И приятно, и страшно
1234
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал 1234
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал 1234
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал 1234
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал Още по тематиката
Галин Стоев е определен за шеф на театъра в Тулуза
Българският режисьор ще поеме поста от 1 януари 2018 година
26 мар 2017
20 въпроса: Галин Стоев
19 апр 2013 Оценка:
**** от 5
Филмът е за вътрешната празнина и запълването й с обич. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея. Дебютът в киното на работещия в последно време най-вече във Франция сценичен ас Галин Стоев е и за пространствата за бягство, когато външният свят е в рецесия и разпад. Тогава с няколко безкористни валенции деликатност към друго човешко създание, бягството става намиране. На себе си, на смисъла. Това се неща летливи и деликатни, интимни и условни, а поради фотографската си природа киното е постоянно съответно. Сякаш театърът е по-пригоден за изразяването им.
Галин Стоев към този момент го направи с награждавания театър " Приятнострашно " по пиесата на Яна Борисова. Тя е основа и на сюжета на кино лентата, дописан от Стоев, с спомагателни разговори от Георги Тенев. Голямото предизвикателство на превода без загуби в друг медиум на ефирния, с дълбини и недоизказаност, текст, е прескочено сполучливо. С гений. По-скоро с неговия общ брой.
Визията на Мисирков/Богданов и проникващата музика на белгийския композитор Саша Карлсон " доразказват " ставащото. Художникът Юлиан Табаков е съавтор освен на външните, само че и на " вътрешните " пространства. Мъжкият хор " Юлангело " е величествен в доизвайването им. И един друг и извисен Никола Анастасов в последната му роля. С цялата комедия на живота в очите.
Двама братя (Мартин Димитров и Димитър Николов) се влюбват в една жена (Елица Матева), тя е най-хубава другарка с индивида (Глория Петкова), с който единият брат има чувствена връзка. Градът (София) е покрит с отпадъци, протестиращи се самозапалват. Хората са плебеи на политическия си хайлайф (реплика от филма). Младите артисти се оправят с неподозирана зрялост. Близките им проекти са портрети от вътрешна светлина. Градината е животът, който сами си вършим. Когато сме стигнали до нищото – значи сме там. Тя е безкрайна, тъй като я доработваме всеки ден. Още от същото: " С обич и деликатност "
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал 1234
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал 1234
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал 1234
Кадър от " Безкрайната градина "
© Капитал Още по тематиката
Галин Стоев е определен за шеф на театъра в Тулуза
Българският режисьор ще поеме поста от 1 януари 2018 година
26 мар 2017
20 въпроса: Галин Стоев
19 апр 2013 Оценка:
**** от 5
Филмът е за вътрешната празнина и запълването й с обич. Когато любовта е невъзможна – с копнежа по нея. Дебютът в киното на работещия в последно време най-вече във Франция сценичен ас Галин Стоев е и за пространствата за бягство, когато външният свят е в рецесия и разпад. Тогава с няколко безкористни валенции деликатност към друго човешко създание, бягството става намиране. На себе си, на смисъла. Това се неща летливи и деликатни, интимни и условни, а поради фотографската си природа киното е постоянно съответно. Сякаш театърът е по-пригоден за изразяването им.
Галин Стоев към този момент го направи с награждавания театър " Приятнострашно " по пиесата на Яна Борисова. Тя е основа и на сюжета на кино лентата, дописан от Стоев, с спомагателни разговори от Георги Тенев. Голямото предизвикателство на превода без загуби в друг медиум на ефирния, с дълбини и недоизказаност, текст, е прескочено сполучливо. С гений. По-скоро с неговия общ брой.
Визията на Мисирков/Богданов и проникващата музика на белгийския композитор Саша Карлсон " доразказват " ставащото. Художникът Юлиан Табаков е съавтор освен на външните, само че и на " вътрешните " пространства. Мъжкият хор " Юлангело " е величествен в доизвайването им. И един друг и извисен Никола Анастасов в последната му роля. С цялата комедия на живота в очите.
Двама братя (Мартин Димитров и Димитър Николов) се влюбват в една жена (Елица Матева), тя е най-хубава другарка с индивида (Глория Петкова), с който единият брат има чувствена връзка. Градът (София) е покрит с отпадъци, протестиращи се самозапалват. Хората са плебеи на политическия си хайлайф (реплика от филма). Младите артисти се оправят с неподозирана зрялост. Близките им проекти са портрети от вътрешна светлина. Градината е животът, който сами си вършим. Когато сме стигнали до нищото – значи сме там. Тя е безкрайна, тъй като я доработваме всеки ден. Още от същото: " С обич и деликатност "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ