Скандално разкритие! Сайтът "Биволъ" на хранилка на руския олигарх Малофеев!
Социалистите най-добре знаят как. Особено тези с топли кремълски връзки. „ Социализмът е като СПИН – предава се основно по наследство и по полов път. “ Скандалното изказване на още по-скандалния червен депутат Антон Кутев всъщност най-точно обрисува тесните връзки на руската пропаганда, в която са оплетени т.нар. главен редактор на сайта „ Биволъ “ Атанас Чобанов, съпругата му Мария Онучко, баща й Виктор Онучко и православният олигарх Константин Малофеев. Сложната плетеница от различни по ранг и позиция звена е запазена марка на кремълския апарат за дезинформация, чрез който се разчистват с манипулации неудобни лица по пътя за овладяване на стратегически цели в полза на Москва, разкрива в. " Телеграф ", цитиран от агенция " Монитор ".
Последният пример за подобно активно мероприятие, чиито Чобанов и Малофеев, тече и в момента. Става въпрос за предполагемото отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев, който твърди, че някой се е опитал да го ликвидира с новичок. Причината – военният завод „ Дунарит “, заграбван от Гебрев, банкера беглец Цветан Василев и стоящия основно в сянка, но прокрадващ се зад серията сделки за собствеността на оръжейницата Константин Малофеев. Като основен застъпник на версията на Гебрев в публичното пространство пък изпълзя именно Чобанов. БГ емигрант, живеещ в Париж под прикритието на учен и журналист (виж карето – б.р.), женен за рускиня и зет на дългогодишния кореспондент на РИА Новости във Франция Виктор Онучко.
Какво свързва тези на пръв поглед твърде разнородни по калибър играчи? Простият отговор е - Русия. И по-точно връзките им с Москва, които в голяма степен от живота им са се оказвали определящи за тях. Но за да добием панорамна картина на случващото се, ще трябва да се вгледаме в детайлите, които в тази история са много важни. Както и хронологията на събитията. А тя е много дълга. Започва в далечната 1991 г., когато Атанас Чобанов емигрира в Париж. Само 2 години по-рано новоизлюпеният капиталист обаче изповядва други политически разбирания за живота. Правилните такива. В младежките си години Чобанов е комсомолски секретар, а през 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП). След падането на комунизма „ биволът “ се преориентира към новия тренд и става десен. Новите вярвания вървят ръка за ръка с нуждата от пари и политическата амбиция на Чобанов. И почти по Буковски* той открива източника на своя рахат. И съвсем по социалистически всичко се случва по интимна линия. По-точно с излизането на сцената на Мария Онучко -Чобанов.
Младата рускиня също живее във френската столица и се подвизава като журналист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска пропаганда в проекта „ Русия отвъд “ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „ Русия отвъд заглавията” - б.р.). Пише главно за култура и образование, като сред творбите й блести материал за коледната елха, подарена от руското посолство във Франция на Париж. Любопитното е, че докато тя хвали инициативата, колегата на съпруга й от „ Биволъ “ Димитър Стоянов протестира срещу същия подарък, но в България в края на миналата година.
Онлайн медията „ Русия отвъд заглавията” е една от амбициозните идеи на Владимир Путин и московския апарат за влияние на Запад. Проектът е създаден като руска версия на американското „ Радио Свобода “ и
в съответната държава. Проверка в сайта на „ Русия отвъд “ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, но с един координационен център. Във всичките подразделения на сайта е посочен един и същ адрес за връзка - ул. " Пятницкая " 25/1, 115035, Москва, Русия. Посочено е също така и че „ Русия отвъд “ е проект на независимата некомерсиална организация АНО " Тв Новости ". Всъщност обаче RBTH е основан през 2007 г. от „ Российская газета “ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация. Част от международната медийна платформа е и изданието „ Руски дневник “, който у нас се печата и като притурка към печатния орган на БСП в. „ Дума “.
Преди почти 4 години там са написали, че „ изданието („ Руски дневник “ - б.р.) е най-мекият вариант на официалната руска пропаганда. В България проектът се реализира на основата на лицензионен договор, сключен между Даниела Малинова - официален представител на RBTH за страната, и " Российская газета ". Даниела Малинова е съпруга на Николай Малинов, бивш член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, председател на Национално движение " Русофили " и бивш издател на в. " Дума ". Във визитката обаче липсват няколко изключително важни и показателни момента. Малинов е един от малцината българи, получили държавното отличие на Кремъл „ Пушкин “ през 2011 г. по лично предложение от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев за „ съхраняването и опазването на паметни знаци на руско-българската дружба “. Приятел е на „ православния “ олигарх Константин Малофеев. Именно той е и човекът, който е запознал Малофеев с Цветан Василев – признание, направено от самия руски олигарх в интервю.
Благодарение на тези връзки Малинов за малко да задигне под носа на държавата финансираната с близо 300 млн. лв. кредити от КТБ TV7 с благословията на Цветан Василев и в полза на Малофеев. Сагата с TV7 пък се разигра по времето, когато у нас гастролираше друга пионка на руския магнат – Пиер Луврие, който трябваше срещу 1 евро да придобие 6 от „ златните активи “, купени пак с пари на КТБ. За по-непаметливите ще припомним, че сред тях беше и „ Дунарит “, за който днес
В наши дни „ биволът “ лъже, че оръжейният търговец бил тровен именно заради интереса си към предприятието, като обаче хвърля стръв към фиктивни руски връзки, за да прикрие истинските на Цветан Василев и Емилиян Гебрев с Константин Малофеев. Този избирателен подход е матрица в работата и на Чобанов, и на колегите му от „ Биволъ “. Като пример може да се даде фактът, че Малофеев, който иначе упорито стои в публичното ни пространство от няколко години, е присъствал само за кратко в техни разработки. Отново свързани с „ Дунарит “.
Но да се върнем на изданието RBTH, в което се труди половинката на Чобанов – Онучко. Ако преди почти 4 години за „ про-атлантическия “ „ Капитал “ медията е откровена руска пропаганда, към днешна дата „ капиталци “ явно са забравили своите антируски виждания. В третия си брой от март медията, издавана от друг олигарх – подсъдимия Иво Прокопиев, се пробва да омаловажи плетеницата от откровени руски връзки, в която е оплетен Чобанов, като отбелязва, че „ активистът от " Биволъ " Атанас Чобанов бил женен за рускиня “, но това не значело нищо. Дали RBTH е пропаганда на Кремъл, може да се разбере от мнението на западните анализатори. В рецензията си за първата притурка на „ Российская газета “ във „ Вашингтон пост “ през август Джак Шейфър, медийният критик на „ Слейт “ (собственост на „ Пост “), пише, че „ под накъсания синтаксис на тези смехотворни произведения.
Темата е развита и в статия за руската пропаганда в Париж на Марлийн Ларюел за авторитетния „ Карнеги кансъл “. Статията е озаглавена „ Руската мека сила във Франция: Оценка на културната и бизнес пара-дипломация на Москва “, като определението „ мека сила “ е заемка от изявления на руския президент Владимир Путин, който я обяснява като „ набор от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, като се използват информация и други лостове на влияние”. В изследването като пример за „ меко влияние “ се посочва именно RBTH. А малко по-надолу в огромен абзац се обяснява сериозното влияние, което Малофеев, определен като един от диригентите на кремълската пропаганда на Запад, има в Париж. Според авторката на проучването най-голямо влияние Малофеев успява да разпръсне във Франция чрез своята благотворителна фондация „ Св. Василий Велики “.
„ Православните благотворителни фондации, ръководени от бизнесмени и олигарси, близки до Кремъл, като Владимир Якунин и Константин Малофеев, представляват друг централен елемент на руското присъствие във Франция. Те имат своя собствена програма, но споделят много общи модели на влияние с другите участници в меката сила на Русия “, пише Ларюел. Тя посочва, че Якунин и Малофеев се познават още от началото на 90-те години, когато и двамата били членове на Международния център за бизнес сътрудничество. Това е контролирана от КГБ организация със седалище в Санкт Петербург, която е отговаряла за износа към Запада. Според изследването Малофеев е много близък до до Игор Шчоголев, министър на комуникациите в Русия между 2008 и 2012 г. „ Православният олигарх “ е дори кръстник на двете му деца, а в наши дни единият е в забранителния списък със санкции на ЕС и САЩ, а вторият е под номер 18 в списъка на финансовото министерство на САЩ с хора, облагодетелствали се от управлението на Путин.
И тук се появява поредната показателна връзка с кръга на Чобанов - Шчоголев е бил кореспондент на Агенция за новини от ТАСС в Париж между 1993 и 1997 г. Отива там в годината, в която от Париж за Брюксел заминава тъстът на Чобанов, също подвизавал се като журналист в дестинации, важни за Кремъл.
Самата
в Париж и в Брюксел Виктор Онучко. Старши е работил дълги години и като представител на руската Интерафкс, както и на... RBTH. Преди Перестройката пък Онучко-старши е дългогодишен кореспондент на руски издания в Африка. Не е тайна, че на подобни позиции изобщо не се пращат случайни хора.
Франция през 80-те години на миналия век е особено интересна за съветските шпиони. Агенти на КГБ и ГРУ на Съветската армия щъкат из Париж, събирайки разузнавателни сведения за президента Франсоа Митеран и правителството, което на моменти е и срещу него. От друга страна, научнотехническото разузнаване кръстосва авиоизложението на летището „ Бурже “ в опит за открадне върхови технологии. В епохата на Студената война в Париж е централата на КОКОМ. Това е Координационният комитет за контрол над износа, създаден главно от страните на НАТО. Той следи експорта на изделия с двойна употреба за СССР и сателитите му от соцблока.
Самият Чобанов също има уклон към тайните служби, но те по-скоро остават само в мераците му. Преди да стане „ независим журналист “, зетят на Онучко се опитвал да си докара хонорар и от българските тайни служби. Според информация на българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж, се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях. А междувременно явно е намерил и начин да се присламчи към нечия пропаганда – по семейна линия, колкото и да се опитва да се изкара прозападен.
И за финал – можете ли да се сетите с превод на чие интервю стартира българската секция на RBTH? На Малофеев, естествено. Случайност? Едва ли.
*„ Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да мислят реално. Така прегръщаха свободния секс с олигарсите. “
„ Жени “, Чарлз Буковски
След като лъсна, че живее в социално жилище
Френски медии го уличиха в източване на хазната
Преди няколко години френски медии уличиха Атанас Чобанов, че точи френската хазна през Нk
Последният пример за подобно активно мероприятие, чиито Чобанов и Малофеев, тече и в момента. Става въпрос за предполагемото отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев, който твърди, че някой се е опитал да го ликвидира с новичок. Причината – военният завод „ Дунарит “, заграбван от Гебрев, банкера беглец Цветан Василев и стоящия основно в сянка, но прокрадващ се зад серията сделки за собствеността на оръжейницата Константин Малофеев. Като основен застъпник на версията на Гебрев в публичното пространство пък изпълзя именно Чобанов. БГ емигрант, живеещ в Париж под прикритието на учен и журналист (виж карето – б.р.), женен за рускиня и зет на дългогодишния кореспондент на РИА Новости във Франция Виктор Онучко.
Какво свързва тези на пръв поглед твърде разнородни по калибър играчи? Простият отговор е - Русия. И по-точно връзките им с Москва, които в голяма степен от живота им са се оказвали определящи за тях. Но за да добием панорамна картина на случващото се, ще трябва да се вгледаме в детайлите, които в тази история са много важни. Както и хронологията на събитията. А тя е много дълга. Започва в далечната 1991 г., когато Атанас Чобанов емигрира в Париж. Само 2 години по-рано новоизлюпеният капиталист обаче изповядва други политически разбирания за живота. Правилните такива. В младежките си години Чобанов е комсомолски секретар, а през 1989-а кандидатства за членство в Българската комунистическа партия (БКП). След падането на комунизма „ биволът “ се преориентира към новия тренд и става десен. Новите вярвания вървят ръка за ръка с нуждата от пари и политическата амбиция на Чобанов. И почти по Буковски* той открива източника на своя рахат. И съвсем по социалистически всичко се случва по интимна линия. По-точно с излизането на сцената на Мария Онучко -Чобанов.
Младата рускиня също живее във френската столица и се подвизава като журналист. Но за разлика от половинката си работи за явната кремълска пропаганда в проекта „ Русия отвъд “ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) - „ Русия отвъд заглавията” - б.р.). Пише главно за култура и образование, като сред творбите й блести материал за коледната елха, подарена от руското посолство във Франция на Париж. Любопитното е, че докато тя хвали инициативата, колегата на съпруга й от „ Биволъ “ Димитър Стоянов протестира срещу същия подарък, но в България в края на миналата година.
Онлайн медията „ Русия отвъд заглавията” е една от амбициозните идеи на Владимир Путин и московския апарат за влияние на Запад. Проектът е създаден като руска версия на американското „ Радио Свобода “ и
в съответната държава. Проверка в сайта на „ Русия отвъд “ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски, но с един координационен център. Във всичките подразделения на сайта е посочен един и същ адрес за връзка - ул. " Пятницкая " 25/1, 115035, Москва, Русия. Посочено е също така и че „ Русия отвъд “ е проект на независимата некомерсиална организация АНО " Тв Новости ". Всъщност обаче RBTH е основан през 2007 г. от „ Российская газета “ – официалния печатен орган на правителството на Руската федерация. Част от международната медийна платформа е и изданието „ Руски дневник “, който у нас се печата и като притурка към печатния орган на БСП в. „ Дума “.
Преди почти 4 години там са написали, че „ изданието („ Руски дневник “ - б.р.) е най-мекият вариант на официалната руска пропаганда. В България проектът се реализира на основата на лицензионен договор, сключен между Даниела Малинова - официален представител на RBTH за страната, и " Российская газета ". Даниела Малинова е съпруга на Николай Малинов, бивш член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, председател на Национално движение " Русофили " и бивш издател на в. " Дума ". Във визитката обаче липсват няколко изключително важни и показателни момента. Малинов е един от малцината българи, получили държавното отличие на Кремъл „ Пушкин “ през 2011 г. по лично предложение от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев за „ съхраняването и опазването на паметни знаци на руско-българската дружба “. Приятел е на „ православния “ олигарх Константин Малофеев. Именно той е и човекът, който е запознал Малофеев с Цветан Василев – признание, направено от самия руски олигарх в интервю.
Благодарение на тези връзки Малинов за малко да задигне под носа на държавата финансираната с близо 300 млн. лв. кредити от КТБ TV7 с благословията на Цветан Василев и в полза на Малофеев. Сагата с TV7 пък се разигра по времето, когато у нас гастролираше друга пионка на руския магнат – Пиер Луврие, който трябваше срещу 1 евро да придобие 6 от „ златните активи “, купени пак с пари на КТБ. За по-непаметливите ще припомним, че сред тях беше и „ Дунарит “, за който днес
В наши дни „ биволът “ лъже, че оръжейният търговец бил тровен именно заради интереса си към предприятието, като обаче хвърля стръв към фиктивни руски връзки, за да прикрие истинските на Цветан Василев и Емилиян Гебрев с Константин Малофеев. Този избирателен подход е матрица в работата и на Чобанов, и на колегите му от „ Биволъ “. Като пример може да се даде фактът, че Малофеев, който иначе упорито стои в публичното ни пространство от няколко години, е присъствал само за кратко в техни разработки. Отново свързани с „ Дунарит “.
Но да се върнем на изданието RBTH, в което се труди половинката на Чобанов – Онучко. Ако преди почти 4 години за „ про-атлантическия “ „ Капитал “ медията е откровена руска пропаганда, към днешна дата „ капиталци “ явно са забравили своите антируски виждания. В третия си брой от март медията, издавана от друг олигарх – подсъдимия Иво Прокопиев, се пробва да омаловажи плетеницата от откровени руски връзки, в която е оплетен Чобанов, като отбелязва, че „ активистът от " Биволъ " Атанас Чобанов бил женен за рускиня “, но това не значело нищо. Дали RBTH е пропаганда на Кремъл, може да се разбере от мнението на западните анализатори. В рецензията си за първата притурка на „ Российская газета “ във „ Вашингтон пост “ през август Джак Шейфър, медийният критик на „ Слейт “ (собственост на „ Пост “), пише, че „ под накъсания синтаксис на тези смехотворни произведения.
Темата е развита и в статия за руската пропаганда в Париж на Марлийн Ларюел за авторитетния „ Карнеги кансъл “. Статията е озаглавена „ Руската мека сила във Франция: Оценка на културната и бизнес пара-дипломация на Москва “, като определението „ мека сила “ е заемка от изявления на руския президент Владимир Путин, който я обяснява като „ набор от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, като се използват информация и други лостове на влияние”. В изследването като пример за „ меко влияние “ се посочва именно RBTH. А малко по-надолу в огромен абзац се обяснява сериозното влияние, което Малофеев, определен като един от диригентите на кремълската пропаганда на Запад, има в Париж. Според авторката на проучването най-голямо влияние Малофеев успява да разпръсне във Франция чрез своята благотворителна фондация „ Св. Василий Велики “.
„ Православните благотворителни фондации, ръководени от бизнесмени и олигарси, близки до Кремъл, като Владимир Якунин и Константин Малофеев, представляват друг централен елемент на руското присъствие във Франция. Те имат своя собствена програма, но споделят много общи модели на влияние с другите участници в меката сила на Русия “, пише Ларюел. Тя посочва, че Якунин и Малофеев се познават още от началото на 90-те години, когато и двамата били членове на Международния център за бизнес сътрудничество. Това е контролирана от КГБ организация със седалище в Санкт Петербург, която е отговаряла за износа към Запада. Според изследването Малофеев е много близък до до Игор Шчоголев, министър на комуникациите в Русия между 2008 и 2012 г. „ Православният олигарх “ е дори кръстник на двете му деца, а в наши дни единият е в забранителния списък със санкции на ЕС и САЩ, а вторият е под номер 18 в списъка на финансовото министерство на САЩ с хора, облагодетелствали се от управлението на Путин.
И тук се появява поредната показателна връзка с кръга на Чобанов - Шчоголев е бил кореспондент на Агенция за новини от ТАСС в Париж между 1993 и 1997 г. Отива там в годината, в която от Париж за Брюксел заминава тъстът на Чобанов, също подвизавал се като журналист в дестинации, важни за Кремъл.
Самата
в Париж и в Брюксел Виктор Онучко. Старши е работил дълги години и като представител на руската Интерафкс, както и на... RBTH. Преди Перестройката пък Онучко-старши е дългогодишен кореспондент на руски издания в Африка. Не е тайна, че на подобни позиции изобщо не се пращат случайни хора.
Франция през 80-те години на миналия век е особено интересна за съветските шпиони. Агенти на КГБ и ГРУ на Съветската армия щъкат из Париж, събирайки разузнавателни сведения за президента Франсоа Митеран и правителството, което на моменти е и срещу него. От друга страна, научнотехническото разузнаване кръстосва авиоизложението на летището „ Бурже “ в опит за открадне върхови технологии. В епохата на Студената война в Париж е централата на КОКОМ. Това е Координационният комитет за контрол над износа, създаден главно от страните на НАТО. Той следи експорта на изделия с двойна употреба за СССР и сателитите му от соцблока.
Самият Чобанов също има уклон към тайните служби, но те по-скоро остават само в мераците му. Преди да стане „ независим журналист “, зетят на Онучко се опитвал да си докара хонорар и от българските тайни служби. Според информация на българите във Франция, които поддържат връзки с българското посолство в Париж, се говори, че Чобанов се е предлагал нееднократно за сътрудник на българските тайни служби, но след като за това не са му предложени финансови облаги, се отказва и започва да злослови срещу тях. А междувременно явно е намерил и начин да се присламчи към нечия пропаганда – по семейна линия, колкото и да се опитва да се изкара прозападен.
И за финал – можете ли да се сетите с превод на чие интервю стартира българската секция на RBTH? На Малофеев, естествено. Случайност? Едва ли.
*„ Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да мислят реално. Така прегръщаха свободния секс с олигарсите. “
„ Жени “, Чарлз Буковски
След като лъсна, че живее в социално жилище
Френски медии го уличиха в източване на хазната
Преди няколко години френски медии уличиха Атанас Чобанов, че точи френската хазна през Нk
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ