Костинбродската афера с бюлетини - между митовете, реалността и поуките
11 май 2013 година, ден за размисъл преди плануваните за 12 май предварителни парламентарни избори. Около обяд новинарските излъчвания на тогавашната частна ТВ7 стартират да излъчват онлайн от печатница " Мултипринт " в Костинброд.
Екипът на медията, предвождан от Николай Бареков твърди, че в печатницата са отпечатани над 400 хиляди бюлетини повече за гласоподаване на идващия ден. На журналистическите разкрития реагира Мая Манолова, която подава сигнал за " аферата " в ДАНС.
Служители на Агенцията и прокурори, предвождани от тогавашния зам.-градски прокурор Роман Василев влизат в печатницата и след обиски на пространствата афишират пред медиите, че са разкрили 400 хиляди бюлетини повече от декларираните за щемпел и с тях се приготвя операция на вота.
Началото на следствието е шумно, бюлетините са конфискувани и даже няколко дни по-късно прокуратурата ги сподели на медиите. тогава бяха повдигнати на Росен Желязков, по това време основен секретар на служебния кабинет. Според прокуратурата Желязков не е упражнил надзор върху печатницата, спечелила публичната поръчка за щемпел на огромна част от изборните бумаги.
Впоследствие тезата на прокуратурата е отхвърлена от Софийския градски съд по всички точки. Съдът приема за потвърдено, че откритите бюлетини не могат да бъдат употребявани за изборна машинация. Росен Желязков е изцяло оневинен.
Прокуратурата не апелира решението на съда. Така съда удостоверява тезата на печатницата от деня преди вота, че откритите бюлетини са брак по време на печата, а не планувани за гласоподаване.
От " Мултипринт " тогава изясняват огромната численост с това, че има бюлетини, които са брак от самия щемпел, както и други, които са брак от рязането, поради ексцентричния формат. В резултат на " аферата` депутатите одобряват следващите промени в Изборния кодекс, които споделят, че бюлетините се печатат единствено в печатницата на Българска народна банка.
Екипът на медията, предвождан от Николай Бареков твърди, че в печатницата са отпечатани над 400 хиляди бюлетини повече за гласоподаване на идващия ден. На журналистическите разкрития реагира Мая Манолова, която подава сигнал за " аферата " в ДАНС.
Служители на Агенцията и прокурори, предвождани от тогавашния зам.-градски прокурор Роман Василев влизат в печатницата и след обиски на пространствата афишират пред медиите, че са разкрили 400 хиляди бюлетини повече от декларираните за щемпел и с тях се приготвя операция на вота.
Началото на следствието е шумно, бюлетините са конфискувани и даже няколко дни по-късно прокуратурата ги сподели на медиите. тогава бяха повдигнати на Росен Желязков, по това време основен секретар на служебния кабинет. Според прокуратурата Желязков не е упражнил надзор върху печатницата, спечелила публичната поръчка за щемпел на огромна част от изборните бумаги.
Впоследствие тезата на прокуратурата е отхвърлена от Софийския градски съд по всички точки. Съдът приема за потвърдено, че откритите бюлетини не могат да бъдат употребявани за изборна машинация. Росен Желязков е изцяло оневинен.
Прокуратурата не апелира решението на съда. Така съда удостоверява тезата на печатницата от деня преди вота, че откритите бюлетини са брак по време на печата, а не планувани за гласоподаване.
От " Мултипринт " тогава изясняват огромната численост с това, че има бюлетини, които са брак от самия щемпел, както и други, които са брак от рязането, поради ексцентричния формат. В резултат на " аферата` депутатите одобряват следващите промени в Изборния кодекс, които споделят, че бюлетините се печатат единствено в печатницата на Българска народна банка.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ