На този ден: Умира Тодор Живков
1100 година Хенри I е коронован за крал на Англия в Уестминстърското абатство. По време на неговото царуване съвсем изцяло се стопяват разликите сред англо-саксонското и норманското население, което става причина за основаването на британската нация.
Като минимален наследник той получава в завещание от татко си единствено 5 000 фунта злато за разлика от братята си, които се снабдяват с обширни области - Робърт II получава Нормандия, а Уилям II надлежно Англия. Получената сума въпреки всичко го трансформира в един от най-богатите по това време аристократи в Англия и му разрешава да си купи обилни имения, което го трансформира във фактор в битката сред братята му за обединяването на тогавашното голямо кралство на Уилям Завоевателя. Отчитайки този факт, братята му подписват общ контракт, с който да обезвреждат домогванията на Хенри до короната. Въпреки това, когато Робърт отпътува на Първия кръстоносен поход, Хенри се трансформира на процедура в единствения правоприемник на Уилям.
При едно щастливо за него стичане на събитията на 2 август 1100 година по време на лов Уилям е погубен от заблудена стрела и Хенри, който взел присъединяване в същия лов, побързва да се възползва от създалата се обстановка - поставя ръка на кралската хазна в Уинчестър и три дни по-късно е коронясан. В грамотата си във връзка коронацията той жигосва деспотичната политика на Уилям и дава обещание положително държавно управление, целейки да успокои бароните.
Само два месеца по-късно на 11 ноември 1100 година Хенри заздравява ситуацията си на трона като подписва брак с Едит (Матилда), щерка на Малкълм III Шотландски и племенница на Едгар Етелинг, с което обезпечава сродяването си със остарялата англо-саксонска династия Уесекс. Бракът не се харесал на болшинството барони и с цел да я одобряват Едит взема решение да смени името си на Матилда.
Междувременно завърналият се от кръстоносния поход Робърт, в продължение на няколко години прави опити да си върне полагащата му се по старшинство корона. Решаваща се оказва борбата при Теншбре в Нормандия на 28 септември 1106 година, когато Хенри го пленява и хвърля в тъмницата на замъка Кардиф, където Робърт остава до гибелта си през февруари 1134 година
Прочетете още
1884 година на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата. Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете народи и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Възникването на концепцията за построяването на Статуята на Свободата може да се наблюдава до едно изказване на френския правист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година По време на диалог след вечеря в дома му край Версай Лабуле, неприкрит покровител на Севера в Американската революция декларира: „ Ако в Съединените щати би трябвало да бъде повдигнат един монумент, в чест на тяхната самостоятелност, бих сметнал за най-естествено той да бъде издигнат с обединени старания - общо дело на нашите две нации”.
Лабуле не прави този коментар като съответно предложение, само че той въодушевява един млад ваятел, Фредерик Огюст Бартолди, който участва на вечерята. Поради репресивния темперамент на режима на Наполеон III, Бартолди не подхваща незабавни дейности по отношение на концепцията, като се изключи че я разисква с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му проект за създаване в северния завършек на Суецкия канал на голям морски фар с формата на древноегипетска селянка в тога, държаща повдигнат факел.
Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година статуята съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Античен първообраз на плана е Родоският исполин, бронзова скулптура на древногръцкия господ Хелиос с височина над 30 м, ситуирана на входа на пристанището на Родос.
Американският план е занимателен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима присъединяване. След войната и установяването на демократичната Трета република Бартолди и Лабуле вземат решение, че изискванията са подобаващи за реализирането на плана им и е време да го обсъдят с авторитетни американци.
През юни 1871 година Бартолди отпътува за Съединени американски щати с целесъобразни писма от Лабуле. Още при идването си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като уместно място за паметника, защото всички кораби, идващи в Ню Йорк би трябвало да преминат край него. Той с наслада научава, че островът е благосъстоятелност на държавното управление на Съединените щати, откакто щатът Ню Йорк му го предава през 1800 година за потребностите на защитата на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този метод островът е „ земя, обща за всички щати”.
Наред със срещите с мнозина авторитетни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го твърди, че няма да бъде мъчно островът да бъде употребен за слагането на статуята.
Статуята е основана във Франция и е изпратена на части с транспортен съд до Ню Йорк. Те идват на 17 юни 1885 година, само че сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от оповестяването на независимостта от 1776 година Причините са от парично естество, проведени са спомоществователни акции. На 28 октомври 1886 година президентът на Съединени американски щати Гроувър Кливланд публично открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 м и е подложен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
Любопитен факт е, че статуята е оповестена за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година
1914 година са въведени първите светофари. Първият в света електрически светофар е подложен на ъгъла на „ Евклид Авеню” и „ Източна 105-та улица” в Кливланд, щата Охайо.
Светофарът бил по дизайн на Джеймс Ходж, който получил и патент за концепцията си за „ Общинска система за надзор на трафика” под номер 1251666. измисленият от него светофар се състоял от четири чифта червени и зелени светлини, които служели като индикатори „ спри-продължи”.
1962 година е открита мъртва в леглото си великата актриса Мерилин Монро. Открива я икономката й Юрис Мюней, която по някаква причина не спяла и забелязала светлина в процепа под вратата на актрисата. Тя извикала лекаря Гринсън, който пък повикал другия доктор Енгелберг и чак след час и половина, те се обадили на полицията.
При аутопсията било открито, че Монро се отровила с нембутал. Въпреки тези данни обаче за гибелта на секс иконата съществуват голям брой версии. Една от публикуваните теории е, че Монро е убита по заповед на Робърт Кенеди, поради това, че водила дневник, в който записвала всичко чуто от братя Кенеди.
1965 година стартира войната сред Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир. Районът е обект на искания от страна на Индия и Пакистан още от 1947 година, когато те извоюват независимостта си от Англия. Според акта за самостоятелност на Индия Кашмир би трябвало да реши към коя страна да се причисли и след къси съмнения локалният махараджа избира това да бъде Индия. Оттогава разногласията за провинцията са мотив за две индийско-пакистански войни (през 1947-1948 година и 1965 г.) и за непрекъснато напрежение сред двете страни.
Исламабад твърди, че Кашмир е трябвало да се причисли към Пакистан, защото мюсюлманите съставляват над 60% от популацията на настоящия индийски щат Джаму и Кашмир. Освен това пакистанските ръководители упорстват в Кашмир да бъде извършен референдум за бъдещето на провинцията, като се надяват, че мюсюлманското население ще изиска обединяване с Пакистан.
След първата война за Кашмир е начертана демаркационна линия, която разделя региона на две елементи, като индийската е близо два пъти по-голяма и влиза в територията на щата Джаму и Кашмир. Т.нар. линия за надзор, която разделя двете елементи, минава през Хималаите на височина сред 5000 и 6000 м и изискванията са толкоз сурови, че студовете и високопланинските стихии са погубили доста повече бойци, в сравнение с честите погранични престрелки.
И двете враждуващи страни афишират, че успеха е напълно тяхна - Индия, базирайки се на военната си мощност, а Пакистан - претендирайки, че най-накрая интернационалното публично мнение е обърнало внимание на един от най-старите и кървави погранични разногласия.
1967 година излиза първият албум на британската група Пинк Флойд - „ The Piper at the Gates of Down”.
Групата, наричана изначало „ Пинк Флойд Саунд”, в началото се състои от Боб Клоуз (соло китара), Сид Барет (вокал, темп китара), Ричард Райт (клавишни, вокал), Роджър Уотърс(бас китара, вокал) и Ник Мейсън (ударни), и е наречена в чест на двама блус музиканти, Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл.
През март 1967 година излиза първият сингъл на групата „ Arnold Layne”, който заема 23-то място в английския хит-парад, само че провокира дребен скандал в пресата и по радиото поради наличието. Песента споделя за човек, който краде нощно време долни дрехи от просторите. Вторият сингъл „ See Emily Play” (1967) се оказва още по-успешен и доближава 6-то място в английския хит-парад.
Сид Барет написва множеството композиции за първия албум, „ The Piper at the Gates of Dawn”, чието име е заимствано от книгата за деца на Кенет Грейъм „ Шумът на върбите”. Албумът в действителност е и единственият с първия китарист и водач на групата.
1969 година „ Маринър 7” се приближава оптимално до повърхността на Марс (3524 км).
Като част от стратегия Маринър на НАСА, „ Маринър 6” и „ Маринър 7” правят първата двойна задача до Марс. Апаратите прелитат над екватора и над южните полярни райони на планетата с цел да проучват атмосферата и повърхността й благодарение на направляеми датчици, които записват и препращат към Земята стотици фотоси.
Целта на задачата е определяне на база за бъдещите проучвания на Марс, търсене на извънземен живот и да бъдат тествани софтуерните достижения, които да проправят пътя към дълготрайни проучвателен задачи надалеч от Слънцето.
Двата апарата са изстреляни на 25 февруари и надлежно на 27 март 1969 година „ Маринър 6” е изстрелян от стартов комплекс 36В на Кейп Кенеди, а „ Маринър 7” от стартов комплекс 36А. На 31 юли и 5 август 1969 година двата апарата прелитат на 3400 км от планетата.
Любопитен факт е, че на 29 юли, седмица преди постигане на Марс, операторите губят контакт с „ Маринър 7”. Сигналът е възобновен благодарение на спомагателната антена малко след идването на „ Маринър 6”. По-късно е открито, че батерия на борда на „ Маринър 7” е експлодирала.
По случайност и двата апарата прелитат над райони с кратери и пропущат както огромните северни вулкани, по този начин и екваториалния гранд каньон открити по-късно. Сондите фотографират към 20% от повърхността. Изпратени са 198 фотоси до Земята и е допълнена информацията от предната задача на „ Маринър 4”.
1973 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва галактическия уред „ Марс 6”, който доближава Марс през март 1974 година Сондата е част от галактическа стратегия „ Марс” и е формирана от орбитален уред и спускаем модул. Изстрелването е осъществено с ракета-носител „ Протон-К/Д” от космодрума Байконур в 17.45:48 ч. (по Гринуич).
Още през 1971 година е решено към Марс да се насочат три апарата, в чийто състав да влизат орбитални и спускаеми модули. Първоначалното желание е пуснатите през 1969 година апарати да уточнят параметрите на марсианската орбита, свойствата на атмосферата му, с цел да могат техните „ последователи” да извършат меко кацане.
Техният крах принуждава учените да възнамеряват за 1971 година не два, а три апарата, с цел да може първият от тях да стигне до Марс малко по-рано от другите и да им помогне, играейки ролята на радиомаяк.
„ Марс 6” носи със себе си доста количество научно съоръжение за проучване на Червената планета. Спускаемият модул е оборудван с термометър и барометър, с цел да дефинира изискванията на повърхността, акселерометър и висотомер за спускането в марсианската атмосфера, и принадлежности за разбор на материал от повърхността в това число и масспектрометър. Орбиталният уред е оборудван с магнитометър, детектори за галактически лъчения и микрометеорити, и инструмент за проучване на протонните и електронните потоци от Слънцето.
1980 година Белгия е разграничена на три провинции по езиков симптом. Като гранична територия сред Франция и Нидерландия, Белгия е формирана и от френски, и от холандски провинции и по-точно от територии със съответния език. Има и немско-говорящо малцинство.
Затова през днешния ден Белгия е формирана от три самостоятелни района, учредени на езиково-културен принцип, които съставляват федералните щати на страната. Това са Валония (в южната част на страната, където се приказва на френски) и Фландрия (на север, където се употребява фламандския), а сред тях е вклинен районът Брюксел - столица, който освен че е двуезичен, само че и играе помирителна роля сред двете други административни единици.
Валония и Фландрия са поделени на по пет административни единици - провинции. Валония се състои от провинциите Ено, Валонски Брабант, Намюр, Лиеж и Люксембург, а Фландрия е поделена на провинциите Западна Фландрия, Източна Фландрия, Антверпен, Лимбург и Фламандски Брабант. Само столичния район Брюксел не се състои от провинции заради дребната си територия.
2010 година 33 чилийски миньори са затрупани на 700 м подземен. При миньорската повреда в Копиапо мината „ Сан Хосе” за извличане на злато и мед в Чили се срутва. Миньорите остават живи и прекарват 69 дни подземен, което съставлява връх. Мината се намира на 45 км северно от Копиапо. Миньорите са блокирани на към 700 м под повърхността на земята и на 5 км след входа на мината.
Спасителната интервенция стартира на идващия ден, само че миньорите са открити 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор стартира на 12 октомври 2010 година в 23.55 ч. локално време, като избавителната капсула доближава повърхността след 16 минути - на 13 октомври в 00.11 ч. На същата дата в 21.55 ч. локално време е изваден и последният миньор, като с това избавителната задача завършва сполучливо.
В България:
1946 година се поставя началото на бригадирското придвижване в България. Тогава Първата национална младежка строителна бригада „ Георги Димитров” стартира работа на прохода Хаинбоаз (дн. Проход на републиката).
Бригадирското придвижване в България е проведено привличане на младежите след успеха на отечественофронтовското държавно управление на 9 септември 1944 година за непринудено присъединяване в строителството на обекти с национално значение без или с минимално възнаграждение. Движението поражда в първите следвоенни години въз основата на големия възторг на тогавашната юноша да бъде издигнат „ нов живот”.
Организатори на придвижването на първо време са Комитетите на демократичната юноша, (наследници на РМС), преименовани по-късно в СНМ и най-сетне след гибелта на Георги Димитров в ДКМС. Мотото на бригадирското придвижване е „ Строим за родината”, а признакът - червен факел.
1958 година Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
Първата българска столица Плиска със своите Вътрешен и Външен град през днешния ден се простира върху повърхност от 23 кв.км в границите на Националния историко-архитектурен резерват „ Плиска”. Откритите над 30 здания, музейните сбирки и годишният летен археологически семинар дават визия за бита, материалната и духовна просвета на първите столичани.
Велики Преслав - столица на страната от времето на Първото българско царство, е със статут на град от 1883 година До Освобождението през 1878 година, градът е именуван и с турското наименование Ески Стамболук.
Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е маркирано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско населено място, обитаемо най-много от дами с „ леко поведение”. Известно е, че в края на 19 в. по потока, който изтича от Голямата пещера, са били ситуирани няколко воденички, свързани с митове за прикрито имане и кървави истории.
1998 година умира Тодор Живков - ръководител на Държавния съвет на Народна република България (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия е изваден от състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия (8 декември 1989 г.); изключен от Българска комунистическа партия (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 година Върховният съд на България му постанова 7 години затвор за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред, за жилища, коли и други Осъден да върне на страната 21 010 380 лева На 9 февруари 1996 година Общото заседание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на някогашен държавен глава и приключват делото против него.
Като минимален наследник той получава в завещание от татко си единствено 5 000 фунта злато за разлика от братята си, които се снабдяват с обширни области - Робърт II получава Нормандия, а Уилям II надлежно Англия. Получената сума въпреки всичко го трансформира в един от най-богатите по това време аристократи в Англия и му разрешава да си купи обилни имения, което го трансформира във фактор в битката сред братята му за обединяването на тогавашното голямо кралство на Уилям Завоевателя. Отчитайки този факт, братята му подписват общ контракт, с който да обезвреждат домогванията на Хенри до короната. Въпреки това, когато Робърт отпътува на Първия кръстоносен поход, Хенри се трансформира на процедура в единствения правоприемник на Уилям.
При едно щастливо за него стичане на събитията на 2 август 1100 година по време на лов Уилям е погубен от заблудена стрела и Хенри, който взел присъединяване в същия лов, побързва да се възползва от създалата се обстановка - поставя ръка на кралската хазна в Уинчестър и три дни по-късно е коронясан. В грамотата си във връзка коронацията той жигосва деспотичната политика на Уилям и дава обещание положително държавно управление, целейки да успокои бароните.
Само два месеца по-късно на 11 ноември 1100 година Хенри заздравява ситуацията си на трона като подписва брак с Едит (Матилда), щерка на Малкълм III Шотландски и племенница на Едгар Етелинг, с което обезпечава сродяването си със остарялата англо-саксонска династия Уесекс. Бракът не се харесал на болшинството барони и с цел да я одобряват Едит взема решение да смени името си на Матилда.
Междувременно завърналият се от кръстоносния поход Робърт, в продължение на няколко години прави опити да си върне полагащата му се по старшинство корона. Решаваща се оказва борбата при Теншбре в Нормандия на 28 септември 1106 година, когато Хенри го пленява и хвърля в тъмницата на замъка Кардиф, където Робърт остава до гибелта си през февруари 1134 година
Прочетете още
1884 година на остров Бедло в пристанището на Ню Йорк е направена първата копка на Статуята на свободата. Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете народи и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати.
Възникването на концепцията за построяването на Статуята на Свободата може да се наблюдава до едно изказване на френския правист и политик Едуар Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година По време на диалог след вечеря в дома му край Версай Лабуле, неприкрит покровител на Севера в Американската революция декларира: „ Ако в Съединените щати би трябвало да бъде повдигнат един монумент, в чест на тяхната самостоятелност, бих сметнал за най-естествено той да бъде издигнат с обединени старания - общо дело на нашите две нации”.
Лабуле не прави този коментар като съответно предложение, само че той въодушевява един млад ваятел, Фредерик Огюст Бартолди, който участва на вечерята. Поради репресивния темперамент на режима на Наполеон III, Бартолди не подхваща незабавни дейности по отношение на концепцията, като се изключи че я разисква с Лабуле. Той влиза в контакт с хедива на Египет Исмаил паша, предлагайки му проект за създаване в северния завършек на Суецкия канал на голям морски фар с формата на древноегипетска селянка в тога, държаща повдигнат факел.
Тя е проектирана от Фредерик Огюст Бартолди и открита на 28 октомври 1886 година статуята съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност. Античен първообраз на плана е Родоският исполин, бронзова скулптура на древногръцкия господ Хелиос с височина над 30 м, ситуирана на входа на пристанището на Родос.
Американският план е занимателен от Френско-пруската война, в която Бартолди взима присъединяване. След войната и установяването на демократичната Трета република Бартолди и Лабуле вземат решение, че изискванията са подобаващи за реализирането на плана им и е време да го обсъдят с авторитетни американци.
През юни 1871 година Бартолди отпътува за Съединени американски щати с целесъобразни писма от Лабуле. Още при идването си в Нюйоркския залив Бертолди набелязва острова на Бедло като уместно място за паметника, защото всички кораби, идващи в Ню Йорк би трябвало да преминат край него. Той с наслада научава, че островът е благосъстоятелност на държавното управление на Съединените щати, откакто щатът Ню Йорк му го предава през 1800 година за потребностите на защитата на пристанището. Както отбелязва Бартолди в писмо до Лабуле, по този метод островът е „ земя, обща за всички щати”.
Наред със срещите с мнозина авторитетни нюйоркчани, Бартолди посещава и президента Юлисис Грант, който го твърди, че няма да бъде мъчно островът да бъде употребен за слагането на статуята.
Статуята е основана във Франция и е изпратена на части с транспортен съд до Ню Йорк. Те идват на 17 юни 1885 година, само че сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от оповестяването на независимостта от 1776 година Причините са от парично естество, проведени са спомоществователни акции. На 28 октомври 1886 година президентът на Съединени американски щати Гроувър Кливланд публично открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46,5 м и е подложен върху платформа (55,5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън.
Любопитен факт е, че статуята е оповестена за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година
1914 година са въведени първите светофари. Първият в света електрически светофар е подложен на ъгъла на „ Евклид Авеню” и „ Източна 105-та улица” в Кливланд, щата Охайо.
Светофарът бил по дизайн на Джеймс Ходж, който получил и патент за концепцията си за „ Общинска система за надзор на трафика” под номер 1251666. измисленият от него светофар се състоял от четири чифта червени и зелени светлини, които служели като индикатори „ спри-продължи”.
1962 година е открита мъртва в леглото си великата актриса Мерилин Монро. Открива я икономката й Юрис Мюней, която по някаква причина не спяла и забелязала светлина в процепа под вратата на актрисата. Тя извикала лекаря Гринсън, който пък повикал другия доктор Енгелберг и чак след час и половина, те се обадили на полицията.
При аутопсията било открито, че Монро се отровила с нембутал. Въпреки тези данни обаче за гибелта на секс иконата съществуват голям брой версии. Една от публикуваните теории е, че Монро е убита по заповед на Робърт Кенеди, поради това, че водила дневник, в който записвала всичко чуто от братя Кенеди.
1965 година стартира войната сред Индия и Пакистан в спор за щата Кашмир. Районът е обект на искания от страна на Индия и Пакистан още от 1947 година, когато те извоюват независимостта си от Англия. Според акта за самостоятелност на Индия Кашмир би трябвало да реши към коя страна да се причисли и след къси съмнения локалният махараджа избира това да бъде Индия. Оттогава разногласията за провинцията са мотив за две индийско-пакистански войни (през 1947-1948 година и 1965 г.) и за непрекъснато напрежение сред двете страни.
Исламабад твърди, че Кашмир е трябвало да се причисли към Пакистан, защото мюсюлманите съставляват над 60% от популацията на настоящия индийски щат Джаму и Кашмир. Освен това пакистанските ръководители упорстват в Кашмир да бъде извършен референдум за бъдещето на провинцията, като се надяват, че мюсюлманското население ще изиска обединяване с Пакистан.
След първата война за Кашмир е начертана демаркационна линия, която разделя региона на две елементи, като индийската е близо два пъти по-голяма и влиза в територията на щата Джаму и Кашмир. Т.нар. линия за надзор, която разделя двете елементи, минава през Хималаите на височина сред 5000 и 6000 м и изискванията са толкоз сурови, че студовете и високопланинските стихии са погубили доста повече бойци, в сравнение с честите погранични престрелки.
И двете враждуващи страни афишират, че успеха е напълно тяхна - Индия, базирайки се на военната си мощност, а Пакистан - претендирайки, че най-накрая интернационалното публично мнение е обърнало внимание на един от най-старите и кървави погранични разногласия.
1967 година излиза първият албум на британската група Пинк Флойд - „ The Piper at the Gates of Down”.
Групата, наричана изначало „ Пинк Флойд Саунд”, в началото се състои от Боб Клоуз (соло китара), Сид Барет (вокал, темп китара), Ричард Райт (клавишни, вокал), Роджър Уотърс(бас китара, вокал) и Ник Мейсън (ударни), и е наречена в чест на двама блус музиканти, Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл.
През март 1967 година излиза първият сингъл на групата „ Arnold Layne”, който заема 23-то място в английския хит-парад, само че провокира дребен скандал в пресата и по радиото поради наличието. Песента споделя за човек, който краде нощно време долни дрехи от просторите. Вторият сингъл „ See Emily Play” (1967) се оказва още по-успешен и доближава 6-то място в английския хит-парад.
Сид Барет написва множеството композиции за първия албум, „ The Piper at the Gates of Dawn”, чието име е заимствано от книгата за деца на Кенет Грейъм „ Шумът на върбите”. Албумът в действителност е и единственият с първия китарист и водач на групата.
1969 година „ Маринър 7” се приближава оптимално до повърхността на Марс (3524 км).
Като част от стратегия Маринър на НАСА, „ Маринър 6” и „ Маринър 7” правят първата двойна задача до Марс. Апаратите прелитат над екватора и над южните полярни райони на планетата с цел да проучват атмосферата и повърхността й благодарение на направляеми датчици, които записват и препращат към Земята стотици фотоси.
Целта на задачата е определяне на база за бъдещите проучвания на Марс, търсене на извънземен живот и да бъдат тествани софтуерните достижения, които да проправят пътя към дълготрайни проучвателен задачи надалеч от Слънцето.
Двата апарата са изстреляни на 25 февруари и надлежно на 27 март 1969 година „ Маринър 6” е изстрелян от стартов комплекс 36В на Кейп Кенеди, а „ Маринър 7” от стартов комплекс 36А. На 31 юли и 5 август 1969 година двата апарата прелитат на 3400 км от планетата.
Любопитен факт е, че на 29 юли, седмица преди постигане на Марс, операторите губят контакт с „ Маринър 7”. Сигналът е възобновен благодарение на спомагателната антена малко след идването на „ Маринър 6”. По-късно е открито, че батерия на борда на „ Маринър 7” е експлодирала.
По случайност и двата апарата прелитат над райони с кратери и пропущат както огромните северни вулкани, по този начин и екваториалния гранд каньон открити по-късно. Сондите фотографират към 20% от повърхността. Изпратени са 198 фотоси до Земята и е допълнена информацията от предната задача на „ Маринър 4”.
1973 година Съюз на съветските социалистически републики изстрелва галактическия уред „ Марс 6”, който доближава Марс през март 1974 година Сондата е част от галактическа стратегия „ Марс” и е формирана от орбитален уред и спускаем модул. Изстрелването е осъществено с ракета-носител „ Протон-К/Д” от космодрума Байконур в 17.45:48 ч. (по Гринуич).
Още през 1971 година е решено към Марс да се насочат три апарата, в чийто състав да влизат орбитални и спускаеми модули. Първоначалното желание е пуснатите през 1969 година апарати да уточнят параметрите на марсианската орбита, свойствата на атмосферата му, с цел да могат техните „ последователи” да извършат меко кацане.
Техният крах принуждава учените да възнамеряват за 1971 година не два, а три апарата, с цел да може първият от тях да стигне до Марс малко по-рано от другите и да им помогне, играейки ролята на радиомаяк.
„ Марс 6” носи със себе си доста количество научно съоръжение за проучване на Червената планета. Спускаемият модул е оборудван с термометър и барометър, с цел да дефинира изискванията на повърхността, акселерометър и висотомер за спускането в марсианската атмосфера, и принадлежности за разбор на материал от повърхността в това число и масспектрометър. Орбиталният уред е оборудван с магнитометър, детектори за галактически лъчения и микрометеорити, и инструмент за проучване на протонните и електронните потоци от Слънцето.
1980 година Белгия е разграничена на три провинции по езиков симптом. Като гранична територия сред Франция и Нидерландия, Белгия е формирана и от френски, и от холандски провинции и по-точно от територии със съответния език. Има и немско-говорящо малцинство.
Затова през днешния ден Белгия е формирана от три самостоятелни района, учредени на езиково-културен принцип, които съставляват федералните щати на страната. Това са Валония (в южната част на страната, където се приказва на френски) и Фландрия (на север, където се употребява фламандския), а сред тях е вклинен районът Брюксел - столица, който освен че е двуезичен, само че и играе помирителна роля сред двете други административни единици.
Валония и Фландрия са поделени на по пет административни единици - провинции. Валония се състои от провинциите Ено, Валонски Брабант, Намюр, Лиеж и Люксембург, а Фландрия е поделена на провинциите Западна Фландрия, Източна Фландрия, Антверпен, Лимбург и Фламандски Брабант. Само столичния район Брюксел не се състои от провинции заради дребната си територия.
2010 година 33 чилийски миньори са затрупани на 700 м подземен. При миньорската повреда в Копиапо мината „ Сан Хосе” за извличане на злато и мед в Чили се срутва. Миньорите остават живи и прекарват 69 дни подземен, което съставлява връх. Мината се намира на 45 км северно от Копиапо. Миньорите са блокирани на към 700 м под повърхността на земята и на 5 км след входа на мината.
Спасителната интервенция стартира на идващия ден, само че миньорите са открити 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор стартира на 12 октомври 2010 година в 23.55 ч. локално време, като избавителната капсула доближава повърхността след 16 минути - на 13 октомври в 00.11 ч. На същата дата в 21.55 ч. локално време е изваден и последният миньор, като с това избавителната задача завършва сполучливо.
В България:
1946 година се поставя началото на бригадирското придвижване в България. Тогава Първата национална младежка строителна бригада „ Георги Димитров” стартира работа на прохода Хаинбоаз (дн. Проход на републиката).
Бригадирското придвижване в България е проведено привличане на младежите след успеха на отечественофронтовското държавно управление на 9 септември 1944 година за непринудено присъединяване в строителството на обекти с национално значение без или с минимално възнаграждение. Движението поражда в първите следвоенни години въз основата на големия възторг на тогавашната юноша да бъде издигнат „ нов живот”.
Организатори на придвижването на първо време са Комитетите на демократичната юноша, (наследници на РМС), преименовани по-късно в СНМ и най-сетне след гибелта на Георги Димитров в ДКМС. Мотото на бригадирското придвижване е „ Строим за родината”, а признакът - червен факел.
1958 година Плиска, Преслав и Мадара са оповестени за историко-архитектурни резервати с национално значение.
Първата българска столица Плиска със своите Вътрешен и Външен град през днешния ден се простира върху повърхност от 23 кв.км в границите на Националния историко-архитектурен резерват „ Плиска”. Откритите над 30 здания, музейните сбирки и годишният летен археологически семинар дават визия за бита, материалната и духовна просвета на първите столичани.
Велики Преслав - столица на страната от времето на Първото българско царство, е със статут на град от 1883 година До Освобождението през 1878 година, градът е именуван и с турското наименование Ески Стамболук.
Още по времето на цар Иван Шишман, на мястото на днешното село е съществувала крепостта Мадара (Мадра, Матерн). Селото е маркирано в картите на турските военни и в описанията на възрожденски пътешественици като сателитно турско населено място, обитаемо най-много от дами с „ леко поведение”. Известно е, че в края на 19 в. по потока, който изтича от Голямата пещера, са били ситуирани няколко воденички, свързани с митове за прикрито имане и кървави истории.
1998 година умира Тодор Живков - ръководител на Държавния съвет на Народна република България (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на Централен комитет на Българска комунистическа партия. С решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия е изваден от състава на Централен комитет на Българска комунистическа партия (8 декември 1989 г.); изключен от Българска комунистическа партия (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 година Върховният съд на България му постанова 7 години затвор за нелегално разпределяне на пари за представителни потребности на държавния уред, за жилища, коли и други Осъден да върне на страната 21 010 380 лева На 9 февруари 1996 година Общото заседание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на някогашен държавен глава и приключват делото против него.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ