Валери Легасов – забравеният герой от Чернобил
12 часа откакто атомната електроцентрала " Чернобил “ избухва, химикът Валери Легасов е назначен персонално от Горбачов в комисията, която би трябвало да овладее радиоактивният смут. Това е повратната точка, която трансформира живота му вечно, написа Dnes.bg.
реклама
Легасов чува, че нещо се е случило в " Чернобил “ по радиото, до момента в който е в офиса си в института по атомна сила " Курчатов “. Той отпътува за Припят дружно с група специалисти, служащи, военни офицери и министри. Ръководител на комисията е Борис Шчербина, който, както държавното управление, е малко песимистичен по отношение на следствията, които ще аргументи „ Чернобил “. Но лицето на интервенцията по спасяването на цяла Европа е точно Легасов, който остава единственият, говорещ истината по отношение на случилото се.
" Майки... бутащи колички и деца, играещи на улицата, като всяка друга събота “, отбелязва в дневника си химикът.
Властите въпреки всичко са съумели да изтеглят 300 хиляди души. Някои схващат, че би трябвало да изоставен града си от уста на уста. Тръгват със личните си коли, които са в действителност " инфектирани “ от радиацията.
Легасов и спътниците му оглеждат реактора от хеликоптер. Огънят, който продължава да гори, също може да бъде изгасен единствено от въздуха. А радиацията е в немислими равнища. Химикът осъзнава, че няма организация на територията на Съюз на съветските социалистически републики, която може да се оправи със обстановката, нито нужната техника. За това упорства руснаците да повикат интернационална помощ. Разбира се, получава отвод.
" Цялата тази обстановка бе апотеоза на всичко, което е неверно в ръководството на локалната стопанска система и е по този начин от доста години. “
Валери Легасов сформира отчет, който открива няколко проблематични момента, които са довели до нещастието в " Чернобил “. На първо място бил „ Реактор большой мощности канальный ” или РБМК. Серията нуклеарни реактори с графитен забавител била нестабилна, нямала нужните защитни средства, с цел да задържи радиоактивните материали вътре в себе си, при положение на случай. Този вид реактори били неразрешени да се употребяват на всички места по света, с изключение на в някогашните руски страни. Русия неведнъж била предупреждавана за заплахата, само че с нормалния си фасон, управляващите отказвали да чуят, какво им изяснява " покварения Запад ".
Вторият проблем единствено подсилил първия – нестабилният реактор бил ръководен от некомпетентен екип, който единствено съдействал за бедствието.
" В тези ужасни дни имаше капчица вяра. “
Валери Легасов отбелязва в дневниците, че стотици хора са се отзовали, с цел да оказват помощ. Някои даже жертвали живота си в името на „ щастието на цялото човечество “.
През август 1986 година Валери Легасов отива във Виена с цел да показа отчета си пред Международната организация по атомна енергетика. Говори пет часа, а в умозаключение споделя, че освен нестабилния реактор и човешката неточност са довели до експлоадирането на " Чернобил “, само че и " човешката немарливост и неглижиране на проблемите “.
" Пренебрегването от страна на научното управление и строителите е на всички места, не се обръща задоволително внимание на положението на инструментите или оборудването ", написа Легасов в отчета си. Присъстващите го приветстват на крайници. Неговото изложение на казуса е в бездънен контрастност с изказванията на Съветския съюз, които се пробват да убедят света, че всичко е наред. Нещо повече, той е възхваляван за неговата отдаденост – Легасов по този начин и не напуща стаята си в Припят, за разлика от другите членове на екипа, които непрекъснато пътуват далеко от Чернобил с цел да избегнат радиацията.
" Днес, ние живеем в свят, в който сме обградени от много софтуерно комплицирани, евентуално рискови системи, по едно и също време нуклеарни и не. Без тези системи, ние не можем да се развиваме, само че това не трансформира обстоятелството, че са рискови. “
Валери Легасов се обесва в дома си, тъкмо две години и един ден след експлоадирането на " Чернобил “ - на 27 април 1988 година Не оставя предсмъртно писмо, само че скрива няколко касети, в които изяснява всичко за следствието на нещастието и по какъв начин държавното управление се е опитвало да скрие доста значими неща от света.
Въпреки че целият свят го възхвалява, сътрудниците на Легасов са изключително сериозни – те непрекъснато го укоряват за метода, по който се е справил със обстановката. Изключен е от Института по атомна енергетика „ Курчатов “ със 129 на 100 гласа. Той е единственият член на екипа, който не получава званието „ Герой на социалистическата партия “.
Две години виновността, внушена му от останалите руски специалисти, го раздира. В последна сметка точно това го подтиква да окачи въжето на врата си и да се трансформира в забравения воин на " Чернобил “.
реклама
Легасов чува, че нещо се е случило в " Чернобил “ по радиото, до момента в който е в офиса си в института по атомна сила " Курчатов “. Той отпътува за Припят дружно с група специалисти, служащи, военни офицери и министри. Ръководител на комисията е Борис Шчербина, който, както държавното управление, е малко песимистичен по отношение на следствията, които ще аргументи „ Чернобил “. Но лицето на интервенцията по спасяването на цяла Европа е точно Легасов, който остава единственият, говорещ истината по отношение на случилото се.
" Майки... бутащи колички и деца, играещи на улицата, като всяка друга събота “, отбелязва в дневника си химикът.
Властите въпреки всичко са съумели да изтеглят 300 хиляди души. Някои схващат, че би трябвало да изоставен града си от уста на уста. Тръгват със личните си коли, които са в действителност " инфектирани “ от радиацията.
Легасов и спътниците му оглеждат реактора от хеликоптер. Огънят, който продължава да гори, също може да бъде изгасен единствено от въздуха. А радиацията е в немислими равнища. Химикът осъзнава, че няма организация на територията на Съюз на съветските социалистически републики, която може да се оправи със обстановката, нито нужната техника. За това упорства руснаците да повикат интернационална помощ. Разбира се, получава отвод.
" Цялата тази обстановка бе апотеоза на всичко, което е неверно в ръководството на локалната стопанска система и е по този начин от доста години. “
Валери Легасов сформира отчет, който открива няколко проблематични момента, които са довели до нещастието в " Чернобил “. На първо място бил „ Реактор большой мощности канальный ” или РБМК. Серията нуклеарни реактори с графитен забавител била нестабилна, нямала нужните защитни средства, с цел да задържи радиоактивните материали вътре в себе си, при положение на случай. Този вид реактори били неразрешени да се употребяват на всички места по света, с изключение на в някогашните руски страни. Русия неведнъж била предупреждавана за заплахата, само че с нормалния си фасон, управляващите отказвали да чуят, какво им изяснява " покварения Запад ".
Вторият проблем единствено подсилил първия – нестабилният реактор бил ръководен от некомпетентен екип, който единствено съдействал за бедствието.
" В тези ужасни дни имаше капчица вяра. “
Валери Легасов отбелязва в дневниците, че стотици хора са се отзовали, с цел да оказват помощ. Някои даже жертвали живота си в името на „ щастието на цялото човечество “.
През август 1986 година Валери Легасов отива във Виена с цел да показа отчета си пред Международната организация по атомна енергетика. Говори пет часа, а в умозаключение споделя, че освен нестабилния реактор и човешката неточност са довели до експлоадирането на " Чернобил “, само че и " човешката немарливост и неглижиране на проблемите “.
" Пренебрегването от страна на научното управление и строителите е на всички места, не се обръща задоволително внимание на положението на инструментите или оборудването ", написа Легасов в отчета си. Присъстващите го приветстват на крайници. Неговото изложение на казуса е в бездънен контрастност с изказванията на Съветския съюз, които се пробват да убедят света, че всичко е наред. Нещо повече, той е възхваляван за неговата отдаденост – Легасов по този начин и не напуща стаята си в Припят, за разлика от другите членове на екипа, които непрекъснато пътуват далеко от Чернобил с цел да избегнат радиацията.
" Днес, ние живеем в свят, в който сме обградени от много софтуерно комплицирани, евентуално рискови системи, по едно и също време нуклеарни и не. Без тези системи, ние не можем да се развиваме, само че това не трансформира обстоятелството, че са рискови. “
Валери Легасов се обесва в дома си, тъкмо две години и един ден след експлоадирането на " Чернобил “ - на 27 април 1988 година Не оставя предсмъртно писмо, само че скрива няколко касети, в които изяснява всичко за следствието на нещастието и по какъв начин държавното управление се е опитвало да скрие доста значими неща от света.
Въпреки че целият свят го възхвалява, сътрудниците на Легасов са изключително сериозни – те непрекъснато го укоряват за метода, по който се е справил със обстановката. Изключен е от Института по атомна енергетика „ Курчатов “ със 129 на 100 гласа. Той е единственият член на екипа, който не получава званието „ Герой на социалистическата партия “.
Две години виновността, внушена му от останалите руски специалисти, го раздира. В последна сметка точно това го подтиква да окачи въжето на врата си и да се трансформира в забравения воин на " Чернобил “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ