Макрон не е месия, но може да бъде реформатор
100 дни след невероятната му изборна победа рейтингът на Еманюел Макрон стремително пада. Шансовете му да дръпне Франция напред въпреки всичко са положителни, предвижда анализаторът Кристоф Хаселбах, представен от Дойче веле.
След зрелищния му триумф на изборите английското списание " Икономист " излезе с илюстрация на заглавната си страница, на която Еманюел Макрон върви по вода. И в действителност - цяла Европа се зарадва на Макрон съвсем като на избавител: той избави Франция и Стария континент от кошмара президент да стане Марин льо Пен. И освен това - изглеждаше, че Макрон е като че ли в положение да възвърне вдъхновението към Европа и да сплоти французите.
Изборната победа на Макрон беше като пресен лъх във Франция.39-годишният политик наподобява беше приготвил за всекиго по нещо: по-добро обучение за обществено отритнатите; по-ниски налози за бизнеса; по-силна страна за всички, които се усещат несигурни; и не на последно място - с цел да не разочарова консервативните французи, при встъпването си в служба той мина по улиците на Париж във военна кола, а не в цивилна лимузина, както преди време беше направил социалистическият му предходник Франсоа Оланд.
Едва ли би трябвало да ни учудва, че първичната еуфория бързо отшумя. Но за мнозина е огромна изненада, че рейтингът на Макрон пада по този начин стремглаво. Заетите в публичния бранш са обезпокоени от това, че техният президент желае да ограничи растежа на заплатите им. А разгорещеният спор за потребността от икономии в армията взе главата на шефа на Генералния щаб Пиер дьо Вилие.
Първото деяние занапред следва
При това Макрон към момента не е пристъпил към най-важното си предизборно заричане - промяната на трудовия пазар. Нещо повече - той дори не се и взема решение да се захване съществено с 35-часовата работна седмица, от която Франция по този начин губи конкурентоспособност. Да не приказваме за пенсионната промяна, която също чака ред. Така първото силово деяние се чака незабавно след края на лятната политическа почивка. Синдикатите към този момент подгряват публиката за идните стачки.
Изборния си триумф Макрон дължи и на протестния избор. Мнозина гласоподаватели гласоподаваха за него не тъй като доста го желаеха за президент, а тъй като не желаеха да завоюва Марин льо Пен. А съвсем половината френски гласоподаватели гласоподаваха на първия тур за претенденти, които желаеха да откъснат Франция от глобализацията. Хората, които на балотажа поддържаха Макрон, го направиха от чисто тактически подбуди. Следователно те не са трансформирали главните си политически възгледи.
Сред гласоподавателите на Макрон, работили от тактически съображения, има и хора, които щяха да поддържат консерватора Франсоа Фийон, стига той да не се беше провалил поради обвинявания, че е осигурявал мнима претовареност на свои родственици. А в случай че социалистите не бяха се провалили по този начин шумно в стопанската система, евентуално също биха дръпнали част от гласоподавателите на Макрон. И в този момент той би трябвало да се регистрира точно пред тези тактици и скептици. И не е допустимо да угоди на всички.
От некомпетентен дилетант до общественик
Проблемите на Макрон обаче в никой случай не са непреодолими. Той стартира с най-непопулярните промени. И в случай че потръгнат нещата в стопанската система, а конюнктурата се стабилизира, той би могъл да пожъне триумфи още в границите на управническия си мандат. Макрон прави положително усещане също и на интернационалната сцена. Изглежда, че той е направил голям скок в развиването си - от летящия старт на един некомпетентен политик до зрял общественик. Освен това той печели от новата наклонност в Европа за отменяне на популизма и връщане към сериозната политика.
Това, несъмнено, не са никакви гаранции за триумф. Но във Франция наподобява се затвърждава убеждението, че фундаменталната съпротива против всяка смяна вкарва страната в рецесия. Макрон може и да не е Спасителят, макар че иронично е именуван " Юпитер ". Но младият френски президент има напълно земни и положителни шансове като модернизатор да тласне Франция напред.
След зрелищния му триумф на изборите английското списание " Икономист " излезе с илюстрация на заглавната си страница, на която Еманюел Макрон върви по вода. И в действителност - цяла Европа се зарадва на Макрон съвсем като на избавител: той избави Франция и Стария континент от кошмара президент да стане Марин льо Пен. И освен това - изглеждаше, че Макрон е като че ли в положение да възвърне вдъхновението към Европа и да сплоти французите.
Изборната победа на Макрон беше като пресен лъх във Франция.39-годишният политик наподобява беше приготвил за всекиго по нещо: по-добро обучение за обществено отритнатите; по-ниски налози за бизнеса; по-силна страна за всички, които се усещат несигурни; и не на последно място - с цел да не разочарова консервативните французи, при встъпването си в служба той мина по улиците на Париж във военна кола, а не в цивилна лимузина, както преди време беше направил социалистическият му предходник Франсоа Оланд.
Едва ли би трябвало да ни учудва, че първичната еуфория бързо отшумя. Но за мнозина е огромна изненада, че рейтингът на Макрон пада по този начин стремглаво. Заетите в публичния бранш са обезпокоени от това, че техният президент желае да ограничи растежа на заплатите им. А разгорещеният спор за потребността от икономии в армията взе главата на шефа на Генералния щаб Пиер дьо Вилие.
Първото деяние занапред следва
При това Макрон към момента не е пристъпил към най-важното си предизборно заричане - промяната на трудовия пазар. Нещо повече - той дори не се и взема решение да се захване съществено с 35-часовата работна седмица, от която Франция по този начин губи конкурентоспособност. Да не приказваме за пенсионната промяна, която също чака ред. Така първото силово деяние се чака незабавно след края на лятната политическа почивка. Синдикатите към този момент подгряват публиката за идните стачки.
Изборния си триумф Макрон дължи и на протестния избор. Мнозина гласоподаватели гласоподаваха за него не тъй като доста го желаеха за президент, а тъй като не желаеха да завоюва Марин льо Пен. А съвсем половината френски гласоподаватели гласоподаваха на първия тур за претенденти, които желаеха да откъснат Франция от глобализацията. Хората, които на балотажа поддържаха Макрон, го направиха от чисто тактически подбуди. Следователно те не са трансформирали главните си политически възгледи.
Сред гласоподавателите на Макрон, работили от тактически съображения, има и хора, които щяха да поддържат консерватора Франсоа Фийон, стига той да не се беше провалил поради обвинявания, че е осигурявал мнима претовареност на свои родственици. А в случай че социалистите не бяха се провалили по този начин шумно в стопанската система, евентуално също биха дръпнали част от гласоподавателите на Макрон. И в този момент той би трябвало да се регистрира точно пред тези тактици и скептици. И не е допустимо да угоди на всички.
От некомпетентен дилетант до общественик
Проблемите на Макрон обаче в никой случай не са непреодолими. Той стартира с най-непопулярните промени. И в случай че потръгнат нещата в стопанската система, а конюнктурата се стабилизира, той би могъл да пожъне триумфи още в границите на управническия си мандат. Макрон прави положително усещане също и на интернационалната сцена. Изглежда, че той е направил голям скок в развиването си - от летящия старт на един некомпетентен политик до зрял общественик. Освен това той печели от новата наклонност в Европа за отменяне на популизма и връщане към сериозната политика.
Това, несъмнено, не са никакви гаранции за триумф. Но във Франция наподобява се затвърждава убеждението, че фундаменталната съпротива против всяка смяна вкарва страната в рецесия. Макрон може и да не е Спасителят, макар че иронично е именуван " Юпитер ". Но младият френски президент има напълно земни и положителни шансове като модернизатор да тласне Франция напред.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ