Доказано: На мястото на Альоша в Пловдив преди 2000 г. е стоял Херакъл с боздуган
11-метровата гранитна скулптура на руския боец Альоша на пловдивския рид Бунарджика, който неотдавна още веднъж разбуни духовете " за " и " срещу " премахването му, се оказва, че има забавна антична предистория. На мястото на Альоша с шмайзера преди 2000 години е стоял Херакъл с боздуган.
За това съдим от монети, сечени във Филипопол по времето на императорите Гета и Септимий Север, както и от каменен фундамент с надпис, оживял доникъде на 19-и век. В подножието на голия Херакъл имало и храм на богинята Деметра.
" Статуя и храм е имало. Като това е потвърдено, както от писмени, по този начин и от арехологиочески сведени. Стауята на Херакъл я има на монетите. Той държи боздуган в едната ръка, а в другата ръка - лъвска кожа, с всичките ѝ атрибути, гол ”, разяснява историкът Владимир Балчев.
На Бунарджика имало извор и оттова минавал акведуктът, който захранвал града с питейна вода. По време на османската власт тепето е било отвън града и от него се добивал камък за градежи. Първият монумент на върха е повдигнат по самодейност на съветската императорска власт.
" Той е изработен незабавно след войната и е в действителност е стандартизиран монумент " пирамида ". Дълго време в Пловдив след този монумент монументи няма “, показва Владимир Балчев.
В годините сред двете международни войни в Пловдив се появяват голям брой монументи. Един от тях е в подножието на Бунарджика – този на Апостола на свободата.
" Скулпторът е бил много проникновен и е познавал спецификите на българското общество. Идеята е била да е в подножието и да е на едно такова странично място, с цел да не се трансформира във конгрес на нездрави публични и политически пристрастености, и по този метод да се оскверни името на Апостола на свободата “, разяснява историкът Видин Сукарев.
" Има огромен скандал с този монумент, тъй като желаят да го смъкват, тъй като той бил надали не болшевик. Навил си ръкавите. А Левски нали трябвало да бъде по различен метод “, споделя Владимир Балчев.
След като Бунарджика е горист и облагороден, се появяват каменни алеи, бюфет и акведукти. През 30-те години мястото е обичано място за разходки. Градската администрация пуска в парка даже елени и сърни, които оцеляват до септември 1944 година, когато са изядени от кучетата на руските " освободители ".
Протест против преместването на паметника Альоша се организира тази заран в Пловдив. Той е проведен от общински съветници от Българска социалистическа партия. Пред постройката на общинския съвет се събраха десетки хора. Те желаят паметникът да бъде непокътнат на мястото си, съобщи репортерът на bTV Райна Зайкова.
Снимка: Райна Зайкова
Миналата седмица група съветници от ДСБ внесоха предложение Альоша да бъде демонтиран от върха на Бунарджика с главния претекст, че България е била окупирана от алената войска през 1944 година.
„ Това е монумент на историята и на българската благодарност към милионите жертви на Втората международна война “, разяснява Калин Милчев, общински консултант от Българска социалистическа партия.
Снимка: Райна Зайкова
Според жителите това е „ история, която не може просто по този начин да се зачертае “, а общината би трябвало да направи нещо хубаво, което да се запомни, вместо да протяга ръка на Альоша.
Снимка: Райна Зайкова
Постоянните комисии към общинския съвет още предходната седмица взеха решение, че предлагането няма да се гледа на днешната сесия на общинския съвет и разпоредиха на общината да изготви разбор какъв брой ще коства възможното унищожаване на паметника и какъв брой би коствало на общината осъществяване на референдум за ориста на паметника, в случай че се стигне до това решение.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров съобщи, че има по-належащи проблеми за решение - като чистотата, транспортния трафик, мръсния въздух.
Как страната и общинските управляващи би трябвало да разрешат проблема с паметниците от руско време – тематиката разясниха в „ Тази заран “ националният представител Манол Пейков, общинският консултант в София от Българска социалистическа партия Иван Таков и доцент Георги Лозанов, учител в Софийския университет. Какво споделиха те, чуйте във видеото.