влязат в политиката, или посредством овластяване на дамите от всички култури и континенти.
Демократичната гражданска война в Судан не би била допустима без напъните на дамите и девойките. Вярвам, че с времето дамите в Судан ще могат да се любуват на всички плодове на демокрацията. Дотогава би трябвало да стоим до тях с нашите думи и каузи.
Елън Джонсън Сърлийф е президент на Либерия (2006 – 2018 г.) и притежател на Нобелова премия за мир за 2011 година
© 2019 The New York Times Company and Ellen Johnson Sirleaf
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ