Непознат ще почука на вратата ви тази зима! Трябва да го пуснете, иначе…
Глоба от 160 лева грози всеки гражданин, който не даде нужните данни на преброители и контрольори. Това е записано в Закона за преброяването на населението и жилищния фонд, пуснат за обществено обсъждане преди дни, съобщава „ Монитор “.
Самото измерване ще се направи от НСИ и е планирано за времето от 22 януари до 15 февруари 2021 година. За целта обаче е нужен специален закон, който да регламентира всички детайли, в това число какви данни ще се събират и какви ще са санкциите.
Така от гражданите освен лични данни като име, ЕГН, дата на раждане, пол ще се иска още адрес, гражданство, семейно положение и какви са връзките в домакинството, броя на децата. Наред с това ще се търсят и данни за етническата ни група, вероизповеданието, майчин език, грамотност, образование, професията и трудовия статус. От НСИ ще искат данни още и за името на предприятието, където работим, къде се намира, както и какъв транспорт използваме, за да стигнем до работа или училище.
Освен за самите граждани ще се събират данни за жилището и за самата сграда - има ли асансьор в нея, коя година е построена, притежаваме ли апартамента например и колко са помещенията в него, енергийно ефективен ли е и други.
Санкции обаче ще има и за самите преброители и контрольори. Ако те не са изпълнили задълженията си, могат да бъдат глобени от 500 до 1000 лева. Ако случайно преотстъпят събраните от тях данни за други цели пък, глобата е от 2000 до 6000 лева.
Към закона е предложена и предварителна оценка на неговите ползи. В нея се посочва, че ако преброяването се проведе, ще се избегнат загуби от неправилно разпределение на разходи за фиска, в това число и за бюджета на НЗОК, общини и в публичния сектор на БГ икономиката в размер на над 7,27 млн. лева.
Ако не се проведе изследване, то това няма да струва нищо на фиска, но ще донесе сериозни загуби на обществото от неправилно разполагане на ресурсите в частния и публичния сектор на икономиката, неефективна макроикономическа политика, се посочва в оценката към закона.
Посочени са и два варианта. При първия се дава възможност за комбинация от преброяване чрез попълване на преброителна карта и преброяване по интернет чрез попълване на електронен формуляр. При втория - изцяло на място след посещение от преброител.
Изчислени са и разходите при двете възможности, като при първия вариант годишните разходи ще са малко над 4,16 млн. лева, а при другата възможност – над 5,135 млн. лева на година. В крайна сметка се препоръчва първият вариант, който включва и преброяване през интернет.
Общите разходи за провеждането на самото преброяване на българите са над 46,3 млн. лева, като парите ще бъдат разпределени целево за 4 години - от 2019 до 2022 година. Така заложените инвестиционни разходи са около 2,6 млн., а оперативните – над 30 млн. лева. В последните се включват разходи за труд, застраховки и командировки в страната. 1,97 млн. лева пък отиват за МВР.
В срок от 3 месеца от приемането на закона НСИ трябва да изготви програма на преброяването, която трябва да е готова до лятото на 2019-а, и да я внесе в МС за одобрение.
Самото измерване ще се направи от НСИ и е планирано за времето от 22 януари до 15 февруари 2021 година. За целта обаче е нужен специален закон, който да регламентира всички детайли, в това число какви данни ще се събират и какви ще са санкциите.
Така от гражданите освен лични данни като име, ЕГН, дата на раждане, пол ще се иска още адрес, гражданство, семейно положение и какви са връзките в домакинството, броя на децата. Наред с това ще се търсят и данни за етническата ни група, вероизповеданието, майчин език, грамотност, образование, професията и трудовия статус. От НСИ ще искат данни още и за името на предприятието, където работим, къде се намира, както и какъв транспорт използваме, за да стигнем до работа или училище.
Освен за самите граждани ще се събират данни за жилището и за самата сграда - има ли асансьор в нея, коя година е построена, притежаваме ли апартамента например и колко са помещенията в него, енергийно ефективен ли е и други.
Санкции обаче ще има и за самите преброители и контрольори. Ако те не са изпълнили задълженията си, могат да бъдат глобени от 500 до 1000 лева. Ако случайно преотстъпят събраните от тях данни за други цели пък, глобата е от 2000 до 6000 лева.
Към закона е предложена и предварителна оценка на неговите ползи. В нея се посочва, че ако преброяването се проведе, ще се избегнат загуби от неправилно разпределение на разходи за фиска, в това число и за бюджета на НЗОК, общини и в публичния сектор на БГ икономиката в размер на над 7,27 млн. лева.
Ако не се проведе изследване, то това няма да струва нищо на фиска, но ще донесе сериозни загуби на обществото от неправилно разполагане на ресурсите в частния и публичния сектор на икономиката, неефективна макроикономическа политика, се посочва в оценката към закона.
Посочени са и два варианта. При първия се дава възможност за комбинация от преброяване чрез попълване на преброителна карта и преброяване по интернет чрез попълване на електронен формуляр. При втория - изцяло на място след посещение от преброител.
Изчислени са и разходите при двете възможности, като при първия вариант годишните разходи ще са малко над 4,16 млн. лева, а при другата възможност – над 5,135 млн. лева на година. В крайна сметка се препоръчва първият вариант, който включва и преброяване през интернет.
Общите разходи за провеждането на самото преброяване на българите са над 46,3 млн. лева, като парите ще бъдат разпределени целево за 4 години - от 2019 до 2022 година. Така заложените инвестиционни разходи са около 2,6 млн., а оперативните – над 30 млн. лева. В последните се включват разходи за труд, застраховки и командировки в страната. 1,97 млн. лева пък отиват за МВР.
В срок от 3 месеца от приемането на закона НСИ трябва да изготви програма на преброяването, която трябва да е готова до лятото на 2019-а, и да я внесе в МС за одобрение.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ