„Афис“: Българите масово смятат, че бедните и богатите не са равни пред закона
Запитани, дали имущественото неравенство в България нараства или намалява, близо 63% или почти две трети от гражданите отговарят, че то се увеличава. Само 7% са на обратното мнение. А всеки четвърти предполага, че социалните разлики остават на същото ниво. Това са изводите на ново проучване на агенция „ Афис “, съобщава Нова телевизия.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от агенцията в периода 14-19 януари 2019 година. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.
Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите. То изцяло потвърждава „ народната социология “, според която „ ситият на гладния не вярва “. Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната – 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря.
Тъкмо обратното се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Те виждат далеч по-слаба динамика, отколкото забелязва населението като цяло. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) смятат, че неравенството намалява.
Статистическите данни на Евростат натежават в полза на гледището на „ гладния “, ако можем да наречем така онези 95 процента от хората, които са с доход на член на домакинството под 1000 лв. Според европейската служба в периода 2012-2016 разликата между доходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти. Данните за 2017 показват, че тя надмина 8 пъти. А най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%. Ако допреди 15-години често се поставяше проблемът „ уравновиловка “, то днес страната заема точно обратния полюс с това, че е най-неравната в ЕС.
Дали раздалечаването между българите в материалното измерение има връзка с политическата стабилност/нестабилност, с доверието, съответно недоверието към институциите? Запитани, „ За кого, според Вас, работи политическата система в България “ – за богатите, за средната класа или за бедните? “ – само 7% преценяват, че нашата демокрация изразява интересите на всички еднакво, както постулира Конституцията. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% смятат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) допускат, че установените порядки обгрижват с предимство „ средната класа “. А 11% избират междинен отговор – че днешната система не работи за никого.
Докато дейността на изпълнителната и законодателната власт е в плен на политическите борби за интерпретация, при правосъдието, всички решения произтичат от принципа за равенство пред закона – между бедни и богати, между жени и мъже, между граждани и селяни, между етническите общности и т.н.). Запитани, „ Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България? “, само 4% отговарят „ Да “, 25% – в някои случаи, 69% – „ Не “.
Независимо от официалните принципи, животът показва на мнозинството хора, че богатите по-често разполагат с пълните права на гражданина и по-рядко изпълняват минималните си задължения. Следователно, за по-малко богатия важи обратното – по-малко свободи, повече подчинение.
Щом като достигната степен на неравенство ерозира основите, върху които се гради общественият договор, би следвало да се очаква, законодателната и изпълнителната власт да играят ролята на противовес, за да не прелее богатството в привилегия на едни гласоподаватели и дискриминация на мнозинството. Дали се забелязва подобно направление в нашата политика?
Запитани, „ Доколко властта зависи от бизнеса? “, 39% оценяват зависимостта като „ силна “, докато на обратното мнение са само 7%. А 38% виждат зависимост, заличаваща разграничението между двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „ Властта е бизнес, бизнесът е власт “.
Иначе казано, влиянието на една категория частни интереси осуетява мисията на държавата да балансира между съсловията, просто защото в очите на суверена тези интереси разполагат със силния лост на парите.
Неизбежно, доминацията на това мнение, родено от всекидневната практика, подкопава онази социална спойка, която в теоретичната социология е обозначена като „ социална кохезия “, необходима за минимум доверие между хората, групите, хората и институциите, за да може то да функционира. Осъзнатата несправедливост прави все по-трудно тя да бъде поправена с механизмите за обратна връзка, заложени в системата.
Идеологията и политическата ориентация влияе върху кохезията, но дори темата за неравенството достига ниво, което прокарва разделителни линии в обществото. Например, сред хората, които определят себе си като консерватори, привържениците на ГЕРБ или други десни партии, почти двойно по-голям дял от спрямо средното смятат, че неравенството остава на същото ниво (съответно 44%, 42%,41%). Само че те са малцинство – съответно 5%, 23% и 2%. В една електорална демокрация, броят им не е достатъчен, за да наложат еволюционна или статична дефиниция на народната воля.
Нуждата от по-радикални промени вече се забелязва и от щабовете на политическите сили. В наскорошна реч, председателят на управляващата партия предупреди актива, че не трябва да афишират маркерите за висок имуществен статус („ Отървете се от онези с лъскавите коли! “). Социалистическата опозиция въведе темата в своята „ Визия за България “ („ Обществата с огромно неравенство не функционират ефективно и в дългосрочен план, техните икономически системи не са нито стабилни, нито устойчиви “). Националистите се опитват да дефинират промяната като борба между етническите групи.
Каквито и да са намеренията им, те съвсем не са подранили. На Давоския форум най-голямото събитие беше разпространеното писмо на Сет Кларман, председател на хедж фонд, управляващ активи на стойност 27 милиарда долара: „ Не можем да продължаваме обичайния бизнес насред постоянни протести, безредици, спирания на работа и растящи социални напрежения “, се казва в коментара на агенция АФИС.
Коментарът е въз основа на данни от национално представително проучване, осъществено от агенцията в периода 14-19 януари 2019 година. Интервюирани пряко в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани.
Възприятието за растящо неравенство е обратно пропорционално на доходите. То изцяло потвърждава „ народната социология “, според която „ ситият на гладния не вярва “. Сред хората с до 150 лв. месечно на човек от домакинството, нагласата, че неравенството расте, обхваща далеч по-голям дял отколкото е средният за страната – 81%. В тази подоходна категория само 10% смятат, че различията остават на същото ниво и нито един (0%) не е споделя мнението, че имуществената ножица се затваря.
Тъкмо обратното се забелязва при хората, които разполагат с 1000 лв. или повече месечно. Те виждат далеч по-слаба динамика, отколкото забелязва населението като цяло. Само 48% в тази категория отбелязват растящо разслоение, 33% не виждат промяна, а 17% (или два и половина повече пъти от типичния дял) смятат, че неравенството намалява.
Статистическите данни на Евростат натежават в полза на гледището на „ гладния “, ако можем да наречем така онези 95 процента от хората, които са с доход на член на домакинството под 1000 лв. Според европейската служба в периода 2012-2016 разликата между доходите на най-богатите и на най-бедните 20% от българите се увеличава от 6.2 до 7.9 пъти. Данните за 2017 показват, че тя надмина 8 пъти. А най-заможният 1% от заетите получава колкото най-зле платените 50%. Ако допреди 15-години често се поставяше проблемът „ уравновиловка “, то днес страната заема точно обратния полюс с това, че е най-неравната в ЕС.
Дали раздалечаването между българите в материалното измерение има връзка с политическата стабилност/нестабилност, с доверието, съответно недоверието към институциите? Запитани, „ За кого, според Вас, работи политическата система в България “ – за богатите, за средната класа или за бедните? “ – само 7% преценяват, че нашата демокрация изразява интересите на всички еднакво, както постулира Конституцията. Доминира отговорът, че статуквото работи за богатите (71%). Само 2% смятат, че работи за бедните. Още по-незначителен брой (2%) допускат, че установените порядки обгрижват с предимство „ средната класа “. А 11% избират междинен отговор – че днешната система не работи за никого.
Докато дейността на изпълнителната и законодателната власт е в плен на политическите борби за интерпретация, при правосъдието, всички решения произтичат от принципа за равенство пред закона – между бедни и богати, между жени и мъже, между граждани и селяни, между етническите общности и т.н.). Запитани, „ Според вас, равни ли са пред закона бедните и богатите в България? “, само 4% отговарят „ Да “, 25% – в някои случаи, 69% – „ Не “.
Независимо от официалните принципи, животът показва на мнозинството хора, че богатите по-често разполагат с пълните права на гражданина и по-рядко изпълняват минималните си задължения. Следователно, за по-малко богатия важи обратното – по-малко свободи, повече подчинение.
Щом като достигната степен на неравенство ерозира основите, върху които се гради общественият договор, би следвало да се очаква, законодателната и изпълнителната власт да играят ролята на противовес, за да не прелее богатството в привилегия на едни гласоподаватели и дискриминация на мнозинството. Дали се забелязва подобно направление в нашата политика?
Запитани, „ Доколко властта зависи от бизнеса? “, 39% оценяват зависимостта като „ силна “, докато на обратното мнение са само 7%. А 38% виждат зависимост, заличаваща разграничението между двете. Те избират грубо-реалистичния отговор: „ Властта е бизнес, бизнесът е власт “.
Иначе казано, влиянието на една категория частни интереси осуетява мисията на държавата да балансира между съсловията, просто защото в очите на суверена тези интереси разполагат със силния лост на парите.
Неизбежно, доминацията на това мнение, родено от всекидневната практика, подкопава онази социална спойка, която в теоретичната социология е обозначена като „ социална кохезия “, необходима за минимум доверие между хората, групите, хората и институциите, за да може то да функционира. Осъзнатата несправедливост прави все по-трудно тя да бъде поправена с механизмите за обратна връзка, заложени в системата.
Идеологията и политическата ориентация влияе върху кохезията, но дори темата за неравенството достига ниво, което прокарва разделителни линии в обществото. Например, сред хората, които определят себе си като консерватори, привържениците на ГЕРБ или други десни партии, почти двойно по-голям дял от спрямо средното смятат, че неравенството остава на същото ниво (съответно 44%, 42%,41%). Само че те са малцинство – съответно 5%, 23% и 2%. В една електорална демокрация, броят им не е достатъчен, за да наложат еволюционна или статична дефиниция на народната воля.
Нуждата от по-радикални промени вече се забелязва и от щабовете на политическите сили. В наскорошна реч, председателят на управляващата партия предупреди актива, че не трябва да афишират маркерите за висок имуществен статус („ Отървете се от онези с лъскавите коли! “). Социалистическата опозиция въведе темата в своята „ Визия за България “ („ Обществата с огромно неравенство не функционират ефективно и в дългосрочен план, техните икономически системи не са нито стабилни, нито устойчиви “). Националистите се опитват да дефинират промяната като борба между етническите групи.
Каквито и да са намеренията им, те съвсем не са подранили. На Давоския форум най-голямото събитие беше разпространеното писмо на Сет Кларман, председател на хедж фонд, управляващ активи на стойност 27 милиарда долара: „ Не можем да продължаваме обичайния бизнес насред постоянни протести, безредици, спирания на работа и растящи социални напрежения “, се казва в коментара на агенция АФИС.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ