Звездите на града
1234
Астрономическа обсерватория на Софийски университет " Св. Климент Охридски " в парк Борисова градина
© Цветелина Белутова 1234
Астрономическа обсерватория на Софийски университет " Св. Климент Охридски " в парк Борисова градина
© Цветелина Белутова 1234 © Цветелина Белутова 1234 © Цветелина Белутова Още по тематиката
3D планетариума на Пловдив е подготвен. Предстоят проби
Съоръжението, което е ситуирано в Регионалния природонаучен музей, е финансирано от общината
30 юни 2015
Ловецът на звезди
28-годишият астроном в Националната астрономическа обсерватория " Рожен " – Григор Николов, за живота до безкрайността на вселената, идеализма и персоналните старания на учените
15 авг 2013
Фотогалерия: Обсерваторията в Рожен
След няколко седмици медиен звук Институтът по астрономия получи нужните за до края на годината средства. Това обаче не е дълготрайното решение
16 ное 2012
Преди 130 години днешната Борисова градина попадала отвън рамките на града - на мястото на пасището на софийското село Слатина. Отдалечената й локация се сторила идеална за създаване на Астрономическа обсерватория към Висшето учебно заведение (така се наричал Софийският университет " Св. Климент Охридски " ) на първия учител по астрономия у нас - проф. Марин Бъчеваров.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Цветелина Белутова Смаляване
При завършването на остарялото здание и огромния купол на обсерваторията през 1897 година надали някой си е представял, че след 123 години Цариградският парк с разсадник ще се окаже в центъра на милионен претрупан и осветлен град. Днес обсерваторията в Борисовата градина е изгубила част от функционалния си план - поради светлинния звук и нечистия въздух оттова могат да се следят единствено най-ярките небесни тела като Луната, Сатурн, Юпитер и други Но от позиция на историята тя е неповторима. Нещо, което младият екип на катедра " Астрономия " към Софийския университет (СУ) желаят да напомнят и покажат, като разчистят и облагородят обсерваторията и я отворят за лекции и наблюдения на нощното небе от края на септември.
" Дълги години обсерваторията беше затворена, беше една джунгла, няма да встъпвам в детайлности за какво. Важното е, че задвижихме нещата. Получихме позволение от Столичната община да разчистим двора и започнахме акциите при започване на 2017 година ", споделя доцент доктор Евгени Овчаров, 37-годишният началник на катедра " Астрономия ". Той и помощниците му - най-вече студенти и възпитаници от Софийската математическа гимназия (СМГ), разчистват храстите и шест изсъхнали огромни бора до оградата на обсерваторията, станали рискови за минувачите.
За да бъде хубаво разчистен теренът, са нужни средства и техника, с каквито може да помогне Столичната община. От десетилетия обаче общинските и държавните институции нямат отношение към обсерваторията, въпреки да е оповестена за монумент на културата през 1976 година Оттук в продължение на над 60 години към националните радио и телевизия се е подавало тъкмо време. Най-малката сграда в двора е така наречен Меридианен кръг, откъдето с телескоп е следено придвижването на избрани звезди по небосвода в направлението север - юг.
Фотограф: Цветелина Белутова
Чрез тях се е отчитало точното време и се е сверявал огромен машинален френски часовник, който - въпреки прашасал и несверяван от десетилетия - към момента работи и може да се види в по-новата постройка в двора на обсерваторията. Тук - в огромния купол, се намира най-старият телескоп в България - 120-годишен Grubb. Дълги години обсерваторията е подслонявала и първия бдителен апарат в България - зрителна тръба Merz, благосъстоятелност на учения възрожденец доктор Петър Берон.
За шанс на обсерваторията и на хората с интерес към историята и астрономията през 2015 година доцент доктор Евгени Овчаров застава отпред на катедрата. Тогава стартират и акциите по съживяването на мястото. " Първоначално правехме всичко сами (катедрата - бел. авт.) - със лични средства и сили. След това с благотворителни акции се включиха възпитаници от Софийската математическа гимназия ", споделя той.
Дори и сега, до момента в който приказваме, в двора на обсерваторията щъкат някогашни възпитаници от СМГ, които от тази есен ще са студенти първи курс във Физическия факултет към СУ. " Най-лесният метод хората да се допрян до астрономията е да идват тук, в обсерваторията, и на кръжока по астрономия във Физическия факултет. Там има доста разнообразни и забавни лекции от разнообразни и готини хора, горещо го предлагам ", споделя 18-годишната Калина Стоименова, нееднократен медалист от олимпиади по физика по целия свят и предстоящ студент в СУ. Питам я за какво е избрала да продължи образованието си в България. " Бях твърдо решена да изучавам в чужбина, само че по-късно се срещнах с хората в близост, с хората от катедрата и поради тях останах тук ", споделя тя.
Фотограф: Цветелина Белутова
Калина и съучениците й събират пари, с цел да оборудват отчасти публика в остарялото здание на обсерваторията, което към оня миг е с протекъл покрив, а самата зала съставлява склад за отпадъци. Днес аудиторията е почистена, подредена и оборудвана с дъска, екран и мултимедия за срещи и лекции, като потенциалът й е към 50 - 60 души. Впоследствие с финансова помощ се включва и самият Физически факултет, а в този момент най-големи очаквания се разпореждат на плана за основаване на Регионален астрономически център за проучвания и обучение, за който се приказва от 10 години. Той е на Националната астрономическа обсерватория " Рожен " и планува финансиране освен за оборудването в Родопите, само че и за мрежа от университети, институти, национални обсерватории и учебни заведения, занимаващи се с астрономия. По думите на доцент доктор Овчаров има действителни шансове планът да започва през декември.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
" За момента продължаваме да действаме интензивно на мускули и със лични средства ", прецизира той. " Откриването " на обсерваторията е планувано за края на септември. " Имаме две събития в края на месеца, при които вратите на обсерваторията ще са отворени за гости от 20 до 23 ч. с опция за наблюдения с телескопи, разглеждане на обсерваторията и къси известни лекции ", споделя доцент доктор Евгени Овчаров. Всеки е добре пристигнал на 29 септември за " Нощта на учените ", а на 30 септември - за " Есенен международен ден на астрономията ". След тези дати обсерваторията ще разгласи работното си време и цената на входния билет за деца и възрастни. Информацията може да следите на уеб страницата на катедра " Астрономия " www.phys.uni-sofia.bg/~astro/ и на Фейсбук страницата им.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Какво да следим в небето
Заради мръсния въздух и светлините в София можем да следим най-вече ярки небесни тела като Луната, Юпитер и неговите спътници, Сатурн с пръстените, звездни купове, галактики и други
Метеоритните потоци, известни още като дъжд от падащи звезди, е най-добре да се следят отвън огромния град - по опция в планината. Има едно извънредно уместно място за задачата - на няма и 30 минути от София. Това е планината Плана. Условията там са толкоз положителни, че преди време даже се е обмисляло националната обсерватория, в този момент Рожен, да се построи в Плана.
Ако тази година сте пропуснали летния поток Персеиди, не съжалявайте. Някои астрономи споделят мнението, че зимните метеоритни потоци Геминиди (декември) и Квадрантиди (януари) са доста по-красиви. Метеорите, като се изключи че са над 100 на час, изгарят по-бавно в атмосферата.
Добрата вест от света на астрономията за 2018 година е, че ни чака едно от най-красивите феномени, забележими с просто око - цялостно лунно затъмнение. В България ще го следим в нощта на 27 против 28 юли.
Фотограф: Цветелина Белутова
Грация и гравитация
Форум за фенове на физиката, поезията и музиката. Организира се от катедра " Астрономия " към СУ. Събитието включва литературни четения, музика онлайн и беседи на научно-популярни тематики. Като музиканти във формата са взели участие Ангел Заберски-син, Стоян Янкулов-Стунджи и други
Космически провокации 2017 www.spaceedu.net
Най-голямата безвъзмездна просветителна стратегия в региона на галактическата просвета и високите технологии на Балканите. Целта й е да въодушеви повече младежи да преследват научна, техническа и инженерна кариера. В рамките на няколко седмици студенти от разнообразни специалности под управлението на водещи експерти от целия свят работят по действителни галактически задачи. Програмата е безвъзмездна, а приемът за 2017 година завършва на 20 септември. Обучението се организира в Софийския университет.
Паралелно с програмата за студенти в " Музейко " се организират " Космически провокации " за деца от 6 до 11 години. 
Астрономическа обсерватория на Софийски университет " Св. Климент Охридски " в парк Борисова градина
© Цветелина Белутова 1234
Астрономическа обсерватория на Софийски университет " Св. Климент Охридски " в парк Борисова градина
© Цветелина Белутова 1234 © Цветелина Белутова 1234 © Цветелина Белутова Още по тематиката
3D планетариума на Пловдив е подготвен. Предстоят проби
Съоръжението, което е ситуирано в Регионалния природонаучен музей, е финансирано от общината
30 юни 2015
Ловецът на звезди
28-годишият астроном в Националната астрономическа обсерватория " Рожен " – Григор Николов, за живота до безкрайността на вселената, идеализма и персоналните старания на учените
15 авг 2013
Фотогалерия: Обсерваторията в Рожен
След няколко седмици медиен звук Институтът по астрономия получи нужните за до края на годината средства. Това обаче не е дълготрайното решение
16 ное 2012
Преди 130 години днешната Борисова градина попадала отвън рамките на града - на мястото на пасището на софийското село Слатина. Отдалечената й локация се сторила идеална за създаване на Астрономическа обсерватория към Висшето учебно заведение (така се наричал Софийският университет " Св. Климент Охридски " ) на първия учител по астрономия у нас - проф. Марин Бъчеваров.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Цветелина Белутова Смаляване
При завършването на остарялото здание и огромния купол на обсерваторията през 1897 година надали някой си е представял, че след 123 години Цариградският парк с разсадник ще се окаже в центъра на милионен претрупан и осветлен град. Днес обсерваторията в Борисовата градина е изгубила част от функционалния си план - поради светлинния звук и нечистия въздух оттова могат да се следят единствено най-ярките небесни тела като Луната, Сатурн, Юпитер и други Но от позиция на историята тя е неповторима. Нещо, което младият екип на катедра " Астрономия " към Софийския университет (СУ) желаят да напомнят и покажат, като разчистят и облагородят обсерваторията и я отворят за лекции и наблюдения на нощното небе от края на септември.
" Дълги години обсерваторията беше затворена, беше една джунгла, няма да встъпвам в детайлности за какво. Важното е, че задвижихме нещата. Получихме позволение от Столичната община да разчистим двора и започнахме акциите при започване на 2017 година ", споделя доцент доктор Евгени Овчаров, 37-годишният началник на катедра " Астрономия ". Той и помощниците му - най-вече студенти и възпитаници от Софийската математическа гимназия (СМГ), разчистват храстите и шест изсъхнали огромни бора до оградата на обсерваторията, станали рискови за минувачите.
За да бъде хубаво разчистен теренът, са нужни средства и техника, с каквито може да помогне Столичната община. От десетилетия обаче общинските и държавните институции нямат отношение към обсерваторията, въпреки да е оповестена за монумент на културата през 1976 година Оттук в продължение на над 60 години към националните радио и телевизия се е подавало тъкмо време. Най-малката сграда в двора е така наречен Меридианен кръг, откъдето с телескоп е следено придвижването на избрани звезди по небосвода в направлението север - юг.
Фотограф: Цветелина Белутова
Чрез тях се е отчитало точното време и се е сверявал огромен машинален френски часовник, който - въпреки прашасал и несверяван от десетилетия - към момента работи и може да се види в по-новата постройка в двора на обсерваторията. Тук - в огромния купол, се намира най-старият телескоп в България - 120-годишен Grubb. Дълги години обсерваторията е подслонявала и първия бдителен апарат в България - зрителна тръба Merz, благосъстоятелност на учения възрожденец доктор Петър Берон.
За шанс на обсерваторията и на хората с интерес към историята и астрономията през 2015 година доцент доктор Евгени Овчаров застава отпред на катедрата. Тогава стартират и акциите по съживяването на мястото. " Първоначално правехме всичко сами (катедрата - бел. авт.) - със лични средства и сили. След това с благотворителни акции се включиха възпитаници от Софийската математическа гимназия ", споделя той.
Дори и сега, до момента в който приказваме, в двора на обсерваторията щъкат някогашни възпитаници от СМГ, които от тази есен ще са студенти първи курс във Физическия факултет към СУ. " Най-лесният метод хората да се допрян до астрономията е да идват тук, в обсерваторията, и на кръжока по астрономия във Физическия факултет. Там има доста разнообразни и забавни лекции от разнообразни и готини хора, горещо го предлагам ", споделя 18-годишната Калина Стоименова, нееднократен медалист от олимпиади по физика по целия свят и предстоящ студент в СУ. Питам я за какво е избрала да продължи образованието си в България. " Бях твърдо решена да изучавам в чужбина, само че по-късно се срещнах с хората в близост, с хората от катедрата и поради тях останах тук ", споделя тя.
Фотограф: Цветелина Белутова
Калина и съучениците й събират пари, с цел да оборудват отчасти публика в остарялото здание на обсерваторията, което към оня миг е с протекъл покрив, а самата зала съставлява склад за отпадъци. Днес аудиторията е почистена, подредена и оборудвана с дъска, екран и мултимедия за срещи и лекции, като потенциалът й е към 50 - 60 души. Впоследствие с финансова помощ се включва и самият Физически факултет, а в този момент най-големи очаквания се разпореждат на плана за основаване на Регионален астрономически център за проучвания и обучение, за който се приказва от 10 години. Той е на Националната астрономическа обсерватория " Рожен " и планува финансиране освен за оборудването в Родопите, само че и за мрежа от университети, институти, национални обсерватории и учебни заведения, занимаващи се с астрономия. По думите на доцент доктор Овчаров има действителни шансове планът да започва през декември.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
" За момента продължаваме да действаме интензивно на мускули и със лични средства ", прецизира той. " Откриването " на обсерваторията е планувано за края на септември. " Имаме две събития в края на месеца, при които вратите на обсерваторията ще са отворени за гости от 20 до 23 ч. с опция за наблюдения с телескопи, разглеждане на обсерваторията и къси известни лекции ", споделя доцент доктор Евгени Овчаров. Всеки е добре пристигнал на 29 септември за " Нощта на учените ", а на 30 септември - за " Есенен международен ден на астрономията ". След тези дати обсерваторията ще разгласи работното си време и цената на входния билет за деца и възрастни. Информацията може да следите на уеб страницата на катедра " Астрономия " www.phys.uni-sofia.bg/~astro/ и на Фейсбук страницата им.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Какво да следим в небето
Заради мръсния въздух и светлините в София можем да следим най-вече ярки небесни тела като Луната, Юпитер и неговите спътници, Сатурн с пръстените, звездни купове, галактики и други
Метеоритните потоци, известни още като дъжд от падащи звезди, е най-добре да се следят отвън огромния град - по опция в планината. Има едно извънредно уместно място за задачата - на няма и 30 минути от София. Това е планината Плана. Условията там са толкоз положителни, че преди време даже се е обмисляло националната обсерватория, в този момент Рожен, да се построи в Плана.
Ако тази година сте пропуснали летния поток Персеиди, не съжалявайте. Някои астрономи споделят мнението, че зимните метеоритни потоци Геминиди (декември) и Квадрантиди (януари) са доста по-красиви. Метеорите, като се изключи че са над 100 на час, изгарят по-бавно в атмосферата.
Добрата вест от света на астрономията за 2018 година е, че ни чака едно от най-красивите феномени, забележими с просто око - цялостно лунно затъмнение. В България ще го следим в нощта на 27 против 28 юли.
Фотограф: Цветелина Белутова
Грация и гравитация
Форум за фенове на физиката, поезията и музиката. Организира се от катедра " Астрономия " към СУ. Събитието включва литературни четения, музика онлайн и беседи на научно-популярни тематики. Като музиканти във формата са взели участие Ангел Заберски-син, Стоян Янкулов-Стунджи и други
Космически провокации 2017 www.spaceedu.net
Най-голямата безвъзмездна просветителна стратегия в региона на галактическата просвета и високите технологии на Балканите. Целта й е да въодушеви повече младежи да преследват научна, техническа и инженерна кариера. В рамките на няколко седмици студенти от разнообразни специалности под управлението на водещи експерти от целия свят работят по действителни галактически задачи. Програмата е безвъзмездна, а приемът за 2017 година завършва на 20 септември. Обучението се организира в Софийския университет.
Паралелно с програмата за студенти в " Музейко " се организират " Космически провокации " за деца от 6 до 11 години. 
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ