Сатиричният театър се смя заедно с Радой на 100-годишнината му
100 години след рождението си, великият повествовател и национален любим Радой Ралин съумя да изпълни огромния салон на Сатиричния спектакъл. Своеобразният, отдаден не него театър бе кръстен „ Една красива грешка”, като истинското заглавие измисли синът на сатирика – Кин Стоянов. „ Баща ми не обичаше такива събирания, юбилеи, празнувания и несъмнено би се разсърдил, по тази причина и го нарекохме „ Една красива грешка”, изясни той.
Публиката се смя бурно на остроумията на Ралин, който оживя на екрана в театъра, като главен акцент бе прожекция на документален филм, в който той чете пасажи от свои произведения. Тези, които го познаваха, си припомниха фамозните му разходки из града и срещите му с хората по улиците на София, когато неуморно разговаряше с всеки срещнат на улицата и правеше занимателни и стоплящи душата мнения, трансформирали се в негов патент вечно.
От екрана, Радой прозвуча настоящо с прозренията си за шестващата нецензурност, лицемерието на политиката и неналичието на хуманизъм в актуалното общество.
Водеща на събитието в Сатиричния спектакъл бе Александра Сърчаджиева, публиката се наслаждения и на отлично осъществяване на песни по негови текстове на Йорданка Христова и Хайгашод Агасян, а артисти от трупата на Сатиричния спектакъл извършиха част от спектакъла " Импровизация ". Бурните аплодисменти на публиката провокира и осъществяване на Ицко Финци.
Драматургът на Сатирата Богдана Костуркова напомни, че преди време, концепцията за спектакъл към вестник „ Стършел‘‘ е точно на Радой Ралин. Тогава той почнал да работи с хумористични сценки, като приврлича артисти-студенти по актьорско майсторство от ВИТИЗ и репетирали късно вечерта. Така тези сатирични спектакли чертаят коловоза на бъдещия Сатиричен спектакъл. Радой Ралин, дружно с Валери Петров, е създатели на един от първите спектакли в Сатирата - " Импровизация ". По думите на Костуркова, този театър на артиста и режисьор Гриша Островски, по някакъв метод дава ново лице на театралната ирония.
Любопитен спомен с Радой Ралин, с доста възприятие за комизъм описа и шефът на театъра Калин Сърменов, който по забавно-ироничен метод показа запознанството си с националния влъхва в детството си.
Президентът Петър Стоянов пък провокира овации в залата с разказите за Радой като извънреден другар, с който се срещнал по време на студентските си години, а сатирикът го подкрепял дружно с сътрудниците му в дръзките им опити за независимост и борба с партийната агитация. Всяка заран, поетът го питал: " Пешо, ти закусвал ли си?. " " Каква ти закуска! Ние, хъшлаци, одеве сме си легнали ", напомни си Стоянов. И показа огромната си страст по какъв начин Радой го уредил през 1974 година да получи билет за режисура на гостуващата натрупа " Таганка " и го срещнал с кумира му Владимир Висоцки. " Не знам къде беше учил езици, само че бях показан по този начин: " А това е Пешо, студент Софийкого университета ". " Когато станах президент, не пропускаше да ме посещава. И то за какво? Умираше да ходатайства! За хора, които са безусловно несъответствуващи за дадения пост. " Ама той е добър човек ", придължаваше да упорства той. Такава порода хора към този момент са необичайност, не могат да се намерят ", сподели по адрес на своя другар Петър Стоянов.
„ Радой обичаше да ходатайства за приятелите си по своя чудноват метод. Все беше ангажиран да оказва помощ на някго”, показа спомените си Стоянов.
Накрая на спектакъла, Кин Стоянов насочи апел към министъра на културата да работи за преместването на великите създатели от 20 век в 21, които той назова духовни проводници. Младото потомство би трябвало да знае и да чува за това, което са сътворили огромните персони, настоя Кин.
Събитието беше почетено от министъра на културата Атанас Атанасов, както и от министъра на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов, от столичния кмет Йорданка Фандъкова, артисти, режисьори, музиканти.
Публиката се смя бурно на остроумията на Ралин, който оживя на екрана в театъра, като главен акцент бе прожекция на документален филм, в който той чете пасажи от свои произведения. Тези, които го познаваха, си припомниха фамозните му разходки из града и срещите му с хората по улиците на София, когато неуморно разговаряше с всеки срещнат на улицата и правеше занимателни и стоплящи душата мнения, трансформирали се в негов патент вечно.
От екрана, Радой прозвуча настоящо с прозренията си за шестващата нецензурност, лицемерието на политиката и неналичието на хуманизъм в актуалното общество.
Водеща на събитието в Сатиричния спектакъл бе Александра Сърчаджиева, публиката се наслаждения и на отлично осъществяване на песни по негови текстове на Йорданка Христова и Хайгашод Агасян, а артисти от трупата на Сатиричния спектакъл извършиха част от спектакъла " Импровизация ". Бурните аплодисменти на публиката провокира и осъществяване на Ицко Финци.
Драматургът на Сатирата Богдана Костуркова напомни, че преди време, концепцията за спектакъл към вестник „ Стършел‘‘ е точно на Радой Ралин. Тогава той почнал да работи с хумористични сценки, като приврлича артисти-студенти по актьорско майсторство от ВИТИЗ и репетирали късно вечерта. Така тези сатирични спектакли чертаят коловоза на бъдещия Сатиричен спектакъл. Радой Ралин, дружно с Валери Петров, е създатели на един от първите спектакли в Сатирата - " Импровизация ". По думите на Костуркова, този театър на артиста и режисьор Гриша Островски, по някакъв метод дава ново лице на театралната ирония.
Любопитен спомен с Радой Ралин, с доста възприятие за комизъм описа и шефът на театъра Калин Сърменов, който по забавно-ироничен метод показа запознанството си с националния влъхва в детството си.
Президентът Петър Стоянов пък провокира овации в залата с разказите за Радой като извънреден другар, с който се срещнал по време на студентските си години, а сатирикът го подкрепял дружно с сътрудниците му в дръзките им опити за независимост и борба с партийната агитация. Всяка заран, поетът го питал: " Пешо, ти закусвал ли си?. " " Каква ти закуска! Ние, хъшлаци, одеве сме си легнали ", напомни си Стоянов. И показа огромната си страст по какъв начин Радой го уредил през 1974 година да получи билет за режисура на гостуващата натрупа " Таганка " и го срещнал с кумира му Владимир Висоцки. " Не знам къде беше учил езици, само че бях показан по този начин: " А това е Пешо, студент Софийкого университета ". " Когато станах президент, не пропускаше да ме посещава. И то за какво? Умираше да ходатайства! За хора, които са безусловно несъответствуващи за дадения пост. " Ама той е добър човек ", придължаваше да упорства той. Такава порода хора към този момент са необичайност, не могат да се намерят ", сподели по адрес на своя другар Петър Стоянов.
„ Радой обичаше да ходатайства за приятелите си по своя чудноват метод. Все беше ангажиран да оказва помощ на някго”, показа спомените си Стоянов.
Накрая на спектакъла, Кин Стоянов насочи апел към министъра на културата да работи за преместването на великите създатели от 20 век в 21, които той назова духовни проводници. Младото потомство би трябвало да знае и да чува за това, което са сътворили огромните персони, настоя Кин.
Събитието беше почетено от министъра на културата Атанас Атанасов, както и от министъра на районното развиване и благоустройството Гроздан Караджов, от столичния кмет Йорданка Фандъкова, артисти, режисьори, музиканти.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ