Към средата на юни 53% от българите смятат, че най-лошото

Екзакта: 69 % от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май

Към средата на юни 53% от българите смятат, че най-лошото от пандемията от коронавирус е вече зад нас. Според 13% пък най-лошото предстои. Това показват данните от проучване на " Екзакта Рисърч Груп " за БТВ.
Всичко по темата:Епидемията коронавирус (COVID-19) 9517
Значителен се оказва делът на хората, които не могат да преценят какво следва занапред – 34%.

Борисов за новите случаи на COVID-19: Без паника! Няма да затягаме нищо, вирусът е омаломощен

45% от столичани твърдят, че лошото е вече зад гърба ни и също толкова са столичаните, които смятат, че ситуацията с коронавируса у нас е твърде неопределена и неясна. 69% от българите определят като адекватни ограничителните мерки от март до май, а 64% смятат като адекватни и мерките по разхлабване на извънредното положение от началото на май. Неприемащите мерките на държавата - както ограничителните, така и разхлабващите, са равни дялове от по 17%.

Ограничителните мерки получават по-изразително одобрение от жителите на столицата и на областните градове – те са подкрепяни от по около 70% от жителите и на двата типа населени места. Мерките по разхлабването са оценявани като адекватни най-често от жителите на по-малките населени места.

Симпатизиращите на партиите от управляващата коалиция значително по-често одобряват ограничителните мерки в периода март-май в сравнение с привържениците на опозицията. Това означава, че въпреки непартийната си природа, мерките се възприемат нееднозначно от партийните електорати.

В обществото като цяло има консенсус относно това, че и ограничителните мерки, и тяхното разхлабване са навременни и адекватни. 89% от българите твърдят, че по-скоро се съобразяват с препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция, дезинфекция и носене на маски. По-често това декларират жените, възрастните хора и жителите на големите градове.

9% от българите споделят, че те лично познават хора, които вече са преболедували коронавируса. В същото време се оказва доста висок делът на българите, които заявяват, че повечето им познати не вярват на информациите за разпространение на коронавируса – 54%. Според 63% от пълнолетните българи пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията пред общата заплаха. Така, според изследването, хората се оказват разделени на здрави и болни, млади и стари, вярващи и невярващи в епидемията, спазващи и неспазващи социална дистанция и т.н.

Най-често подобно делене прави впечатление на жителите на столицата. 73% от тях са убедени, че пандемията по-скоро разделя, отколкото обединява нацията.

Кирил Ананиев: Клъстерите са основните случаи на вирусоносители

Данните показват, че 62% от българите се самоопределят като хора, които намират за близко до собствените си позиции мнението на председателя на оперативния щаб - ген. Венцислав Мутафчийски. Други 34% споделят позициите на доц. Атанас Мангъров.Най-много поддръжници на тезите на Мутафчийски има сред жените, сред хората на възраст над 40 години и сред 2/3 от жителите на София. Позицията на Мангъров пък се споделя най-често от хората на възраст между 30 и 40 г. 34% от българите посочват, че по време на епидемията не им се е наложило да прекъсват работа, а други 25% са били в отпуск - 16% в платен и 9% в неплатен.

5% твърдят, че са загубили работата си и още не са намерили нова, а 2,4% посочват, че са загубили работата си, но вече са намерили нова. Проучването на " Екзакта Рисърч Груп " е проведено в периода 6-13 юни. " Лице в лице " са интервюирани 1005 души в 89 населени места на страната.

Всичко по тематиката: Епидемията ковид (COVID-19) 9517