Църквата чества светите братя Кирил и Методий - съпокровители на Европа
11 май е датата, на която църквата отбелязва паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий - основатели на първата българска писменост глаголицата и оповестени за съпокровители на Европа от папа Йоан-Павел II през 1980 година
Родените в Солун духовници са канонизирани за светци поради своята просветителска активност, довела до разпространяване на християнството измежду славянските нации в Европа през 9 век.
През 862 година византийският император разпорежда на братята да основат християнска литература, която да употребяват по време на задачата си в Моравия.
Св. Константин-Кирил към този момент е работил върху истинска графична система, която отразява всеки тон от славянската тирада в обособен знак. За основа на глаголицата той употребява наречието, на което приказват славяните в Солун и което е част от българските диалекти по това време.
Азбуката служи като книжовност на старославянски език, с цел да могат богослуженията да са разбираеми за вярващите.
Глаголицата се популяризира първо в Моравия и Панония, само че е възприета и в България. Учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий - са прогонени от Моравия след гибелта на Метдодий и са поканени да основат книжовни школи в Преслав и Охрид от цар Борис I Покръстител.
В края на 9 век се основава и кирилицата под управлението на св. Климент Охридски. Това е опростената и станала всеобща старобългарска писменост, която съвместява част от гръцките букви с глаголически знаци за всеки тон от речта.
По традиция църквата отдава респект към светите братя на 11 май, макар че светската традиция отбелязва празника на 24 май по Григорианския календар. На 27 юли се означават и Св. Седмочисленици - учителите Кирил и Методий и техните петима възпитаници.
На 30 декември 1980 година с апостолическо обръщение папа Йоан-Павел II ги афишира за съпокровители на Европа, тъй като са съдействали за културното израстване на континента, създавайки мост сред Изтока и Запада.
Родените в Солун духовници са канонизирани за светци поради своята просветителска активност, довела до разпространяване на християнството измежду славянските нации в Европа през 9 век.
През 862 година византийският император разпорежда на братята да основат християнска литература, която да употребяват по време на задачата си в Моравия.
Св. Константин-Кирил към този момент е работил върху истинска графична система, която отразява всеки тон от славянската тирада в обособен знак. За основа на глаголицата той употребява наречието, на което приказват славяните в Солун и което е част от българските диалекти по това време.
Азбуката служи като книжовност на старославянски език, с цел да могат богослуженията да са разбираеми за вярващите.
Глаголицата се популяризира първо в Моравия и Панония, само че е възприета и в България. Учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий - са прогонени от Моравия след гибелта на Метдодий и са поканени да основат книжовни школи в Преслав и Охрид от цар Борис I Покръстител.
В края на 9 век се основава и кирилицата под управлението на св. Климент Охридски. Това е опростената и станала всеобща старобългарска писменост, която съвместява част от гръцките букви с глаголически знаци за всеки тон от речта.
По традиция църквата отдава респект към светите братя на 11 май, макар че светската традиция отбелязва празника на 24 май по Григорианския календар. На 27 юли се означават и Св. Седмочисленици - учителите Кирил и Методий и техните петима възпитаници.
На 30 декември 1980 година с апостолическо обръщение папа Йоан-Павел II ги афишира за съпокровители на Европа, тъй като са съдействали за културното израстване на континента, създавайки мост сред Изтока и Запада.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ