Американски президент с бюст-паметник в София
Дванадесет и осмият президент на САЩ Удроу Уилсън е известен в България с дейността си по запазването на българския суверинитет след края на Първата световна война (1914-1919 гг.). Това е и поводът известният политик да бъде почетен у нас с паметник. Бюстът е дело на известният български скулптор Георги Чапкънов. Изработването му е отнело шест месеца. Намира се в центъра на София в градинката пред Централната баня. Инициативата за създаването му е на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България.
" Този паметник е пресечна точка на българската историческа наука, на знаменитото българско изкуство, националната памет и националната гордост. Мнозина биха се запитали защо българските прокурори и изследователи подеха тази инициатива? Причината за това е съвсем проста. за мен между това, което президентът Удроу Уилсън е направил за България и ежедневния труд на българските прокурори и следователи има нещо много общо и това е вярата и борбата за доброто и за справедливостта. За мен този човек е направил нещо за нашата родина и ние като българи и като съвременни европейци дължим на паметта на хилядите български синове и дъщери, които са дали живота си и кръвта си във воините за национално освобождение. Дължим да отдадем почит и признателност, на този който съвсем безкористно, е дал своя съществен принос за това България да остане в тези си граници ", каза по време официалната церемония по откриването на бюст-паметника Владимир Николов - председател на Асоциацията на прокурорите в България.
" Ролята на Удроу Уилсън е неоспорима за историята на България и нито счупеното перо на Стамболийски, нито спонтанната манифестация на безнадежност от прозорците на народния поет Иван Вазов са могли да спасят късането на живо месо в нашата родина. Това е направил 28-я американски президент Уилсън ", каза по време на официалната церемония по откриването на бюст-паметника на американския политик проф. Стоян Денчев. " ние българите сме признателен народ. Много паметници сме построили, на много хора. Искам да кажа, че паметникът на Уилсън ще напомня не само на сегашното, но и на бъдещото поколение за ролята на един велик човек - 28-мия американски президент. Самият аз съм имал възможност да живея в САЩ като гост-професор в Бъркли. Бил съм многократно в центъра " Удроу Уилсън " във Вашингтон, който е един от десетте мозъчни тръстове в света. Вдъхновен съм от това, което съм видял в САЩ, което съм почуствал, посещавайки центъра " Удроу Уилсън " и ще работя отсега нататък, както и президентът Удроу Уилсън като ректор на Пристънския университет за благото на образованието и културата на нашата страна ", заключи проф. Денчев.
Президентът Удроу Уилсън е бил идеалист във време на реална и брутална геополитика на интереси, когато поради стечение на обстоятелствата българския национален идеал, справедливата ни кауза, са били с пречупени криле, когато ние сме били на прага на една още по-жестока национална катастрофа, на прага на това да загубим суверенитета на нашата единна и целокупна България. В този момент той е защитил доброто, справедливостта и идеализма.
" Днес ние имаме нужда от идеализъм и да се борим за каузи, да бъдем заедно като нация и като народ, който уважава своето минало и бъдеще и който се бори ежедневно за бъдещето на нашите деца ", допълни Николов.
Защо паметникът е поставен именно в тази част на София? Освен археологията, която има наоколо, това място показва толерантността на българския народ. Тук са събрани храмовете на всички религии, като започнем от храм-паметника " Ал. Невски ", минем през църквите " Света София " и " Света Неделя " и стигнем до джамията, синагогата, румънската и католическата църкви.
" Инициативата по издигането на бюст-паметник на Уилсън в София има три основни цели. Първата е да се отдаде почит на конкретната историческата личност - президентът Уилсън, който е бил радетел и е поддържал тезата за това, че народите трябва сами да определят съдбата си и дори големите народи да се съобразяват с големите. За съжаление, неговият призив не е бил възприет от великите сили по време на Парижката мирна конференция и това е довело до една от най-големите катастрофи за човечеството, а именно Втората световна война. Втората голяма цел е да се обърне внимание на сегашното българско общество и най-вече на младото поколение, към онези колкото трагични, толкова и величави времена от годините на трите воини за национално обединение ", каза Ясен Тодоров - член на УС на Камарата на следователите в България.
Третата най-голяма и може би най-амбициозна цел е именно да се опитаме да преодолеем разделението, което съществува в българското общество. " Утре е 17 септември - голям християнски празник и денят на нашата столица. За мен това е велика дата от българската история. На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинандов е обявена всеобща мобилизация в Царство България за война срещу османската империя ", допълва Тодоров.
Удроу Уилсън е изследовател, университетски човек, който коренно изменя курса на историята на своята страна. Променя философията и практиката на американската външна политика. Според него тази политика трябва да отразява същите морални критерии, както и личния морал. Мирът зависи от разпространението на свободата и демокрацията. От правото на самоопределение и трябва да се поддържа чрез колективна сигурност, а не чрез съюзявания. " Тези принципи са залегнали в обявеното на 8 януари 1918 г. 14 точки, с който той очертава американската визия на следвоенния свят и искам да отбележа визи, която е особено привлекателна за страните, които се очертават да бъдат победени. В тази визия новият световен ред трябва да се крепи на три основни принципа: колективна сигурност, национална самоопределение и икономическа глобализация на отворени врати. Това означава прилагането на следната формула: мир, либерална демокрация и свободни пазари ", припомни по време на събитието проф. Веселин Янчев - ръководител на катедра " История на България " в историческия факултет на СУ " Климент Охридски ".
В крайна сметка намеренията на президента Уилсън да създаде една голяма България, включваш нейните етнически територии, една контрасила срещу балканските съюзници на Англия и Франция на Балканите претърпява провал. За нас българите
" Мнозина са убедени, че ако визията на Уилсън, очертана в прочутите му 14 точки, беше осъществена, Втората световна война можеше да бъде избегната. Основните му идеи, определяни като прогресивизъм в международните дела, са водещи принципи и днес - свободна търговия, отказ от тайни споразумения, демокрация и самоопределения на народите ", припомни доц. Тодор Чобанов.
" Завещаното от Удроу Уилсън, особено по отношение на края на Втората световна война в Европа, заслужава признание. неговата декларация от 14 точки е повратен момент в отношението на САЩ с останалата част от света и полага основите на ООН в съвременния ѝ формат. Със сигурност, ако светът беше взел присърце неговото послание за свободна търговия, самоопределяне и международното сътрудничество след избухването на Първата световна война, следващите години на XX в. щяха да се развият по много по-различен начин. Неговото застъпничество, по-специално за самоопределянето, изиграва съществена роля за териториалната цялост на България ", каза Ред Лароса културно аташе на посолството на САЩ в България.
От една страна трябва да признаем влиянието на Удроу Уилсън върху външната политика на Америка и неговата далновидност в подкрепата му за създаването на световен ред на всички народи, но наред с това трябва да се бори с неговата подкрепа за расовата сегрегация, както и със забавената му реакция за възпиране на увеличаващото се насилие срещу тъмнокожите американци по време на неговия президентски мандат.
" Ако искаме да се фокусираме върху положителните аспекти от наследството на Удроу Уилсън, трябва да се вслушаме в неговите думи: " Човечеството може да се сплоти само чрез любов, състрадание, справедливост. Не чрез завист и омраза ". Надявам се, че България като наш партньор и съюзник ще приеме това послание присърце. Трябва да насърчаваме единството и диалога, за да може да израстваме като нация ", заключи Лароса.
" Този паметник е пресечна точка на българската историческа наука, на знаменитото българско изкуство, националната памет и националната гордост. Мнозина биха се запитали защо българските прокурори и изследователи подеха тази инициатива? Причината за това е съвсем проста. за мен между това, което президентът Удроу Уилсън е направил за България и ежедневния труд на българските прокурори и следователи има нещо много общо и това е вярата и борбата за доброто и за справедливостта. За мен този човек е направил нещо за нашата родина и ние като българи и като съвременни европейци дължим на паметта на хилядите български синове и дъщери, които са дали живота си и кръвта си във воините за национално освобождение. Дължим да отдадем почит и признателност, на този който съвсем безкористно, е дал своя съществен принос за това България да остане в тези си граници ", каза по време официалната церемония по откриването на бюст-паметника Владимир Николов - председател на Асоциацията на прокурорите в България.
" Ролята на Удроу Уилсън е неоспорима за историята на България и нито счупеното перо на Стамболийски, нито спонтанната манифестация на безнадежност от прозорците на народния поет Иван Вазов са могли да спасят късането на живо месо в нашата родина. Това е направил 28-я американски президент Уилсън ", каза по време на официалната церемония по откриването на бюст-паметника на американския политик проф. Стоян Денчев. " ние българите сме признателен народ. Много паметници сме построили, на много хора. Искам да кажа, че паметникът на Уилсън ще напомня не само на сегашното, но и на бъдещото поколение за ролята на един велик човек - 28-мия американски президент. Самият аз съм имал възможност да живея в САЩ като гост-професор в Бъркли. Бил съм многократно в центъра " Удроу Уилсън " във Вашингтон, който е един от десетте мозъчни тръстове в света. Вдъхновен съм от това, което съм видял в САЩ, което съм почуствал, посещавайки центъра " Удроу Уилсън " и ще работя отсега нататък, както и президентът Удроу Уилсън като ректор на Пристънския университет за благото на образованието и културата на нашата страна ", заключи проф. Денчев.
Президентът Удроу Уилсън е бил идеалист във време на реална и брутална геополитика на интереси, когато поради стечение на обстоятелствата българския национален идеал, справедливата ни кауза, са били с пречупени криле, когато ние сме били на прага на една още по-жестока национална катастрофа, на прага на това да загубим суверенитета на нашата единна и целокупна България. В този момент той е защитил доброто, справедливостта и идеализма.
" Днес ние имаме нужда от идеализъм и да се борим за каузи, да бъдем заедно като нация и като народ, който уважава своето минало и бъдеще и който се бори ежедневно за бъдещето на нашите деца ", допълни Николов.
Защо паметникът е поставен именно в тази част на София? Освен археологията, която има наоколо, това място показва толерантността на българския народ. Тук са събрани храмовете на всички религии, като започнем от храм-паметника " Ал. Невски ", минем през църквите " Света София " и " Света Неделя " и стигнем до джамията, синагогата, румънската и католическата църкви.
" Инициативата по издигането на бюст-паметник на Уилсън в София има три основни цели. Първата е да се отдаде почит на конкретната историческата личност - президентът Уилсън, който е бил радетел и е поддържал тезата за това, че народите трябва сами да определят съдбата си и дори големите народи да се съобразяват с големите. За съжаление, неговият призив не е бил възприет от великите сили по време на Парижката мирна конференция и това е довело до една от най-големите катастрофи за човечеството, а именно Втората световна война. Втората голяма цел е да се обърне внимание на сегашното българско общество и най-вече на младото поколение, към онези колкото трагични, толкова и величави времена от годините на трите воини за национално обединение ", каза Ясен Тодоров - член на УС на Камарата на следователите в България.
Третата най-голяма и може би най-амбициозна цел е именно да се опитаме да преодолеем разделението, което съществува в българското общество. " Утре е 17 септември - голям християнски празник и денят на нашата столица. За мен това е велика дата от българската история. На 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинандов е обявена всеобща мобилизация в Царство България за война срещу османската империя ", допълва Тодоров.
Удроу Уилсън е изследовател, университетски човек, който коренно изменя курса на историята на своята страна. Променя философията и практиката на американската външна политика. Според него тази политика трябва да отразява същите морални критерии, както и личния морал. Мирът зависи от разпространението на свободата и демокрацията. От правото на самоопределение и трябва да се поддържа чрез колективна сигурност, а не чрез съюзявания. " Тези принципи са залегнали в обявеното на 8 януари 1918 г. 14 точки, с който той очертава американската визия на следвоенния свят и искам да отбележа визи, която е особено привлекателна за страните, които се очертават да бъдат победени. В тази визия новият световен ред трябва да се крепи на три основни принципа: колективна сигурност, национална самоопределение и икономическа глобализация на отворени врати. Това означава прилагането на следната формула: мир, либерална демокрация и свободни пазари ", припомни по време на събитието проф. Веселин Янчев - ръководител на катедра " История на България " в историческия факултет на СУ " Климент Охридски ".
В крайна сметка намеренията на президента Уилсън да създаде една голяма България, включваш нейните етнически територии, една контрасила срещу балканските съюзници на Англия и Франция на Балканите претърпява провал. За нас българите
" Мнозина са убедени, че ако визията на Уилсън, очертана в прочутите му 14 точки, беше осъществена, Втората световна война можеше да бъде избегната. Основните му идеи, определяни като прогресивизъм в международните дела, са водещи принципи и днес - свободна търговия, отказ от тайни споразумения, демокрация и самоопределения на народите ", припомни доц. Тодор Чобанов.
" Завещаното от Удроу Уилсън, особено по отношение на края на Втората световна война в Европа, заслужава признание. неговата декларация от 14 точки е повратен момент в отношението на САЩ с останалата част от света и полага основите на ООН в съвременния ѝ формат. Със сигурност, ако светът беше взел присърце неговото послание за свободна търговия, самоопределяне и международното сътрудничество след избухването на Първата световна война, следващите години на XX в. щяха да се развият по много по-различен начин. Неговото застъпничество, по-специално за самоопределянето, изиграва съществена роля за териториалната цялост на България ", каза Ред Лароса културно аташе на посолството на САЩ в България.
От една страна трябва да признаем влиянието на Удроу Уилсън върху външната политика на Америка и неговата далновидност в подкрепата му за създаването на световен ред на всички народи, но наред с това трябва да се бори с неговата подкрепа за расовата сегрегация, както и със забавената му реакция за възпиране на увеличаващото се насилие срещу тъмнокожите американци по време на неговия президентски мандат.
" Ако искаме да се фокусираме върху положителните аспекти от наследството на Удроу Уилсън, трябва да се вслушаме в неговите думи: " Човечеството може да се сплоти само чрез любов, състрадание, справедливост. Не чрез завист и омраза ". Надявам се, че България като наш партньор и съюзник ще приеме това послание присърце. Трябва да насърчаваме единството и диалога, за да може да израстваме като нация ", заключи Лароса.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ