"Корейската пролет" настъпва с надежди и предпазивост
123
Историческото здрависване сред двамата корейски водачи Ким Чен Ун и Мун Джае-ин
123
Съпругите на двамата ръководители също участваха
123 © Reuters Tv Още по тематиката
Ким Чен-ун разгласи завършек на нуклеарните и ракетните проби
Северна Корея ще затвори полигона за нуклеарни тествания и ще приключи изстрелванията на междуконтинентални балистични ракети
21 апр 2018
Близо ли е мирът в Корея
Какви са опциите и клопките след възобновяването на разговора Пхенян - Сеул
13 апр 2018 Най-ключовите обещания бяха тези за " цялостно нуклеарно разоръжаване ", " организирането на тристранни или четиристранни срещи с присъединяване на Съединени американски щати, или с присъединяване на Съединени американски щати и Китай ", чиято цел ще бъде договарянето на непрестанен и заключителен кротичък контракт посред им. Днешните събития в Корея могат да бъдат запомнени с доста случки – историческото здрависване сред двамата корейски водачи Ким Чен Ун и Мун Джае-ин единствено месеци, откакто Северна Корея направи последния си нуклеарен опит през септември 2017 г.; фактът, че двамата минаха границите на протокола и ясно разчетената и репетирана среща, с цел да пресече Мун демаркационната линия, въпреки и за секунда, и да стъпи за пръв път в Севера; даже и със занимателното подтичване на специфичната защита на севернокорейския деспот около колата му, когато той се оттегляше за обяд; и, несъмнено, подписването на декларацията в края на срещата, в която двете Кореи си дадоха обещание да приключат и публично войната между тях, да стартират нови тристранни или четиристранни разговори със Съединени американски щати (и може би – Китай) и да отстранен нуклеарните оръжия от полуострова. Мун Джае-ин дефинира срещата като началото на " Корейската пролет ".
Но, от мястото на събитията, две други неща направиха още по-голямо усещане: фотосите и реакцията на корейските кореспонденти при ръкостискането сред двамата водачи. Докато щракането на обективите беше съвсем непрекъснат декор във всеки един миг, в който Мун и Ким се спираха на едно място за повече от няколко секунди (дори севернокореецът възкликна, до момента в който театралничи със брачната половинка си и семейство Мун: " през днешния ден направихме много фотография, а? " ), то реакцията на корейските публицисти беше контрапункт на помпозната официозност и даже – превзетост – на събитието.
Истинско напрежение на междукорейската сцена
За първи път залата се нажежи до алено, когато Ким излезе със свитата си от сивата постройка в северонкорейската част на т.нар " Село на Мира " в Панмунджом – стотици корейци си поеха въздух съвсем по едно и също време. Няколко секунди по-късно напрежението безусловно избухна – Мун и Ким се бяха доближили един към различен сред две от сините бараки на Организация на обединените нации, които са разграничени от демаркационната линия, и си бяха стиснали ръцете. Но сега, в който южнокорейският президент, наследник на севернокорейски бежанци, попита Ким по кое време ли ще може да стъпи на севернокорейска земя за първи път, а Висшия началник му отговори: " а за какво не в този момент " и го поведе за няколко секунди от другата страна на линията, няколкостотин корейски публицисти извикаха в един глас, а някой станаха с ръце във въздуха.
Цялата среща беше съпроводена с сходни дребни, само че значими елементи, които изпълваха пространството сред репетираните до обратен тласък подиуми (както прессекретарят на Република Корея ни увери, с присъединяване на артисти, които си наподобяват с водачите и техните секретари) и естествеността на сходна дълго чакана среща за помиряване.
Двамата водачи първо одобриха обичаен корейски боен оркестър в средновековни униформи, по-късно се отдръпнаха за първи рунд диалози, а след това – за обяд, всеки с делегацията си. Докто Мун си потегли пешком, заобиколен от своите подчинени и в явно положително въодушевление, Ким се качи в лимузината си без номера и черни стъкла и беше съпроводен от към този момент упоменатите нагоре тичащи специфични сътрудници в костюми до северната част на селото.
Следобед, двамата водачи се срещнаха още веднъж на демаркационната линия, където алегорично презасадиха 65-годишен бор – чиито години подхождаха на времето, минало от оповестяването на примирието от 1953 година, с пръст от севернокорейската планина Пекту и южнокорейската Хала. След това последва разходка до дребен мост над демаркационната линия (символиката и тук би трябвало да е ясна), на който двамата организираха към половинчасов диалог на четири очи. Започнаха втория рунд на договарянията, а медиите получиха към този момент уговорената от двете страни декларация. Когато излязоха да я разгласят, Ким и Мун се прегърнаха, а публицистите още веднъж избухнаха в аплодисменти.
Лидерите алегорично презасадиха 65-годишен бор – чиито години подхождаха на времето, минало от оповестяването на примирието от 1953 година
[Reuters]
Големи обещания, изчезнали периоди
Но оттатък деликатно подбраната символика, в която срещата беше облечена, резултатите от нея също остават по-скоро алегорични. В тях няма нищо ново, което да не е било обявявано по времето на предходните две срещи на високо равнище (през 2000 година и 2007 г.), а както знаем – оттогава връзките сред двете страни надалеч не процъфтяваха.
Двете Кореи през днешния ден се договориха да " поемат курс към обединяване ", " да отворят път към договаряния на високо равнище, които да доведат до осъществяване на решенията от този съвет ", " отваряне на информационен офис в Каесон ", да прекратят всевъзможни враждебни актове, в това число психическите офанзиви с високоворители в Демилитаризираната зона по 38-я паралел, да стартират повече военни и други обмени, както и да поемат стъпки към икономическа кооперация и събиране на разграничените фамилии.
Може би най-ключовите обещания бяха тези за " цялостно нуклеарно разоръжаване ", " организирането на тристранни или четиристранни срещи с присъединяване на Съединени американски щати, или с присъединяване на Съединени американски щати и Китай ", чиято цел ще бъде договарянето на непрестанен и заключителен кротичък контракт посред им, както и поетапното понижаване на военните разноски на двете страни.
Разбира се, периоди за осъществяването на тези задължения нямаше. Единствената съответна дата, която беше упомената в документа, е 15 август т.г., когато да стартират срещите сред разграничените членове на фамилии от двете страни на границата. Освен това Мун поема уговорката да посети Северна Корея, към този момент публично, " през есента ".
Голямата въпросителна Тръмп
Но до тогава има да изтече доста вода, в това число във връзка с идната значима среща – тази сред Ким Чен Ун и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. На въпрос на " Капитал " по какъв начин може да се отрази на проектите за денуклеризация на Корейския полуостров нескритото предпочитание на Тръмп да приключи нуклеарната договорка с Иран, проф. Мун Чун-ин, специфичен консултант към президента Мун, отговори: " Тръмп не харесва договорката с Иран, тъй като е направена от Обама. Ким може да се усеща сигурен, че договорката с него ще се съблюдава, тъй като ще е подписана от Тръмп ".
Подобна възможност може и да има, само че въпросът е по какъв начин ли ще наподобяват последните решения на Тръмп, в очите на самия Ким. От една страна, Мун Джае-ин дефинира ролята на Тръмп за повторното започване на разговора като " основна ". От друга, назначението на редица " ястреби " от американския президент в последните месеци слага под въпрос до какъв брой става дума за игра на " неприятното ченге " в синхрон с " положителните " южнокорейци и до какъв брой – за подготовка за нещо по-опасно.
Историческото здрависване сред двамата корейски водачи Ким Чен Ун и Мун Джае-ин
123
Съпругите на двамата ръководители също участваха
123 © Reuters Tv Още по тематиката
Ким Чен-ун разгласи завършек на нуклеарните и ракетните проби
Северна Корея ще затвори полигона за нуклеарни тествания и ще приключи изстрелванията на междуконтинентални балистични ракети
21 апр 2018
Близо ли е мирът в Корея
Какви са опциите и клопките след възобновяването на разговора Пхенян - Сеул
13 апр 2018 Най-ключовите обещания бяха тези за " цялостно нуклеарно разоръжаване ", " организирането на тристранни или четиристранни срещи с присъединяване на Съединени американски щати, или с присъединяване на Съединени американски щати и Китай ", чиято цел ще бъде договарянето на непрестанен и заключителен кротичък контракт посред им. Днешните събития в Корея могат да бъдат запомнени с доста случки – историческото здрависване сред двамата корейски водачи Ким Чен Ун и Мун Джае-ин единствено месеци, откакто Северна Корея направи последния си нуклеарен опит през септември 2017 г.; фактът, че двамата минаха границите на протокола и ясно разчетената и репетирана среща, с цел да пресече Мун демаркационната линия, въпреки и за секунда, и да стъпи за пръв път в Севера; даже и със занимателното подтичване на специфичната защита на севернокорейския деспот около колата му, когато той се оттегляше за обяд; и, несъмнено, подписването на декларацията в края на срещата, в която двете Кореи си дадоха обещание да приключат и публично войната между тях, да стартират нови тристранни или четиристранни разговори със Съединени американски щати (и може би – Китай) и да отстранен нуклеарните оръжия от полуострова. Мун Джае-ин дефинира срещата като началото на " Корейската пролет ".
Но, от мястото на събитията, две други неща направиха още по-голямо усещане: фотосите и реакцията на корейските кореспонденти при ръкостискането сред двамата водачи. Докато щракането на обективите беше съвсем непрекъснат декор във всеки един миг, в който Мун и Ким се спираха на едно място за повече от няколко секунди (дори севернокореецът възкликна, до момента в който театралничи със брачната половинка си и семейство Мун: " през днешния ден направихме много фотография, а? " ), то реакцията на корейските публицисти беше контрапункт на помпозната официозност и даже – превзетост – на събитието.
Истинско напрежение на междукорейската сцена
За първи път залата се нажежи до алено, когато Ким излезе със свитата си от сивата постройка в северонкорейската част на т.нар " Село на Мира " в Панмунджом – стотици корейци си поеха въздух съвсем по едно и също време. Няколко секунди по-късно напрежението безусловно избухна – Мун и Ким се бяха доближили един към различен сред две от сините бараки на Организация на обединените нации, които са разграничени от демаркационната линия, и си бяха стиснали ръцете. Но сега, в който южнокорейският президент, наследник на севернокорейски бежанци, попита Ким по кое време ли ще може да стъпи на севернокорейска земя за първи път, а Висшия началник му отговори: " а за какво не в този момент " и го поведе за няколко секунди от другата страна на линията, няколкостотин корейски публицисти извикаха в един глас, а някой станаха с ръце във въздуха.
Цялата среща беше съпроводена с сходни дребни, само че значими елементи, които изпълваха пространството сред репетираните до обратен тласък подиуми (както прессекретарят на Република Корея ни увери, с присъединяване на артисти, които си наподобяват с водачите и техните секретари) и естествеността на сходна дълго чакана среща за помиряване.
Двамата водачи първо одобриха обичаен корейски боен оркестър в средновековни униформи, по-късно се отдръпнаха за първи рунд диалози, а след това – за обяд, всеки с делегацията си. Докто Мун си потегли пешком, заобиколен от своите подчинени и в явно положително въодушевление, Ким се качи в лимузината си без номера и черни стъкла и беше съпроводен от към този момент упоменатите нагоре тичащи специфични сътрудници в костюми до северната част на селото.
Следобед, двамата водачи се срещнаха още веднъж на демаркационната линия, където алегорично презасадиха 65-годишен бор – чиито години подхождаха на времето, минало от оповестяването на примирието от 1953 година, с пръст от севернокорейската планина Пекту и южнокорейската Хала. След това последва разходка до дребен мост над демаркационната линия (символиката и тук би трябвало да е ясна), на който двамата организираха към половинчасов диалог на четири очи. Започнаха втория рунд на договарянията, а медиите получиха към този момент уговорената от двете страни декларация. Когато излязоха да я разгласят, Ким и Мун се прегърнаха, а публицистите още веднъж избухнаха в аплодисменти.
Лидерите алегорично презасадиха 65-годишен бор – чиито години подхождаха на времето, минало от оповестяването на примирието от 1953 година
[Reuters]
Големи обещания, изчезнали периоди
Но оттатък деликатно подбраната символика, в която срещата беше облечена, резултатите от нея също остават по-скоро алегорични. В тях няма нищо ново, което да не е било обявявано по времето на предходните две срещи на високо равнище (през 2000 година и 2007 г.), а както знаем – оттогава връзките сред двете страни надалеч не процъфтяваха.
Двете Кореи през днешния ден се договориха да " поемат курс към обединяване ", " да отворят път към договаряния на високо равнище, които да доведат до осъществяване на решенията от този съвет ", " отваряне на информационен офис в Каесон ", да прекратят всевъзможни враждебни актове, в това число психическите офанзиви с високоворители в Демилитаризираната зона по 38-я паралел, да стартират повече военни и други обмени, както и да поемат стъпки към икономическа кооперация и събиране на разграничените фамилии.
Може би най-ключовите обещания бяха тези за " цялостно нуклеарно разоръжаване ", " организирането на тристранни или четиристранни срещи с присъединяване на Съединени американски щати, или с присъединяване на Съединени американски щати и Китай ", чиято цел ще бъде договарянето на непрестанен и заключителен кротичък контракт посред им, както и поетапното понижаване на военните разноски на двете страни.
Разбира се, периоди за осъществяването на тези задължения нямаше. Единствената съответна дата, която беше упомената в документа, е 15 август т.г., когато да стартират срещите сред разграничените членове на фамилии от двете страни на границата. Освен това Мун поема уговорката да посети Северна Корея, към този момент публично, " през есента ".
Голямата въпросителна Тръмп
Но до тогава има да изтече доста вода, в това число във връзка с идната значима среща – тази сред Ким Чен Ун и президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. На въпрос на " Капитал " по какъв начин може да се отрази на проектите за денуклеризация на Корейския полуостров нескритото предпочитание на Тръмп да приключи нуклеарната договорка с Иран, проф. Мун Чун-ин, специфичен консултант към президента Мун, отговори: " Тръмп не харесва договорката с Иран, тъй като е направена от Обама. Ким може да се усеща сигурен, че договорката с него ще се съблюдава, тъй като ще е подписана от Тръмп ".
Подобна възможност може и да има, само че въпросът е по какъв начин ли ще наподобяват последните решения на Тръмп, в очите на самия Ким. От една страна, Мун Джае-ин дефинира ролята на Тръмп за повторното започване на разговора като " основна ". От друга, назначението на редица " ястреби " от американския президент в последните месеци слага под въпрос до какъв брой става дума за игра на " неприятното ченге " в синхрон с " положителните " южнокорейци и до какъв брой – за подготовка за нещо по-опасно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ