10 секунди не достигнаха на Кралицата на Игри на волята:

10 секунди не доближиха на Кралицата на „ Игри на волята: България “, с цел да продължи във втория стадий на играта от финалната борба, сред Андрей и Симеон. Бронзовата финалистка от трети сезон гостува в „ На кафе “, с цел да опише повече за тестванията на Арената и разкри по какъв начин напълно инцидентно е срещнала любовта.

„ Игри на волята: България “ се оказаха съществено тестване. Дължа класирането си напред напук и на воля, психическа непоклатимост, мощ. На моменти въобще не се усещах постоянна душевен. В тези условия е мъчно да бъдеш подобен какъвто си по принцип. Защото страстите са толкоз мощни и всяко едно възприятие се усеща 10 пъти по-силно. И на моменти не можеш да усетиш този баланс, който имаш по принцип в живота. Аз не съм от хората, които се сдържат. Казвам постоянно това, което мисля “, споделя Паулина.

„ Научих повече за себе си, когато се гледах в профил в епизодите. Там на място не ме интересуваше кой какво си мисли или по какъв начин се усеща. Може би не съм усещала моментите, в които би трябвало да си замълча, да остана встрани. Но не знам дали бих могла да го трансформира, в случай че можех да вземам участие още веднъж в надпреварата. Защото това съм аз. Човек, който не се опасява да каже даже най-ужасната и мъчителна истина. Винаги го избирам и от хората, които стоят против мен “, добавя тя.

За кастинга за „ Игри на волята: България “

„ Една вечер с моя другарка, също полу-полякиня си говорехме. Тя загатна нещо за предаването и че би желала да се запише. Пихме си винце и попълнихме формуляра за присъединяване на смешка. Искам да кажа на феновете да не опасяват от него и от това да напишат каквото в действителност мислят. Трябва да минеш доста стадии, с цел да си измежду определените. Първият път, когато ми се обадиха за кастинга, беше посред пандемията и отхвърлих. Фитнесите бяха затворени и бях спряла да спортувам. Единственото, което върших през зимата, беше да карам ски. Но от дребна спортувам и очевидно тялото помни. Мисля, че се оправих сносно с всички тествания, които имахме в „ Игри на волята: България “.

За физическите и психическите борби на арената

„ По няколко пъти дневно ми идваше да си потегли от надпреварата. Особено нашето племе беше потърпевшо най-вече през цялото време. Бяхме 2 или 3 седмици на Реката, без никаква храна. Всеки ден валеше проливен дъжд и си лягахме с мокри облекла. По няколко дни косите ни не изсъхваха. Беше доста мъчно физическо и психическо тестване. “

„ Имах шанс, че се показах добре през цялото време. Това ми даде доста много мощ, тъй като стартът е доста значим. В моя случай това доста подейства. Спечелих първата капитанска борба напълно ненадейно за никой. От този миг си споделих: „ Щом съумях тук, ще мога и отсега нататък. Каквото и да се случва, ще давам всичко от себе си. Тогава повярвах в себе си. В началото, когато влязох в надпреварата, задачата ми беше да не отпадна първа. Аз не съм професионален състезател и фактът, че бях там за мен беше триумф. Но не е хубаво да отпаднеш първи. И се надявах да не отпадна първа, а след това да се случва каквото ще! “, разкрива Паулина.

„ Този сезон на „ Игри на волята: България “ беше доста мощен за дамите. Надявам се идващият да е ще по-успешен и най-сетне да има жена победител “, безапелационна е тя.

„ В момента, в който излязох, не стопирах да хапвам. Дори до момента имам под паника боязън, че мога да остана без храна и виждам да си доправям всяко ядене. Хората, които вземат участие във формата, следходно откриват, че има огромни промени в тяхното мислене. Вече не взимам за даденост доста неща, които съм взимала преди. И доста повече правя оценка дребните неща в живота. Това прекарване е огромен урок. “

За хубостта и любовта

„ Пожелавам на всеки да се харесва подобен, какъвто е. Искам всеки да има самочувствие, тъй като това е нещо доста хубаво. Научих това в Ню Йорк. Там има всевъзможни хора, които наподобяват по всевъзможни разнообразни способи. Моето мнение е, че би трябвало да ги одобряваме такива каквито са. В България има построена изкуствена визия за хубостта. Надявам се с времето това да се промени. Да се върви към по-естественото. “

„ Срещнах любовта ненадейно. Щастливецът е професионален волейболист, с който се срещнахме навръх кастинга за „ Игри на волята: България “. 10 дни преди да вляза в надпреварата отпътувах за морето да отпусна малко. Прекарахме известно време с него, само че след това изгубихме връзка, тъй като аз участвах в надпреварата. При излизането ми, качих едно story и моята най-хубава другарка ме пита: „ Как може да не се обадиш на Стилиян? От сутринта те чака… “ Аз даже не се сетих да му се обадя. След това се видяхме и от този момент сме непрестанно дружно. Благодарна съм, тъй като е човек, който ме поддържа във всичко. И по тази причина изградихме доста дълбока връзка. “

В очакване на Коледа

„ Миналата година за първи път чествах Коледа в България с татко ми. Тази година по традиция си отпътувам за Полша. Майка ми не ме е виждала повече от година и нямам самообладание. Имам си кръщелници там, желая да видя и тях “,