Камата се вряза право в сърцата...
11 декември, сряда. Студ е сковал София. Дишаме тежко. 16:20 часа е. Приближавам Зала 6 на НДК. Десет минути по-късно там ще стартира среща сред легендата на българския и международен футбол Христо Стоичков с негови почитатели . По случай книгата му " Историята ", която провокира същински възторг у нас . Такъв, какъвто предизвикваше Ицо на терена - с екипа на националния ни тим, ЦСКА и Барселона.
Източник:
Каква опашка единствено се вие пред входа - километрична! Стотици хора са пристигнали доста по-рано от оповестения час, очевидно предусещайки, че навалицата ще е огромна. Стоят и чакат своя ред да се доберат до вратата. Още не знаят, че зад нея ги чакат дълъг кулоар, стълби, нов кулоар и... чак тогава залата. А вътре е той - Стоичков. Седнал на масата в средата на залата, още веднъж под прожекторите. Усмихнат и със Златната топка до себе си. Тази, истинската, която справедливо завоюва през 1994 година.
Източник:
Студът става все по-непоносим, само че дишаме по-леко с всяка последваща крачка. Ред и дисциплинираност на опашката - като в казарма. Няма мрънкане, няма предреждане, няма номерца. Уважение - към всеки към теб и към Христо. До мен е мъж на към 60 годишна възраст и красиво момиче, което надали има и 30 години. Майки с деца, бащи с деца, цели фамилии. Фенове на ЦСКА, на Барселона... Една двойка приковава вниманието ми - дама и господин, които мъчно стоят на крайници. Жената се подпира на бастуна си. Обзалагам се със себе си още какъв брой минути ще устоят. Очаквам да си тръгнат всеки миг. Близо съм да позная - дядото предава торбичката с книгата на бабата и поема по противоположния път обратно. Чаках старата дама да го последва. По едно време се загуби от погледа ми. Пак я видях - пред входа на залата, покорила своя дребен Еверест. Не се отхвърли дамата, докосна се до Камата.
Източник:
Вървят диалози, всеки се връща обратно в спомените си за Ицо. И по този начин изцяло непознати хора си стават близки. Поне за час-два. А за какво не и по-късно? На километричната опашка още веднъж сме обединени. Като по време на лудото американско лято. Отново огромният обединител е Христо. Да, Камата - той още веднъж ни се враза пръво в сърцата... Обичан е Стоичков. И в България. Много обичан.
Източник:
Часове наред - от 16:30 до 20:00, именитият футболист не става от масата. С едни изключение - взима си къса отмора от 5 минути незабавно, откакто обръща внимание и на медиите, откакто дава конференция. И продължава да получава и раздава обич. Не " претупва " нещата, обръща огромно внимание на всеки един. Подписва се върху всичко, което му дадеш - книгата, фланелка, шал, различен продукт... Разговаря с хората, изслушва ги. А усмивката не слиза от лицето му. Вълнението на хората в залата пък е голямо. Усеща се нещо особено във въздуха. Всикчо е изпипано до съвършенство. Именитият ни фотограф Бончук Андонов (на фотографията долу, в средата) снима всеки, който е при Стоичков на масата. След това фотосите ще бъдат качени в страницата на издателство " Софт Прес " във " Facebook ", споделят уредниците. А който желае да запамети момента на персоналния си телефон? Няма проблем - девойки с червени фланелки спомагат с усмивка.
Източник:
В книгата си Христо Стоичков споделя на няколко пъти, че е извършил детските си фантазии. Най-голямата е да завоюва Златната топка. Другите - да завоюва купата от КЕШ/Шампионска лига, да играе в европейски гранд. Много момчета и въже извършват една от своите детски фантазии навръх 11.12.2018 година - да се допрян до безконечния Номер 8, да получат фотография и подпис от него, да разменят няколко думи.
Източник:
Камата - призрачен сън за публицисти и фотографи. Да, в случай че си от наглите. Има такива, има ги във всички сфери от живота. Отново в биографията Ицо признава, че още първоначално си в Барселона взема решение да постави маска за пред представителите на медиите. На неприятното момче, което ги гледа със ядосано изражение и сумти безшумно по техен адрес. Снощи маската я намаше. Колегата Филип Петрунов получи подарък от Стоичков - химикалка, " златна ". Пред мен пък беше различен известен състезателен публицист - Иво Тонков (на фотографията горе). Прегръдки от Модерния ляв и за него, усмивки и смешки. Стигам и аз до побелелия ми воин от детството, който ме накара да се влюбя вечно в най-великата игра и във футболен клуб Барселона. Да, първите ми мемоари за футбола са свързани точно с Ицо в Барса и, несъмнено, със Съединени американски щати `94. Първият ми досег до Стоичков? На пистата на стадион " Васил Левски " при посрещането на Четвъртите в света. Аз малко момче, той голям. Какъвто постоянно е бил!
Източник:
Професионално - чували сме се няколко пъти по телефона. И тогава беше доста общителен, още веднъж без въпросната маска. Но нощес беше по-мил и от Дядо Коледа, по този начин чакан от децата в този интервал на годината. Такъв е Христо Стоичков - с положително сърце и вечно в сърцата на милиони българи. Най-успелият ни футболист, най-известният ни съотечественик. Успехите никой не може да му вземе. И въпросната обич от страна на хората. На дребни и огромни, на дечица, дядовци и баби. Да, Ицо в действителност е безконечен...
Христо Стоичков: Не виждам наш перспективен състезател, сегашните мислят по-малко за футбол
" Така няма да стане "
Източник:
Каква опашка единствено се вие пред входа - километрична! Стотици хора са пристигнали доста по-рано от оповестения час, очевидно предусещайки, че навалицата ще е огромна. Стоят и чакат своя ред да се доберат до вратата. Още не знаят, че зад нея ги чакат дълъг кулоар, стълби, нов кулоар и... чак тогава залата. А вътре е той - Стоичков. Седнал на масата в средата на залата, още веднъж под прожекторите. Усмихнат и със Златната топка до себе си. Тази, истинската, която справедливо завоюва през 1994 година.
Източник:
Студът става все по-непоносим, само че дишаме по-леко с всяка последваща крачка. Ред и дисциплинираност на опашката - като в казарма. Няма мрънкане, няма предреждане, няма номерца. Уважение - към всеки към теб и към Христо. До мен е мъж на към 60 годишна възраст и красиво момиче, което надали има и 30 години. Майки с деца, бащи с деца, цели фамилии. Фенове на ЦСКА, на Барселона... Една двойка приковава вниманието ми - дама и господин, които мъчно стоят на крайници. Жената се подпира на бастуна си. Обзалагам се със себе си още какъв брой минути ще устоят. Очаквам да си тръгнат всеки миг. Близо съм да позная - дядото предава торбичката с книгата на бабата и поема по противоположния път обратно. Чаках старата дама да го последва. По едно време се загуби от погледа ми. Пак я видях - пред входа на залата, покорила своя дребен Еверест. Не се отхвърли дамата, докосна се до Камата.
Източник:
Вървят диалози, всеки се връща обратно в спомените си за Ицо. И по този начин изцяло непознати хора си стават близки. Поне за час-два. А за какво не и по-късно? На километричната опашка още веднъж сме обединени. Като по време на лудото американско лято. Отново огромният обединител е Христо. Да, Камата - той още веднъж ни се враза пръво в сърцата... Обичан е Стоичков. И в България. Много обичан.
Източник:
Часове наред - от 16:30 до 20:00, именитият футболист не става от масата. С едни изключение - взима си къса отмора от 5 минути незабавно, откакто обръща внимание и на медиите, откакто дава конференция. И продължава да получава и раздава обич. Не " претупва " нещата, обръща огромно внимание на всеки един. Подписва се върху всичко, което му дадеш - книгата, фланелка, шал, различен продукт... Разговаря с хората, изслушва ги. А усмивката не слиза от лицето му. Вълнението на хората в залата пък е голямо. Усеща се нещо особено във въздуха. Всикчо е изпипано до съвършенство. Именитият ни фотограф Бончук Андонов (на фотографията долу, в средата) снима всеки, който е при Стоичков на масата. След това фотосите ще бъдат качени в страницата на издателство " Софт Прес " във " Facebook ", споделят уредниците. А който желае да запамети момента на персоналния си телефон? Няма проблем - девойки с червени фланелки спомагат с усмивка.
Източник:
В книгата си Христо Стоичков споделя на няколко пъти, че е извършил детските си фантазии. Най-голямата е да завоюва Златната топка. Другите - да завоюва купата от КЕШ/Шампионска лига, да играе в европейски гранд. Много момчета и въже извършват една от своите детски фантазии навръх 11.12.2018 година - да се допрян до безконечния Номер 8, да получат фотография и подпис от него, да разменят няколко думи.
Източник:
Камата - призрачен сън за публицисти и фотографи. Да, в случай че си от наглите. Има такива, има ги във всички сфери от живота. Отново в биографията Ицо признава, че още първоначално си в Барселона взема решение да постави маска за пред представителите на медиите. На неприятното момче, което ги гледа със ядосано изражение и сумти безшумно по техен адрес. Снощи маската я намаше. Колегата Филип Петрунов получи подарък от Стоичков - химикалка, " златна ". Пред мен пък беше различен известен състезателен публицист - Иво Тонков (на фотографията горе). Прегръдки от Модерния ляв и за него, усмивки и смешки. Стигам и аз до побелелия ми воин от детството, който ме накара да се влюбя вечно в най-великата игра и във футболен клуб Барселона. Да, първите ми мемоари за футбола са свързани точно с Ицо в Барса и, несъмнено, със Съединени американски щати `94. Първият ми досег до Стоичков? На пистата на стадион " Васил Левски " при посрещането на Четвъртите в света. Аз малко момче, той голям. Какъвто постоянно е бил!
Източник:
Професионално - чували сме се няколко пъти по телефона. И тогава беше доста общителен, още веднъж без въпросната маска. Но нощес беше по-мил и от Дядо Коледа, по този начин чакан от децата в този интервал на годината. Такъв е Христо Стоичков - с положително сърце и вечно в сърцата на милиони българи. Най-успелият ни футболист, най-известният ни съотечественик. Успехите никой не може да му вземе. И въпросната обич от страна на хората. На дребни и огромни, на дечица, дядовци и баби. Да, Ицо в действителност е безконечен...
Христо Стоичков: Не виждам наш перспективен състезател, сегашните мислят по-малко за футбол
" Така няма да стане "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ