Момчил Неков: В обществото се насажда масова психоза за миграция
По инициатива на евродепутата Момчил Неков, в Дома на Европа, бе представено социологическо проучване „ Изследване на състоянието и потребностите от умения и кадри в Силистренска област за периода 2018-2028 г. Проучването беше изготвено от Черноморски институт и Агенция за социални проучвания и анализи АССА-М и презентирано от проф. Михаил Мирчев.
Целта на извършеното допитване е да се разбере какви са проблемите, които карат голяма част от младите българи, особено в по-уязвимите, погранични региони, да напускат родните си градове и да търсят бъдеще в столицата или в чужбина.
„ За голямо съжаление данните от проучването са стряскащи. Най- вероятно, ако направим подобна извадка в други региони, реузлтатът няма да е много по- различен. Има огромен луфт между това какво се търси на пазара на труда и кадрите, които предлага образователната ни система. Този феномен води липсата на адекватни кадри, и съответно до безработица. Как, изобщо, можем да говорим за икономическа стабилност, при положение, че най-ценният ресурс-човешкият е в недостиг и не съответства на изискванията на пазара. А пазарът на труда сам по себе си е динамичен, той изиква регулярно проучване на тенденциите по региони, за да могат да се вземат своевременни мерки. Бизнесът и образованието трябва да работят заедно за развитието на българските региони “, каза Момчил Неков. „ Миналата година Европейският парламент прие резолюция, по която работих като докладчик от Комисията по образование по Новата програма за умения, която дава възможност за справяне с този проблем, защото той не е само български, а на целия Европейски съюз, но за целта трябва да се проучва конкретно. “, добави още той.
Целевата група, сред която е изготвено проучването са младите хора между 16 и 45- годишна възраст в Силистренски регион. От него става ясно, че 22% от младите с основно и по-ниско образование декларират, че са в състояние на безпомощност – разчитат не на труд, а на помощи. И до тях още 33%, които са изпаднали в отчаяние и безизходица. За всички тях пазарът на труда е социално премазващ и изключващ ги. Очевидно, за тези млади, училището сега не е ресурс за житейски възможност, то не успява да ги привлече, задържи и после мотивира за учене и труд. До такива изводи водят акцентите извадени от проф. Мирчев, като той допълни, че „ главната причина за заминаване от региона към други големи градове в България или чужбина са парите. Те са мотив при около 80%. 41% търсят надалеч работа, защото тук не намират никаква или работодателите не предлагат по професията на младите, или не дават възможност и стимули за кариера тук. Това е въпрос на обществено-икономическо състояние. Ако икономиката в района се съживи, то бързо и рязко ще се свие говоренето за неизбежната (е)миграция “.
Проф, Мирчев посочи като акцент, че освен в знания, образователната система трябва да обръща внимание и на качества като мотивация, амбициозност, обща образованост, и умения за планиране, защото те също са дефицитни, колкото и квалификацията и каза, че „ съвременна квалификация не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади. “
На събитието присъстваха представители на министерства, образователни институции, медии. Сред гостите бе и проф. Янка Такева, която каза, че на проблемите на младите трябва да се обърне специално внимание, те да бъдат предпазвани и стимулирани да учат.
Основните данни, които проучването предоставя са следните:
Хората с добро и високо материално положение и доход търсят качествена работа, не правят големи компромиси, при висока квалификация работодателят е по-зависим от тях. Безработицата за тях често е добре дошла, за да намерят нещо по-добро за себе си. Тези млади са взискателни и към училището и търсят оазисите на едно истинско напредничаво и гъвкаво училище. Такива училища и паралелки в района има. Проблемът е да се взема техният добър опит и да се разпространява активно и целенасочено.
Откроява се зависимост между образование и доходи. Завършилите „ Бакалавър “ и „ Магистър “ получават по-добро заплащане. Училището има не само масив и тежък проблем с оставащите с ниско образование, но и работодателите имат спешен проблем с тази гражданска маса, която не подава към тях годна работна сила, нито мотивирана да се подготвя и да полага лично усилие.
24% от младите в региона са пасивни. Не търсят още работа, защото пазарът на труда е свит, работодателите не предлагат. Или не търсят поради личната си леност, отчужденост, предпочитат да се оплакват, вместо да са активни и гъвкави. Очевидно е, че системата „ образование-бизнес” в района за тези млади действа отблъскващо, демотивиращо и отчайващо. Едва 13% от тях планират сами своето бъдеще, търсят възможности, възползват се от тях, организират си сами кариерата и реализацията. 56% мислят за конкретни стъпки в развитието си – но не цялостно, не упорито, не гъвкаво. 31% са се пуснали по течението на живота, откровено казват, че живеят ден за ден.
Младите висшисти, както и повечето със средно образование, ясно разграничават диплома от знание, и после от квалификация. В близо половината случаи дипломата и знанията при висшистите не дорастват до реална квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация.
Проблемът е в полето на училището и университета. Той е решим чрез оперативното им сътрудничество с бизнеса за по-адекватни програми, учебни дисциплини и форми.
Проблемът е и при младите работници и специалисти. Съвременна квалификация не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади.
Проблемът е и при работодателите. Очакването им, че те наготово ще получат добри и завършени работници, със специална квалификация, както и с култура за работа в конкретна фирмена среда днес в повечето случаи е също неадекватно.
От проучвавето става ясно, че по своята професия и специалност работят най-често висшистите – 53%, плюс нещо близко още 22%. Това са 2/3 от висшистите. 25% от висшистите работят нещо съвсем различно от това което са учили и научили. Младите със средно образование са в междинна трудова позиция. Около и над 40% работят по специалността си или нещо близко. Останалите са попаднали на чуждо място – 40% работят нещо съвсем различно, а около 15% дори не се интересуват от това, работят каквото има и каквото им попадне, само заради парите.
Целта на извършеното допитване е да се разбере какви са проблемите, които карат голяма част от младите българи, особено в по-уязвимите, погранични региони, да напускат родните си градове и да търсят бъдеще в столицата или в чужбина.
„ За голямо съжаление данните от проучването са стряскащи. Най- вероятно, ако направим подобна извадка в други региони, реузлтатът няма да е много по- различен. Има огромен луфт между това какво се търси на пазара на труда и кадрите, които предлага образователната ни система. Този феномен води липсата на адекватни кадри, и съответно до безработица. Как, изобщо, можем да говорим за икономическа стабилност, при положение, че най-ценният ресурс-човешкият е в недостиг и не съответства на изискванията на пазара. А пазарът на труда сам по себе си е динамичен, той изиква регулярно проучване на тенденциите по региони, за да могат да се вземат своевременни мерки. Бизнесът и образованието трябва да работят заедно за развитието на българските региони “, каза Момчил Неков. „ Миналата година Европейският парламент прие резолюция, по която работих като докладчик от Комисията по образование по Новата програма за умения, която дава възможност за справяне с този проблем, защото той не е само български, а на целия Европейски съюз, но за целта трябва да се проучва конкретно. “, добави още той.
Целевата група, сред която е изготвено проучването са младите хора между 16 и 45- годишна възраст в Силистренски регион. От него става ясно, че 22% от младите с основно и по-ниско образование декларират, че са в състояние на безпомощност – разчитат не на труд, а на помощи. И до тях още 33%, които са изпаднали в отчаяние и безизходица. За всички тях пазарът на труда е социално премазващ и изключващ ги. Очевидно, за тези млади, училището сега не е ресурс за житейски възможност, то не успява да ги привлече, задържи и после мотивира за учене и труд. До такива изводи водят акцентите извадени от проф. Мирчев, като той допълни, че „ главната причина за заминаване от региона към други големи градове в България или чужбина са парите. Те са мотив при около 80%. 41% търсят надалеч работа, защото тук не намират никаква или работодателите не предлагат по професията на младите, или не дават възможност и стимули за кариера тук. Това е въпрос на обществено-икономическо състояние. Ако икономиката в района се съживи, то бързо и рязко ще се свие говоренето за неизбежната (е)миграция “.
Проф, Мирчев посочи като акцент, че освен в знания, образователната система трябва да обръща внимание и на качества като мотивация, амбициозност, обща образованост, и умения за планиране, защото те също са дефицитни, колкото и квалификацията и каза, че „ съвременна квалификация не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади. “
На събитието присъстваха представители на министерства, образователни институции, медии. Сред гостите бе и проф. Янка Такева, която каза, че на проблемите на младите трябва да се обърне специално внимание, те да бъдат предпазвани и стимулирани да учат.
Основните данни, които проучването предоставя са следните:
Хората с добро и високо материално положение и доход търсят качествена работа, не правят големи компромиси, при висока квалификация работодателят е по-зависим от тях. Безработицата за тях често е добре дошла, за да намерят нещо по-добро за себе си. Тези млади са взискателни и към училището и търсят оазисите на едно истинско напредничаво и гъвкаво училище. Такива училища и паралелки в района има. Проблемът е да се взема техният добър опит и да се разпространява активно и целенасочено.
Откроява се зависимост между образование и доходи. Завършилите „ Бакалавър “ и „ Магистър “ получават по-добро заплащане. Училището има не само масив и тежък проблем с оставащите с ниско образование, но и работодателите имат спешен проблем с тази гражданска маса, която не подава към тях годна работна сила, нито мотивирана да се подготвя и да полага лично усилие.
24% от младите в региона са пасивни. Не търсят още работа, защото пазарът на труда е свит, работодателите не предлагат. Или не търсят поради личната си леност, отчужденост, предпочитат да се оплакват, вместо да са активни и гъвкави. Очевидно е, че системата „ образование-бизнес” в района за тези млади действа отблъскващо, демотивиращо и отчайващо. Едва 13% от тях планират сами своето бъдеще, търсят възможности, възползват се от тях, организират си сами кариерата и реализацията. 56% мислят за конкретни стъпки в развитието си – но не цялостно, не упорито, не гъвкаво. 31% са се пуснали по течението на живота, откровено казват, че живеят ден за ден.
Младите висшисти, както и повечето със средно образование, ясно разграничават диплома от знание, и после от квалификация. В близо половината случаи дипломата и знанията при висшистите не дорастват до реална квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация.
Проблемът е в полето на училището и университета. Той е решим чрез оперативното им сътрудничество с бизнеса за по-адекватни програми, учебни дисциплини и форми.
Проблемът е и при младите работници и специалисти. Съвременна квалификация не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади.
Проблемът е и при работодателите. Очакването им, че те наготово ще получат добри и завършени работници, със специална квалификация, както и с култура за работа в конкретна фирмена среда днес в повечето случаи е също неадекватно.
От проучвавето става ясно, че по своята професия и специалност работят най-често висшистите – 53%, плюс нещо близко още 22%. Това са 2/3 от висшистите. 25% от висшистите работят нещо съвсем различно от това което са учили и научили. Младите със средно образование са в междинна трудова позиция. Около и над 40% работят по специалността си или нещо близко. Останалите са попаднали на чуждо място – 40% работят нещо съвсем различно, а около 15% дори не се интересуват от това, работят каквото има и каквото им попадне, само заради парите.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ