Съдът дължи обезщетение, ако с негово решение е открадната фирма
12 © Цветелина Белутова 12
Съдия Йосифова през 2012 година по време на процедурата за избор на правосъдни инспектори.
© Красимир Юскеселиев Софийският градски съд (СГС) ще би трябвало да заплати обезщетение от най-малко 101 хиляди лева поради това, че през негови незаконни решения е спомогнал за кражба на фирмени дялове.
Това е решил в петък Върховният касационен съд (Бойко Стоилова, Мими Фурнаджиева, Велислав Павков - докладчик) по дело, формирано от непълен иск на немския жител от български генезис Константин Мавродийски. Цялата му рекламация е за 2 млн. лева, която той занапред може да предяви.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Решението е пробив в правосъдната процедура, доколкото преглежда въпроси, свързани с отговорността на съдията, съда и страната при кражбата на компании и като цяло така наречен измами посредством съд. Макар и да не е наложително, решението може да отвори вратата за търсене на отговорност от съдилищата за най-различните злоупотреби, които стават вероятни посредством незаконни правосъдни решения.
През 2003 година посредством машинация синът на Мавродийски е изключен като съучастник във компанията " Роял Център ", а малко по-късно теренът на бул. " България ", който сдружението е имало, е бил продаден, а след това и препродаден няколко пъти.
Върховен касационен съд приема, че немският жител е бил ощетен от продажбата, защото е изключен нелегално като съучастник с решение на съдията от фирменото поделение на Софийски градски съд Димана Йосифова. Въпреки противоречивите ѝ дейности по това и други каузи тя се издига в кариерата. През 2012 година беше номинирана от ГЕРБ и назначена за правосъден контрольор, а по-късно - командирована дълго време във Върховния административен съд. В края на предходната година Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет завиши атестацията ѝ, като съвсем единомислещо (единствено Красимир Шекерджийски и Олга Керелска гласоподаваха против) одобри, че тя заслужава самопризнание.
Измама по учебник
Казусът " Мавродийски " беше един от най-внимателно следените от Европейска комисия преди и след приемането на България в Европейски Съюз. Роденият през 1940 година Константин Мавродийски е немски жител, който работи в автомобилната промишленост и в средата на 90-те години получава опция да стане представител на " Опел " в България.
Заедно със собствен дълготраен прочут той учредява компания, която придобива терен на бул. " България " с концепцията на него да бъде издигнат шоурум на компанията. Константин Мавродийски показва за съучастник сина си Кристиан, който също е с немско поданство.
В края на 2003 година Мавродийски с изненада научава, че напролет на същата година синът му е бил изключен като съучастник във компанията " Роял Център ", а през идващите месеци теренът е препродаден няколко пъти. След като съумява да се запознае с документите, той бързо схваща, че е станал жертва на класическа кражба на компания, зад която седи Димитър Ангелинов.
Каква е схемата?
Синът на Мавродийски е бил призоваван от Ангелинов за общо заседание на съдружниците, само че поканата не е изпращана до адреса в Дармщат, а до незнаен за него апартамент на ул. " Раковски " в столицата. Въпреки това нотариусът (Борис Янков, който след това беше лишен от права, а сега е обвинен за имотни измами) поставя щемпел на поканата, че тя е връчена на Мавродийски, като със ситни букви изписва на нея, че на посочения адрес " няма такова лице и компания ".
На базата на тези сякаш връчени предложения арбитър Димана Йосифова приема тезата на Ангелинов, че Мавродийски работи против ползите на сдружението, защото не извършва отговорностите си като съучастник, и го освобождава. Осем дни по-късно парцелът е продаден на физическо лице - Васил Попов, за 80 хиляди лева (а оценката му към оня миг е 770 хиляди лева.). Четири месеца по-късно Попов го продава на сдружението " Интерлайн ", то го трансферира на строителната компания " Балканстрой ", която след това ще построи офис постройка върху имота.
Под натиска на Европейска комисия стартира следствие против Ангелинов, като през 2010 година той е дефинитивно приет за отговорен и наказан на три години условно по повдигнатото му обвиняване за заграбване.
През 2013 година съдът дефинитивно афишира за незначително решението на арбитър Димана Йосифова, с което Мавродиев е изключен като акционер от компанията си.
През 2016 година той завежда иск по закона за отговорностите и договорите против Софийски градски съд. Общата му рекламация е за 2 млн. лева, само че той завежда частична - за размер от 101 хиляди лева
Съдиите от Софийски градски съд се водят от делото и то е решено от Софийския областен съд, който отхвърля желае, като приема, че няма причинно-следствена връзка сред решението на арбитър Йосифова и отчуждаването на терена. Тази теза е възприета и от Софийския апелативен съд, който удостоверява решението. " Дори и да се одобри, че държанието на арбитър Йосифова е било противоправно, изразяващо се в немарливост – защото последната не е показала нужното внимание и точност при преценката дали съдружникът е бил постоянно поканен за общите събрания от адреса в Германия, то не би могло да се одобри, че е потвърдена нужната причинно-следствена връзка сред държанието на съдията и настъпилата имуществена щета за ищеца ", одобряват апелативните съдии.
В края на 2018 година Върховен касационен съд позволява делото за разглеждане, а на 7 ноември го взема решение всъщност, като анулира актовете на по-долните инстанции и почита частичния иск на Мавродийски.
Върховната правосъдна инстанция приема, че " сред решението на Софийски градски съд за вписването на несъществуващите условия и настъпилата за ищеца имуществена щета, изразяваща се в невъзможността му да получи своя дял от имуществото на сдружението, е налице причинна връзка ".
Според Върховен касационен съд решението на арбитър Йосифова не предизвиква непосредствено " вредоносния резултат, само че основава предпоставки той да настъпи, като го улеснява или подкрепя ".
Пълната рекламация на Мавродийски възлиза на 2 млн. лева, като поради тълкувателната процедура на Върховен касационен съд е съвсем несъмнено, че тя ще му бъде присъдена.
В бъдещото дело Мавродийски към този момент не би трябвало да потвърждава причинно-следствената връзка сред дейностите на съда и нанесената му щета, а единствено нейния размер. Той към този момент е избран от назначената по делото експертиза, която е оценила цената на притежаваните от него дялове преди противозаконното им отчуждаване преди 16 години.
Съдия Йосифова през 2012 година по време на процедурата за избор на правосъдни инспектори.
© Красимир Юскеселиев Софийският градски съд (СГС) ще би трябвало да заплати обезщетение от най-малко 101 хиляди лева поради това, че през негови незаконни решения е спомогнал за кражба на фирмени дялове.
Това е решил в петък Върховният касационен съд (Бойко Стоилова, Мими Фурнаджиева, Велислав Павков - докладчик) по дело, формирано от непълен иск на немския жител от български генезис Константин Мавродийски. Цялата му рекламация е за 2 млн. лева, която той занапред може да предяви.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Решението е пробив в правосъдната процедура, доколкото преглежда въпроси, свързани с отговорността на съдията, съда и страната при кражбата на компании и като цяло така наречен измами посредством съд. Макар и да не е наложително, решението може да отвори вратата за търсене на отговорност от съдилищата за най-различните злоупотреби, които стават вероятни посредством незаконни правосъдни решения.
През 2003 година посредством машинация синът на Мавродийски е изключен като съучастник във компанията " Роял Център ", а малко по-късно теренът на бул. " България ", който сдружението е имало, е бил продаден, а след това и препродаден няколко пъти.
Върховен касационен съд приема, че немският жител е бил ощетен от продажбата, защото е изключен нелегално като съучастник с решение на съдията от фирменото поделение на Софийски градски съд Димана Йосифова. Въпреки противоречивите ѝ дейности по това и други каузи тя се издига в кариерата. През 2012 година беше номинирана от ГЕРБ и назначена за правосъден контрольор, а по-късно - командирована дълго време във Върховния административен съд. В края на предходната година Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет завиши атестацията ѝ, като съвсем единомислещо (единствено Красимир Шекерджийски и Олга Керелска гласоподаваха против) одобри, че тя заслужава самопризнание.
Измама по учебник
Казусът " Мавродийски " беше един от най-внимателно следените от Европейска комисия преди и след приемането на България в Европейски Съюз. Роденият през 1940 година Константин Мавродийски е немски жител, който работи в автомобилната промишленост и в средата на 90-те години получава опция да стане представител на " Опел " в България.
Заедно със собствен дълготраен прочут той учредява компания, която придобива терен на бул. " България " с концепцията на него да бъде издигнат шоурум на компанията. Константин Мавродийски показва за съучастник сина си Кристиан, който също е с немско поданство.
В края на 2003 година Мавродийски с изненада научава, че напролет на същата година синът му е бил изключен като съучастник във компанията " Роял Център ", а през идващите месеци теренът е препродаден няколко пъти. След като съумява да се запознае с документите, той бързо схваща, че е станал жертва на класическа кражба на компания, зад която седи Димитър Ангелинов.
Каква е схемата?
Синът на Мавродийски е бил призоваван от Ангелинов за общо заседание на съдружниците, само че поканата не е изпращана до адреса в Дармщат, а до незнаен за него апартамент на ул. " Раковски " в столицата. Въпреки това нотариусът (Борис Янков, който след това беше лишен от права, а сега е обвинен за имотни измами) поставя щемпел на поканата, че тя е връчена на Мавродийски, като със ситни букви изписва на нея, че на посочения адрес " няма такова лице и компания ".
На базата на тези сякаш връчени предложения арбитър Димана Йосифова приема тезата на Ангелинов, че Мавродийски работи против ползите на сдружението, защото не извършва отговорностите си като съучастник, и го освобождава. Осем дни по-късно парцелът е продаден на физическо лице - Васил Попов, за 80 хиляди лева (а оценката му към оня миг е 770 хиляди лева.). Четири месеца по-късно Попов го продава на сдружението " Интерлайн ", то го трансферира на строителната компания " Балканстрой ", която след това ще построи офис постройка върху имота.
Под натиска на Европейска комисия стартира следствие против Ангелинов, като през 2010 година той е дефинитивно приет за отговорен и наказан на три години условно по повдигнатото му обвиняване за заграбване.
През 2013 година съдът дефинитивно афишира за незначително решението на арбитър Димана Йосифова, с което Мавродиев е изключен като акционер от компанията си.
През 2016 година той завежда иск по закона за отговорностите и договорите против Софийски градски съд. Общата му рекламация е за 2 млн. лева, само че той завежда частична - за размер от 101 хиляди лева
Съдиите от Софийски градски съд се водят от делото и то е решено от Софийския областен съд, който отхвърля желае, като приема, че няма причинно-следствена връзка сред решението на арбитър Йосифова и отчуждаването на терена. Тази теза е възприета и от Софийския апелативен съд, който удостоверява решението. " Дори и да се одобри, че държанието на арбитър Йосифова е било противоправно, изразяващо се в немарливост – защото последната не е показала нужното внимание и точност при преценката дали съдружникът е бил постоянно поканен за общите събрания от адреса в Германия, то не би могло да се одобри, че е потвърдена нужната причинно-следствена връзка сред държанието на съдията и настъпилата имуществена щета за ищеца ", одобряват апелативните съдии.
В края на 2018 година Върховен касационен съд позволява делото за разглеждане, а на 7 ноември го взема решение всъщност, като анулира актовете на по-долните инстанции и почита частичния иск на Мавродийски.
Върховната правосъдна инстанция приема, че " сред решението на Софийски градски съд за вписването на несъществуващите условия и настъпилата за ищеца имуществена щета, изразяваща се в невъзможността му да получи своя дял от имуществото на сдружението, е налице причинна връзка ".
Според Върховен касационен съд решението на арбитър Йосифова не предизвиква непосредствено " вредоносния резултат, само че основава предпоставки той да настъпи, като го улеснява или подкрепя ".
Пълната рекламация на Мавродийски възлиза на 2 млн. лева, като поради тълкувателната процедура на Върховен касационен съд е съвсем несъмнено, че тя ще му бъде присъдена.
В бъдещото дело Мавродийски към този момент не би трябвало да потвърждава причинно-следствената връзка сред дейностите на съда и нанесената му щета, а единствено нейния размер. Той към този момент е избран от назначената по делото експертиза, която е оценила цената на притежаваните от него дялове преди противозаконното им отчуждаване преди 16 години.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ