Медици от ВМА пред novini.bg: Нашият екип от спасители беше изпращан в сгради, в които нямаше живи хора
12 дни след земетресението в Турция и повече от 40 000 починали, особено за novini.bg приказва реанимационен екип от ВМА. Мария Борисова и младши серждант Илия Деков са част от българските спасители, които помагаха в засегнатите региони още от първия ден.
Всичко по тематиката: Земетресението в Турция и Сирия 469
Земетресението ме завари на работа в реанимацията. Казаха ни, че има потребност от екипи, които да оказват помощ на територията на Република Турция, която е потърпевша от земетресение, сподели Борисова, която от 14 години работи във военните структури. Новината за земетресението е заварила младши серждант Илия Деков в последния ден от отпуската му.
Той споделя, че това е първото му присъединяване в сходна избавителна задача.
Това беше един доста огромен отскок за мен в кариерата ми като боен. Много неща ще запомня. Мъката и тъгата на хората, безжизнените тела – това никой не може да не помни. Това беше първият миг, в който моите близки се сблъскват с сходна обстановка. Не съм имал задоволително време да приказвам с тях по какъв начин тъкмо са го приели. Може би до кацането ни в Турция не са осъзнавали какво се случва. Аз имах доста малко време. Само се обадих и споделих, че отпътувам за Турция, съобщи Деков.
Като най-голямо предизвикателство Ана-Мария Борисова дефинира мащаба на бедствието. И акцентира, че не става дума за град или област, а за огромна територия.
Бяхме в Хатай и Адана. В Хатай няма здрава постройка. Улици няма, инфраструктура няма. Дори транспортно средство е мъчно да премине. Багерите минаваха през руините, с цел да стигнат от постройка до постройка. Не знаеш дали машините тресат земята или има второстепенен трус. Виждаш една огромна покруса. Хора, които си търсят околните, надяват се да бъдат открити, да бъдат избавени. Нашият екип от спасители беше изпратен в здания, в които нямаше живи хора, на които да помогнем. Всеки ден се надявахме да има някой оживял, само че за жал единствено безжизнени, споделя Борисова.
По думите ѝ една такава ситауция е обвързвана с заплаха за здравето на огромни маси. И добави, че има заплаха от зараза, само че се надява локалните управляващи да се оправят.
Медицинската сестра означи, че когато българският екип си е тръгнал, към този момент са били почнали разчистващите работи, което е значимо в една такава обстановка.
Метеорологичните условия не бяха удобни. Няколко вечери спахме в общежитие към болница. В Хатай бяхме настанени в пожарната, която се е срутила. На по полеви условия. След това отново се върнахме в вид общежитие. От турска страна ни осигуриха каквото могат, с цел да се усещат удобно екипите, които сме там, споделя още Ана-Мария Борисова.
По материала работиха Галя Георгиева и Виолета Симеонова.
Всичко по тематиката: Земетресението в Турция и Сирия 469
Земетресението ме завари на работа в реанимацията. Казаха ни, че има потребност от екипи, които да оказват помощ на територията на Република Турция, която е потърпевша от земетресение, сподели Борисова, която от 14 години работи във военните структури. Новината за земетресението е заварила младши серждант Илия Деков в последния ден от отпуската му.
Той споделя, че това е първото му присъединяване в сходна избавителна задача.
Това беше един доста огромен отскок за мен в кариерата ми като боен. Много неща ще запомня. Мъката и тъгата на хората, безжизнените тела – това никой не може да не помни. Това беше първият миг, в който моите близки се сблъскват с сходна обстановка. Не съм имал задоволително време да приказвам с тях по какъв начин тъкмо са го приели. Може би до кацането ни в Турция не са осъзнавали какво се случва. Аз имах доста малко време. Само се обадих и споделих, че отпътувам за Турция, съобщи Деков.
Като най-голямо предизвикателство Ана-Мария Борисова дефинира мащаба на бедствието. И акцентира, че не става дума за град или област, а за огромна територия.
Бяхме в Хатай и Адана. В Хатай няма здрава постройка. Улици няма, инфраструктура няма. Дори транспортно средство е мъчно да премине. Багерите минаваха през руините, с цел да стигнат от постройка до постройка. Не знаеш дали машините тресат земята или има второстепенен трус. Виждаш една огромна покруса. Хора, които си търсят околните, надяват се да бъдат открити, да бъдат избавени. Нашият екип от спасители беше изпратен в здания, в които нямаше живи хора, на които да помогнем. Всеки ден се надявахме да има някой оживял, само че за жал единствено безжизнени, споделя Борисова.
По думите ѝ една такава ситауция е обвързвана с заплаха за здравето на огромни маси. И добави, че има заплаха от зараза, само че се надява локалните управляващи да се оправят.
Медицинската сестра означи, че когато българският екип си е тръгнал, към този момент са били почнали разчистващите работи, което е значимо в една такава обстановка.
Метеорологичните условия не бяха удобни. Няколко вечери спахме в общежитие към болница. В Хатай бяхме настанени в пожарната, която се е срутила. На по полеви условия. След това отново се върнахме в вид общежитие. От турска страна ни осигуриха каквото могат, с цел да се усещат удобно екипите, които сме там, споделя още Ана-Мария Борисова.
По материала работиха Галя Георгиева и Виолета Симеонова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ