115 години от обявяването на българската независимост: - Празник; -

115 години от оповестяването на българската самостоятелност:

- Празник;

- Почивен ден, смесен с уикенда за посещение в Гърция;

- Ден за припомняне на забравени и каляни 45 години мъже;

- Възраждане на изказванието, че през 21-и век единствено сме сменили един Голям брат с друг;

- Пореден спор кой празник е по-по-най: Трети март, 24-и май, Шести или 22-и септември.

Всеки " самичък си преценява ".

През другояче нищожния за историята откъслек - 1944-1989 година, имаше още един септември - девети - и дори в националния герб пишеше 681-1944 година (майтапчиите викаха, че туй са датите на основаването и ликвидирането на България).

Слава Богу, и това мина.

До такава степен мина, че на младите никак не им пука за тоя прогнил откъслек, в който две генерации вървяхме освен обратно, само че и настрана.

Не е хубаво това, само че може би е обикновено.

За едно обаче ми е мъчително - нашенската Демокрация направи толкоз неточности, че разреши на Носталгията по соца да хване за гушата много хора.

И да свърша с две максими на двама великани:

- " Фалшивата народна власт в края на краищата докарва на власт куп идиоти. " (Алфред Нобел);

- " Демокрацията не е идеална, само че нищо по-добро не е измислено. " (Уинстън Чърчил).

Прочее, цветущ Празник!