12 години след убийството на Андрей Монов все по-ясно става,

12 години след убийството на Андрей Монов все по-ясно става, че доказателствата против австралийския жител Джок Полфрийман са нагласени или най-малко една огромна и значима част от тях са скрити. Става въпрос за записите от камерите на министерство на опазването на здравето, които са могли да дадат изясненост какво тъкмо се е случило в нощта на 28 декември 2007 година. Официалното пояснение е, че токов удар изтрива записите.
Предсрочното освобождение на Полфрийман провокира вълна от отвращение, а бащата на убития студент Андрей Монов получи естрада за обвиняванията си. Истината обаче стартира да накланя везните в друга посока. 
Не е хубаво да се „ разравят “ костите на мъртвия. Не е хубаво, в случай че от това няма наранени живи. А живите са, с изключение на Джок Полфрийман и една огромна част от българското общество, юрнало се като стадо и насочило се против съда, чиято е последната дума и от който зависят човешки ориси.
Дали няма да се окаже, че 12 години след убийството и 30 години след свалянето на комунистическата власт у нас тя продължава да диктува действителността. Независимо от обстоятелствата. Комунистите не простят, значимото е ние да не извиним, тъй като преди 12 години на мястото на Джок можеше да е всяко добре възпитано и учено на това да се оказва помощ на по-слабия, дете.
Събитията от последните седмици демонстрират, че и през днешния ден няма гаранция, че обстановката може да се повтори. И не разчитайте, че някой ще тръгне да ви избави или да търси истината. 
Опечаленият татко " обира точките ", пораждащ състрадание с несъмнената персонална покруса. Не толкоз наскърбен обаче, с цел да съобщи обществено следното:
" Искам да кажа, че всички, които се подиграха с паметта на сина ми по някакъв метод получиха отмъщение. Тези, които бяха пуснали една гнусна подигравка на българското правораздаване в Шарли Ебдо са двамата първи убити там. А пък този юрист, който се гавреше с паметта на сина ми по време на делото разбирам, че преди два месеца и той се е преселил в по-добрия свят. Така че аз имам и тази вяра, че Създателят бди над паметта на сина ми. "
Може би всичко може да се оправдае със скръбта на родителят изгубил дете, само че не и когато въздейства на правораздаването. Защото на следващия ден същото това правораздаване ще взема решение орисите на останалите живи деца.
И дано не забравяме следните обстоятелства - Андрей Монов е наследник на депутата от Българска социалистическа партия в 42-рото Народно заседание Христо Монов. Същият, който назова протестиращите против кабинета Орешарски в пика на гражданското неодобрение „ интернет лумпени ”. Според информация на Комисията по досиетата Христо Монов е бил сътрудник на Софийско градско ръководство на МВР-ДС с псевдоним „ Гогов ”.
По случая с Джок Полфрийман австралийската журналистка Белинда Хоукинс разгласява книга „ Кошмарът на всеки родител ”. Там тя разказва всички свои открития – като да вземем за пример, че Андрей Монов не е умрял от прободна рана в гърба, както се прокламираше необятно в българските медии. Според аутопсията няма метод раната да е била нанесена в тил. Отделно пред Deutsche Welle Хоукинс категорично акцентира, че не е намерила никакво удостоверение в архивите на австралийската правосъдна система и на Интерпол, че Джок Полфрийман е умъртвил и различен човек с нож преди случая с Андрей Монов. „ В книгата си аз не се пробвам да реша въпроса за виновността - това е работа на други. Мога обаче с чиста съвест да кажа, че следствията ми недвусмислено разкриват доста съществени пропуски на българската правосъдна система - от решаващите 24 часа директно след арестуването на Полфрийман, та чак до приключването на правосъдния развой. Българите заслужават по-добро правораздаване ”, споделя Хоукинс.
Повече по случая може да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ

Вижте и фрагментите, които хвърлят повече светлина върху случилото се в ТОЗИ МАТЕРИАЛ
Автор : Яна Иванова