100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“
100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “
Навършват се 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ – най-големият православен храм на целия Балкански полуостров.
Официалното освещаване на храма през 1924 година продължава три дни от 12-ти до 14-ти септември, толкоз колкото са и престолите в храма.
В историята, оповестена в уеб страницата на патриаршеската катедрала се показва, че първият камък е положен на 19 февруари 1882 година, а в храмовите основи са сложени два текста: единият е гравиран върху железна плочка, а другият е написан на пергамент.
В тях се увековечават събитията от 1877-1878 година
Предложението за въздигането на храм-паметника е дело на Петко Каравелов на Учредителното национално заседание от 1879 година С него следвало да се задължи „ нравствено народът “ и да се посвети на св. Александър Невски, небесен настойник и покровител на император Александър II. Решението за издигане на храм-паметника в София
е взето в 1880 година от Второто нормално Народно заседание по гледище на княз Александър Батенберг.
В оповестената историческа информация се показва, че положеният главен камък е „ витошки гранит “, „ монолит-морена “, намираща се в криптовата част на храма. Отново там четем, че проектант на актуалната
Патриаршеска катедрала е проф. Александър Никанорович Померанцев.
Интересен е и фактът, че съгласно първичния план на проф. Померанцев покривът трябвало да бъде затрупан с турски керемиди и по този начин храмовата постройка да бъде в естетика с близките, само че заради монументалността й,
било решено покривът да се създаде от медна ламарина.
Конкурс определил изпълнителят – немска компания, която изработила и металния станок за камбаните.
Ето какво научаваме за освещаването на храма през 1924 година от бюлетин „ Прегледа на непознатия щемпел “:
София, 15 септември 1924 година Лист 4. Румънски щемпел
Величав монумент за спомен освобождението на България от турско робство
Под това заглавие румънско издание от 13 септември в дописка от София споделя: На 12 този месец ще стане в София освещаването на най-голямата съборна черква в Балканския полуостров, известна под името Александър Невски. Тая съборна черква е издигната за спомен освобождението на българския народ отдолу под турското робство от войските на Царя Освободителя Александър II и от ония на румънския крал Карол I. Тая черква заема най-хубавото състояние в средата на София. От върха на звънарницата й могат да се видят огромна част от софийското поле, вкупом със селата, планините Люлин, Витоша, Мургаш и една част от Рила. Църквата има при олтаря и тъдява обширни галерии, а в подземието 99 гробници, приготвени като един тип мавзолей за най-знаменитите мъже на страната. Покривът на църквата е изработен от солидна мед, огромното кубе, това на звънарницата, намиращите се над тях кръстове и двете полукълбета са позлатени. Живописта на зялата сърцевина на църквата е осъществена от най-бележитите съветски и български художници. Звънарницата е снабдена с 12 камбани, от които най-голямата тежи 12000 кг. В обширната църква-паметник се побират 6000 богомолци. Величавата църква-паметник показва от себе отличен и безконечен знак за признателността на българския народ към освободителите му.
***
Преглед на непознатия щемпел, Лист 1. Белгийски щемпел
Възможности за комунистически прелом в България. Органа на белгийската социалистическа партия Пйопл от 16 септември печата следното писмо на година Е. Вандервелд от Пловдив. В писмото се чете следното изложение: „ Ред и успокоение царуват в страната. Населението в столицата и в цяла България се готви да отпразнува на 12 този месец освещаването на новата катедрала „ Св. Александър Невски “. Такова е държавното известие, което намираме в официоза, списван на френски език от 2 септември “, написа Е. Вандервелд.
Навършват се 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ – най-големият православен храм на целия Балкански полуостров.
Официалното освещаване на храма през 1924 година продължава три дни от 12-ти до 14-ти септември, толкоз колкото са и престолите в храма.
В историята, оповестена в уеб страницата на патриаршеската катедрала се показва, че първият камък е положен на 19 февруари 1882 година, а в храмовите основи са сложени два текста: единият е гравиран върху железна плочка, а другият е написан на пергамент.
В тях се увековечават събитията от 1877-1878 година
Предложението за въздигането на храм-паметника е дело на Петко Каравелов на Учредителното национално заседание от 1879 година С него следвало да се задължи „ нравствено народът “ и да се посвети на св. Александър Невски, небесен настойник и покровител на император Александър II. Решението за издигане на храм-паметника в София
е взето в 1880 година от Второто нормално Народно заседание по гледище на княз Александър Батенберг.
В оповестената историческа информация се показва, че положеният главен камък е „ витошки гранит “, „ монолит-морена “, намираща се в криптовата част на храма. Отново там четем, че проектант на актуалната
Патриаршеска катедрала е проф. Александър Никанорович Померанцев.
Интересен е и фактът, че съгласно първичния план на проф. Померанцев покривът трябвало да бъде затрупан с турски керемиди и по този начин храмовата постройка да бъде в естетика с близките, само че заради монументалността й,
било решено покривът да се създаде от медна ламарина.
Конкурс определил изпълнителят – немска компания, която изработила и металния станок за камбаните.
Ето какво научаваме за освещаването на храма през 1924 година от бюлетин „ Прегледа на непознатия щемпел “:
София, 15 септември 1924 година Лист 4. Румънски щемпел
Величав монумент за спомен освобождението на България от турско робство
Под това заглавие румънско издание от 13 септември в дописка от София споделя: На 12 този месец ще стане в София освещаването на най-голямата съборна черква в Балканския полуостров, известна под името Александър Невски. Тая съборна черква е издигната за спомен освобождението на българския народ отдолу под турското робство от войските на Царя Освободителя Александър II и от ония на румънския крал Карол I. Тая черква заема най-хубавото състояние в средата на София. От върха на звънарницата й могат да се видят огромна част от софийското поле, вкупом със селата, планините Люлин, Витоша, Мургаш и една част от Рила. Църквата има при олтаря и тъдява обширни галерии, а в подземието 99 гробници, приготвени като един тип мавзолей за най-знаменитите мъже на страната. Покривът на църквата е изработен от солидна мед, огромното кубе, това на звънарницата, намиращите се над тях кръстове и двете полукълбета са позлатени. Живописта на зялата сърцевина на църквата е осъществена от най-бележитите съветски и български художници. Звънарницата е снабдена с 12 камбани, от които най-голямата тежи 12000 кг. В обширната църква-паметник се побират 6000 богомолци. Величавата църква-паметник показва от себе отличен и безконечен знак за признателността на българския народ към освободителите му.
***
Преглед на непознатия щемпел, Лист 1. Белгийски щемпел
Възможности за комунистически прелом в България. Органа на белгийската социалистическа партия Пйопл от 16 септември печата следното писмо на година Е. Вандервелд от Пловдив. В писмото се чете следното изложение: „ Ред и успокоение царуват в страната. Населението в столицата и в цяла България се готви да отпразнува на 12 този месец освещаването на новата катедрала „ Св. Александър Невски “. Такова е държавното известие, което намираме в официоза, списван на френски език от 2 септември “, написа Е. Вандервелд.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ