Най-големият смог-убиец пратил в гроба 12 000 души
По времето на големия смог Хоръс Пайл е млад военен лекар. " Имаше един новобранец, който колабира пред очите ми. Констатирах остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Отведох го последователно в две лондонски болници, но те бяха препълнени, съобщава " Дойче Веле ". Когато излязох отново навън, той беше починал. Опитах се да му направя непряк масаж на сърцето, но вече беше твърде късно ", спомня си той.
Смогът-убиец
На 5 декември 1952 година над Лондон се образувала гъста мъгла, която се смесила с изгорелите газове и твърдите частици от комините. По това време британците вече познавали този феномен, тъй като въздухът в Лондон ставал все по-мръсен - заради индустриализацията. Но този " смог-убиец " бил нещо безпрецедентно - той отнел живота на 12 хиляди души.
Големият смог почти напълно парализирал движението в Лондон
Един съвременник си спомня, че човек не можел да види ръката пред очите си. Мъглата имала жълтеникав цвят и миришела на сяра. Движението в Лондон било парализирано, хората не можели да намерят пътя до вкъщи. Мъглата ставала все по-гъста и се промъквала през всички процепи. Операта прекъснала представленията си, защото зрителите не можели да различават какво става на сцената. В клиниките по спешност били извикани и специалисти по химически оръжия.
По това време Робърт Уолър е лекар в лондонската болница " Св. Вартоломей ". " Опитахме се да помогнем на хората с кислородни маски. Експериментирахме и с шишета с амоняк, защото установихме, че от серния двуокис, пушека и мъглата се образува сярна киселина. Отворихме шишетата с амоняк, който неутрализира сярната киселина в болничните стаи, и оплакванията от затруднено дишане намаляха ", спомня си Уолтър.
Как неволята учи
Четири дни по-късно, на 9 декември, настъпила дългоочаваната промяна на времето - задухал вятър, който разнесъл жълтеникавата мъгла. Била назначена разследваща комисия, която препоръчала да се вземат сериозни мерки срещу зимния смог. През 1956 година със закон се забранява изхвърлянето в атмосферата на " черни сажди ", а от 1968 година на британците в големите градове им е забранено да се отопляват с дърва или брикети.
С марли на устата лондончани се предпазвали от серния двуокис
Проблеми със замърсяването на въздуха по различно време имат и други страни, не на последно място и заради нарастващия автомобилен трафик. Големият смог в Лондон от 1952 година обаче е поводът, който накарал много хора в Европа да променят отношението си към замърсяването на въздуха. Бедствието показало ясно, че проблемът представлява непосредствена заплаха за човешкия живот.
И в други страни се въвеждат нови екологични стандарти, насочени към ограничаването на използваните в промишлеността вредни горива. Приемат се нови закони, като например този за опазване чистотата на атмосферния въздух в Лондон (актове от 1956 и 1968 година).
Смогът-убиец
На 5 декември 1952 година над Лондон се образувала гъста мъгла, която се смесила с изгорелите газове и твърдите частици от комините. По това време британците вече познавали този феномен, тъй като въздухът в Лондон ставал все по-мръсен - заради индустриализацията. Но този " смог-убиец " бил нещо безпрецедентно - той отнел живота на 12 хиляди души.
Големият смог почти напълно парализирал движението в Лондон
Един съвременник си спомня, че човек не можел да види ръката пред очите си. Мъглата имала жълтеникав цвят и миришела на сяра. Движението в Лондон било парализирано, хората не можели да намерят пътя до вкъщи. Мъглата ставала все по-гъста и се промъквала през всички процепи. Операта прекъснала представленията си, защото зрителите не можели да различават какво става на сцената. В клиниките по спешност били извикани и специалисти по химически оръжия.
По това време Робърт Уолър е лекар в лондонската болница " Св. Вартоломей ". " Опитахме се да помогнем на хората с кислородни маски. Експериментирахме и с шишета с амоняк, защото установихме, че от серния двуокис, пушека и мъглата се образува сярна киселина. Отворихме шишетата с амоняк, който неутрализира сярната киселина в болничните стаи, и оплакванията от затруднено дишане намаляха ", спомня си Уолтър.
Как неволята учи
Четири дни по-късно, на 9 декември, настъпила дългоочаваната промяна на времето - задухал вятър, който разнесъл жълтеникавата мъгла. Била назначена разследваща комисия, която препоръчала да се вземат сериозни мерки срещу зимния смог. През 1956 година със закон се забранява изхвърлянето в атмосферата на " черни сажди ", а от 1968 година на британците в големите градове им е забранено да се отопляват с дърва или брикети.
С марли на устата лондончани се предпазвали от серния двуокис
Проблеми със замърсяването на въздуха по различно време имат и други страни, не на последно място и заради нарастващия автомобилен трафик. Големият смог в Лондон от 1952 година обаче е поводът, който накарал много хора в Европа да променят отношението си към замърсяването на въздуха. Бедствието показало ясно, че проблемът представлява непосредствена заплаха за човешкия живот.
И в други страни се въвеждат нови екологични стандарти, насочени към ограничаването на използваните в промишлеността вредни горива. Приемат се нови закони, като например този за опазване чистотата на атмосферния въздух в Лондон (актове от 1956 и 1968 година).
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ