12 м е най-високата древна статуя в света – на император Константин, у нас – 2,83 м, на Фортуна
12 м е най-високата антична скулптура в света – на император Константин, у нас – 2,83 м, на Фортуна
Трите открити в последно време скулптури – двете при разкопките на град Хераклея Синтика край Петрич и третата във Варна, не са най-големите антични статуи, намирани у нас. Първенството към този момент държи Фортуна, която се пази в Археологическия музей в София.
Тя е висока 2,83 м, само че сигурно е била още по-величествена, защото липсва главата ѝ.
Намирала се е край с. Гиген, Плевенско, където е бил античният град Ескус. Изваяна е в средата на II в. сл.Хр. Това, което съгласно експертите я прави извънредно рядка, е, че богинята на ориста е облечена в нагънат хитон до глезените, а през ръката и рамото ѝ е преметната тога. Открита е още в първата половина на XX век.
А най-ценните находки по-късно са от това лято.
В света обаче има и по-големи. Рекордьорът е изваян от бронз и не е оживял до наши дни. Колосът от Родос се е издигал на 34,6 м единствено в продължение на 54 година – от 280 година пр.Хр. до 226 година пр.Хр. Разрушен е от земетресение.
Части от 12-метров великан, изобразяващ въвелия християнството в Рим император Константин,
са достигнали до нас и тази година той е възобновен в истинската си величина. Гигантската фигура си е поръчал самият държател приживе. Само краката са над 2 метра, а главата е 2,5 м, като очите са непропорционално огромни. Орлов нос, дълбока челюст и изпъкнала брадичка. Всички елементи внушават, че императорът има възвишен лик.
Фигурата пък е съвсем натуралистична – с мазолести пръсти и изпъкнали вени на предмишницата.
В древността главата, ръцете и краката са били мраморни. Тялото е било запълнено с тухли. Частите от бронз са откраднати още преди епохи. При възстановката са употребявани смола, полиуретан, гипс, мраморен прахуляк и листове злато. Вътрешната част пък е от алуминий.
Друга голяма статуя, непокътната в истинския си тип,
е тази на бога на възраждащата се и умираща природа и виното Дионис (с височина 10,7 метра). Намира се на гръцкия остров Наксос. Фигурата е жестоко издълбана, върху главата са изобразени брада, уши и малко коса, които са мъчно разпознаваеми. Ръцете са изсечени като правоъгълници, а краката единствено са стартирани.
Намерена е в хоризонтално състояние край село Аполонас.
За разлика от необработения кумир на виното богът на любовта Аполон, който е изложен неотдавна във Ватиканските музеи още веднъж, е извънредно добре завършен. Това е и една от най-ценните статуи в сбирката на Римокатолическата черква. Тя е мраморна имитация на прочут в древността и неоцелял до наши дни бронзов оригинал.
Според някои експерти каменното копие наподобява на изваяния от Микеланджело Исус Христос
пред Страшния съд. И нищо чудно – ренесансовият създател е изучавал тези скулптури и се е вдъхновявал от тях.
Този шедьовър е от II в. сл.Хр. и е висок 2,35 м. Намерен е сред 1484 и 1489 година
във вилата на Нерон покрай Рим. По време на ръководството на папа Юлий II – през 1506 година, статуята е била в двореца Белведере във Ватикана, откъдето получава и името си.
Тя има детайли, които не са участвали в бронзовия оригинал от IV в. пр.Хр.
– да вземем за пример дървото, върху което Аполон е подпрял дясната си ръка. Открита е без цялата дясна ръка и лявата китка, само че са били направени още веднъж от ученика на Микеланджело Джовани Монторсоли.
Ватикана дълго време не показваше този шедьовър, с цел да го възвърне.
Поправени са счупвания в коленете и краката, фигурата е почистена с лазер и към поставката е инсталиран дирек от въглеродни нишки, с цел да бъде по-стабилна.
В музеите на Римокатолическата столица са едни от най-ценните експонати.
Такъв е и позлатеният Херкулес от бронз, висок цели 4 метра. Статуята е открита през 1864 година във вилата на банкера Ригети в Рим и незабавно става част от папската сбирка на Пий IX. Смята се, че е била изложена в театъра на Помпей. Датирана е сред I и III в. сл.Хр.
Била е легнала по тил с плоча от горната страна като надгробен камък, върху която са издълбани буквите
FCS (от латински – Fulgur Conditum Summanium, „ Тук е заровена гръмотевицата на Суманус “). Суманус е римско провидение на гръмотевицата. Статуята е била изумена от гръмотевица и за античните римляни това я е дарило с божествена мощ. А тъй като Херкулес в древногръцката митология е наследник на Зевс, са го приели като знак, че би трябвало да я погребат с жертвено агне.
А на изплувалата от морето гола върху черупка от мида Венера (според древноримската легенда)
е отдадена една от най-известните скулптури в света – известната Венера Милоска. Тя се пази в Лувъра. Висока е над 2 метра. Намерена е на гръцкия цикладски остров Милос през 1820 година и незабавно реализира замайващ триумф. Купува я френският дипломат в Гърция – маркиз Дьо Ривиер, и година по-късно я подарява на Лувъра. Скулпторът, с който се съветват, предлага да бъде реставрирана изцяло, само че в последна сметка се отхвърлят да слагат нови ръце.
Знае се, че е изваяна към 100 година пр.Хр. на части, както е било особено за античните майстори.
Състои се от две мраморни плочи, като всяка е обработвана поотделно. Торсът, краката и ръцете са свързани с отвесни котви. От дупки в мрамора съдят, че богинята в миналото е „ носила “ бижута. Ръцете ѝ не са открити и до през днешния ден, което ѝ придава мистериозен тип.
А с празненствата на мистериите се уважава друга антична богиня – тази на лова
и женското непорочие Артемида. Историята на статуята ѝ в Ефес, в миналото считана за едно от седемте чудеса на света, е доста любопитна. Тя е бранител на града и ролята ѝ е показана посредством триетажна шапка. Най-горе са издълбани храмове, в това число и отдадения на нея в Ефес.
Върху роклята ѝ са изобразени лъвове, бикове, кози, грифони и сфинксове,
тъй като е стопанка на дивите животни. На гърдите ѝ са завършени тестиси на бикове, пожертвани по време на празненствата на мистериите. Жителите на града вярвали, че те дават на Артемида силата да оказва помощ за раждането на пчелите, които за тях били свързани с душите на отдадените. Така считали, че посредством гибелта на биковете се ражда животът на пчелите и човешките души.
Скулптурата на Артемида в Ефес е висока 2,92 м, само че по-ценното са релефните изображения.
Други от античните скулптури са забележителни с тежестта си. Като тази на Октавиан Август от Примапорта, която е във Ватиканските музеи. Теглото ѝ е 1 звук, въпреки че на височина не е необикновена – 2,08 м. Това е най-известният портрет на римския император. Той е необут за да му се придаде възвишен тип, тъй като
в древността стандартът е повелявал боговете и героите да бъдат изобразявани без сандали.
Открита е през 1863 година при разкопки във вилата на Ливия Друзила, последната му брачна половинка, отдръпнала се там след гибелта на владетеля през 14 година сл.Хр.
Музеите обаче пазят освен божествени ликове, мостри за хубост,
само че и гротескни скулптури. Като тази на смъртната Жана дьо Бурбон Вандом в Лувъра. Живялата през XIV век аристократка е със сбръчкани устни, оголени зъби, червеи пълзят в стомаха ѝ, виждат се и червата ѝ. Всички тези злокобни елементи са свързани със ориста на кралицата на Франция, която умира 2 дни след раждане и частите на тялото ѝ са заровени на разнообразни места. Сърцето – в манастир, вътрешностите – в кралския некропол на селестинците в Париж, а другите остатъци – в базиликата „ Сен Дени “ в Париж.
Тя е била омъжена за втория си братовчед – крал Шарл V. Заради кръвосмешението наследникът им Шарл VI е болен, само че имат още 8 деца.
Статуята на Жана дьо Бурбон Вандом е мраморна, както и множеството оживели до през днешния ден остарели статуи. Има избрана причина за това, и тя не е единствено в хубостта на този камък. Обикновено те са копие на направен от метал оригинал. През вековете той е бил рециклиран и наново използван. Бронзовите доста постоянно са претопявани, с цел да се трансфорат в оръжия.
По подигравка на ориста с такива са били осакатявани някои от мраморните фигури. Неслучайно доста от тях са без носове. При промяна на властта последователите на новите управници са ги отнасяли умишлено. Това е било доста особено при настъплението на християнството. Така да вземем за пример статуята на Афродита, която се пази в Националния археологически музей в Атина, е без нос и с огромен кръст, издълбан на челото ѝ.
Очевидно е станало при обред против езическата богиня, тъй като същото се е случило и със статуята в Британския музей на племенника на император Тиберий Германик. Върху нея ясно личат следи от преднамерено отрязване на носа и гравиран кръст на челото му. Според професора по класика в университета в Нотингам Марк Брадли датировката на вандалщината е в годините на ранното християнство.
Но някои от тези римски и гръцки скулптури без носове са от доста по-късно време.
Според Брадли обяснението се крие в разбирането на тогавашните хора за наказване. Осакатяването и отстраняването на носа е било част от „ правосъдната система “. Практикувало се е при всевъзможни случаи – и за прелюбодейци, и за паднали от власт управници.
При египетските цивилизации пък повода за отсичането е друга – вярвали са, че статуята съдържа някакъв тип душа на изобразения човек. Счупвайки носа му, считат, че са го лишили от силата му. Теоретично му „ пречат “ да диша и убиват духа му.
Когато статуите са останали без глава, ръце или крайници, повода съгласно експертите е, че това е станало при рухване или пренасяне.
Но по този начин или другояче, те имат своята естетическа и историческа стойност без значение от типа, в който са достигнали до нас, или размера им. Малки на глед артефакти може да са доста скъпи за интервала и стила на майсторите.
Трите открити в последно време скулптури – двете при разкопките на град Хераклея Синтика край Петрич и третата във Варна, не са най-големите антични статуи, намирани у нас. Първенството към този момент държи Фортуна, която се пази в Археологическия музей в София.
Тя е висока 2,83 м, само че сигурно е била още по-величествена, защото липсва главата ѝ.
Намирала се е край с. Гиген, Плевенско, където е бил античният град Ескус. Изваяна е в средата на II в. сл.Хр. Това, което съгласно експертите я прави извънредно рядка, е, че богинята на ориста е облечена в нагънат хитон до глезените, а през ръката и рамото ѝ е преметната тога. Открита е още в първата половина на XX век.
А най-ценните находки по-късно са от това лято.
В света обаче има и по-големи. Рекордьорът е изваян от бронз и не е оживял до наши дни. Колосът от Родос се е издигал на 34,6 м единствено в продължение на 54 година – от 280 година пр.Хр. до 226 година пр.Хр. Разрушен е от земетресение.
Части от 12-метров великан, изобразяващ въвелия християнството в Рим император Константин,
са достигнали до нас и тази година той е възобновен в истинската си величина. Гигантската фигура си е поръчал самият държател приживе. Само краката са над 2 метра, а главата е 2,5 м, като очите са непропорционално огромни. Орлов нос, дълбока челюст и изпъкнала брадичка. Всички елементи внушават, че императорът има възвишен лик.
Фигурата пък е съвсем натуралистична – с мазолести пръсти и изпъкнали вени на предмишницата.
В древността главата, ръцете и краката са били мраморни. Тялото е било запълнено с тухли. Частите от бронз са откраднати още преди епохи. При възстановката са употребявани смола, полиуретан, гипс, мраморен прахуляк и листове злато. Вътрешната част пък е от алуминий.
Друга голяма статуя, непокътната в истинския си тип,
е тази на бога на възраждащата се и умираща природа и виното Дионис (с височина 10,7 метра). Намира се на гръцкия остров Наксос. Фигурата е жестоко издълбана, върху главата са изобразени брада, уши и малко коса, които са мъчно разпознаваеми. Ръцете са изсечени като правоъгълници, а краката единствено са стартирани.
Намерена е в хоризонтално състояние край село Аполонас.
За разлика от необработения кумир на виното богът на любовта Аполон, който е изложен неотдавна във Ватиканските музеи още веднъж, е извънредно добре завършен. Това е и една от най-ценните статуи в сбирката на Римокатолическата черква. Тя е мраморна имитация на прочут в древността и неоцелял до наши дни бронзов оригинал.
Според някои експерти каменното копие наподобява на изваяния от Микеланджело Исус Христос
пред Страшния съд. И нищо чудно – ренесансовият създател е изучавал тези скулптури и се е вдъхновявал от тях.
Този шедьовър е от II в. сл.Хр. и е висок 2,35 м. Намерен е сред 1484 и 1489 година
във вилата на Нерон покрай Рим. По време на ръководството на папа Юлий II – през 1506 година, статуята е била в двореца Белведере във Ватикана, откъдето получава и името си.
Тя има детайли, които не са участвали в бронзовия оригинал от IV в. пр.Хр.
– да вземем за пример дървото, върху което Аполон е подпрял дясната си ръка. Открита е без цялата дясна ръка и лявата китка, само че са били направени още веднъж от ученика на Микеланджело Джовани Монторсоли.
Ватикана дълго време не показваше този шедьовър, с цел да го възвърне.
Поправени са счупвания в коленете и краката, фигурата е почистена с лазер и към поставката е инсталиран дирек от въглеродни нишки, с цел да бъде по-стабилна.
В музеите на Римокатолическата столица са едни от най-ценните експонати.
Такъв е и позлатеният Херкулес от бронз, висок цели 4 метра. Статуята е открита през 1864 година във вилата на банкера Ригети в Рим и незабавно става част от папската сбирка на Пий IX. Смята се, че е била изложена в театъра на Помпей. Датирана е сред I и III в. сл.Хр.
Била е легнала по тил с плоча от горната страна като надгробен камък, върху която са издълбани буквите
FCS (от латински – Fulgur Conditum Summanium, „ Тук е заровена гръмотевицата на Суманус “). Суманус е римско провидение на гръмотевицата. Статуята е била изумена от гръмотевица и за античните римляни това я е дарило с божествена мощ. А тъй като Херкулес в древногръцката митология е наследник на Зевс, са го приели като знак, че би трябвало да я погребат с жертвено агне.
А на изплувалата от морето гола върху черупка от мида Венера (според древноримската легенда)
е отдадена една от най-известните скулптури в света – известната Венера Милоска. Тя се пази в Лувъра. Висока е над 2 метра. Намерена е на гръцкия цикладски остров Милос през 1820 година и незабавно реализира замайващ триумф. Купува я френският дипломат в Гърция – маркиз Дьо Ривиер, и година по-късно я подарява на Лувъра. Скулпторът, с който се съветват, предлага да бъде реставрирана изцяло, само че в последна сметка се отхвърлят да слагат нови ръце.
Знае се, че е изваяна към 100 година пр.Хр. на части, както е било особено за античните майстори.
Състои се от две мраморни плочи, като всяка е обработвана поотделно. Торсът, краката и ръцете са свързани с отвесни котви. От дупки в мрамора съдят, че богинята в миналото е „ носила “ бижута. Ръцете ѝ не са открити и до през днешния ден, което ѝ придава мистериозен тип.
А с празненствата на мистериите се уважава друга антична богиня – тази на лова
и женското непорочие Артемида. Историята на статуята ѝ в Ефес, в миналото считана за едно от седемте чудеса на света, е доста любопитна. Тя е бранител на града и ролята ѝ е показана посредством триетажна шапка. Най-горе са издълбани храмове, в това число и отдадения на нея в Ефес.
Върху роклята ѝ са изобразени лъвове, бикове, кози, грифони и сфинксове,
тъй като е стопанка на дивите животни. На гърдите ѝ са завършени тестиси на бикове, пожертвани по време на празненствата на мистериите. Жителите на града вярвали, че те дават на Артемида силата да оказва помощ за раждането на пчелите, които за тях били свързани с душите на отдадените. Така считали, че посредством гибелта на биковете се ражда животът на пчелите и човешките души.
Скулптурата на Артемида в Ефес е висока 2,92 м, само че по-ценното са релефните изображения.
Други от античните скулптури са забележителни с тежестта си. Като тази на Октавиан Август от Примапорта, която е във Ватиканските музеи. Теглото ѝ е 1 звук, въпреки че на височина не е необикновена – 2,08 м. Това е най-известният портрет на римския император. Той е необут за да му се придаде възвишен тип, тъй като
в древността стандартът е повелявал боговете и героите да бъдат изобразявани без сандали.
Открита е през 1863 година при разкопки във вилата на Ливия Друзила, последната му брачна половинка, отдръпнала се там след гибелта на владетеля през 14 година сл.Хр.
Музеите обаче пазят освен божествени ликове, мостри за хубост,
само че и гротескни скулптури. Като тази на смъртната Жана дьо Бурбон Вандом в Лувъра. Живялата през XIV век аристократка е със сбръчкани устни, оголени зъби, червеи пълзят в стомаха ѝ, виждат се и червата ѝ. Всички тези злокобни елементи са свързани със ориста на кралицата на Франция, която умира 2 дни след раждане и частите на тялото ѝ са заровени на разнообразни места. Сърцето – в манастир, вътрешностите – в кралския некропол на селестинците в Париж, а другите остатъци – в базиликата „ Сен Дени “ в Париж.
Тя е била омъжена за втория си братовчед – крал Шарл V. Заради кръвосмешението наследникът им Шарл VI е болен, само че имат още 8 деца.
Статуята на Жана дьо Бурбон Вандом е мраморна, както и множеството оживели до през днешния ден остарели статуи. Има избрана причина за това, и тя не е единствено в хубостта на този камък. Обикновено те са копие на направен от метал оригинал. През вековете той е бил рециклиран и наново използван. Бронзовите доста постоянно са претопявани, с цел да се трансфорат в оръжия.
По подигравка на ориста с такива са били осакатявани някои от мраморните фигури. Неслучайно доста от тях са без носове. При промяна на властта последователите на новите управници са ги отнасяли умишлено. Това е било доста особено при настъплението на християнството. Така да вземем за пример статуята на Афродита, която се пази в Националния археологически музей в Атина, е без нос и с огромен кръст, издълбан на челото ѝ.
Очевидно е станало при обред против езическата богиня, тъй като същото се е случило и със статуята в Британския музей на племенника на император Тиберий Германик. Върху нея ясно личат следи от преднамерено отрязване на носа и гравиран кръст на челото му. Според професора по класика в университета в Нотингам Марк Брадли датировката на вандалщината е в годините на ранното християнство.
Но някои от тези римски и гръцки скулптури без носове са от доста по-късно време.
Според Брадли обяснението се крие в разбирането на тогавашните хора за наказване. Осакатяването и отстраняването на носа е било част от „ правосъдната система “. Практикувало се е при всевъзможни случаи – и за прелюбодейци, и за паднали от власт управници.
При египетските цивилизации пък повода за отсичането е друга – вярвали са, че статуята съдържа някакъв тип душа на изобразения човек. Счупвайки носа му, считат, че са го лишили от силата му. Теоретично му „ пречат “ да диша и убиват духа му.
Когато статуите са останали без глава, ръце или крайници, повода съгласно експертите е, че това е станало при рухване или пренасяне.
Но по този начин или другояче, те имат своята естетическа и историческа стойност без значение от типа, в който са достигнали до нас, или размера им. Малки на глед артефакти може да са доста скъпи за интервала и стила на майсторите.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ