Инвалид на разходка? Мисията е възможна само тук-там
Колко от музейните къщи в Стария град в Пловдив предлагат улеснения за хора в неравностойно положение и защо в този архитектурен резерват придвижването им винаги ще е проблемно?
Местата в Стария град се делят на „ отличници” в отношението към хората в неравностойно положение и такива, на които в процеса на осигуряване на достъпна среда все още не е забит и един пирон. За да влезеш в Мексиканската къща (част от Градската художествена галерия), трябва да преминеш през две високи каменни стъпала. Работещите там признават, че тук на практика е невъзможно да се осигури достъп за инвалиди до експозициите. Къщата е паметник на културата и не може да се променя архитектурният вид. В приземния ни етаж няма никакъв начин за инсталиране на рампа, признават оттам.
Градската художествена галерия, от друга страна, е нещо като „ средняк” сред другите музейни къщи. В централната сграда от година и половина е инсталиран асансьор за инвалиди. „ Имаме асансьор, имаме и рампа към сградата. Общината ни разреши и да направим алея, по която инвалидите ще могат да идват направо с коли до входа”, уточни директорът Красимир Линков. За всичко това галерията не е дала свои средства - получила го е след защитен проект от Агенцията за хора с увреждания (АХУ). „ Много силна е подкрепата от тяхна страна. Само този, който не е кандидатствал, той не е получил средства за това. Трябва да се осъзнае, че Старият град е заварено положение - има места, където никога няма да може да се осигури достъп”, казва г-н Линков. Градската художествена галерия има и роботче за разхождане на инвалиди в сградата си на главната улица. „ Много сме доволни от него - качва хора с увреждания до втория етаж, а също така може и да ги разхожда из залите”, обясни шефът на галерията.
В туристическата гилдия се разказва като куриоз как преди години, когато не е имало асансьор в главната сграда на Градската галерия, дошъл канадски турист в инвалидна количка. Синът му и директорът го качили на ръце до горния етаж. „ Не си спомням - може и да е имало такъв случай”, каза г-н Линков.
Другото място, което е покрило изискванията за посрещане на специални туристи, е Регионалният етнографски музей. Там има рампа за инвалиди на входа, а вътре - и подемник, който качва количките на втория етаж. Дори разполагаме с изградена втора врата за такива туристи, подчертават от музея.
Преди година и половина и Балабановата къща получила от АХУ средства за специална количка, с която качват инвалидите на втория етаж. Получили са японски катерач на стълби Sunwa Sa-S. Проверка показа, че като нов той струва 6795 долара. От горната улица има специален вход, от който могат да влизат туристите в неравностойно положение. В Балабановата къща са направили и специална тоалетна с рампа за инвалиди. Тя блести от чистота, по простата причина, че никога не е използвана. Не сме посрещнали нито един турист в количка за 18-те месеца, в които имаме тези подобрения, казват от музейната къща.
Източник: " Марица "
Местата в Стария град се делят на „ отличници” в отношението към хората в неравностойно положение и такива, на които в процеса на осигуряване на достъпна среда все още не е забит и един пирон. За да влезеш в Мексиканската къща (част от Градската художествена галерия), трябва да преминеш през две високи каменни стъпала. Работещите там признават, че тук на практика е невъзможно да се осигури достъп за инвалиди до експозициите. Къщата е паметник на културата и не може да се променя архитектурният вид. В приземния ни етаж няма никакъв начин за инсталиране на рампа, признават оттам.
Градската художествена галерия, от друга страна, е нещо като „ средняк” сред другите музейни къщи. В централната сграда от година и половина е инсталиран асансьор за инвалиди. „ Имаме асансьор, имаме и рампа към сградата. Общината ни разреши и да направим алея, по която инвалидите ще могат да идват направо с коли до входа”, уточни директорът Красимир Линков. За всичко това галерията не е дала свои средства - получила го е след защитен проект от Агенцията за хора с увреждания (АХУ). „ Много силна е подкрепата от тяхна страна. Само този, който не е кандидатствал, той не е получил средства за това. Трябва да се осъзнае, че Старият град е заварено положение - има места, където никога няма да може да се осигури достъп”, казва г-н Линков. Градската художествена галерия има и роботче за разхождане на инвалиди в сградата си на главната улица. „ Много сме доволни от него - качва хора с увреждания до втория етаж, а също така може и да ги разхожда из залите”, обясни шефът на галерията.
В туристическата гилдия се разказва като куриоз как преди години, когато не е имало асансьор в главната сграда на Градската галерия, дошъл канадски турист в инвалидна количка. Синът му и директорът го качили на ръце до горния етаж. „ Не си спомням - може и да е имало такъв случай”, каза г-н Линков.
Другото място, което е покрило изискванията за посрещане на специални туристи, е Регионалният етнографски музей. Там има рампа за инвалиди на входа, а вътре - и подемник, който качва количките на втория етаж. Дори разполагаме с изградена втора врата за такива туристи, подчертават от музея.
Преди година и половина и Балабановата къща получила от АХУ средства за специална количка, с която качват инвалидите на втория етаж. Получили са японски катерач на стълби Sunwa Sa-S. Проверка показа, че като нов той струва 6795 долара. От горната улица има специален вход, от който могат да влизат туристите в неравностойно положение. В Балабановата къща са направили и специална тоалетна с рампа за инвалиди. Тя блести от чистота, по простата причина, че никога не е използвана. Не сме посрещнали нито един турист в количка за 18-те месеца, в които имаме тези подобрения, казват от музейната къща.
Източник: " Марица "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ