Какво се случва в Мианмар: Разказ на едно 12-годишно момче
12-годишният Джашим е един от стотиците хиляди бежанци от мюсюлманското малцинство рохинги от Мианмар в прилежащ Бангладеш.
Според доста интернационалните наблюдаващи в страната се прави етническо пречистване. Хиляди мюсюлмани са прогонени от Мианмар, стотици са убити през последнните дни.
Джашим идва от щата Ракин, откъдето е избягал преди 2 седмици. Посланието му към света бе оповестено от телевизия " Ал Джазира ":
Името ми е Джашим. На 12 години съм. Преди да стартира рецесията ходех на учебно заведение. Любимият ми предмет бе британският език, тъй като в случай че мога да го приказвам ще мога да се разбирам с хората по света и да им споделям мнението си. Надявам се скоро още веднъж да стартира да изучавам, тъй като желая да стана преподавател когато порасна.
Когато военните пристигнаха в селото ни се наложи да бягяме и да се крием. Видях доста бойци, може би 100 или 200. Те стреляха по нас и изгаряха къщите ни. Бях доста уплашен.
Скрихме се в джунглата и тръгнахме пеш към Бангладеш. Отне ни 13 дни да се крием в горите.
Пътуването беше мъчно, прекосихме хълмове и прецапахме рекички. Докато бягахме се страхувахме, че на идващия ъгъл ще ни чакат военните. Точно преди границата с Бангладеш трябваше да внимаваме, тъй като военните са поставили дребни бомби подземен, които експлоадират, в случай че стъпиш върху тях.
Много ми е жалост за моето село, тъй като него към този момент го няма. Нищо не можахме да вземем, всичко е изгубено. Аз потеглих с мама, баща остана в щата Ракин и сподели, че ще пристигна по-късно при нас, само че ние не знаем нищо какво е станало с него.
Притеснявам се, че военните са го намерили или че е стъпил върху една от дребните бомби. Щастлив съм, че сме на несъмнено място, само че ни е мъчно, защото нямаме къщи, в които да живеем и се постанова да спим върху влажната земя.
Посланието ми към целия свят е, че ние сме жители на Мианмар и ще бъдем доста щастливи, в случай че ни признаят за такива. Само това желаеме.
Според доста интернационалните наблюдаващи в страната се прави етническо пречистване. Хиляди мюсюлмани са прогонени от Мианмар, стотици са убити през последнните дни.
Джашим идва от щата Ракин, откъдето е избягал преди 2 седмици. Посланието му към света бе оповестено от телевизия " Ал Джазира ":
Името ми е Джашим. На 12 години съм. Преди да стартира рецесията ходех на учебно заведение. Любимият ми предмет бе британският език, тъй като в случай че мога да го приказвам ще мога да се разбирам с хората по света и да им споделям мнението си. Надявам се скоро още веднъж да стартира да изучавам, тъй като желая да стана преподавател когато порасна.
Когато военните пристигнаха в селото ни се наложи да бягяме и да се крием. Видях доста бойци, може би 100 или 200. Те стреляха по нас и изгаряха къщите ни. Бях доста уплашен.
Скрихме се в джунглата и тръгнахме пеш към Бангладеш. Отне ни 13 дни да се крием в горите.
Пътуването беше мъчно, прекосихме хълмове и прецапахме рекички. Докато бягахме се страхувахме, че на идващия ъгъл ще ни чакат военните. Точно преди границата с Бангладеш трябваше да внимаваме, тъй като военните са поставили дребни бомби подземен, които експлоадират, в случай че стъпиш върху тях.
Много ми е жалост за моето село, тъй като него към този момент го няма. Нищо не можахме да вземем, всичко е изгубено. Аз потеглих с мама, баща остана в щата Ракин и сподели, че ще пристигна по-късно при нас, само че ние не знаем нищо какво е станало с него.
Притеснявам се, че военните са го намерили или че е стъпил върху една от дребните бомби. Щастлив съм, че сме на несъмнено място, само че ни е мъчно, защото нямаме къщи, в които да живеем и се постанова да спим върху влажната земя.
Посланието ми към целия свят е, че ние сме жители на Мианмар и ще бъдем доста щастливи, в случай че ни признаят за такива. Само това желаеме.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ