1016 сигнала за насилие над деца са подадени от началото

1016 сигнала за принуждение над деца са подадени от началото на годината. Това изясни Надя Стойкова от Институт за обществени действия и практики.
В началото на седмицата беше огласен случай, в който година и половина дете чака съответно правораздаване за принуждение над него вкъщи. 11-годишното момиче e било жертва на систематичен полов тормоз от втория си татко.
Първоначално момичето се оплаква на телефона на доверието, че е изнасилвано неведнъж от втория си татко. След диалог с оператори звъни и в полицията. Следва обзор от 8 лица, наложило се в правосъдната зала да се изправи против насилника си.
След освидетелстването, детето три пъти е викано в полицията да дава показания, а разпитът става в наличието на психолог.
От началото на годината до края на септември към отделите "Закрила на детето " са подадени 1016 сигнала за принуждение над деца, като по 694 от тях е извършен координационен механизъм за взаимоотношение.
Това стана ясно на извършената кръгла маса на тематика: "Предизвикателства и рекомендации пред гарантиране правата на децата, потърпевши от принуждение ", проведена от цивилен организации със съдействието на омбудсмана Мая Манолова.
При нас има такива сигнали, главно от по-големи деца 13-14 годишни. Малките деца мъчно оповестяват сами закононарушението, изясни Надя Стойкова. Има случаи, в които децата на 9-12 година го оповестяват на техни другари или съученици, които го разкриват на родителите си и по този начин идват сигналите в полицията.
Какво се случва с жертвите?
Най-често сигналите идват в полицията и там би трябвало да се извърши най-сериозната смяна, с цел да се защитят децата от спомагателни контузии като участници в правни процедури.
В полицията има директива на Министерство на вътрешните работи от 2008 година, която задължава полицейските чиновници да посрещат потърпевшите от закононарушения в приспособени пространства (помещения за доверителни разговори) и да употребяват щадящи процедури към тях.
Тази директива за чиновниците на Министерство на вътрешните работи за жалост не се познава от самите чиновници по места, както не се познава и условието за териториално взаимоотношение на локално равнище, подписано от всички министерства.
Детето, жертва на закононарушение не постоянно се разпознава като дете в риск, заради което постоянно отдел Закрила на детето не е осведомен навреме, т.е информирането се отсрочва или пропуща.
При процедурите детето може да бъде извикано неколкократно в полицията, с цел да споделя за претърпяното. Няма написани процедури или методически инструкции, които да подсигуряват отбрана на детето от вторична виктимизация по време на полицейската инспекция. Срещите с детето нормално се организират в стаите на полицията, постоянно в наличието на трети лица.
Децата жертви обаче имат и характерни потребности от отбрана заради уязвимостта им към вторично и наново виктимизиране, заплашване и възмездие.
В правосъдното съвещание по-късно детето взе участие като очевидец. Често децата са обезпокоени, поради неяснотата по процедурата.
Самата правосъдна зала също оказва неприятно въздействие на детето, претърпява я като плашеща. Най-проблемен се оказва контактът с подсъдимия, като при тази среща детето се изправя очи в очи с него. В редица случаи риск от сходна среща има още в коридорите на съда или в пред правосъдната зала.
Много постоянно сходни срещи оказват въздействие на психоемоционалното положение на детето и на неговите благоприятни условия да свидетелства.
Отваря се врата за манипулиране на детето по устен или невербален метод. Не се преценя евентуален спора на преданост към подсъдимия, изключително в случай че той е непосредствен родственик.
Като да вземем за пример въпрос на юрист на бащата, упрекнат в домашно принуждение, който пита детето в правосъдната зала: „ Кажи ми дали обичаш баща си?”
Често се ползват се ограничения за отбрана на детето, регламентирани като права на потърпевшото дете. В множеството случаи обаче психо-социалната и здравна рехабилитация на жертвата не е ясно обезпечена.