Разликата в доходите у нас е скочила до 1 000 пъти
123 милиарда евро са достигнали брутните финансови активи на българските семейства през 2022 година С други думи - на глава от популацията сумата е 14 510 евро. По този индикатор България е на 35-о място в света, стана ясно преди дни от постоянния отчет на Allianz Global Wealth Report.
Когато се проучва този отчет, е значимо да се знае, че проучването не е на всички страни, а единствено на 57, което значи, че 35-о място не е измежду челните, а към средата. И че за финансови активи на семействата се одобряват пари на депозит, скъпи бумаги и участия в пенсионни и застрахователни фондове.
Най-важното е, че сумата в евро на глава от популацията не регистрира два значими за благосъстоянието индикатора - приход от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и покупателна дарба на същия този приход. И не на последно място - анализът не се занимава с основна тематика - тази за неравенството, т.е. за разликите сред небогати, богати и междинна класа.
В България 100 милиарда евро са в банкови депозити, споделя отчетът. (Данните на Българска народна банка обаче демонстрират, че спестяванията общо - на бизнеса и семействата, са 62 милиарда евро - бел.ред). Годишното им повишаване е с 10%. Парите в пенсионни и застрахователни фондове са изгубили 3% от цената си, а в акции и скъпи бумаги - 0,1%.
От най-малко 5 години максимален брой депозитни сметки са тези до 1000 лева - към 4,8-5 млн. Броят им е над 55% от всички депозити, само че междинният им размер е под 200 лева и по този начин техният условен дял от цената на всички сметки е към 1%.
Аналогична е обстановката и със идната група депозити - до 5000 лева, при които междинният размер на парите в сметката се движи към 1500 лева, а процентът от цената на всички депозити е 7-8%.
Тези две най-малки групи са 75% от всички влогове като брой и дружно съставляват под 10% от общата им стойност.
Големите депозити - с над 50 000 лева в тях, са към 3-4% от общия брой, само че са 50% от цената на всички спестявания в банки. Броят на такива сметки всекидневно в последните години е към 300 000.
Тъй като брой сметки не дава отговор на брой хора, тъй като един човек може да има повече от една, това значи, че не повече от 300 хиляди души имат близо 50 милиарда лв., или приблизително се падат по 166 хиляди лева на човек.
Последните данни на Българска народна банка демонстрират и още нещо - намаляването на броя на депозитните сметки продължава, задълбочава се и визира главно дребните влогове. Преди две години в групата на намаляващите като брой сметки бяха тези с до 2500 лева, при започване на 2022 година в нея влязоха и тези с до 5000 лева, а от началото на тази година - и сметките с до 10 хиляди лева.
Освен намаляващ брой общата сума по дребните сметки също пада като дял от спестяванията - при започване на 2022 година те са били 4,5 - 4,9%.
Данните на централната банка ясно демонстрират голямото неравноправие, измерено точно през спестяванията – 1000 пъти разлика сред размера на сумите в сметките и централизация на високите спестявания в под 5% от хората, които имат влогове. Това значи, че
Към тези данни икономистите от Института за пазарна стопанска система прибавят още забавни обстоятелства. Линията на беднотия пораства с към 50 лева приблизително на година, само че популацията, което остава под нея, макар че понижава, към момента е към 22-23%. На фона на общото понижаване на публично приетите небогати растеж има обаче в каузи на бедните пенсионери и обществени прехвърляния, който доближава 44,3%.
Най-обобщаващият индикатор за неравенството - коефициентът на Джини, спада единствено с 0,3 пункта до 39,7, а S80/S20 показателят понижава с 0,6 пункта до 7,4.
Важен подробност от картината на неравенството е, че делът на бедните с висше обучение е 3,6%, със приблизително към този момент е 9%, само че за тези с начално и без обучение скача внезапно - 61 на 100.
В районен аспект ножицата сред областите се разтваря, като регионалната линия на беднотия в София доближава 733 лева, тази във Видин – 343 лева.
Това даде учредения на икономиста Пламен Ненов от Норвежката централна банка, доцент в BI Norwegian Business School в Осло, да заключи: “Българската стопанска система пораства на две скорости през XXI век.
От една страна, е София и покрайнините с растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 6% на година, а от друга, останалата част от България - с растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от приблизително 3% за целия интервал от 2000 до 2019 година ”
Ненов даде и фрапиращ образец: през 2019 година човек във Видин със междинна заплата би трябвало да работи една година в допълнение, с цел да получи годишната работна заплата на работещ в София.
Критерий за беднотия и благосъстояние е и структурата на разноските, безапелационен е икономистът Красен Станчев. Според него разноските на семействата за първоначални потребности като храна са намалели като % от прихода: от 47% през 1989 година на към или под 29% за 2015 година до 22% през 2022 година От 2015 година насам разноските за обучение, пътувания, свободно време и други услуги са за първи път от 27 година повече от тези за храна.
Въпреки това, неравенството се демонстрира и през този индикатор - до момента в който по-заможните отделят към 22% от приходите си за храна, то при най-бедните този % е два пъти по-голям - към 40.
Семействата на най-богатите дават приблизително по 2000 лева на година за свободното си време и за обучение, до момента в който най-бедните – единствено под 200 лева, или 10 пъти по-малко. При разноските за здраве разликата сред тях е близо четири пъти. А и фамилиите на най-богатите икономисват приблизително по 4000 лева на година, до момента в който най-бедните не пестят. Данните са на Национален статистически институт.
Някои много се гордеят и с обстоятелството, че България е страната членка, която има дружно с Румъния най-вече притежатели на лични жилища. Дори и зад тези данни обаче проличава неравенството -
Според Национален статистически институт единствено за една година достъпността на жилищата, измерена през междинната работна заплата, се е намалила с 12%. В средата на 2022 година с една междинна за столицата заплата можеше да се купят 0,8 квадратни метра ново жилище, а сега единствено 0,65 квадрата.
Когато се проучва този отчет, е значимо да се знае, че проучването не е на всички страни, а единствено на 57, което значи, че 35-о място не е измежду челните, а към средата. И че за финансови активи на семействата се одобряват пари на депозит, скъпи бумаги и участия в пенсионни и застрахователни фондове.
Най-важното е, че сумата в евро на глава от популацията не регистрира два значими за благосъстоянието индикатора - приход от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията и покупателна дарба на същия този приход. И не на последно място - анализът не се занимава с основна тематика - тази за неравенството, т.е. за разликите сред небогати, богати и междинна класа.
В България 100 милиарда евро са в банкови депозити, споделя отчетът. (Данните на Българска народна банка обаче демонстрират, че спестяванията общо - на бизнеса и семействата, са 62 милиарда евро - бел.ред). Годишното им повишаване е с 10%. Парите в пенсионни и застрахователни фондове са изгубили 3% от цената си, а в акции и скъпи бумаги - 0,1%.
От най-малко 5 години максимален брой депозитни сметки са тези до 1000 лева - към 4,8-5 млн. Броят им е над 55% от всички депозити, само че междинният им размер е под 200 лева и по този начин техният условен дял от цената на всички сметки е към 1%.
Аналогична е обстановката и със идната група депозити - до 5000 лева, при които междинният размер на парите в сметката се движи към 1500 лева, а процентът от цената на всички депозити е 7-8%.
Тези две най-малки групи са 75% от всички влогове като брой и дружно съставляват под 10% от общата им стойност.
Големите депозити - с над 50 000 лева в тях, са към 3-4% от общия брой, само че са 50% от цената на всички спестявания в банки. Броят на такива сметки всекидневно в последните години е към 300 000.
Тъй като брой сметки не дава отговор на брой хора, тъй като един човек може да има повече от една, това значи, че не повече от 300 хиляди души имат близо 50 милиарда лв., или приблизително се падат по 166 хиляди лева на човек.
Последните данни на Българска народна банка демонстрират и още нещо - намаляването на броя на депозитните сметки продължава, задълбочава се и визира главно дребните влогове. Преди две години в групата на намаляващите като брой сметки бяха тези с до 2500 лева, при започване на 2022 година в нея влязоха и тези с до 5000 лева, а от началото на тази година - и сметките с до 10 хиляди лева.
Освен намаляващ брой общата сума по дребните сметки също пада като дял от спестяванията - при започване на 2022 година те са били 4,5 - 4,9%.
Данните на централната банка ясно демонстрират голямото неравноправие, измерено точно през спестяванията – 1000 пъти разлика сред размера на сумите в сметките и централизация на високите спестявания в под 5% от хората, които имат влогове. Това значи, че
Към тези данни икономистите от Института за пазарна стопанска система прибавят още забавни обстоятелства. Линията на беднотия пораства с към 50 лева приблизително на година, само че популацията, което остава под нея, макар че понижава, към момента е към 22-23%. На фона на общото понижаване на публично приетите небогати растеж има обаче в каузи на бедните пенсионери и обществени прехвърляния, който доближава 44,3%.
Най-обобщаващият индикатор за неравенството - коефициентът на Джини, спада единствено с 0,3 пункта до 39,7, а S80/S20 показателят понижава с 0,6 пункта до 7,4.
Важен подробност от картината на неравенството е, че делът на бедните с висше обучение е 3,6%, със приблизително към този момент е 9%, само че за тези с начално и без обучение скача внезапно - 61 на 100.
В районен аспект ножицата сред областите се разтваря, като регионалната линия на беднотия в София доближава 733 лева, тази във Видин – 343 лева.
Това даде учредения на икономиста Пламен Ненов от Норвежката централна банка, доцент в BI Norwegian Business School в Осло, да заключи: “Българската стопанска система пораства на две скорости през XXI век.
От една страна, е София и покрайнините с растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 6% на година, а от друга, останалата част от България - с растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от приблизително 3% за целия интервал от 2000 до 2019 година ”
Ненов даде и фрапиращ образец: през 2019 година човек във Видин със междинна заплата би трябвало да работи една година в допълнение, с цел да получи годишната работна заплата на работещ в София.
Критерий за беднотия и благосъстояние е и структурата на разноските, безапелационен е икономистът Красен Станчев. Според него разноските на семействата за първоначални потребности като храна са намалели като % от прихода: от 47% през 1989 година на към или под 29% за 2015 година до 22% през 2022 година От 2015 година насам разноските за обучение, пътувания, свободно време и други услуги са за първи път от 27 година повече от тези за храна.
Въпреки това, неравенството се демонстрира и през този индикатор - до момента в който по-заможните отделят към 22% от приходите си за храна, то при най-бедните този % е два пъти по-голям - към 40.
Семействата на най-богатите дават приблизително по 2000 лева на година за свободното си време и за обучение, до момента в който най-бедните – единствено под 200 лева, или 10 пъти по-малко. При разноските за здраве разликата сред тях е близо четири пъти. А и фамилиите на най-богатите икономисват приблизително по 4000 лева на година, до момента в който най-бедните не пестят. Данните са на Национален статистически институт.
Някои много се гордеят и с обстоятелството, че България е страната членка, която има дружно с Румъния най-вече притежатели на лични жилища. Дори и зад тези данни обаче проличава неравенството -
Според Национален статистически институт единствено за една година достъпността на жилищата, измерена през междинната работна заплата, се е намалила с 12%. В средата на 2022 година с една междинна за столицата заплата можеше да се купят 0,8 квадратни метра ново жилище, а сега единствено 0,65 квадрата.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ