821 години от освобождението на Варна от цар Калоян
1201 година През 1201 година България, под ръководството на цар Калоян, е във напредък. По това време мощната цитадела Варна е притежание на Византия. Тя е на значимо стратегическо място и съставлява опасност за българската страна. Крепостта е предпазена от морето от една страна, и от трап от другите три страни. Цар Калоян обсажда Варна от 3 страни. След тридневни обсадни дейности на 24 март 1201 година войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя дефинитивно е присъединена към България. За преодоляването на Варна (важна византийска цитадела с гарнизон, формиран от подбрани войски, включително и рицарски дружини) Калоян употребява многоцелева бойна техника.
През 1201 година цар Калоян с изненадващи удари съумява да превземе поредно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многочислен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „ най-храбрите " измежду ромейската армия. Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на ширина била колкото външния трап, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски реализират две цели – те я употребяват по едно и също време като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.
На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския държател. За обсадата на Варна написа византийският историк Никита Хониат: „ Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше единствено с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, до момента в който извърши рова.
Така мястото стана общ гроб. След като унищожи крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени. " В края на 1201 година сред България и Византия стартират договаряния за мир. Мирът е подписан при започване на 1202 г.
През 1201 година цар Калоян с изненадващи удари съумява да превземе поредно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многочислен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „ най-храбрите " измежду ромейската армия. Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на ширина била колкото външния трап, а на височина стигала крепостните стени. С нея българските войски реализират две цели – те я употребяват по едно и също време като мост над рова и като стълба до зъберите на стената.
На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския държател. За обсадата на Варна написа византийският историк Никита Хониат: „ Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше единствено с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, до момента в който извърши рова.
Така мястото стана общ гроб. След като унищожи крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помени. " В края на 1201 година сред България и Византия стартират договаряния за мир. Мирът е подписан при започване на 1202 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ