11-годишният Никола прави мартеници, за да събере средства за рехабилитация
11-годишният Никола от Пловдив, който е с ДЦП, прави мартенички, с цел да си набира средства за рехабилитация, заяви БНР. Изделията, направени благодарение на баба му, могат да бъдат закупени посредством поръчка от фейсбук страницата „ Да помогнем на Никола Димитров да проходи “, както и във фейсбук профила на майката – Саша Димитрова.
Малко преди Никола да навърши годинка лекарите му слагат диагноза детска церебрална парализа. Не дават оптимистична прогноза, само че майка му Саша Димитрова не се предава, тъй като както споделя „ вяра постоянно има “.
И по този начин стартира търсенето на подобаваща терапия за възстановяване положението на Никола. Целта е да стане от инвалидната количка, да усъвършенства фината си моторика и да проговори. Момчето претърпява 12 интервенции, по-голямата част от тях несполучливи. Ходи и на рехабилитация в България и чужбина. Рехабилитацията, която поема българската страна обаче е извънредно незадоволителна.
„ За страдание, нашата страна поема единствено 7 дни в месеца, които са извънредно незадоволителни, тъй като самата рехабилитация у нас трае 40 минути. 40 минути са едно нищо, по тази причина се постанова спомагателна частна рехабилитация в къщи.
Имаме съоръжение за един дребен рехабилитационен център – пътечка, електростимулатор, гребен тренажор, колело.
Държавата не ти оставя избор, ти би трябвало да се снабдиш с всичко, с цел да позволиш на детето си да се усеща по-добре “, изяснява майката на Никола Саша Димитрова.
В търсене на съответна рехабилитация Никола и майка му се озовават в клиника в Полша. Летят до Варшава. Там ги чака кола на клиниката, която се намира в полския град Голдап. Заедно с техен чиновник изминават 300 километра, с цел да стигнат до центъра.
„ Рехабилитацията е по 8-9 часа дневно. Сутрин стартират с гимнастика, плуване и не престават с роботизирана терапия. После отново има гимнастика, разтривки, конна езда. През целия ден е зает с неща, които са му потребни.
Това са хора, които обичат децата. Хора, които не си гледат часовника по кое време ще им свърши процедурата. Ходим там от 2016 година “, сподели Саша Димитрова.
„ На мен най-любимо ми е плуването “, добави Никола.
Не закъсняват и резултатите - положението на Никола доста се усъвършенства.
„ В клиниката в Полша се научи да стои седнал. Разви и други умения. Разбира даже някоя друга дума на полски. С рехабилитаторите си пращат дарове по Коледа, в никакъв случай не не помнят да го поздравят за рождения му ден.
Пробвахме рехабилитация и в Словакия, и в Австрия, само че комплексната рехабилитация, която се предлага в Полша я няма на никое място “, разяснява майката на Никола.
Един рехабилитационен курс в Полша обаче коства сред 4 500 и 5 500 евро. Сумата е непостижима за фамилията. Затова и предходната година Никола и баба му стартират да създават мартенички. Събраната сума употребяват за рехабилитация, а червено-белите плетки са най-различни.
„ Имаме снопчета по 10 бройки. Децата купуват тях най-вече. Има гривнички, моят любимец е безкрайността. Има и значки за окачане. Надявам се, да зарадваме доста хора с нашите мартенички “, описа майката на Никола.
11-годишното момче добави, че на него обичаните му мартенички са тези на Ботев, защото той е почитател на футболния клуб и върви на всеки техен мач.
„ Много ми харесва да върша мартенички. Мама ме научи “, сподели Никола.
Дарителска сметка в УниКредит Булбанк
IBAN: BG22UNCR70001522564636
Титуляр: Никола Димитров
BIC(SWIFT): UNCRBGSF
PayPal: [email protected]
и в Revolut
Малко преди Никола да навърши годинка лекарите му слагат диагноза детска церебрална парализа. Не дават оптимистична прогноза, само че майка му Саша Димитрова не се предава, тъй като както споделя „ вяра постоянно има “.
И по този начин стартира търсенето на подобаваща терапия за възстановяване положението на Никола. Целта е да стане от инвалидната количка, да усъвършенства фината си моторика и да проговори. Момчето претърпява 12 интервенции, по-голямата част от тях несполучливи. Ходи и на рехабилитация в България и чужбина. Рехабилитацията, която поема българската страна обаче е извънредно незадоволителна.
„ За страдание, нашата страна поема единствено 7 дни в месеца, които са извънредно незадоволителни, тъй като самата рехабилитация у нас трае 40 минути. 40 минути са едно нищо, по тази причина се постанова спомагателна частна рехабилитация в къщи.
Имаме съоръжение за един дребен рехабилитационен център – пътечка, електростимулатор, гребен тренажор, колело.
Държавата не ти оставя избор, ти би трябвало да се снабдиш с всичко, с цел да позволиш на детето си да се усеща по-добре “, изяснява майката на Никола Саша Димитрова.
В търсене на съответна рехабилитация Никола и майка му се озовават в клиника в Полша. Летят до Варшава. Там ги чака кола на клиниката, която се намира в полския град Голдап. Заедно с техен чиновник изминават 300 километра, с цел да стигнат до центъра.
„ Рехабилитацията е по 8-9 часа дневно. Сутрин стартират с гимнастика, плуване и не престават с роботизирана терапия. После отново има гимнастика, разтривки, конна езда. През целия ден е зает с неща, които са му потребни.
Това са хора, които обичат децата. Хора, които не си гледат часовника по кое време ще им свърши процедурата. Ходим там от 2016 година “, сподели Саша Димитрова.
„ На мен най-любимо ми е плуването “, добави Никола.
Не закъсняват и резултатите - положението на Никола доста се усъвършенства.
„ В клиниката в Полша се научи да стои седнал. Разви и други умения. Разбира даже някоя друга дума на полски. С рехабилитаторите си пращат дарове по Коледа, в никакъв случай не не помнят да го поздравят за рождения му ден.
Пробвахме рехабилитация и в Словакия, и в Австрия, само че комплексната рехабилитация, която се предлага в Полша я няма на никое място “, разяснява майката на Никола.
Един рехабилитационен курс в Полша обаче коства сред 4 500 и 5 500 евро. Сумата е непостижима за фамилията. Затова и предходната година Никола и баба му стартират да създават мартенички. Събраната сума употребяват за рехабилитация, а червено-белите плетки са най-различни.
„ Имаме снопчета по 10 бройки. Децата купуват тях най-вече. Има гривнички, моят любимец е безкрайността. Има и значки за окачане. Надявам се, да зарадваме доста хора с нашите мартенички “, описа майката на Никола.
11-годишното момче добави, че на него обичаните му мартенички са тези на Ботев, защото той е почитател на футболния клуб и върви на всеки техен мач.
„ Много ми харесва да върша мартенички. Мама ме научи “, сподели Никола.
Дарителска сметка в УниКредит Булбанк
IBAN: BG22UNCR70001522564636
Титуляр: Никола Димитров
BIC(SWIFT): UNCRBGSF
PayPal: [email protected]
и в Revolut
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ