Пандемията разкрива уязвимостта на новите бедни в Италия
Първите финансови трудности на Елена Симоне не са били предизвикани от коронавирусната пандемия. Четирийсет и девет годишната самотна майка е останала без работа, когато световната финансова криза от 2008 г. удря Италия и оттогава така и не успява окончателно да се върне на трудовия пазар, а си намира няколко не много престижни работни места, които й позволявали да издържа себе си и най-малкото от трите ѝ деца.
Всичко това се е променило пред пролетта с налагането на първата карантина срещу КОВИД-19 в Италия.
Когато училищата затворили, Симоне е изгубила работата си в столовата. Престанала и да чисти по домовете. Въпреки че други се върнали на работа, когато приключила карантината, Симоне останала безработна.
" Имаше период, когато ядях само моркови ", спомня си тя, седнала в кухнята си, украсена с цветни плюшени играчки във формата на зеленчуци.
За първи път в живота си Симоне имала нужда от помощ, за да сложи нещо на масата. По препоръка на свой приятел се записала за достъп до хранителните магазини на католическата благотворителна организация " Каритас ". Ще може да ги използва до края на януари и се надява дотогава да няма вече нужда от тази благотворителност, за да " отстъпи място на други, които са по-нуждаещи се от нея ".
Благотворителна организация, обслужваща повече от 5 милиона души в Миланската архиепископия, " Каритас Амброзиана " заявява, че пандемията за първи път разкрива колко голяма е икономическата несигурност в северната италианска област Ломбардия, която произвежда 20 процента от БВП на страната.
Симоне, която има две вече големи деца и син на 10 години, с когото живее, е типичен пример за новите бедни в Италия. Това са хора, успели да оцелеят след финансовата криза от 2008 г., но останали извън обсега на италианската система за социално подпомагане, разчитайки на работа на черно в сивия сектор и на помощта на приятели и близки.
Но след почти пълния локдаун в Италия през пролетта, въвеждането на частичен локдаун през есента, когато вирусът отново отбеляза ръст, и заради щетите, които пандемията продължи да нанася на икономиката, и малкото възможности за работа изчезнаха.
Никъде в Италия това не е толкова очевидно, колкото в Ломбардия, където КОВИД-19 за пръв път се появи в Европа. По данни на италианската асоциация на селскостопански производители Колдирети вирусът е довел до появата на 300 000 нови бедни, числа базирани на изследвания на десетки благотворителни организации, работещи в региона.
" Каритас Амброзиана " е осигурила помощ на 9000 души по време на карантината през пролетта, 20 процента от които заявяват, че финансовото им положение " драстично " се е влошило по време на 10-седмичния локдаун. През октомври близо 700 семейства са потърсили хранителни помощи за първи път.
В национален мащаб една трета от всички, потърсили помощ от " Каритас " по време на пандемията, за първи път получават помощи, и противно на обичайните тенденции, повечето са италианци, а не чужденци.
Повече от 40 организации ежедневно осигуряват храна в Милано - финансовата столица на Италия. Една от най-големите - " Пане Куотидиано " раздава близо 3500 порции на ден. Мнозина от изпадналите в нужда преди са работили в ресторанти и хотели, които особено пострадаха от рестрикциите, свързани с коронавируса, или като домашни помощници.
" В това положение са дори повече хора, отколкото предполагаме, особено в богат град като Милано ", заяви говорителят на " Каритас Амброзиана " Франческо Киаварини и добави: " Тези временни и незащитени работни места бяха изгубени. И не знаем кога и дали изобщо ще бъдат възстановени ".
Изследователи от Университета " Бокони " в Милано заявиха в работен доклад за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), че работниците без по-високо образование са платили най-тежка цена за рестрикциите срещу вируса в Италия. Половината от тях съобщават за намаляване на заплатите си в сравнение със само 20 процента от най-високо платените, а мнозина не могат да си позволят лукса да работят дистанционно.
" Виждаме значително задълбочаване на неравенството ", каза Винченцо Галасо, изследовател в Университета " Бокони ".
Най-уязвими при пандемията - отнела живота вече на над 68 000 души в Италия, която е на първо място по този показател в Европа - са хората без стабилни трудови договори.
Симоне твърде късно открила, че в договора си за работа в столовата тя е определена като временен работник, което означава, че тя няма право да иска правителствена помощ като компенсация за изгубен доход. Работата й като чистачка пък изобщо никъде не се отчитала, а тя успяла да се върне едва на две от работните си места от близо дузината, които имала преди пандемията.
Дори когато работници успяват да се класират за италианската държавно-частна краткосрочна схема за подпомагане при съкращения, парите пристигат късно и като цяло са недостатъчни, за да покрият основни разходи на семействата, каза Киаварини. Размерът на основната помощ е 400 евро месечно, а месечните наеми в град като Милано започват от около 600 евро.
Осигуряването на прехраната се превръща в ключов въпрос в момент, когато пандемията навлиза в зимния период.
Организацията " Проджето Арка ", която поддържа приюти за бездомни и осигурява други социални услуги в Милано, миналия месец започна да използва бус за раздаване на храна, когато установи, че бездомници, които се хранеха с раздавана като подаяние храна от ресторантите и баровете, остават да гладуват по време на частичната карантина през есента, когато много хранителни заведения останаха затворени.
Не само бездомниците обаче се възползват от буса с храна. Неотдавна една вечер мъж с капитонирано яке и панталон с ръб изчакваше отстрани, докато опашката изчезне. Призна, че е адвокат, но отказа да ни разкаже повече за себе си и помоли да не бъде сниман как взима две порции топла храна и две торби с храна за следващия ден, едната за половинката си, която го чака у дома.
Досега мораториумите на правителството върху съкращенията и уволнението на работници с трудови договори помогнаха да се ограничи това, което според служители на благотворителни организации е надигаща се криза на бедността.
" Когато тези ограничения паднат, ще видим истинската цена, която трябва да платим за пандемията ", каза Киаварини и добави: " Хвалим се, че Милано е столица на иновациите, но под тези небостъргачи, от които сме толкова горди, има един скрит свят, където хората живеят в условия на истинска несигурност за бъдещето ".
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 17251 
Рекорден брой умряли от COVID-19 за денонощие в Германия 
Учени: Маските не стопират разпространяването на COVID-19 без отдалеченост 
Евелина Славкова: Тепърва следва да виждаме последствията от пандемията
Повече за Коронавирус
най-ново: лесни стъпки: просто управление: eпидемия:
Всичко това се е променило пред пролетта с налагането на първата карантина срещу КОВИД-19 в Италия.
Когато училищата затворили, Симоне е изгубила работата си в столовата. Престанала и да чисти по домовете. Въпреки че други се върнали на работа, когато приключила карантината, Симоне останала безработна.
" Имаше период, когато ядях само моркови ", спомня си тя, седнала в кухнята си, украсена с цветни плюшени играчки във формата на зеленчуци.
За първи път в живота си Симоне имала нужда от помощ, за да сложи нещо на масата. По препоръка на свой приятел се записала за достъп до хранителните магазини на католическата благотворителна организация " Каритас ". Ще може да ги използва до края на януари и се надява дотогава да няма вече нужда от тази благотворителност, за да " отстъпи място на други, които са по-нуждаещи се от нея ".
Благотворителна организация, обслужваща повече от 5 милиона души в Миланската архиепископия, " Каритас Амброзиана " заявява, че пандемията за първи път разкрива колко голяма е икономическата несигурност в северната италианска област Ломбардия, която произвежда 20 процента от БВП на страната.
Симоне, която има две вече големи деца и син на 10 години, с когото живее, е типичен пример за новите бедни в Италия. Това са хора, успели да оцелеят след финансовата криза от 2008 г., но останали извън обсега на италианската система за социално подпомагане, разчитайки на работа на черно в сивия сектор и на помощта на приятели и близки.
Но след почти пълния локдаун в Италия през пролетта, въвеждането на частичен локдаун през есента, когато вирусът отново отбеляза ръст, и заради щетите, които пандемията продължи да нанася на икономиката, и малкото възможности за работа изчезнаха.
Никъде в Италия това не е толкова очевидно, колкото в Ломбардия, където КОВИД-19 за пръв път се появи в Европа. По данни на италианската асоциация на селскостопански производители Колдирети вирусът е довел до появата на 300 000 нови бедни, числа базирани на изследвания на десетки благотворителни организации, работещи в региона.
" Каритас Амброзиана " е осигурила помощ на 9000 души по време на карантината през пролетта, 20 процента от които заявяват, че финансовото им положение " драстично " се е влошило по време на 10-седмичния локдаун. През октомври близо 700 семейства са потърсили хранителни помощи за първи път.
В национален мащаб една трета от всички, потърсили помощ от " Каритас " по време на пандемията, за първи път получават помощи, и противно на обичайните тенденции, повечето са италианци, а не чужденци.
Повече от 40 организации ежедневно осигуряват храна в Милано - финансовата столица на Италия. Една от най-големите - " Пане Куотидиано " раздава близо 3500 порции на ден. Мнозина от изпадналите в нужда преди са работили в ресторанти и хотели, които особено пострадаха от рестрикциите, свързани с коронавируса, или като домашни помощници.
" В това положение са дори повече хора, отколкото предполагаме, особено в богат град като Милано ", заяви говорителят на " Каритас Амброзиана " Франческо Киаварини и добави: " Тези временни и незащитени работни места бяха изгубени. И не знаем кога и дали изобщо ще бъдат възстановени ".
Изследователи от Университета " Бокони " в Милано заявиха в работен доклад за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), че работниците без по-високо образование са платили най-тежка цена за рестрикциите срещу вируса в Италия. Половината от тях съобщават за намаляване на заплатите си в сравнение със само 20 процента от най-високо платените, а мнозина не могат да си позволят лукса да работят дистанционно.
" Виждаме значително задълбочаване на неравенството ", каза Винченцо Галасо, изследовател в Университета " Бокони ".
Най-уязвими при пандемията - отнела живота вече на над 68 000 души в Италия, която е на първо място по този показател в Европа - са хората без стабилни трудови договори.
Симоне твърде късно открила, че в договора си за работа в столовата тя е определена като временен работник, което означава, че тя няма право да иска правителствена помощ като компенсация за изгубен доход. Работата й като чистачка пък изобщо никъде не се отчитала, а тя успяла да се върне едва на две от работните си места от близо дузината, които имала преди пандемията.
Дори когато работници успяват да се класират за италианската държавно-частна краткосрочна схема за подпомагане при съкращения, парите пристигат късно и като цяло са недостатъчни, за да покрият основни разходи на семействата, каза Киаварини. Размерът на основната помощ е 400 евро месечно, а месечните наеми в град като Милано започват от около 600 евро.
Осигуряването на прехраната се превръща в ключов въпрос в момент, когато пандемията навлиза в зимния период.
Организацията " Проджето Арка ", която поддържа приюти за бездомни и осигурява други социални услуги в Милано, миналия месец започна да използва бус за раздаване на храна, когато установи, че бездомници, които се хранеха с раздавана като подаяние храна от ресторантите и баровете, остават да гладуват по време на частичната карантина през есента, когато много хранителни заведения останаха затворени.
Не само бездомниците обаче се възползват от буса с храна. Неотдавна една вечер мъж с капитонирано яке и панталон с ръб изчакваше отстрани, докато опашката изчезне. Призна, че е адвокат, но отказа да ни разкаже повече за себе си и помоли да не бъде сниман как взима две порции топла храна и две торби с храна за следващия ден, едната за половинката си, която го чака у дома.
Досега мораториумите на правителството върху съкращенията и уволнението на работници с трудови договори помогнаха да се ограничи това, което според служители на благотворителни организации е надигаща се криза на бедността.
" Когато тези ограничения паднат, ще видим истинската цена, която трябва да платим за пандемията ", каза Киаварини и добави: " Хвалим се, че Милано е столица на иновациите, но под тези небостъргачи, от които сме толкова горди, има един скрит свят, където хората живеят в условия на истинска несигурност за бъдещето ".
Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 17251
Повече за Коронавирус
най-ново: лесни стъпки: просто управление: eпидемия: Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ