Д-р Евгения Шурлиева: Няма пациент, който да се нуждае от кръв и да не е получил |
110 литра е средномесечното количество кръв, което е належащо на " Пирогов ", с цел да посрещне потребностите от кръвопреливане на пациентите си. Най-често става дума за хора с контузии от произшествия, шоково заболели, които изискват незабавна реакция. Това прави спасяването на живота им още по-зависимо от положителната воля на хората, които подаряват кръв. Затова лечебното заведение провежда акции за непринудено кръводаряване. Само преди дни, Тази съпричастност опроверга скептиците, че не сме общественост, склонна на подобни жестове. Съпричастност има, би трябвало единствено да бъде провокирана. А съгласно доктор Евгения Шурлиева, шеф на Лабораторията по трансфузионна хематология в болничното заведение, дарителството се възпитава от ранна възраст.
Д-р Шурлиева, какъв е редът, когато пациент има потребност от кръвопреливане? Защо се постанова да се афишират акции за даряване?
При нас пациентите са най-често незабавни. Пациентът идва, няма никакви кръводарители, това не е планова интервенция, просто се нуждае сега от кръв. Затова вършим акции за незабавните пациенти и шоковите заболели. От друга страна, когато един пациент е дълго време при нас, да вземем за пример в Клиниката по изгаряне, той лежи 2-3 месеца. Този човек има донори, примерно 6-7 индивида, само че се постанова да му се прелива кръв всеки ден, в един миг околните не могат да намерят повече донори, тъй че и за него ще ни трябват доброволни кръводарители.
Какви са функционалностите на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) в такива обстановки? При незабавни случаи, когато не може да се откри избрана кръвна група, тогава ли търсите съдействието им?
Ние ги търсим постоянно, тъй като при нас има хранилище, което в действителност е за шоковите пациенти. Много постоянно идва искане за избрана кръвна група и аз за 15 минути би трябвало да направя групата и да я подам. Всичко вземаме от центъра като кръвни артикули, доста рядко от ВМА. Цялата кръв за нашите пациенти се взема от националния център.
А от какво количество кръв се нуждае „ Пирогов “, с цел да се покрият потребностите за един месец?
О, това са литри. Можем да погледнем в докладите. Например през август 2021 година прелятият еритроцитен концентрат е над 89 литра. Отделно има безлевкоцитен концентрат, който е още 20 литра, прясно замразена плазма, която е 52 литра. Огромни са количествата. През декември 2021 година общото количество прелята кръв е към 110 литра, я плазмата е 52 литра.
Имайте поради, че при нас лятото не е слаб сезон. Ние работим интензивно и тогава. Защото в другите лечебни заведения има месеци когато почиват. „ Пирогов “ в никакъв случай не почива. Не единствено тъй като е незабавна болница, а и тъй като частните лечебни заведения почиват през август и техните пациенти идват при нас.
Може ли да се каже приблизително от какъв брой сака кръв се нуждае един пациент?
Не, друго е. Има шокови пациенти, на които се преливат по 8-9 сака едновременно, това са солидни кръвопреливания. Освен това пациентите, които лежат по 2-3 месеца в реанимация, може да получават сакове през ден-два или през седмица. Няма ограничавания в това какъв брой може да се прелее. Колкото има потребност.
Тези количества, нужни за месец, с какъв запас от кръводарители може да се покрият?
От един сак кръв (450 мл) се вършат най-малко две единици. Прави се еритроцитен концентрат и прясно замразена плазма. Два обособени сака. Понякога може да се вземе и тромбоцитен концентрат. За дечицата се вършат едни дребни сакове, които са по 60 мл.
Еритроцитен концентрат – това е „ алената част “ от взетата кръв?
Да. Когато се вземе кръв и се завърти в центрофуга, в горната част остава плазмата. Тъй като еритроцитите са по-тежки, те остават в долната част.
Значи това, което сме привикнали да възприемаме като кръв за преливане, е еритроцитен концентрат?
Точно по този начин. В нашето хранилище съхраняваме еритроцитен концентрат и плазма от всички кръвни групи.
А какво става, доктор Шурлиева, когато за даден пациент не могат да се намерят донори или кръв?
Ако пациентът в действителност се нуждае от кръвопреливане, водим договаряния с НЦТХ, обясняваме, че има пациенти, които нямат близки, демонстрира се схващане. Не е останал пациент, който в действителност да има потребност от кръв и да не е получил. Дори да не е цялото количество, което са желали сътрудниците от клиниките в нашата болница, все нещо се подава за този пациент. Не е останал човек непрелят.
Питам Ви, тъй като има „ изказвания “, че в България умират хора, тъй като не може да им се обезпечи кръв за преливане.
Това е безспорна неистина! От 30 години работя в „ Пирогов “, 100% от пациентите, които се нуждаят от кръв, са получили. Такова нещо не се е случвало. Никой при нас не умира поради липса на кръв.
Какво съгласно Вас може да се усъвършенства и в акциите, и в организацията за приемане на кръвни артикули от НЦТХ, с цел да е малко по-бърз пътят на пациента до кръвта? В случая със починалото момиче, отзвукът беше впечатляващ – над 140 души се отзоваха на апела, в най-студените дни. Но това е случайно. А Вие, допускам, имате потребност от предсказуемост, сигурност и от спокойствието, че ще можете да осигурите кръв при потребност за всеки?
Нямаме никакво успокоение, тъй като донорите в България са доста малко. Правим акции за кръводаряване, само че това, с което може да се помогне, е да има публичност на тези акции. Друго, което може да се направи, е образованието на младежите, хората да знаят, че няма нищо ужасно и съдбовно в това да дариш кръв. Това е направено положително, доблестен акт.
Същият проблем го има и с донорството. Оказа се, че хората не са склонни да бъдат донори или да дарят органи на умрял непосредствен, не тъй като не желаят, а тъй като не са добре осведомени. Вероятно по този начин е и с кръводаряването?
Да, хората имат предпочитание да подаряват. Случаят, който цитирахте, сподели, че има хора, които биха дарили, в случай че знаят, че има акция, в случай че са осведомени. Биха пристигнали и още хора, в случай че не ги е боязън. Защото няма задоволително изясненост какво се случва при едно кръводаряване.
Добре, дано изясним този миг – какво се случва? За какъв брой време се възвръща естественият размер на кръвта да вземем за пример?
Нормалното количество кръв се възвръща изцяло за 24 часа от самия организъм. Еритроцитите, които „ дремят “, излизат от депата в черния дроб и слезката щом намалее малко кръвта и се включват в кръвния ток.
Някои от хората имат ирационални страхове – да не получат анемия или пък нещо друго в резултат на кръводаряването...
Не може да се случи анемия, тъй като се изследва ориентировъчно хемоглобинът на всички донори. Ако равнището му е по-ниско от 125 за дамите и 135 за мъжете, въобще няма да се вземе кръв. Така че няма заплаха пациентът да изпадне в анемия. Просто е невероятно. Друго, което е значимо да знаят евентуалните донори е, че не можеш да се заразиш от трансмисивни инфекции при кръводаряване, тъй като системите, с които се взема кръв, са еднократни.
Има ли болести, които са противопоказание за кръводаряване?
Има. Затова се попълня въпросник преди да се подари кръв. В него са упоменати всички болести, при които не може да се подари кръв. Това се случва преди да стартира кръводаряването, тъй че е изключено човек с противопоказание да стане донор.
Значи донорите минават през филтър, който изключва всевъзможни опасности свързани с кръвта им?
Да, има въпросник, който се попълня. Изследва се хемоглобин, има обзор от доктор, който преценя дали доброволецът може да подари кръв. Контролът е доста сериозен. Не се взема кръв, просто тъй като би трябвало. Освен това донори могат да бъдат пълнолетни жители от 18 до 65-годишна възраст.
Кои са най-търсените кръвни групи?
Всички негативни групи са редки. Лошото е, че от време на време има недостиг и на позитивните. На процедура всички групи са скъпи. В момента има усложнение с А +, група която е най-често срещана в българската популация.
Защо е дефицитна?
Дарители няма или са по-малко, а пациентите, които се нуждаят от тази кръвна група, са повече. Това са динамични индикатори.
За черен пазар на кръвта приказва ли Ви се?
Има пазар, тъй като има хора, които по някаква причина не могат да дарят кръв, а лечебните заведения желаят пациентът да има кръводарители. Така от време на време роднините се принуждават да заплащат, с цел да отиде някой да подари и да има записка. Това с бележките доста сме го говорили и съгласно мен е проблем.
Какви бележки имате поради?
Това са бележки, в които написа кой човек за кого от пациентите подарява, от коя болница. Когато пристигна искане при нас от съответната клиника, тази записка отива към НЦТХ и в множеството случаи, пациентът получава кръв.
Пречат или оказват помощ обществените мрежи на дарителските акции?
И пречат, и оказват помощ. Пречат, когато излизат несериозни и неразбираеми известия. Разбирам, че всеки в сходна обстановка е обезпокоен и желае да избави близкия си, само че от време на време са в действителност много несериозни нещата, които се разгласяват. От друга страна, оказват помощ, тъй като от обществените мрежи могат да отидат 20-30 донори за някого. Може би хората, които разгласяват апели в обществените мрежи, би трябвало да се поинтересуват какво тъкмо би трябвало да бъде обявено.
Кампанията за безплатно кръводаряване на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ продължава до края на седмицата. Всички искащи, които желаят да оказват помощ на болничното заведение, могат да дарят кръв в Националния център по трансфузионна хематология в София на адрес ул. " Братя Миладинови " №112 в работното време на центъра от понеделник до петък сред 08:00 и 18:00 часа с спиране сред 12:00 и 13:00 часа и през този уикенд от 9.00 до 15.30 ч.
Д-р Евгения Шурлиева приключва медицина в Медицински университет, гр. София през 1990 година През 1995 година придобива компетентност " Трансфузионна хематология ". През 2018 година пази дисертационен труд за придобиване на просветителна и научна степен „ лекар “. От 2019 година има документ „ Good Clinical Practice for Investigators in Bulgaria ”, а през 2021 година организира курс за професионална подготовка: „ Здравен мениджмънт ”. Д-р Шурлиева взима присъединяване в редица профилирани образования и научни конференции в страната и чужбина, измежду които - 8-th Haemophilia Academy, Будапеща, Унгария през 2019 г.; научна конференция на Центъра по трансфузионна хематология – Белград, Сърбия, 2008 г.; Европейското учебно заведение по трансфузионна медицина – Парма, Италия, 2007 г.; XXVII Congress of International Society on Thrombosis and Haemostasis, Мелбърн, Австралия, 2019 г.; конгрес на Американската асоциация на кръвните банки – Маями, Съединени американски щати, 2006 година и други От 1991 година доктор Евгения Шурлиева е част от екипа на Лабораторията по трансфузионна хематология на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “, а от 2018 година и неин шеф. Членува в Научното сдружение по трансфузионна хематология (НДТХ), Българската асоциация по трансфузионна хематология ( БАТМ), Българското сдружение по незабавна медицина (БДСМ), Българска асоциация по други възможности в трансфузиологията (БAATA) и други Владее съветски и британски език.
Д-р Шурлиева, какъв е редът, когато пациент има потребност от кръвопреливане? Защо се постанова да се афишират акции за даряване?
При нас пациентите са най-често незабавни. Пациентът идва, няма никакви кръводарители, това не е планова интервенция, просто се нуждае сега от кръв. Затова вършим акции за незабавните пациенти и шоковите заболели. От друга страна, когато един пациент е дълго време при нас, да вземем за пример в Клиниката по изгаряне, той лежи 2-3 месеца. Този човек има донори, примерно 6-7 индивида, само че се постанова да му се прелива кръв всеки ден, в един миг околните не могат да намерят повече донори, тъй че и за него ще ни трябват доброволни кръводарители.
Какви са функционалностите на Националния център по трансфузионна хематология (НЦТХ) в такива обстановки? При незабавни случаи, когато не може да се откри избрана кръвна група, тогава ли търсите съдействието им?
Ние ги търсим постоянно, тъй като при нас има хранилище, което в действителност е за шоковите пациенти. Много постоянно идва искане за избрана кръвна група и аз за 15 минути би трябвало да направя групата и да я подам. Всичко вземаме от центъра като кръвни артикули, доста рядко от ВМА. Цялата кръв за нашите пациенти се взема от националния център.
А от какво количество кръв се нуждае „ Пирогов “, с цел да се покрият потребностите за един месец?
О, това са литри. Можем да погледнем в докладите. Например през август 2021 година прелятият еритроцитен концентрат е над 89 литра. Отделно има безлевкоцитен концентрат, който е още 20 литра, прясно замразена плазма, която е 52 литра. Огромни са количествата. През декември 2021 година общото количество прелята кръв е към 110 литра, я плазмата е 52 литра.
Имайте поради, че при нас лятото не е слаб сезон. Ние работим интензивно и тогава. Защото в другите лечебни заведения има месеци когато почиват. „ Пирогов “ в никакъв случай не почива. Не единствено тъй като е незабавна болница, а и тъй като частните лечебни заведения почиват през август и техните пациенти идват при нас.
Може ли да се каже приблизително от какъв брой сака кръв се нуждае един пациент?
Не, друго е. Има шокови пациенти, на които се преливат по 8-9 сака едновременно, това са солидни кръвопреливания. Освен това пациентите, които лежат по 2-3 месеца в реанимация, може да получават сакове през ден-два или през седмица. Няма ограничавания в това какъв брой може да се прелее. Колкото има потребност.
Тези количества, нужни за месец, с какъв запас от кръводарители може да се покрият?
От един сак кръв (450 мл) се вършат най-малко две единици. Прави се еритроцитен концентрат и прясно замразена плазма. Два обособени сака. Понякога може да се вземе и тромбоцитен концентрат. За дечицата се вършат едни дребни сакове, които са по 60 мл.
Еритроцитен концентрат – това е „ алената част “ от взетата кръв?
Да. Когато се вземе кръв и се завърти в центрофуга, в горната част остава плазмата. Тъй като еритроцитите са по-тежки, те остават в долната част.
Значи това, което сме привикнали да възприемаме като кръв за преливане, е еритроцитен концентрат?
Точно по този начин. В нашето хранилище съхраняваме еритроцитен концентрат и плазма от всички кръвни групи.
А какво става, доктор Шурлиева, когато за даден пациент не могат да се намерят донори или кръв?
Ако пациентът в действителност се нуждае от кръвопреливане, водим договаряния с НЦТХ, обясняваме, че има пациенти, които нямат близки, демонстрира се схващане. Не е останал пациент, който в действителност да има потребност от кръв и да не е получил. Дори да не е цялото количество, което са желали сътрудниците от клиниките в нашата болница, все нещо се подава за този пациент. Не е останал човек непрелят.
Питам Ви, тъй като има „ изказвания “, че в България умират хора, тъй като не може да им се обезпечи кръв за преливане.
Това е безспорна неистина! От 30 години работя в „ Пирогов “, 100% от пациентите, които се нуждаят от кръв, са получили. Такова нещо не се е случвало. Никой при нас не умира поради липса на кръв.
Какво съгласно Вас може да се усъвършенства и в акциите, и в организацията за приемане на кръвни артикули от НЦТХ, с цел да е малко по-бърз пътят на пациента до кръвта? В случая със починалото момиче, отзвукът беше впечатляващ – над 140 души се отзоваха на апела, в най-студените дни. Но това е случайно. А Вие, допускам, имате потребност от предсказуемост, сигурност и от спокойствието, че ще можете да осигурите кръв при потребност за всеки?
Нямаме никакво успокоение, тъй като донорите в България са доста малко. Правим акции за кръводаряване, само че това, с което може да се помогне, е да има публичност на тези акции. Друго, което може да се направи, е образованието на младежите, хората да знаят, че няма нищо ужасно и съдбовно в това да дариш кръв. Това е направено положително, доблестен акт.
Същият проблем го има и с донорството. Оказа се, че хората не са склонни да бъдат донори или да дарят органи на умрял непосредствен, не тъй като не желаят, а тъй като не са добре осведомени. Вероятно по този начин е и с кръводаряването?
Да, хората имат предпочитание да подаряват. Случаят, който цитирахте, сподели, че има хора, които биха дарили, в случай че знаят, че има акция, в случай че са осведомени. Биха пристигнали и още хора, в случай че не ги е боязън. Защото няма задоволително изясненост какво се случва при едно кръводаряване.
Добре, дано изясним този миг – какво се случва? За какъв брой време се възвръща естественият размер на кръвта да вземем за пример?
Нормалното количество кръв се възвръща изцяло за 24 часа от самия организъм. Еритроцитите, които „ дремят “, излизат от депата в черния дроб и слезката щом намалее малко кръвта и се включват в кръвния ток.
Някои от хората имат ирационални страхове – да не получат анемия или пък нещо друго в резултат на кръводаряването...
Не може да се случи анемия, тъй като се изследва ориентировъчно хемоглобинът на всички донори. Ако равнището му е по-ниско от 125 за дамите и 135 за мъжете, въобще няма да се вземе кръв. Така че няма заплаха пациентът да изпадне в анемия. Просто е невероятно. Друго, което е значимо да знаят евентуалните донори е, че не можеш да се заразиш от трансмисивни инфекции при кръводаряване, тъй като системите, с които се взема кръв, са еднократни.
Има ли болести, които са противопоказание за кръводаряване?
Има. Затова се попълня въпросник преди да се подари кръв. В него са упоменати всички болести, при които не може да се подари кръв. Това се случва преди да стартира кръводаряването, тъй че е изключено човек с противопоказание да стане донор.
Значи донорите минават през филтър, който изключва всевъзможни опасности свързани с кръвта им?
Да, има въпросник, който се попълня. Изследва се хемоглобин, има обзор от доктор, който преценя дали доброволецът може да подари кръв. Контролът е доста сериозен. Не се взема кръв, просто тъй като би трябвало. Освен това донори могат да бъдат пълнолетни жители от 18 до 65-годишна възраст.
Кои са най-търсените кръвни групи?
Всички негативни групи са редки. Лошото е, че от време на време има недостиг и на позитивните. На процедура всички групи са скъпи. В момента има усложнение с А +, група която е най-често срещана в българската популация.
Защо е дефицитна?
Дарители няма или са по-малко, а пациентите, които се нуждаят от тази кръвна група, са повече. Това са динамични индикатори.
За черен пазар на кръвта приказва ли Ви се?
Има пазар, тъй като има хора, които по някаква причина не могат да дарят кръв, а лечебните заведения желаят пациентът да има кръводарители. Така от време на време роднините се принуждават да заплащат, с цел да отиде някой да подари и да има записка. Това с бележките доста сме го говорили и съгласно мен е проблем.
Какви бележки имате поради?
Това са бележки, в които написа кой човек за кого от пациентите подарява, от коя болница. Когато пристигна искане при нас от съответната клиника, тази записка отива към НЦТХ и в множеството случаи, пациентът получава кръв.
Пречат или оказват помощ обществените мрежи на дарителските акции?
И пречат, и оказват помощ. Пречат, когато излизат несериозни и неразбираеми известия. Разбирам, че всеки в сходна обстановка е обезпокоен и желае да избави близкия си, само че от време на време са в действителност много несериозни нещата, които се разгласяват. От друга страна, оказват помощ, тъй като от обществените мрежи могат да отидат 20-30 донори за някого. Може би хората, които разгласяват апели в обществените мрежи, би трябвало да се поинтересуват какво тъкмо би трябвало да бъде обявено.
Кампанията за безплатно кръводаряване на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ продължава до края на седмицата. Всички искащи, които желаят да оказват помощ на болничното заведение, могат да дарят кръв в Националния център по трансфузионна хематология в София на адрес ул. " Братя Миладинови " №112 в работното време на центъра от понеделник до петък сред 08:00 и 18:00 часа с спиране сред 12:00 и 13:00 часа и през този уикенд от 9.00 до 15.30 ч.
Д-р Евгения Шурлиева приключва медицина в Медицински университет, гр. София през 1990 година През 1995 година придобива компетентност " Трансфузионна хематология ". През 2018 година пази дисертационен труд за придобиване на просветителна и научна степен „ лекар “. От 2019 година има документ „ Good Clinical Practice for Investigators in Bulgaria ”, а през 2021 година организира курс за професионална подготовка: „ Здравен мениджмънт ”. Д-р Шурлиева взима присъединяване в редица профилирани образования и научни конференции в страната и чужбина, измежду които - 8-th Haemophilia Academy, Будапеща, Унгария през 2019 г.; научна конференция на Центъра по трансфузионна хематология – Белград, Сърбия, 2008 г.; Европейското учебно заведение по трансфузионна медицина – Парма, Италия, 2007 г.; XXVII Congress of International Society on Thrombosis and Haemostasis, Мелбърн, Австралия, 2019 г.; конгрес на Американската асоциация на кръвните банки – Маями, Съединени американски щати, 2006 година и други От 1991 година доктор Евгения Шурлиева е част от екипа на Лабораторията по трансфузионна хематология на УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “, а от 2018 година и неин шеф. Членува в Научното сдружение по трансфузионна хематология (НДТХ), Българската асоциация по трансфузионна хематология ( БАТМ), Българското сдружение по незабавна медицина (БДСМ), Българска асоциация по други възможности в трансфузиологията (БAATA) и други Владее съветски и британски език.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ