Митрополит Николай: Бог е отредил 11 май да е национален празник
11 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, да стане новият народен празник на България вместо предизвикващия разногласия 3 март. Това предлага Пловдивският митрополит Николай в словото си през днешния ден в храма " Свети Свети Кирил и Методий ".
" Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий е денят, който самичък Бог е отредил да е народен празник на България. Тази истина е толкоз ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че в този момент още веднъж ще стартират хулите и обидите против мен и знам от кое място ще дойдат. От хора, които ненавиждат Христовата черква, и от хора, които желаят България да е постоянно на колене. Аз съм българин, свещеник и митрополит на Светата Православна Църква, и като подобен изповядвам това, което мисля и в което абсолютно имам вяра ", сподели митрополитът.
Ето цялото слово на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай:
„ Прочее, преди славяните нямаха книги, само че бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и внезапни. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия жанр без разсъдък, само че всички привежда към разсъдък и избавление, смили се над човешкия жанр, изпрати му свети Константин Философа, наименуван Кирил, правоверен и истинолюбив мъж и той им сформира букви. И в случай че попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света. “ (Из „ За буквите “, съчинение от Черноризец Храбър)
Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!
Светата православна черква е отредила денят 11-ти май за възхваляване на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата писменост, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия на славянски език.
Прославяме през днешния ден паметта на двамата светци на Православната черква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че с изключение на на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и популяризирано и на общия език на славянските нации в Европа. Иисус Христос е споделил на апостолите: „ Идете и научете всички нации! “ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е дотам световно и победно, че не можем иначе да си разбираем неговия триумф, с изключение на като признаем очевидния факт, че то е било въодушевено и благословено от Бог.
Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а през днешния ден и изключително на 24-май, ще бъдат четени неведнъж. Затова не бих желал в този момент да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих желал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден.
Както Иисус Христос, въплътеният Бог Слово, е действителна историческа персона, върху чието дело, кръстна гибел и Възкресение е построена цялата модерна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически персони, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, по този начин и светите братя Кирил и Методий са персони от историята, с директно отношение към нашия сегашен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е инцидентно. Това е Божи промисъл.
Солунските братя Кирил и Методий създават първия вид на славянската писменост и изготвят първите преводи на свещените текстове по предписание на византийския император Михаил, който с това е дал отговор на молбата на моравския княз Ростислав, който пък го е помолил за проповедници и книги, които да обяснят и преподадат Словото Божие на неговия народ на понятен език. Буквите са били формирани и преводите са били направени въз основата на най-близкото до Солун и Константинопол славянско произношение, което е българският език. Старобългарският език става езикът, на който ще бъдат въведени в християнската религия всички славянски нации, универсалният език на славянството. Славянските нации са приобщени към цивилизацията, посредством старобългарския език. Буквите са основани, с цел да подхождат на фонетичните особености на старобългарския език. В този миг българското придобива световно значение.
Мисията на Кирил, а в по-голяма степен на Методий в Моравия, днешна Чехия, има краткотраен триумф, доколкото след не доста време богослужебните книги на славянски език са изхвърлени и заместени още веднъж с латински, самият Методий претърпява редица унижения и мъчения, а учениците на двамата братя са прогонени оттова. Прогонени, с цел да намерят леговище още веднъж в България. Тук, откъдето е почнало всичко. Случайно ли е това?
Не, не е инцидентно. Бог е промислил делото на светите братя Кирил и Методий да стартира от България, да претърпи премеждия първоначално и едвам откакто се завърне назад в България да получи онази мощ и порив, които да трансфорат българския език на процедура в четвъртия формален език на античния свят. Това изискуем преди всичко на Свети княз Борис-Михаил Покръстител и на неговите наследници Симеон и Свети Цар Петър.
Свети Наум основава книжовна школа в столицата Плиска, в североизточния завършек на българската страна. Свети Климент е изпратен в югозападния й край, в Охрид, където усъвършенства писмеността, посочена след това „ кирилица “.
Те, със Светите Горазд, Сава и Ангеларий служат, проповядват, учат, превеждат и преписват богослужебни книги без момент отмора. Когато през 988 година в Киев източните славяни одобряват християнството, богослужебните книги идват от България.
Днес от Адриатическо море до Беринговия пролив и до остров Сахалин Светата Божествена литургия се отслужва на съответното локално славянско произношение, а Божието име се написа на кирилица с помощта на всички тези събития. Благодарение на това, че Бог е промислил точно България да стане онази трансмисия, на която Той е упълномощил да научи всички славянски нации и да ги приведе към разсъдък и избавление.
Съвременните наши историци обичат да приказват за „ българската империя “, за това, че в предишното България е била империя. България, несъмнено, в никакъв случай не е била империя. Империя, с изключение на всичко друго, значи „ мир “, а множеството от нашите царе не са били изключително миролюбиви. Да не приказваме, че нееднократно са се изкушавали да атакуват други православни нации.
Православен народ може да подвига меч единствено в своя отбрана и в никакъв случай, в никакъв случай против различен православен народ. Това е грях, за който ние, българите, сме били наказвани сурово. Впрочем, в случай че светските историци можеха да погледнат на историята през очите на църквата, тогава доста обстоятелства и събития щяха да им се изяснят с нов, явен смисъл. България не е била световна империя, само че е станала империя на духа.
Духът на тази империя, по сполучливите думи на учен Дмитрий Лихачов е вдъхнат от Светите братя Кирил и Методий и този дух е дух на мир, на съпричастие, братска взаимност и дух на обич.
Само още един факт ще загатна, скъпи братя и сестри. Първото честване на празника на Светите братя е станало тук, в Пловдив, през 1851 година, в нашето епархийско учебно заведение. Само девет години по-късно отново тук стартира придвижването за самостойна българска черква, след още 10 години тя е реалност, а след още осем и българската страна. Виждате ли причинно-следствената връзка? Чувствате ли диханието на историята? Поставете първоначално Бог, поставете Свв. Кирил и Методий и ще видите по какъв начин българската история потегля във възходяща линия. Заместете Бога с Мамона и виждате по какъв начин линията потегля неудържимо надолу.
Спомняте ли си, че преди два месеца, на 3-ти март, в словото си ви споделих, че ще поговорим отново на 11-ти май. Казах, че 3-ти март е ден, на който ние българите би трябвало смирено да мълчим, а 11-ти май е денят, на който имаме право да приказваме. Тогава мнозина не ме схванаха, както нормално се случва, по тази причина в този момент ще го кажа напълно ясно.
Във всеки православен храм в България на всяка Света Литургия се поменава името на император Александър II, Царя Освободител и „ всех павших на поле брани. “ Така послужвам и аз. Българската Православна Църква пази и тачи паметта на освободителите на нашето родно място. С това моралният дълг на нашия народ към съветските освободители е заплатен и надплатен.
Факт е, че всяка година на трети март избухват полемики и разногласия дали този ден заслужава или не заслужава да бъде народен празник, които тази година одобриха напълно трагичен темперамент. Факт е, че 3-ти март разделя обществото. Този празник не ни носи мир.
Пак споделям, в случай че е за удостояване на паметта на съветските освободители и за отдаване на самопризнание, православната черква прави това на всяка Литургия. Всичко свръх това трансформира признателността в раболепство. Принуждаването към раболепство поражда яд. Затова на всеки 3-ти март част от обществото ни е гневна. Никой няма изгода от това.
Нека сложим ръка на сърцето си и се запитаме кой е оня важен ден в светския празничен календар, който утвърждава нашата национална еднаквост, не е обвързван директно или индиректно с присъединяване на друга страна, не наскърбява никой от нашите съседи и в най-голяма степен би могъл да изрази това, което ние желаеме да кажем на себе си, само че и на целия свят? Кой е празникът, посредством който ние българите можем да отправим обръщение за мир към съседите си и света и то по този начин, че всички да ни схванат? Кой е денят, който показва, че България е страна със значение за международната история? Колко страни могат да имат народен празник, който с изключение на локално, да има и световно значение?
Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който самичък Бог е отредил да е народен празник на България. Тази истина е толкоз ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че в този момент още веднъж ще стартират хулите и обидите против мен и знам от кое място ще дойдат. От хора, които ненавиждат Христовата черква, и от хора, които желаят България да е постоянно на колене. Аз съм българин, свещеник и митрополит на Светата Православна Църква, и като подобен изповядвам това, което мисля и в което абсолютно имам вяра.
Вярвам, че нашият народ дължи повиновение, примирение и признателност единствено на Господ Иисус Христос. Никога на всемирски кумири, идоли и господари, изключително пък на чуждоземни. Вярвам, че Бог не инцидентно е повикал Светите братя Кирил и Методий и неслучайно е свързал техните имена и тяхното дело точно с българския народ и с българската страна, а не просто с някакви си земи от географската карта. Вярвам в Божията благосклонност, Божията доброта и Божия промисъл за нас.
Вярвам, че един ден духовните ни очи ще се отворят и ще провидят какъв брой Бог ни обича и ще заобичаме Бог, както Той е обичал нас, когато е изпратил Светите равноапостолни Кирил и Методий, просветители на българския народ, а посредством него и на целия свят.
И имам вяра, че когато стартираме да почитаме Бога, да разчитаме вярно неговия промисъл за нас, когато сложим в центъра на календара си Него и изпратените ни от Него светци и светилници, и когато на празниците си паралелно до българското знаме вместо непознати флагове издигнем църковните хоругви, тогава ще стартираме да си имаме себеуважение, тогава и другите ще стартират да ни почитат и тогава ще стартира още веднъж възходът на България.
Амин!
" Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий е денят, който самичък Бог е отредил да е народен празник на България. Тази истина е толкоз ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че в този момент още веднъж ще стартират хулите и обидите против мен и знам от кое място ще дойдат. От хора, които ненавиждат Христовата черква, и от хора, които желаят България да е постоянно на колене. Аз съм българин, свещеник и митрополит на Светата Православна Църква, и като подобен изповядвам това, което мисля и в което абсолютно имам вяра ", сподели митрополитът.
Ето цялото слово на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай:
„ Прочее, преди славяните нямаха книги, само че бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и внезапни. След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия жанр без разсъдък, само че всички привежда към разсъдък и избавление, смили се над човешкия жанр, изпрати му свети Константин Философа, наименуван Кирил, правоверен и истинолюбив мъж и той им сформира букви. И в случай че попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на Бориса, българския княз и в годината 6363 от сътворението на света. “ (Из „ За буквите “, съчинение от Черноризец Храбър)
Обични в Господа братя и сестри, Христос Воскресе!
Светата православна черква е отредила денят 11-ти май за възхваляване на паметта на Светите равноапостолни Кирил и Методий. Светите братя, които са съставили първата писменост, пригодена за превод на Светата Библия и светата Божествена литургия на славянски език.
Прославяме през днешния ден паметта на двамата светци на Православната черква, които са убедили тогавашните ни събратя от западните диоцези, че с изключение на на еврейски, гръцки и латински Божието слово може да бъде изговаряно и популяризирано и на общия език на славянските нации в Европа. Иисус Христос е споделил на апостолите: „ Идете и научете всички нации! “ (Мат. 28:19) Делото на Светите братя Кирил и Методий е дотам световно и победно, че не можем иначе да си разбираем неговия триумф, с изключение на като признаем очевидния факт, че то е било въодушевено и благословено от Бог.
Житията на Свети Кирил и на Свети Методий са известни, а през днешния ден и изключително на 24-май, ще бъдат четени неведнъж. Затова не бих желал в този момент да ги повтаряме и да преразказваме едно и също. Бих желал вместо това да обърна внимание върху поуките на историята, които могат да ни послужат в днешния ден.
Както Иисус Христос, въплътеният Бог Слово, е действителна историческа персона, върху чието дело, кръстна гибел и Възкресение е построена цялата модерна цивилизация, както всички светци и мъченици на Църквата са действителни исторически персони, чиито подвизи имат значение до ден-днешен, по този начин и светите братя Кирил и Методий са персони от историята, с директно отношение към нашия сегашен ден. Деянията на светите равноапостолни братя пораждат верига от исторически причинно-следствени връзки, в които нашият народ има централна, основополагаща роля. Това не е инцидентно. Това е Божи промисъл.
Солунските братя Кирил и Методий създават първия вид на славянската писменост и изготвят първите преводи на свещените текстове по предписание на византийския император Михаил, който с това е дал отговор на молбата на моравския княз Ростислав, който пък го е помолил за проповедници и книги, които да обяснят и преподадат Словото Божие на неговия народ на понятен език. Буквите са били формирани и преводите са били направени въз основата на най-близкото до Солун и Константинопол славянско произношение, което е българският език. Старобългарският език става езикът, на който ще бъдат въведени в християнската религия всички славянски нации, универсалният език на славянството. Славянските нации са приобщени към цивилизацията, посредством старобългарския език. Буквите са основани, с цел да подхождат на фонетичните особености на старобългарския език. В този миг българското придобива световно значение.
Мисията на Кирил, а в по-голяма степен на Методий в Моравия, днешна Чехия, има краткотраен триумф, доколкото след не доста време богослужебните книги на славянски език са изхвърлени и заместени още веднъж с латински, самият Методий претърпява редица унижения и мъчения, а учениците на двамата братя са прогонени оттова. Прогонени, с цел да намерят леговище още веднъж в България. Тук, откъдето е почнало всичко. Случайно ли е това?
Не, не е инцидентно. Бог е промислил делото на светите братя Кирил и Методий да стартира от България, да претърпи премеждия първоначално и едвам откакто се завърне назад в България да получи онази мощ и порив, които да трансфорат българския език на процедура в четвъртия формален език на античния свят. Това изискуем преди всичко на Свети княз Борис-Михаил Покръстител и на неговите наследници Симеон и Свети Цар Петър.
Свети Наум основава книжовна школа в столицата Плиска, в североизточния завършек на българската страна. Свети Климент е изпратен в югозападния й край, в Охрид, където усъвършенства писмеността, посочена след това „ кирилица “.
Те, със Светите Горазд, Сава и Ангеларий служат, проповядват, учат, превеждат и преписват богослужебни книги без момент отмора. Когато през 988 година в Киев източните славяни одобряват християнството, богослужебните книги идват от България.
Днес от Адриатическо море до Беринговия пролив и до остров Сахалин Светата Божествена литургия се отслужва на съответното локално славянско произношение, а Божието име се написа на кирилица с помощта на всички тези събития. Благодарение на това, че Бог е промислил точно България да стане онази трансмисия, на която Той е упълномощил да научи всички славянски нации и да ги приведе към разсъдък и избавление.
Съвременните наши историци обичат да приказват за „ българската империя “, за това, че в предишното България е била империя. България, несъмнено, в никакъв случай не е била империя. Империя, с изключение на всичко друго, значи „ мир “, а множеството от нашите царе не са били изключително миролюбиви. Да не приказваме, че нееднократно са се изкушавали да атакуват други православни нации.
Православен народ може да подвига меч единствено в своя отбрана и в никакъв случай, в никакъв случай против различен православен народ. Това е грях, за който ние, българите, сме били наказвани сурово. Впрочем, в случай че светските историци можеха да погледнат на историята през очите на църквата, тогава доста обстоятелства и събития щяха да им се изяснят с нов, явен смисъл. България не е била световна империя, само че е станала империя на духа.
Духът на тази империя, по сполучливите думи на учен Дмитрий Лихачов е вдъхнат от Светите братя Кирил и Методий и този дух е дух на мир, на съпричастие, братска взаимност и дух на обич.
Само още един факт ще загатна, скъпи братя и сестри. Първото честване на празника на Светите братя е станало тук, в Пловдив, през 1851 година, в нашето епархийско учебно заведение. Само девет години по-късно отново тук стартира придвижването за самостойна българска черква, след още 10 години тя е реалност, а след още осем и българската страна. Виждате ли причинно-следствената връзка? Чувствате ли диханието на историята? Поставете първоначално Бог, поставете Свв. Кирил и Методий и ще видите по какъв начин българската история потегля във възходяща линия. Заместете Бога с Мамона и виждате по какъв начин линията потегля неудържимо надолу.
Спомняте ли си, че преди два месеца, на 3-ти март, в словото си ви споделих, че ще поговорим отново на 11-ти май. Казах, че 3-ти март е ден, на който ние българите би трябвало смирено да мълчим, а 11-ти май е денят, на който имаме право да приказваме. Тогава мнозина не ме схванаха, както нормално се случва, по тази причина в този момент ще го кажа напълно ясно.
Във всеки православен храм в България на всяка Света Литургия се поменава името на император Александър II, Царя Освободител и „ всех павших на поле брани. “ Така послужвам и аз. Българската Православна Църква пази и тачи паметта на освободителите на нашето родно място. С това моралният дълг на нашия народ към съветските освободители е заплатен и надплатен.
Факт е, че всяка година на трети март избухват полемики и разногласия дали този ден заслужава или не заслужава да бъде народен празник, които тази година одобриха напълно трагичен темперамент. Факт е, че 3-ти март разделя обществото. Този празник не ни носи мир.
Пак споделям, в случай че е за удостояване на паметта на съветските освободители и за отдаване на самопризнание, православната черква прави това на всяка Литургия. Всичко свръх това трансформира признателността в раболепство. Принуждаването към раболепство поражда яд. Затова на всеки 3-ти март част от обществото ни е гневна. Никой няма изгода от това.
Нека сложим ръка на сърцето си и се запитаме кой е оня важен ден в светския празничен календар, който утвърждава нашата национална еднаквост, не е обвързван директно или индиректно с присъединяване на друга страна, не наскърбява никой от нашите съседи и в най-голяма степен би могъл да изрази това, което ние желаеме да кажем на себе си, само че и на целия свят? Кой е празникът, посредством който ние българите можем да отправим обръщение за мир към съседите си и света и то по този начин, че всички да ни схванат? Кой е денят, който показва, че България е страна със значение за международната история? Колко страни могат да имат народен празник, който с изключение на локално, да има и световно значение?
Денят на Светите братя равноапостолните Кирил и Методий, е денят, който самичък Бог е отредил да е народен празник на България. Тази истина е толкоз ярка, че е заслепяваща. Предполагам, че в този момент още веднъж ще стартират хулите и обидите против мен и знам от кое място ще дойдат. От хора, които ненавиждат Христовата черква, и от хора, които желаят България да е постоянно на колене. Аз съм българин, свещеник и митрополит на Светата Православна Църква, и като подобен изповядвам това, което мисля и в което абсолютно имам вяра.
Вярвам, че нашият народ дължи повиновение, примирение и признателност единствено на Господ Иисус Христос. Никога на всемирски кумири, идоли и господари, изключително пък на чуждоземни. Вярвам, че Бог не инцидентно е повикал Светите братя Кирил и Методий и неслучайно е свързал техните имена и тяхното дело точно с българския народ и с българската страна, а не просто с някакви си земи от географската карта. Вярвам в Божията благосклонност, Божията доброта и Божия промисъл за нас.
Вярвам, че един ден духовните ни очи ще се отворят и ще провидят какъв брой Бог ни обича и ще заобичаме Бог, както Той е обичал нас, когато е изпратил Светите равноапостолни Кирил и Методий, просветители на българския народ, а посредством него и на целия свят.
И имам вяра, че когато стартираме да почитаме Бога, да разчитаме вярно неговия промисъл за нас, когато сложим в центъра на календара си Него и изпратените ни от Него светци и светилници, и когато на празниците си паралелно до българското знаме вместо непознати флагове издигнем църковните хоругви, тогава ще стартираме да си имаме себеуважение, тогава и другите ще стартират да ни почитат и тогава ще стартира още веднъж възходът на България.
Амин!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ