"Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб"
„ През последните години започнах да забелязвам, че постоянно бързам. Бързам да живея. Бързам да завърша мемоарите. Бързам да направя множество най-разнообразни неща. При това се старая да живея, както съм живял винаги. Като и преди имам сума ти желания и не една мечта.
Едно от желанията ми е да си върна старите приятели. И смъртта не е единствената преграда между нас. Има още едно обстоятелство. Често пъти ние с Мерседес (съпругата на писателя) оставаме вечер у дома съвсем сами и с цялата си душа искаме да ни позвънят приятелите и да ни поканят на гости или някъде другаде. За съжаление, те предварително са сигурни, че телефонната слушалка ще вдигне жив паметник и непременно ще заяви, че днес има важен прием или че е зает с написването на поредния епохален роман и няма намерение да губи драгоценно време за празни работи. Тази ситуация ме стъписва.
Като се изкачих на върха, аз се огледах и се изплаших: наоколо няма никого. Необикновено страшно е да бъдеш в изолация при това, намирайки се почти 24 часа в денонощието пред очите на всички. Ето я истинската самота, която толкова ме е занимавала през целия ми писателски живот. Властта на самотата и самотата на властта – главните теми на моите романи, разкази и повести.
Съдбата ми изигра зла шега: в залеза на живота аз самият се оказах заключен в самота: самотата на славата, приличаща твърде много на самотата на властта. “
***
„ Никой не може сам да реши общочовешките, както сега е модно да се говори глобалните, проблеми. Необходимо е да се предотврати отчуждението между хората, необходима е съпротива на набиращия обороти в целия свят безмерен индивидуализъм, трябва да се върне първоначалния смисъл на опошлените и осквернени понятия за дружба, приятелство, любов. Аз съм сигурен, че това може да се направи. Необходимо е само едно – за духовното възраждане на световната цивилизация да положат усилия абсолютно всички. “
„ Животът не може да се състои без истинска любов. Любовното чувство дава стимул за живот, украсява живота. Без любов животът не е просто скучен. Той е безсмислен и безполезен. Сърце, което не е поразено от вируса на любовта, най-прекрасния и желан недъг, става кораво, почернява и се разпада. Човек умира поради това, че сърцето му спира да обича. Или се уморява да обича. Ако това не се случва, целият свят, цялото човечество биха били съвсем други. “
Фрагменти из едно от редките интервюта на Габриел Гарсия Маркес пред Мигел Паласио, историк и публицист.
Източник: magnifisonz.com
Едно от желанията ми е да си върна старите приятели. И смъртта не е единствената преграда между нас. Има още едно обстоятелство. Често пъти ние с Мерседес (съпругата на писателя) оставаме вечер у дома съвсем сами и с цялата си душа искаме да ни позвънят приятелите и да ни поканят на гости или някъде другаде. За съжаление, те предварително са сигурни, че телефонната слушалка ще вдигне жив паметник и непременно ще заяви, че днес има важен прием или че е зает с написването на поредния епохален роман и няма намерение да губи драгоценно време за празни работи. Тази ситуация ме стъписва.
Като се изкачих на върха, аз се огледах и се изплаших: наоколо няма никого. Необикновено страшно е да бъдеш в изолация при това, намирайки се почти 24 часа в денонощието пред очите на всички. Ето я истинската самота, която толкова ме е занимавала през целия ми писателски живот. Властта на самотата и самотата на властта – главните теми на моите романи, разкази и повести.
Съдбата ми изигра зла шега: в залеза на живота аз самият се оказах заключен в самота: самотата на славата, приличаща твърде много на самотата на властта. “
***
„ Никой не може сам да реши общочовешките, както сега е модно да се говори глобалните, проблеми. Необходимо е да се предотврати отчуждението между хората, необходима е съпротива на набиращия обороти в целия свят безмерен индивидуализъм, трябва да се върне първоначалния смисъл на опошлените и осквернени понятия за дружба, приятелство, любов. Аз съм сигурен, че това може да се направи. Необходимо е само едно – за духовното възраждане на световната цивилизация да положат усилия абсолютно всички. “
„ Животът не може да се състои без истинска любов. Любовното чувство дава стимул за живот, украсява живота. Без любов животът не е просто скучен. Той е безсмислен и безполезен. Сърце, което не е поразено от вируса на любовта, най-прекрасния и желан недъг, става кораво, почернява и се разпада. Човек умира поради това, че сърцето му спира да обича. Или се уморява да обича. Ако това не се случва, целият свят, цялото човечество биха били съвсем други. “
Фрагменти из едно от редките интервюта на Габриел Гарсия Маркес пред Мигел Паласио, историк и публицист.
Източник: magnifisonz.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ